Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Имението Дарингам (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Entscheidung, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2018)
Разпознаване и корекция
asayva (2018)

Издание:

Автор: Катрин Тейлър

Заглавие: Решението

Преводач: Емилия Владимирова Драганова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: немска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Мария Владова

ISBN: 978-954-26-1608-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7890

История

  1. — Добавяне

32.

Смазана от скръб, Кейт плъзна поглед по множеството хора в черно, които я заобикаляха. Големите салони на партера в замъка бяха отворени, но едва побираха гостите, дошли да се сбогуват с Ралф Камдън.

Още по време на опелото в параклиса на Дарингам Хол доста от тях можеха да наблюдават церемонията само отвън, а траурната процесия, последвала ковчега през парка до малкото частно гробище на Камдънови, сякаш беше безкрайна.

Сега всички се бяха събрали още веднъж в замъка, който беше пълен както по време на летния бал. Атмосферата обаче бе смълчана и тягостна, а по сподавените разговори и многобройните сериозни лица се усещаше празнината, която кончината на Ралф бе оставила в микрокосмоса на замъка и неговите обитатели. Просто не беше за вярване, че го нямаше вече, и със сигурност не само Кейт не можеше да си представи Дарингам Хол без него. Спокойният му и разсъдлив нрав щеше да липсва на всички. Нито веднъж не бе проявил нетърпение и винаги бе показвал неподправен интерес към хората, с които живееше и работеше, беше ги изслушвал и вниквал в тревогите им. И макар да не беше от най-решителните хора, беше събрал кураж да действа, беше се помъчил да намери решения за бъдещето на Дарингам Хол и Салтърс Енд. Беше обичен, във всяко отношение — и ето че сълзите отново нахлуха в очите на Кейт, щом се сети за усмивката му, която никога повече нямаше да види.

— Не, благодаря, Алис.

Поклати глава, когато една от камериерките й предложи от коктейлните хапки върху подноса. Не беше гладна, а чашата с вода взе от другия поднос само защото се чувстваше по-добре, ако държеше нещо в ръката си.

Ралф бе починал в неделя, а днес беше петък, значи преди по-малко от седмица. Но като върна лентата в съзнанието си, тези четири дни й се сториха като същински непрогледен хаос. Помогна на семейството в подготовката за погребението, а това поне малко смекчи шока, предизвикан от новината за смъртта на Ралф. Колко тежка бе загубата в действителност — това тепърва щяха да осъзнаят.

— Ралф би се зарадвал да види колко хора са го уважавали — каза Айви и се огледа наоколо. — Според мен цялото село е тук.

Вярно беше, защото и Кейт току откриваше познати лица сред опечалените. И всички, независимо дали бяха близки приятели, или далечни познати, изглеждаха не по-малко объркани от семейството.

Айви хвана Кейт под ръка и въздъхна дълбоко.

— Ох, Кейт, какво ще стане сега? — При тези думи по лицето й пробягна едва доловима тъжна усмивка.

Не очакваше отговор на въпроса си. Кейт разбираше това, а и сама не знаеше какво да й отговори. Когато вдишваше, пак усещаше познатата остра болка, породена от неизвестността. Всеки път, щом се сетеше колко неща трябваше да се изяснят — и колко вече не можеха да се изяснят, сърцето й се свиваше.

Обърна се към Бен, който бе увлечен в сериозен разговор с Джеймс. Както и другите, беше в черен костюм, но за Кейт изпъкваше сред множеството, постоянно привличаше погледа й. И не само нейния — и други от опечалените го наблюдаваха, доста от тях явно говореха за него, Кейт го виждаше по скритите погледи и жестове в неговата посока. Вероятно правеха догадки как ще постъпи сега, а именно това се питаше и Кейт, понеже нямаше идея какво ставаше в главата му в този момент.

Никога нямаше да забрави съкрушеното му лице, когато научиха за смъртта на Ралф. Беше прегърнал Кейт, когато болката я срази, замина заедно с нея за Дарингам Хол, където по-късно се събраха всички, мъчейки се да проумеят станалото. Ала по някое време неочаквано се сбогува и отиде при Питър в „Трите корони“. А малко след това Кейт получи есемес от него, че заедно с приятеля си трябва да отлети за Ню Йорк, за да се погрижи за една сделка.

Сметна го за бягство, а вероятно и си беше такова, и въпреки уверенията му, че ще се върне най-късно за погребението, Кейт се изплаши, че никога повече няма да го види. Но ето че днес дойде — без Питър — вярно, малко преди опелото, така че досега не й се удаде възможност да поговори насаме с него. Ето защо не знаеше и нищо за плановете му, а въпросите как ще продължат нещата помежду им и как той си представя бъдещето, продължаваха да я глождят.

