Р. Л. Стайн
Нощта, в която куклата оживя (3)

3.

— Кой беше на телефона? — попита господин Пауъл и набута пълна вилица със спагети в устата си.

Линди седна на мястото си на масата.

— Обади се съседката, госпожа Маршал.

— Да не ви вика да гледате децата? — попита госпожа Пауъл, като се пресегна за купата със салата. Тя се обърна към Крис: — Не искаш ли салата?

Крис избърса със салфетка полепналия по брадичката си сос за спагети.

— Може би по-късно.

— Не — отговори Линди. — Иска да изнеса представление. На тържеството за рождения ден на Ейми. С Шляпи.

— Първата ти работа, значи — отбеляза госпожа Пауъл и на нежното й лице разцъфна усмивка.

— Ейми и Бен толкова много харесаха Шляпи, че настояха — обясни Линди. — Госпожа Маршал ще ми плати двадесет долара.

— Колко хубаво! — възкликна майка им. Тя подаде купата със салата през масата на съпруга си.

Беше минала седмица, откакто Линди бе изкарала Шляпи от казана. Всеки ден след училище тя репетираше с него в стаята си с часове, работеше върху гласа му, тренираше да не мърда устните си, измисляше смешни номера, които да разиграва с него.

Крис продължаваше да настоява, че всичко това е тъпотия.

— Не мога да повярвам, че се излагаш така — казваше на сестра си и отказваше да гледа номерата й.

Но когато Линди донесе Шляпи в училище в петък, отношението на Крис започна да се променя. Група деца се бяха събрали около Линди пред шкафчето й.

Докато Линди караше Шляпи да им говори, Крис ги наблюдаваше от дъното на коридора. Голяма излагация — помисли си първо Крис.

Но за нейна изненада децата виеха от възторг. Шляпи се превърна в истински хит. Дори Роби Мартин — момчето, в което Крис бе тайно влюбена от две години — смяташе Линди за страхотна.

Докато гледаше как Роби се смее заедно с другите деца, Крис се замисли. Може би щеше да е забавно и тя да стане вентрилоквист.

А и беше начин да си изкарва някакви пари. Линди щеше да получи двадесет долара на рождения ден у семейство Маршал. А когато се прочуеше, вероятно щеше да изнася представления на много тържества и да печели още повече.

След вечеря същата вечер Линди и Крис измиха и подсушиха чиниите. Тогава Линди попита родителите си дали може да изрепетира пред тях новия си комедиен номер. Изтърча в стаята си да вземе Шляпи.

Господин и госпожа Пауъл седнаха на дивана във всекидневната.

— Може Линди да стане телевизионна звезда — размечта се госпожа Пауъл.

— Може — съгласи се съпругът й, като се облегна на дивана с доволна усмивка. Барки излая и се настани между двамата, като размаха енергично късата си опашка.

— Знаеш, че не ти е позволено да се качваш на дивана — въздъхна госпожа Пауъл, но не си направи труда да го прогони.

Крис седна встрани от другите, на пода до стълбите, подпряла брадичката си с ръце.

— Изглеждаш мрачна тази вечер — забеляза баща й.

— Може ли и аз да получа такава кукла? — попита Крис. Всъщност не бе планирала да го каже. Въпросът просто изскочи от устата й.

Линди се върна в стаята, понесла Шляпи през кръста.

— Готови ли сте? — попита тя. Издърпа един стол от кухнята в средата на всекидневната и седна.

— Е, може ли? — повтори Крис.

— Наистина ли и ти искаш такава? — с изненада попита госпожа Пауъл.

— Какво иска? — попита объркано Линди.

— Крис каза, че също иска такава кукла — обясни майка й.

— Стига де, да не видиш нещо — разпали се Линди. — Защо си такъв папагал?

— Изглежда забавно — отвърна Крис, а бузите й пламнаха. — Щом ти можеш да го направиш, ще мога и аз — добави остро.

— Винаги копираш всичко, което правя — ядоса се Линди. — Защо веднъж не си намериш собствено занимание? Върви горе и се погрижи за колекцията си от дрънкулки. Това е твоето хоби. Остави на мен да съм вентрилоквист.

— Момичета — намеси се госпожа Пауъл, като вдигна ръка да ги усмири, — моля ви, не се карайте заради една кукла.

— Мисля, че мога да стана по-добра — каза Крис.

— Линди не е особено забавна.

— Това не е много мило, Крис — скара й се майка й.

— Просто смятам, че щом Линди има кукла, би трябвало и аз да имам възможност да получа такава — обърна се Крис към родителите си.

— Папагал — повтори Линди и поклати глава. — Цяла седмица ме критикуваш и ми се мусиш. Твърдеше, че се излагам. Но аз знам защо си промени мнението. Яд те е, че ще спечеля пари, а ти — не.

— Никога ли няма да спрете да се карате за всичко? — възмути се господин Пауъл.

— Е, може ли и за мен кукла? — попита го Крис.

— Скъпи са — отвърна баща й, поглеждайки жена си. — Една хубава кукла сигурно струва повече от сто долара. Наистина не смятам, че можем да си я позволим.

— Защо не си играете и двете с Шляпи? — предложи госпожа Пауъл.

— Ъ? — Устата на Линди увисна.

— Винаги си поделяте всичко — продължи майка им. — Защо не си поделите и Шляпи?

— Но, мамо… — изсумтя нещастно Линди.

— Отлична идея — прекъсна ги баща им. Той направи знак на Крис. — Опитай и ти. Сигурен съм, че след като си поиграете с него известно време, едната от вас ще изгуби интерес. Може даже и на двете да ви омръзне.

Крис стана и отиде до Линди. Протегна ръка към куклата.

— Аз нямам нищо против да си я поделим — рече тихо и потърси погледа на сестра си. — Може ли да го подържа за малко?

Линди здраво стискаше Шляпи.

Изведнъж главата на куклата се изви назад и устата й се отвори широко.

— Чупката, Крис! — озъби се куклата с дрезгав глас. — Разкарай се, тъпанке!

Преди Крис да се опомни, дървената ръка на Шляпи се стрелна и я шляпна силно през лицето.