Р. Л. Стайн
Нощта, в която куклата оживя (23)

23.

Докато Крис се взираше с ужас в ухилената кукла, господин Пауъл се появи внезапно на вратата на кухнята.

— Готова ли си? — попита той жена си.

Госпожа Пауъл закачи хавлиената кърпа за чинии на закачалката и се обърна, отмятайки кичур коса от челото си.

— Готова съм. Само да си взема чантата. — Тя мина край него и излезе в коридора.

— Къде отивате? — извика Крис с нескрита тревога в гласа. Тя държеше под око куклата на плота.

— Ще пазаруваме в градинарския магазин — осведоми я баща й, като пристъпи в стаята и надникна през прозореца в кухнята. — Май ще вали.

— Не отивайте! — примоли се Крис.

— Ъ? — Той се обърна към нея.

— Не отивайте, моля ви! — извика Крис.

Очите на баща й фиксираха куклата и той се приближи.

— Хей, какво става? — попита сърдито.

— Мислех, че искаш да го върнеш в заложната къща — набързо успя да измисли Крис.

— Не и преди понеделник — отвърна баща й. — Днес е събота, забрави ли?

Куклата мигна. Господин Пауъл не забеляза.

— Точно сега ли се налага да излезете? — измънка Крис.

Преди баща й да успее да отговори, госпожа Пауъл отново се появи на вратата.

— Ето. Хващай — извика тя и подхвърли към него ключовете за колата. — Да отиваме, преди да е заваляло.

Господин Пауъл тръгна към вратата.

— Защо не искаш да излизаме? — поиска да узнае той.

— Куклата… — започна Крис. Но знаеше, че обясненията й щяха да са напразни. Нямаше да се вслушат в думите й. Никога нямаше да й повярват. — Няма значение — измърмори тя.

След няколко секунди се разнесе звука от колата им по алеята. Те заминаха.

А тя бе самичка в кухнята с хилещата се кукла.

Мистър Як се обърна бавно към нея, завъртайки се заедно е високата табуретка пред плота. Големите му очи се впиха ядосано в тези на Крис.

— Предупредих ви — изграчи той.

Барки дотърча в кухнята, ноктите на лапите му почукваха силно по линолеума. Той душеше пода, докато търчеше, в търсене на изпуснати остатъци от закуската.

— Барки, къде беше? — попита Крис, радостна, че не е сама.

Кучето не й обърна внимание и се навря да души под табуретката, върху която седеше Мистър Як.

— Беше горе и ме събуди — обади се Линди, разтърквайки очи, щом влезе в кухнята. Тя бе облечена с бели тенис шорти и лилав потник. — Тъпо куче.

Барки облиза някакво петно на линолеума.

Линди изкрещя, като видя Мистър Як.

— О, не!

— Върнах се — изръмжа куклата. — И изобщо не съм доволен от вас, робини мои.

Линди се обърна към Крис, зяпнала от изненада и ужас.

Крис не изпускаше от поглед куклата. Какво е намислил? — чудеше се тя. — Как мога да го спра?

Заравянето под всичката онази пръст не му бе попречило да се завърне. Някак бе успял да се освободи от куфара и да се измъкне.

Нямаше ли начин да го победят? Никакъв ли?

Без да сваля зловещата си усмивка, Мистър Як слезе на пода и кецовете му затупкаха силно.

— Много съм недоволен от вас двете — повтори той с ръмжащ глас.

— Какво ще правиш? — изписка Линди с уплашен глас.

— Трябва да ви накажа — отвърна куклата. — Трябва да ви докажа, че съм сериозен.

— Почакай! — извика Крис.

Но Мистър Як се движеше бързо. Той се протегна и сграбчи Барки за врата с двете си ръце.

Щом куклата стегна хватката си, уплашеният териер зави от болка.

— Предупредих ви — излая Мистър Як, надвиквайки воя на малкия черен териер. — Ще правите каквото ви кажа — или тези, които обичате, ще пострадат един по един!

— Не! — изкрещя Крис.

