Р. Л. Стайн
Нощта, в която куклата оживя (15)

15.

— Кой? — повтори Крис, а сълзите продължаваха да се стичат по бузите й. — Кой?

— Аз бях — заяви Линди. Усмивката й стана широка почти като тази на Шляпи. Сестра й затвори очи и се разсмя.

— Ъ? — Крис не разбираше. — Какво каза?

— Казах, че съм аз — повтори Линди. — Аз — Линди. Всичко беше на майтап, Крис. Пак се хвана. — Тя кимна, сякаш за потвърждение на думите си.

Крис зяпна невярващо близначката си.

— Всичко е било шега?

Линди продължи да кима.

— Преместила си Мистър Як през нощта? Облякла си го в моите дрехи и си го накарала да ми каже тези гадни думи? Сложила си го в кухнята? Ти си направила онази свинщина долу?

Линди се изкикоти.

— Да. Май наистина те изплаших, а?

Крис сви дланите си в разярени юмруци.

— Но… но… — изломоти. — Защо?

— За майтап — отговори Линди и се отпусна върху леглото си, като все още се кискаше.

— Майтап?

— Исках да разбера дали мога да те изплаша — обясни Линди. — Беше само шега. Нали знаеш. Не мога да повярвам, че се хвана на този глас от гардероба преди малко! Явно съм много добър вентрилоквист!

— Но, Линди…

— Наистина повярва, че Мистър Яке оживял или нещо такова! — каза Линди през смях, наслаждавайки се на победата си. — Ама че си глупаче!

— Глупаче?

— Нещо като половината на глупачка! — избухна в бурен смях Линди.

— Не е смешно — едва-едва промълви Крис.

— Знам — отвърна Линди. — Не е смешно, а безумно смешно! Трябваше да си видиш физиономията, когато завари Мистър Як долу, накичен със скъпоценните ти мъниста и обеци!

— Как… как изобщо ти хрумна такава противна шега? — поиска обяснение Крис.

— Просто ме осени — отговори Линди не без известна гордост. — Когато получи куклата си.

— Не си искала да имам кукла — замислено заключи Крис.

— Права си — съгласи се бързо Линди. — Исках нещо, което поне веднъж да е само за мен. Толкова ми е писнало постоянно да ми подражаваш. Затова…

— Затова си измислила тази гадна шега — обвини я Крис.

Линди кимна.

Крис се приближи ядосано до прозореца и притисна челото си в стъклото.

— Не мога да повярвам, че бях толкова глупава — промърмори тя.

— И аз не мога — съгласи се Линди и отново се ухили.

— Наистина ме накара да си помисля, че Мистър Як е оживял или нещо такова — каза Крис, вперила поглед през прозореца в задния двор. — Наистина ме накара да се страхувам от него.

— Не съм ли гениална! — оповести Линди.

Крис се обърна с лице към сестра си.

— Повече няма да ти проговоря — заяви сърдито.

Линди вдигна рамене.

— Беше просто шега.

— Не — не се съгласи Крис. — Беше прекалено злонамерено, за да е само шега. Никога повече няма да ти проговоря. Никога.

— Добре — отвърна рязко Линди. — Мислех, че имаш чувство за хумор. Но щом нямаш, хубаво. — Тя се пъхна в леглото, обърна гръб на Крис и се зави презглава.

Трябва да намеря начин да й го върна — замисли се Крис. — Но как да стане?