Р. Л. Стайн
Нощта, в която куклата оживя (22)

22.

— Ще го заровим — заяви Крис.

— Ъ? — Линди потисна прозявката си.

Те го обсъждаха шепнешком сякаш от часове. Докато се опитваха да измислят план за действие, чуваха приглушените викове на куклата от гардероба.

— Ще го заровим. Под онази огромна купчина пръст — обясни Крис и погледна към прозореца. — Нали се сещаш. В съседния двор, до новата къща.

— Да. Добре. Не знам — отвърна Линди. — Толкова съм уморена. Не мога да мисля. — Тя погледна будилника на нощното шкафче. Наближаваше три и половина. — Все още смятам, че трябва да събудим мама и татко — добави, а в очите й се четеше страх.

— Не можем — поклати глава Крис. — Опитахме сто пъти. Пак няма да ни повярват. Ако ги събудим, още повече ще загазим.

— Как е възможно да загазим повече от това? — учуди се Линди, като посочи с глава към гардероба, откъдето все още се носеха ядосаните стенания на Мистър Як.

— Облечи се — ентусиазира се Крис. — Ще го заровим дълбоко под всичката онази пръст. След това никога повече няма да ни се налага да мислим за него.

Линди потръпна и обърна поглед към своята кукла, сгърчена на стола.

— Повече не мога да търпя да гледам Шляпи. Толкова съжалявам, че запалих и двете ни по тези кукли.

— Шшшш. Просто се облечи — пришпори я Крис.

След няколко минути двете момичета се промъкнаха надолу по стълбите в тъмнината. Крис носеше куфара с две ръце, опитвайки се да заглуши звука от сърдитите протести на Мистър Як.

Те спряха в дъното на стълбите и се ослушаха, за да се уверят, че родителите им не са се събудили.

Тишина.

Линди отвори входната врата и двете се изнизаха навън.

Въздухът беше изненадващо прохладен и влажен. Бе започнала да пада тежка роса, която караше предната им ливада да лъщи под светлината на лунния сърп. Стръкчета мокра трева полепваха по кецовете им, докато сестрите вървяха към гаража.

Крис държеше куфара, докато Линди бавно и тихо взе да вдига вратата на гаража. Когато я отвори до половината, тя се наведе и се пъхна вътре.

След няколко секунди се показа с голяма лопата за сняг в ръката.

— Това би трябвало да свърши работа — прошепна, въпреки че наоколо нямаше никого.

Крис погледна надолу към улицата, щом се насочиха към съседния двор. Тежката утринна роса замъгляваше уличните лампи и светлината им наподобяваше трепкащата светлина от пламтящи свещи. Всичко сякаш блещукаше под тъмното пурпурно небе.

Крис остави куфара до високата могила пръст.

— Ще копаем точно тук — посочи тя основата на могилата. — Ще го набутаме вътре и ще го покрием.

— Предупреждавам ви — заплаши Мистър Як, слушайки от куфара. — Планът ви няма да има успех. Притежавам необикновени сили!

— Първо ти почни да копаеш — каза Крис на сестра си, без да обръща внимание на заплахата на куклата. — После аз ще те сменя.

Линди заби лопатата в купчината и я изкара пълна е пръст. Крис потрепери. Росата бе студена и влажна. Един облак закри луната и затъмненото небе от пурпурно стана черно.

— Пуснете ме! — извика Мистър Як. — Ако ме пуснете сега, наказанието ви няма да бъде тежко.

— Копай по-бързо — прошепна Крис нетърпеливо.

— Не мога по-бързо — отвърна Линди. Тя бе изкопала доста голяма квадратна дупка в основата на могилата. — Още по-дълбока ли да е?

— По-дълбока — заяви Крис. — Гледай куфара. Аз ще копая. — Тя зае мястото на Линди и започна да копае.

Нещо изтопурка близо до ниските храсти, които разделяха дворовете. Крис погледна нагоре, видя движеща се сянка и се сепна.

— Мисля, че е язовец — потръпна Линди. — Мистър Як с куфара ли да го заровим, или първо да го извадим?

— Мислиш ли, че мама ще забележи липсата на куфара? — попита Крис, като хвърли настрани една лопата, пълна с мокра пръст.

Линди поклати глава.

— Ние никога не го използваме.

— Ще го заровим с куфара — реши Крис. — Така ще е по-лесно.

— Ще съжалявате — изграчи куклата.

Куфарът се разтърси и едва не се прекатури.

— Толкова ми се спи — простена Линди и захвърли чорапите си на пода, след което пъхна краката си под завивките.

— А на мен не ми се спи — отвърна Крис, седнала в края на леглото. — Предполагам, защото съм много щастлива. Толкова съм щастлива, че се отървахме от това ужасно същество.

— Всичко е толкова шантаво — отбеляза Линди и намести възглавницата под главата си. — Не виня мама и татко, задето не ни вярват. И аз не съм сигурна, че вярвам.

— Остави ли лопатата на мястото й? — попита Крис.

— Да — кимна сънено Линди.

— И затвори вратата на гаража?

— Шшшт. Заспивам — прошепна Линди. — Добре поне, че утре не сме на училище. Ще може да поспим до късно.

— Дано да мога да заспя — пожела си Крис. — Просто съм толкова изтощена. Сякаш всичко е ужасен кошмар. Просто си мисля… Линди? Линди… будна ли си?

Не. Сестра й бе заспала.

Крис се загледа в тавана. Тя дръпна одеялата до брадичката си. Все още й беше студено. Не можеше да се отърси от студената влага на ранния утринен въздух.

След малко, докато в главата й шеметно се въртяха мисли за всичко, което се бе случило тази нощ, Крис също заспа.

Трополенето и бръмченето на машините я събуди в осем и половина на следващата сутрин. Тя се протегна, разтърка очи и се заклатушка към прозореца. Наведе се над стола с Шляпи и надникна навън.

Беше сив, облачен ден. Два огромни жълти валяка отъпкваха съседния двор зад новопостроената къща.

Чудя се дали ще загладят и тази голяма могила пръст — помисли си Крис, докато ги гледаше. Това наистина щеше да е отлично.

Крис се усмихна. Не бе спала много дълго, но се чувстваше освежена.

Линди все още спеше непробудно. Крис мина на пръсти покрай нея, навлече нейния халат и тръгна към долния етаж.

— Добро утро, мамо — поздрави весело, щом влезе в кухнята, завързвайки колана на халата си.

Госпожа Пауъл се обърна от мивката с лице към нея. Крис се изненада, като видя ядосаното й изражение.

Тя проследи погледа на майка си до кухненския плот.

— О! — възкликна Крис, щом видя Мистър Як. Той седеше на високата табуретка пред плота е ръце в скута си. Косата му бе покрита е червеникавокафява пръст, а по бузите и челото му имаше мръсни петна.

Ужасена, Крис вдигна ръце към лицето си.

— Мисля, че ти беше казано никога повече да не носиш това нещо тук долу! — скара й се майка й. — Какво да те правя, Крис? — въздъхна тя и се обърна ядосано към мивката. Куклата намигна на Крис и й отправи широка зловеща усмивка.