Барки изджавка пронизително от болка и Крис се разтрепери.

— Пусни Барки! — развика се Крис.

Куклата се изкиска.

Барки нададе дрезгаво свистене.

Крис не можеше да търпи повече. Двете е Линди се нахвърлиха върху куклата от двете страни. Линди я спъна. Крис грабна Барки и го задърпа.

Линди събори Мистър Як на пода. Но дървените му ръце стискаха здраво гърлото на кучето.

Воят на Барки премина в приглушено скимтене, докато животното се мъчеше да диша.

— Пусни го! Пусни го! — не спираше да пищи Крис.

— Предупредих ви! — озъби се куклата, докато Линди държеше здраво ритащите й крака. — Сега кучето трябва да умре!

— Не! — Крис плъзна ръцете си към китките на куклата и с яростно дърпане раздалечи дървените ръце.

Барки се приземи на пода със свистене и се стрелна към ъгъла, като лапите му се запързаляха безконтролно по гладкия под.

— Сега ще си платите — изръмжа Мистър Як. Като се освободи от Крис, той замахна с дървената си ръка и я стовари тежко върху челото на близначката.

Тя изкрещя от болка и вдигна ръце към главата си.

Барки лаеше пронизително.

— Пусни ме! — обърна се Мистър Як отново към Линди, която все още държеше краката му.

— Няма да стане! — извика Линди. — Крис, хвани пак ръцете му.

С все още пулсиращо чело, Крис се хвърли напред, за да хване ръцете на куклата.

Но когато тя се приближи, Мистър Як наведе глава и стегна дървените си челюсти около китката й.

— Аауууу! — зави от болка Крис и се отдръпна.

Линди вдигна нагоре чучелото за краката и блъсна тялото му силно в пода. То нададе разгневено ръмжене и зарита в опит да се освободи от нея.

Крис отново нападна и този път успя да хване едната му ръка, а после и другата. Той наведе глава, за да я захапе отново, но тя го избегна и заклещи ръцете му здраво зад гърба му.

— Предупреждавам ви! — изкрещя той. — Предупреждавам ви!

Барки изджавка развълнувано и скочи върху Крис.

— Какво да го правим? — опита се да надвика Линди ядосаните заплахи на куклата.

— Навън! — изкрещя Крис, стискайки още по-силно ръцете на Мистър Як зад гърба му.

Тя изведнъж се сети за двата валяка, които бе видяла да изглаждат терена на съседния двор.

— Хайде — пришпори тя сестра си. — Ще го смачкаме.

— Предупреждавам ви! Притежавам нечувани сили! — изквича куклата.

Без да му обръща внимание, Крис отвори вратата на кухнята и те изнесоха своя гърчещ се пленник навън.

Небето беше въгленовосиво и бе започнало леко да ръми. Тревата вече беше мокра.

Над ниските храсти, които разделяха дворовете, момичетата видяха двата огромни жълти валяка — един в задния край и един отстрани на съседния имот. Те приличаха на огромни тежкоподвижни животни, изравняващи всичко по пътя си с гигантските си черни ролки.

— Оттук! Побързай! — извика Крис на сестра си, стискайки здраво куклата, докато бягаше. — Хвърли го под този!

— Пуснете ме! Пуснете ме, долни роби! — изпищя Мистър Як. — Това е последният ви шанс! — Той рязко извъртя глава в опит да ухапе ръката на Крис.

Една гръмотевица изтрещя в далечината.

Момичетата хукнаха с всичка сила към бързодвижещия се валяк, хлъзгайки се по мократа трева.

Те бяха само на няколко метра разстояние от огромната машина, когато забелязаха Барки. Той подтичваше пред тях, размахвайки бясно опашка.

— О, не! Той пък как е излязъл? — извика Линди.

Като ги гледаше с изплезен език, подскачайки щастливо в мократа трева, кучето търчеше точно на пътя на трополящия валяк.

— Не, Барки! — изпищя Крис, ужасена. — Не! Барки — не!