Погледът й се плъзна по-нататък, към членовете на семейството, които седяха плътно един до друг.

Най-мъчно й беше за Дейвид. Държеше се смело и приемаше хладнокръвно многобройните съболезнования, но очевидно му беше трудно да овладее скръбта си. Анна не се отделяше от него и присъствието й явно му даваше опора. Кейт и бездруго остана с впечатление, че връзката между двамата се е задълбочила след „екскурзията“ им до Лондон и че това помага на Дейвид да се справи по-добре със ситуацията.

За разлика от него Оливия приличаше на жива развалина. Беше припаднала при вестта за смъртта на Ралф и успокоителните, които й даде д-р Уолвъртън, явно така я бяха упоили, че изобщо не реагираше на опитите за утешение от страна на семейството и някои гости и сега седеше с празен поглед в едно от креслата.

При нормални обстоятелства положително би си навлякла негодуванието на лейди Илайза, която бе в креслото до нея и в черния си костюм изглеждаше още по-строга от обикновено. Само че старата дама беше като вкаменена и не обръщаше никакво внимание на снаха си. Не вземаше участие и в разговорите, който сър Рупърт и Тимъти водеха с приятели на семейството, а сякаш бе изпаднала в летаргия.

— Моите най-сърдечни съболезнования, Айви — каза висока стройна жена, застанала до тях в същия момент. Беше лейди Уелинг, приятелка на Оливия. Кейт не я познаваше много добре. Жената подаде ръка на Айви и кимна на Кейт със сериозно изражение. — Всички бяхме дълбоко потресени от новината. Ралф ни напусна твърде рано.

— Много ви благодаря — отвърна Айви. — Сигурна съм, че…

Внезапно спря насред изречението и отмести поглед от лейди Уелинг, впери го в множеството. Кейт проследи погледа й и видя, че към тях с тромава походка вървеше тъмнокос млад мъж. Кейт познаваше и него: беше Дерек, бившият приятел на Айви, с когото преди броени месеци се бяха разделили след почти двугодишна връзка. Поради което Кейт всъщност не очакваше да го срещне днес тук.

Айви явно се чувстваше по същия начин, понеже се вторачи в него като в привидение.

— Извинете ме — каза на лейди Уелинг, която кимна и продължи по-нататък, и направи крачка към междувременно приближилия се Дерек.

— Ти пък какво търсиш тук? — попита го напълно ошашавена.

Дерек изглеждаше леко смутен, но Кейт прочете в погледа му и загриженост.

— Чух за това с вуйчо ти — каза. — И държах да ти кажа колко съжалявам. Сигурно… ви е тежко.

Айви кимна.

— Благодаря. Това е… много мило от твоя страна — отвърна и Кейт видя, че се бори да не загуби самообладание. Фактът, че Дерек е дошъл от Лондон специално за да й изкаже съболезнованията си, явно я порази.

Преди време не сподели с Кейт причините за раздялата си с него и все повдигаше рамене и отминаваше въпросите с усмивка, сякаш вече бе преодоляла всичко. Само че Кейт познаваше достатъчно добре приятелката си, за да е наясно, че в действителност беше много нещастна от края на връзката си. А и Дерек май далеч не бе превъзмогнал раздялата, понеже си личеше, че още изпитва чувства към Айви. Затова Кейт се отдалечи под претекст, че трябва да си поговори с Тили, и остави двамата насаме.

На известно разстояние от тях спря и се усмихна, виждайки, че Айви е обвила ръце около врата на Дерек, а той я е притиснал към себе си. Прегръдката не продължи дълго, но беше много интимна и Кейт внезапно си пожела двамата да изгладят недоразуменията и отново да се съберат. Тогава в този кошмарен ден би се случило поне едно добро нещо.

— Кой е този? — просъска нечий глас зад гърба й и когато се обърна стреснато, Кейт видя до себе си лейди Илайза. Беше впила пръсти в лакътя на Кейт и сочеше с брадичка към Дерек.

Кейт толкова се изненада от неочакваната й поява, че за миг-два загуби дар слово. Дори се зачуди от къде на къде старата дама пита именно нея, иначе общуваха единствено ако нямаше друг начин. Но може би просто се беше припознала, понеже вниманието й бе насочено само към младата двойка, а не към Кейт.

