Р. Л. Стайн
Нощта, в която куклата оживя (9)

9.

Куклата гледаше злобно Крис, усмивката й бе грозна и зловеща.

— Аз… аз не мога да го спра. Не го правя аз — извика Линди и е всичка сила издърпа Мистър Як от лицето на Крис.

Коуди и Алис си размениха смаяни погледи.

Уплашена, Крис стана от сгъваемия стол и се облегна на стъблото на дървото.

— Той… самичък ли говори? — попита, вторачена в ухилената кукла.

— Аз… така мисля. Направо… съм в шок! — заяви Линди, която се беше изчервила.

Барки изджавка и скочи върху краката на Линди, опитвайки се да привлече вниманието й. Но тя не сваляше поглед от уплашеното лице на сестра си.

— Това майтап ли беше? — попита Коуди с надежда.

— Какво става тук? — поиска да узнае Алис с кръстосани ръце.

Без да им обърне внимание, Линди подаде Мистър Як на Крис.

— Ето. Вземи го. Твой е. Може би ти ще си в състояние да го контролираш.

— Но, Линди… — понечи да възрази Крис.

Линди погледна гневно часовника си.

— О, не! Партито! Закъснявам! — поклати глава и се втурна към къщата. — До скоро! — подвикна, без да се обръща.

— Но, Линди… — извика Крис.

Вратата на кухнята се затръшна зад Линди.

Хванала Мистър Як за раменете, Крис сведе поглед към лицето му. Той й се хилеше с дяволска усмивка и втренчен в очите й поглед.

 

 

Крис се залюляваше без усилие, като се навеждаше назад и повдигаше краката си във въздуха. Синджирите проскърцваха с всяко залюляване. Старата люлка в задния двор, наполовина покрита с ръжда, не бе използвана кой знае колко в последните години.

Надвечерното слънце се спускаше зад къщата. Ароматът на печено пиле се носеше от прозореца на кухнята. Крис чуваше как майка й шета и приготвя вечерята.

Барки джавкаше под краката й. Крис ги пусна на земята и спря люлката, за да не го ритне.

— Глупаво куче. Не усещаш ли, че може да пострадаш така?

Тя видя Линди, която тичаше по алеята, хванала Шляпи под мишница. От усмивката на лицето й Крис веднага разбра, че рожденият ден е бил пълен фурор. Но нямаше как да не попита все пак:

— Как мина?

— Беше великолепно! — възкликна Линди. — С Шляпи се представихме страхотно!

Крис слезе от люлката и се насили да се усмихне.

— Това е хубаво — успя да каже.

— Децата изпаднаха във възторг! — продължи Линди и вдигна Шляпи. — Нали така, Шляпи?

— Харесаха мен. А не теб! — заяви Шляпи с пискливия глас на Линди.

Крис се засмя насила.

— Радвам се, че е минало успешно — рече, мъчейки се да се държи като добра сестра.

— Даже попяхме заедно с Шляпи и се получи много добре. После изпълнихме нашия рап номер. Бяхме истински хит! — заяви възторжено Линди.

Май малко преувеличава — помисли си Крис горчиво, като не се сдържа да не изпита завист.

— Всички деца се изредиха да разговарят с Шляпи — продължи Линди. — Нали така, Шляпи?

— Всички ме обичат — каза куклата. — Къде са ми мангизите?

— Значи, ти платиха двадесет долара? — попита Крис, докато подритваше една туфа плевели.

— Двадесет и пет — отвърна Линди. — Майката на Ейми каза, че съм толкова добра, че заслужавам повече. И познай още какво! Нали познаваш госпожица Евънс? Жената, която винаги ходи с леопардови панталони? Сещаш се — майката на Ана? Тя ме помоли да отида на партито на Ана другата неделя и ще ми плати тридесет долара! Ще стана богата!

— Еха. Тридесет долара — измърмори Крис, поклащайки глава.

— За мен двадесет. За теб — десет — обади се Шляпи.

— Трябва да отида да съобщя добрата новина на мама! — въодушеви се Линди. — А ти какво прави цял следобед?

— Ами, след като ти тръгна, бях доста разстроена — отвърна Крис, вървейки към къщата след Линди.

— Нали се сещаш — заради Мистър Як. Аз… го оставих горе. Алис и Коуди си тръгнаха. После с мама ходихме до мола.

Размахал бясно опашка, Барки се шмугна в краката им, като едва не спъна и двете.

— Барки, внимавай малко! — изкрещя Линди.

— О, за малко да забравя — сети се Крис и се спря на задната веранда. — Случи се нещо хубаво.

Линди също спря.

— Нещо хубаво?

— Да. В мола срещнах госпожица Бърман. — Госпожица Бърман беше учителката им по музика и организаторката на пролетния концерт.

— Вълнуващо — отвърна подигравателно Линди.

— И тя ме попита дали искам с Мистър Як да сме водещи на пролетния концерт — усмихна се Крис на сестра си.

Линди преглътна с усилие.

— Помолила те е да си водеща на концерта?

— Да. Ще играя с Мистър Як пред всички! — възкликна радостно Крис. Тя забеляза следа от завист в изражението на сестра си, което я зарадва още повече.

Линди отвори мрежата на вратата.

— Ами късмет! — рече сухо. — С тази твоя смахната кукла ще ти е необходим.

По време на вечеря разговорът се въртеше само около представянето на Линди на рождения ден на Ейми. Линди и госпожа Пауъл бъбреха развълнувано. Крис се хранеше мълчаливо.

— Отначало смятах цялото това нещо за доста странно, признавам си — сподели госпожа Пауъл, докато сипваше в купичките им сладолед за десерт. — Не ми се вярваше, че ще се запалиш по вентрилоквизма, Линди. Но май ти се удава. Мисля, че имаш талант.

Линди засия. Обикновено майка им не раздаваше комплименти с лекота.

— В училищната библиотека намерих книга за вентрилоквизма — съобщи Линди. — В нея имаше някои доста добри съвети. Даже цели комедийни сценарии. — Тя погледна към Крис. — Но аз предпочитам сама да си измислям шегите.

— Трябва да изгледаш номера на сестра си — обърна се госпожа Пауъл към Крис, като й подаде купичка сладолед. — Имам предвид, че може да научиш някои трикове, които да използваш за концерта в училище.

— Може — отвърна Крис, опитвайки се да скрие раздразнението си.

След вечеря господин Пауъл се обади от Портланд и всички разговаряха с него. Линди му разказа за успеха си с Шляпи на рождения ден. Крис му съобщи, че е поканена за водеща на концерта с Мистър Як. Баща й обеща да не планира други командировки, за да може да присъства на концерта.

След като изгледаха един филм, който майка им взела от видеотеката в мола, двете сестри се качиха в стаята си. Минаваше единадесет часът.

Крис светна лампата и влезе, последвана от Линди.

И двете погледнаха към стола, където държаха двете кукли — и ахнаха.

— О, не! — извика Линди, вдигайки ръка към зиналата си уста.

По-рано вечерта бяха оставили куклите седнали една до друга.

Но сега Шляпи бе прекатурен от стола надолу с главата. Кафявите му обувки бяха махнати от краката му и захвърлени до стената. Сакото му бе съблечено до половината на ръцете му, блокирани зад гърба му.

— Г-гледай! — заекна Крис, макар че сестра й вече бе приковала поглед. — Мистър Як, той… — Гласът на Крис заседна в гърлото й.

Мистър Як бе проснат върху другата кукла. Ръцете му бяха обвити около гърлото на Шляпи, сякаш го душеше.