Р. Л. Стайн
Нощта, в която куклата оживя (12)

12.

С разтуптяно сърце Линди стана от леглото. Завивките се оплетоха в краката й и тя за малко не падна.

Смразяващият кръвта писък на Крис отекваше в ушите й.

Тя буквално прескочи стъпалата, босите й ходила тупкаха тежко върху тънкия килим на стълбите.

Долу беше тъмно, с изключение на тънко снопче жълта светлина, идващо от кухнята.

— Крис… Крис… добре ли си? — провикна се Линди. Гласът й звучеше немощен и изплашен в тъмния коридор.

— Крис?

Линди се спря на прага на кухнята.

Каква беше тази зловеща светлина?

Беше й нужно време да се фокусира. После разбра, че се е втренчила в мъждивата жълта светлина, която идваше от вътрешността на хладилника.

Вратата на хладилника зееше отворена.

И… хладилникът бе празен.

— Какво… какво става тук?

Тя пристъпи в кухнята. След малко направи още една крачка.

Стъпалата докоснаха нещо студено и влажно.

Линди се задъха и като погледна надолу, видя, че е стъпила в широка локва.

От преобърнатата кутия мляко до крака си разбра от какво се е образувала локвата.

Тя вдигна поглед към Крис, която стоеше в мрака в другия край на стаята, с гръб към стената, закрила от ужас лицето си с ръце.

— Крис, какво, за бога…

Нещата вече започваха да се изясняват. Всичко бе толкова странно, толкова… нередно. На Линди й трябваше известно време, докато схване цялата картинка.

Но сега, проследявайки ужасения поглед на Крис, Линди видя бъркотията по пода. И разбра защо хладилникът е празен.

Цялото му съдържание беше изкарано и изсипано върху кухненския под. Разлята бутилка от портокалов сок образуваше друга локва. Навсякъде имаше разпръснати яйца. По пода бяха разпилени плодове и зеленчуци.

— Олеле! — изстена Линди невярващо.

Всичко сякаш блещукаше и лъщеше.

Какви бяха тези лъскави неща сред храната?

Бижутата на Крис!

Навсякъде се виждаха захвърлени обеци и гривни, и гердани с мъниста, смесени с разлятата и разпиляна храна — като някаква необичайна салата.

— О, не! — изпищя Линди, когато погледът й се спря на фигурата на пода.

Седнал изправен по средата на цялата бъркотия, Мистър Як й се хилеше весело. Около врата му бяха накичени няколко гердана с мъниста, от ушите му висяха дълги обеци, а в скута му се търкаляше чиния с остатъци от пилешко.