— Кой е младежът? — повтори въпроса си лейди Илайза.

— Дерек Алтман — поясни Кейт и се помоли наум старата дама да я пусне, защото й причиняваше болка.

Освен това според нея въпросът бе напълно излишен, тъй като през изминалите две години Дерек Алтман беше идвал многократно в Дарингам Хол. Така че лейди Илайза то познаваше. Този факт обаче явно бе изтрит от паметта й, затова Кейт се видя принудена да й го обясни още веднъж.

— Но вие знаете, че той е… — Позамисли се и избра варианта, който си бе пожелала. — … приятелят на Айви.

Бръчката върху челото на лейди Илайза стана още по-дълбока.

— Откъде е? — попита строго, без да откъсва поглед от Айви и Дерек.

— От Лондон.

Според Кейт ситуацията ставаше все по-странна. Усещането, че нещо не е наред с лейди Илайза, не я напускаше. Допреди малко изглеждаше абсолютно апатична, но сега очите й блестяха трескаво, пък и този прекомерен интерес също й се стори недотам нормален. В края на краищата бяха на погребението на сина й.

— Какъв е по професия? — продължи да разпитва невъзмутимо лейди Илайза, а когато Кейт й обясни, че е преподавател по история на изкуството в лондонския Юнивърсити колидж, лицето й помръкна.

— Беден артист като него не е подходящ партньор за Айви — изсумтя презрително старата дама, което окончателно озадачи Кейт.

— Той е учен, не арт…

— Ще се погрижим да си намери някого, който да й подхожда, нали? — Лейди Илайза пусна лакътя на Кейт, но улови ръката й и ласкаво я потупа. — Важното е да й подхожда — добави и най-накрая откъсна поглед от Айви и Дерек, за пръв път го насочи към Кейт. Светлите й очи бяха празни, но по лицето й играеше усмивка. — Нали?

Внезапно леко се олюля и този път Кейт я подхвана за лакътя, за да й даде опора.

— Лейди Илайза, всичко наред ли е? Да не би да ви е зле?

Кейт се озърна за помощ и даде знак на Клер, която тъкмо гледаше към тях. Клер веднага се отдели от групичката, в която беше, и се приближи към тях.

— Мамо, не е ли по-добре да седнеш? — С тези думи подхвана майка си от другата страна. — А ако предпочиташ, може да си полегнеш.

Лейди Илайза обаче явно се беше овладяла — във всяко отношение — и енергично се освободи от ръцете на Клер и Кейт.

— Добре съм — заяви с типичния си хладно високомерен тон.

Беше вече изтрила усмивката от лицето си и фиксира сърдито Кейт, сякаш смяташе за чисто нахалство да бъде притеснявана точно от нея. Обстоятелството, че тя бе отишла при Кейт, а не обратното, види се, бе забравено — както и разговорът от последните минути. С вдигната глава старата дама се върна до креслото си, все едно нищо не се беше случило.

— Много се безпокоя за нея. — Клер поклати замислено глава. — Напоследък често не е на себе си. А сега и това с Ралф. — И въздъхна. — Мисля, че й дойде в повече.

Кейт можеше само да потвърди впечатлението й. Казаното от лейди Илайза в лекия пристъп на слабост обаче не напускаше мислите й. Какво целеше с всичките тези въпроси за Дерек? И какво имаше предвид с думите, че не подхождал на Айви?

— Клер, може ли да ти задам личен въпрос?

Клер, която всъщност вече си тръгваше, се спря и кимна.

— Разбира се.

Кейт въпреки това се подвоуми. Но просто трябваше да знае.

— Когато си се омъжила за Джеймс… лейди Илайза и сър Рупърт били ли са съгласни с избора ти?

Въпросът очевидно изненада Клер и я накара да се замисли за миг-два.

— Мина доста време оттогава, но да. Татко веднага хареса Джеймс, а мама поне прие, че отговаря на общественото ни положение. Нали я знаеш каква е — рече с усмивка. — А защо се интересуваш?

— О, просто така — рече Кейт и се помъчи да отговори на усмивката й, ала когато Клер си тръгна, веднага стана сериозна, понеже мисълта, която не я оставяше на мира, отново се загнезди в съзнанието й.

Знаеше, че лейди Илайза страда от съсловно високомерие. Старата дама не го криеше, но Кейт не придаваше особено значение на този факт, а по-скоро го приемаше с усмивка на уста, както и останалите членове на семейството. Сега обаче видя всичко в друга светлина.

