Р. Л. Стайн
Нощта, в която куклата оживя (11)

11.

— Е, Мистър Як, ходиш ли на училище?

— Разбира се. Нали имам крака?

— Кой е любимият ти предмет?

— Дърводелство, разбира се!

— Върху какъв проект работиш в момента, Мистър Як?

— Смятам да си издялкам женска кукла! Какво друго? Ха-ха! Да не мислиш, че искам да прекарам остатъка от живота си в твоя скут?

Крис седеше пред огледалото на тоалетката заедно с Мистър Як и се наблюдаваше, докато репетираше номера си за училищния концерт.

От два дни Мистър Як се държеше добре. Нямаше стряскащи мистериозни инциденти. Крис започваше да се успокоява. Може би отсега нататък всичко щеше да тръгне на добре.

Тя се наведе по-близо към огледалото, наблюдавайки устните си, докато караше куклата да говори.

Невъзможно беше да произнесе звуковете „б“ и „м“, без да си мърда устните. Просто трябваше да се стреми да избягва, доколкото може, употребата им.

Ставам по-добра при преминаването от гласа на Мистър Як към моя — помисли си радостно. — Но трябва по-бързо да ги сменям. Колкото по-бързо говорим и двамата, толкова по-смешно ще е.

— Да опитаме още веднъж, Мистър Як — каза тя, като дръпна стола си по-близо до огледалото.

— Работа, работа, работа — измърмори с гласа на куклата.

Преди да успее да започне изпълнението си, Линди се втурна запъхтяна в стаята. Крис видя в огледалото как сестра й застана зад нея, дългата й коса се спускаше свободно над раменете й, а на лицето й грееше развълнувана усмивка.

— Познай какво? — възкликна Линди.

Крис понечи да отговори, но Линди не й предостави тази възможност.

— Госпожа Петри беше на рождения ден на Ейми Маршал — избликна Линди развълнувано. — Тя работи за „Канал Три“ Нали знаеш — телевизионния канал. И смята, че съм достатъчно добра да се явя в „Лов на таланти“ — предаването, което излъчват всяка седмица.

— Наистина ли? — успя само да каже Крис в отговор.

Линди подскочи радостно във въздуха и нададе ликуващ вик.

— С Шляпи ще ни дават по телевизията! — извика. — Не е ли прекрасно?

Втренчена в сияещото изражение на сестра си в огледалото, Крис усети как завист пронизва сърцето й.

— Трябва да кажа на мама! — заяви Линди. — Хей, мамо! Мамо! — изкрещя и изхвърча от стаята. Виковете й огласяха цялата къща.

— Аааааргх! — не се сдържа Крис и изръмжа от яд.

— Защо всичко хубаво се случва на Линди? — изкрещя на глас. — Аз ще водя някакъв тъп концерт за има-няма стотина родители, а нея ще я дават по телевизията! Добра съм колкото нея. Даже по-добра!

В гнева си тя вдигна Мистър Як високо над главата си и го тръшна на пода. Голямата му уста се отвори, сякаш се готвеше да изкрещи.

— Ох. — Крис се помъчи да запази хладнокръвие.

Мистър Як, сгърчен на пода, я зяпаше обвинително.

Момичето го вдигна и гушна.

— Няма, няма, Мистър Як — прошепна утешително. — Нараних ли те? Много съжалявам. Нямах намерение да го правя.

Куклата продължаваше да се взира в нея. Изрисуваната й усмивка не се бе променила, но очите й изглеждаха студени и безмилостни.

Нощта бе тиха. Не подухваше никакъв ветрец. Завесите пред отворения прозорец на спалнята не помръдваха. Бялата лунна светлина се процеждаше в стаята на момичетата и създаваше дълги, призрачни пурпурни сенки.

Линди спеше неспокойно и сънуваше напрегнати цветни сънища. Изведнъж се стресна и се събуди от някакъв звук. Лекичко тупване.

— Ъ? — Тя вдигна глава от влажната си възглавница и се обърна.

Някой се движеше в мрака.

Звуците, които бе чула, бяха от нечии стъпки.

— Хей! — прошепна тя, напълно разбудена. — Кой е там?

Фигурата се обърна на прага — сянка сред още почерни сенки.

— Спокойно, аз съм.

— Крис?

— Да. Нещо ме събуди. Боли ме гърлото — прошепна Крис от прага. — Отивам в кухнята да си взема чаша вода.

Тя изчезна в сенките. С все още надигната глава, Линди слушаше отдалечаващите се стъпки надолу по стълбите.

Когато звуците отшумяха, Линди затвори очи и отпусна глава върху възглавницата си.

След няколко секунди чу ужасените писъци на Крис.