Р. Л. Стайн
Нощта, в която куклата оживя (13)

13.

— Крис, добре ли си? — извика Линди, отмествайки поглед от ухилената, накичена с бижута кукла.

Крис, изглежда, не я чуваше.

— Добре ли си? — повтори въпроса си Линди.

— К-какво става? — запъна се Крис, облегнала гръб на стената, със скована от ужас физиономия. — Кой… кой направи това? Мистър Як ли…?

Линди понечи да отговори. Но изненаданият крясък на майка й, застанала на вратата на кухнята, прекъсна думите й.

— Мамо… — извика Линди, като се обърна.

Госпожа Пауъл щракна лампата. Кухнята се обля в светлина. И трите замигаха, опитвайки се да нагодят зрението си към внезапната яркост.

— Какво е това, за бога? — изпищя майка им. Тя тъкмо се канеше да извика съпруга си, но се сети, че той не си е у дома. — Аз… Не мога да повярвам!

Барки нахлу с подскоци в стаята, размахвайки опашка. Наведе глава и започна да ближе разлятото мляко.

— Марш навън — изкомандва госпожа Пауъл. Вдигна кучето, изнесе го навън и затвори вратата на кухнята. После закрачи към средата на стаята, като клатеше глава, а босите й стъпала пропуснаха на косъм локвата мляко.

— Слязох долу да пийна нещо и… заварих тази бъркотия — обясни Крис с треперещ глас. — Храната. Бижутата ми. Всичко…

— Мистър Як го е направил — обвини го Линди.

— Погледни го!

— Стига! Стига! — изпищя госпожа Пауъл. — До гуша ми дойде.

Госпожа Пауъл изгледа свинщината, като се мръщеше и подръпваше един кичур от русата си коса. Очите й се спряха на Мистър Як и тя изръмжа с отвращение.

— Знаех си — прошепна, отправяйки обвинителен поглед към двете момичета. — Знаех си, че това има нещо общо с тези проклети кукли.

— Мистър Як го е направил, мамо — разпали се Крис, като се отлепи от стената със свити юмруци. — Знам, че звучи глупаво, но…

— Стига — нареди майка й и присви очи. — Това е просто ненормално. Ненормално! — Тя впери поглед в накичената с бижута кукла, която се хилеше насреща й зад голямата чиния с пилешко.

— Вземам куклите и на двете ви — обяви майка им и изгледа близначките. — Нещата излязоха от контрол.

— Не! — извика Крис.

— Не е честно! — заяви Линди.

— Съжалявам. Трябва да ги махна от вас — рече строго майка им. Тя огледа отново съсипания под и въздъхна уморено. — Вижте на какво прилича кухнята ми.

— Но аз нищо не съм направила! — изпищя Линди.

— Мистър Як ми трябва за пролетния концерт! — запротестира Крис. — Всички разчитат на мен, мамо.

Госпожа Пауъл погледна първо едната, после другата. Очите й се задържаха върху Крис.

— Това на пода е твоята кукла, нали?

— Да — каза й Крис. — Но аз не съм го направила. Кълна се!

— И двете се заклевате, че не сте го направили, така ли? — попита майка им, която изглеждаше извънредно изтощена на светлината на ярката таванска лампа.

— Да — отговори бързо Линди.

— Тогава и двете оставате без кукли. Съжалявам — отсече госпожа Пауъл. — Едната от вас лъже. Аз… наистина не мога да повярвам докъде стигнахте.

В стаята надвисна дълбока тишина, докато и трите гледаха слисано мацаницата на пода.

Първа се обади Крис.

— Мамо, какво ще кажеш, ако двете с Линди изчистим всичко?

Линди бързо се включи и лицето й се проясни.

— Да. Ще подредим всичко. Веднага. Ще оправим кухнята, както си беше. Ще я изчистим до блясък. Сега може ли да задържим куклите си?

Госпожа Пауъл поклати глава.

— Не. Не става. Погледнете тази мизерия. Всички зеленчуци са за боклука. Млякото също.

— Всичко ще подновим — побърза да предложи Крис. — Със собствените си джобни. И ще изчистим всичко идеално. Моля те. Ако го направим, ще ни дадеш ли още един шанс?

Госпожа Пауъл свъси вежди и се замисли, загледана в умоляващите лица на дъщерите си.

— Добре — отвърна най-накрая. — Искам кухнята да свети от чистота, когато сляза тук на сутринта. Всичката храна, дрънкулките — всичко да си отиде по местата.

— Добре — обещаха в хор момичетата.

— И не искам да слушам повече спорове за тези кукли — продължи майка им. — Повече никакви караници. Никакви съревнования. Да не съм чула повече да хвърляте вината за всичко върху куклите. Не искам да чувам и думичка за тях. Отсега нататък.

— Няма — обеща Крис, поглеждайки към сестра си.

— Благодаря, мамо — отдъхна си Линди. — Ти си лягай. Ние ще изчистим. — Тя побутна лекичко майка си към вратата.

— Нито думичка — напомни им госпожа Пауъл.

— Разбрано, мамо — обещаха близначките.

Майка им тръгна към стаята си, а те започнаха да почистват. Крис измъкна голям чувал за боклук от чекмеджето и докато го държеше разтворен, Линди хвърляше вътре празни кутии и развалена храна.

Крис внимателно събра бижутата си и ги занесе горе.

Нито едно от момичетата не проговори. Те работеха в тишина, като събираха, търкаха и забърсваха, докато не почистиха цялата кухня. Линди затвори вратата на хладилника и се прозя.

Застанала на ръце и колене, Крис инспектира пода, за да се увери, че няма останало и петънце. После взе Мистър Як. Той й се хилеше насреща, сякаш всичко беше една голяма шега.

Тази кукла носи само неприятности — помисли си Крис. — Само неприятности.

Тя тръгна след Линди и изгаси лампата на излизане от кухнята. Двете момичета се качиха мълчаливо по стълбите. Нито една от тях не бе изрекла и думичка.

Бледа лунна светлина се процеждаше в стаята им през отворения прозорец. Въздухът беше горещ и задушен.

Крис погледна към будилника. Минаваше три часът сутринта.

Шляпи седеше приведен на стола пред прозореца, лунната светлина огряваше усмихнатото му лице. Линди се прозя и се вмъкна в леглото си, изрита одеялото и придърпа чаршафа. Обърна гръб на сестра си.

Крис свали Мистър Як от рамото си. Само неприятности създаваш — помисли си ядосано, като го хвана пред лицето си и изгледа ухилената му физиономия. — Само неприятности.

Мистър Як сякаш й се подиграваше с широката си злобна усмивка.

Ядът й се примеси със страх.

Започвам да намразвам тази кукла — помисли си тя. — Да я намразвам и да се страхувам от нея.

В яростта си тя отвори вратата на гардероба и хвърли вътре куклата, която се стовари върху пода.

Крис затръшна вратата.

С туптящо сърце си легна и се зави. Изведнъж се почувства много уморена. Цялото тяло я болеше от изтощение.

Тя зарови лице във възглавницата и затвори очи. Тъкмо се унасяше в сън, когато чу тънкия гласец:

— Пусни ме! Пусни ме оттук — провикна се той. Приглушен глас, идващ от вътрешността на гардероба.