Тимъти нямаше постоянен партньор, поне досега нямаха честта да се запознаят с такъв, затова и този въпрос не беше повдиган, а Клер се беше омъжила за Джеймс Картър-Андрюс, който също бе от благороден произход. Естествено, че ги свързваше любов — Кейт изобщо не се съмняваше — но дали това бе изиграло решаваща роля лейди Илайза и сър Рупърт да одобрят брака? Докъде стигаше тяхната толерантност, когато се засягаше въпросът за „потеклото“ им?

Кейт отново си припомни думите на Бен по време на една от разправиите за отношенията й с Камдънови. Те се имат за нещо повече. Ти не си една от тях, дори да си го мислиш. В тяхната йерархия те са горе, а ти — долу, наред с прислугата.

Тогава му заяви, че се лъже, но сега изведнъж я обзе съмнение. Оливия, жената на Ралф, не беше от аристокрацията, обаче идваше от много заможно и почитано семейство на предприемач. За разлика от нея Джейн Стърлинг беше просто някаква си келнерка без пари и без добра репутация. Ами ако това наистина е било недостатъчно на лейди Илайза и сър Рупърт? Дали все пак нямаха нещо общо с внезапното изчезване на Джейн?

Кейт искаше да игнорира тази мисъл, но тя непрекъснато се връщаше в главата й, докато в един момент си даде сметка, че не може да остави нещата така. При първия удобен случай щеше да тръгне по следите на подозренията си. Длъжна бе да го направи, иначе щеше да се тормози.

А и не беше изключено да не открие нищо. Тогава поне щеше да бъде сигурна, че обяснението й за странното държане на лейди Илайза е просто плод на внушение.

— Какво искаше лейди Илайза от теб? — попита приближилата се Тили.

Гласът й прозвуча повече от озадачено, напълно разбираемо за Кейт, понеже старата дама никога досега не я беше заговаряла. Точно това правеше цялата история толкова загадъчна и Кейт на драго сърце би споделила съмненията си със своята приятелка. Само че всичко бе още в сферата на предположенията, затова реши да си замълчи и само сви рамене.

— Не разбрах много-много. Мисля, че не е на себе си.

— Нищо чудно — отвърна Тили, видимо разчувствана. — Не че обичам кой знае колко старата чанта, обаче в момента наистина я съжалявам.

Кейт кимна разсеяно и погледна към Бен, който все още беше с Джеймс. Но сега към двамата се бяха присъединили сър Рупърт и графът на Лестър, който май тъкмо се сбогуваше. Както Кейт забеляза, мнозина други също се канеха да си тръгнат. Хората полека-лека се разотиваха.

Бен слушаше безмълвно мъжете и сякаш усетил, че някой го наблюдава, внезапно обърна глава в посока на Кейт.

Погледите им прелетяха пространството и се срещнаха и тя затаи дъх, понеже ужасно й се прииска да бъде с него. Четири дни, рече си с нотка на отчаяние. Досега не беше отсъствал толкова дълго. И направо не й се мислеше как би се почувствала, ако той обърнеше завинаги гръб на Англия. А такава вероятност съществуваше, понеже в крайна сметка вече нямаше нищо, което да го задържи тук.

— Впрочем как вървят нещата между вас двамата? — поинтересува се Тили, явно забелязала погледа на Кейт.

Кейт нямаше отговор на този въпрос, затова само вдигна рамене и се зарадва, че в същия миг Бренда Джонсън се приближи към тях и осуети по-нататъшните обяснения по темата.

Закръглената жена на клисаря беше най-върлата конкурентка на Тили в състезанието по печене на сладкиши, но тя дори не беше в състояние да я погледне накриво, понеже Бренда беше чисто и просто твърде симпатична.

— О, какъв ужас! — рече Бренда с неподправено разстроено изражение. — Горките Камдънови! Кой ли ще поеме управлението на Дарингам Хол, след като Ралф вече не е между нас?

Въпросът бе напълно оправдан и макар в хаоса на последните дни все още да не бе повдигнат в семейството, Кейт си го беше задавала. Тимъти имаше адвокатската си кантора в Лондон и не би могъл да се притече на помощ, както и Джеймс, който неведнъж бе подчертавал, че познава всички аспекти на селскостопанската работа, но не е добър бизнесмен. А Дейвид първо трябваше да завърши следването си. Така че дотогава сър Рупърт трябваше да се заеме отново с делата. Или пък…

Кейт плъзна поглед по помещението в посока на Бен, ала не го видя при Джеймс и сър Рупърт. Озърна се, обаче не го откри никъде сред тълпата.