Р. Л. Стайн
Нощта, в която куклата оживя (21)

21.

Двете сестри се втренчиха в дървеното чучело, очаквайки да се срути на пода.

Но той се хвана за парапета, отметна глава и се разсмя подигравателно.

— Това са думите на древния магьосник, които могат да ме съживят! — обяви той. — Това не са думите, които могат да ме убият!

Да го убием?

Да — Крис разсъждаваше светкавично. Захвърли пожълтялото листче с отвращение. — Нямаме избор.

— Трябва да го убием, Линди.

— Ъ? — изненада се сестра й.

Крис сграбчи куклата за раменете и я стисна здраво.

— Аз ще го държа. А ти му откъсни главата.

Линди вече бе до нея и трябваше да се пази от ритащите крака на Мистър Як.

— Ще го държа здраво — повтори Крис. — Хвани го за главата и дърпай.

— Сигурна ли си? — поколеба се Линди, скована от страх.

— Просто го направи! — изкрещя Крис и плъзна ръцете си надолу към кръста на Мистър Як.

Линди хвана главата му с две ръце.

— Пуснете ме! — изграчи куклата.

— Дърпай! — извика Крис на ужасената си сестра.

Като държеше куклата здраво около кръста, Крис се наведе назад и задърпа с всички сили. Ръцете на Линди бяха обвити около главата на куклата. Тя изпъшка шумно и също дръпна силно. Главата не се измъкна. Мистър Як нададе писклив кикот.

— Спрете! Имам гъдел! — изръмжа той.

— Дърпай по-силно! — нареди Крис на сестра си. Лицето на Линди бе яркочервено. Тя затегна хватката си около главата и задърпа отново, опъвайки с всички сили.

Куклата се изкикоти с острия си противен смях.

— Не става — отчая се Линди.

— Извий му главата! — предложи разярено Крис. Куклата изпружи напред краката си и изрита Крис в стомаха. Но тя не го пусна.

— Извий му главата! — извика отново. Линди се опита да му извие главата. Куклата се изкиска.

— Не мога! — простена Линди обезсърчена. Тя пусна главата и отстъпи една крачка назад.

Мистър Як вдигна глава, впери поглед в Линди и се ухили.

— Не можете да ме убиете. Притежавам необикновени сили.

— Какво да правим? — вдигна очи Линди към Крис.

— Сега това е моята къща — изграчи куклата, като се хилеше на Линди и се мъчеше да се измъкне от ръцете на Крис. — Сега ще правите каквото ви кажа. Пуснете ме.

— Какво да правим? — повтори Линди.

— Да го занесем горе. Ще му отрежем главата — отговори Крис.

Мистър Як наклони назад главата си, а очите му се опулиха злобно.

— Ау! — изненада се Крис, когато чучелото захапа ръката й. Тя я издърпа и без да мисли, цапардоса дървената му глава е дланта си.

Куклата се изкиска в отговор и изписка подигравателно:

— Бият ме! Бият ме!

— Вземи онези остри ножици. От твоето чекмедже — инструктира Крис сестра си. — Аз ще го донеса в стаята ни.

Ръката й пулсираше на мястото, където я бе захапал. Но тя го държеше здраво и го занесе до спалнята им.

Линди вече бе извадила дългите метални ножици от чекмеджето. Тя щракна остриетата с трепереща ръка.

— Под врата — каза й Крис, стиснала Мистър Як за раменете.

Той изсъска яростно срещу близначката и се опита да я изрита с кецовете си, но тя се отдръпна.

Хванала ножиците с две ръце, Линди се опита да отреже главата му при врата. Ножиците не отрязаха нищо, затова тя започна да ги движи като трион. Мистър Як се изкикоти.

— Казах ви. Не можете да ме убиете.

— Няма да стане — извика Линди, а по бузите й потекоха сълзи от отчаяние. — Сега какво?

— Ще го приберем в гардероба. После ще помислим — отвърна Крис.

— Няма нужда да мислите. Вие сте мои робини — изквича куклата. — Ще правите каквото ви кажа. Отсега нататък аз командвам.

— Друг път — измърмори Крис и поклати глава.

— Какво ще стане, ако откажем да ти се подчиним? — поиска да узнае Линди.

Куклата се обърна към нея с разярен, злобен поглед.

— Тогава ще започна да наранявам хората, които обичате. Родителите ви. Приятелите ви. Или може би онова отвратително псе, което винаги ме лае. — Той отметна глава назад и от дървените му устни се разнесе сух, зловещ смях.

— Заключи го в гардероба — предложи Линди. — Докато измислим как да се отървем от него.

— Не можете да се отървете от мен — подчерта отново Мистър Як. — Не ме ядосвайте. Притежавам необикновени сили. Предупреждавам ви. Започват да ми писват тъпите ви опити да ме нараните.

— Гардеробът не се заключва, забрави ли? — извика Крис, мъчейки се да задържи гърчещата се кукла.

— О, почакай. Какво ще кажеш за това? — Линди изтича до гардероба и измъкна отвътре един стар куфар.

— Идеално — одобри Крис.

— Предупреждавам ви — заплаши ги Мистър Як. — Почвате да ставате досадни.

Той се дръпна силно и успя да се освободи от ръцете на Крис.

Тя се хвърли върху него да го спре, но той се изплъзна под нея и тя падна по лице върху леглото си.

Куклата избяга до средата на стаята, след което обърна поглед към вратата, сякаш се опитваше да реши накъде да тръгне.

— Трябва да правите каквото ви кажа — заплаши, вдигайки дървената си ръка към Линди. — Няма да бягам от вас двете. Вие ще сте мои робини.

— Не! — извика Крис и се набра да се изправи.

И двете със сестра й се хвърлиха към куклата. Линди хвана ръцете му. Крис клекна, за да сграбчи глезените му.

С общи усилия близначките успяха да го набутат в отворения куфар.

— Ще съжалявате за това — ядоса се той, като риташе с крака и се мъчеше да ги удари. — Скъпо ще си платите. Сега някой ще умре!

Той продължи да пищи, след като Крис закопча куфара и го напъха в гардероба. Тя бързо затвори вратичката и като се облегна на нея, въздъхна уморено.

— А сега какво? — попита Линди.