Дарън Шан
Чиракът на вампира (31)

Глава трийсета

Сам запищя в мига, в който пръстите се стегнаха около глезените му. Падането му изкара въздуха и той замлъкна за момент, но след секунда-две се разкрещя отново.

Паднах на колене, сграбчих го за ръцете и задърпах.

Човекът вълк лежеше по корем под вагона и се хилеше налудничаво. От устата му се точеха лиги.

Изведнъж дръпнах рязко и Сам се плъзна към мен, но заедно с него изпод вагона се подаде и звярът, който не отпускаше хватката си.

Престанах да дърпам и пуснах Сам. Стиснах дългата метална тръба, която той беше изтървал, скочих на крака и заудрях по протегнатите ръце на човека вълк.

Звярът изръмжа гневно и замахна с косматата си лапа към мен. Наведох се да избегна удара и стоварих желязото върху ръката, която още държеше Сам. Човекът вълк изпищя от болка и пръстите му се разтвориха.

— Бягай! — изкрещях на Сам и го дръпнах да се изправи.

Хукнахме към къщата на пазача. Чух как чудовището изпълзя изпод вагона. До този момент човекът вълк си беше играл с нас, но сега беше бесен. Знаех, че е готов на всичко, за да ни хване. Това беше краят. Нямаше да се доберем до укритието. Щеше да ни настигне, преди да прекосим двора.

— Не спирай! — извиках задъхано на Сам и се извърнах да посрещна връхлитащия звяр.

Изненадах го, той не успя да спре навреме и се блъсна в мен. Косматото му тяло беше тежко и миришеше на пот. От сблъсъка и двамата паднахме на земята преплетени на кълбо, но аз бързо се освободих и го ударих с желязото.

Човекът вълк гневно изрева и замахна. Този път ме улучи малко над лакътя. Ръката ми се вцепени и се превърна в безполезна купчина плът и кости. Изтървах желязото, но после посегнах да го взема с невредимата си лява ръка.

Но звярът беше по-бърз. Сграбчи желязото и го запокити настрани, чу се силен трясък, когато то се стовари върху някакви ламарини в мрака.

Човекът вълк бавно се изправи и ми се ухили кръвожадно. Познавах изражението му и не беше трудно да се досетя, че ако можеше да говори, сега щеше да каже нещо от рода на: „Е, Дарън Шан, с теб е свършено. Поиграхме си достатъчно, приготви се да умреш!“.

Той зина и се надвеси да ми отхапе главата. Долових вонящия му дъх, сред пожълтелите зъби се виждаха късчета месо и парчета плат от ризата на Ре Ве.

Но преди челюстите да щракнат, някой го халоса по главата и звярът залитна.

Зад него стоеше Сам, в ръцете си държеше парче греда. Удари го отново и този път звярът разхлаби хватката си.

— Три за щастие! — извика Сам и стовари дебелото дърво върху него за трети път. — Хайде! Да…

Не успя да довърши. В мига, в който понечих да побягна, човекът вълк замахна слепешката с юмрук. У\арът беше напосоки, но звярът извади късмет и ме уцели право в лицето.

Строполих се по гръб. В главата ми все едно избухна бомба. Пред очите ми заблестяха ярки светлини и изгубих съзнание.

* * *

Свестих се няколко минути по-късно — не бях сигурен колко точно време е минало, — цареше зловеща тишина. Не чувах тичане, писъци, борба. Само някъде встрани от мен долиташе равномерно мляскане.

Мляс, мляс, мляс.

Надигнах се бавно, не обръщах внимание на туптящата болка в главата си.

Трябваха ми няколко секунди, за да свикнат очите ми с мрака. Когато вече можех да виждам отново, разбрах, че се взирам в гърба на човека вълк. Той стоеше на четири крака с приведена глава. Странните звуци идваха от него.

Все още бях замаян от припадъка и едва след няколко мига осъзнах, че той дъвчеше…

Сам!

Скочих на крака, забравил болката, и се втурнах напред, но един поглед към кървавата купчина пред него беше достатъчен да разбера, че съм закъснял.

— Не! — изкрещях пронизително и напълно безсмислено ударих звяра с лявата си ръка.

Той изсумтя и ме бутна настрани. Нахвърлих се отново, този път с юмруци и ритници. Човекът вълк изръмжа и пак се опита да ме отблъсне, но аз не отстъпвах, дърпах го за ушите, скубех козината му, не го оставях на мира, докато той не вдигна глава — устата му беше почервеняла от кръв, по космите на лицето бяха полепнали парченца месо и кости.

Звярът ме събори на земята и ме затисна с дългата си космата ръка. Вдигна глава и зави към нощното небе. После изрева страховито и оголи зъби, за да разкъса гърлото ми.