Р. Л. Стайн
Нощта, в която куклата оживя (4)

4.

— Ааау!

Крис изпищя и вдигна ръка към бузата си, която бе станала яркорозова. Тя отстъпи назад.

— Спри, Линди! Заболя ме!

— Аз ли? — извика Линди. — Не бях аз! Шляпи беше!

— Стига глупости. — Крис възмутено търкаше бузата си. — Наистина ме заболя.

— Нищо не съм направила! — извика Линди. Тя обърна лицето на Шляпи към своето. — Защо беше толкова груб към Крис?

Господин Пауъл скочи от дивана.

— Спри да се лигавиш и се извини на сестра си — нареди той.

Линди наведе главата на Шляпи и го накара да каже:

— Извинявай.

— Не така. Кажи го със собствения си глас — настоя баща й, като кръстоса ръце пред гърдите си. — Не Шляпи удари Крис, а ти.

— Добре, добре — измърмори Линди и се изчерви. Избегна гневния поглед на Крис и смотолеви: — Съжалявам. Ето, вземи — рече и набута Шляпи в ръцете на сестра си.

Крис толкова се изненада, че едва не изпусна куклата. Шляпи бе по-тежък, отколкото си представяше.

— Сега какво да го правя? — обърна се Крис към Линди.

Линди вдигна рамене и се стовари на дивана до майка си.

— Защо трябваше да вдигате такава врява? — прошепна госпожа Пауъл, като се наведе към Линди. — Като бебета сте.

Линди се изчерви.

— Шляпи си е мой. Не може ли веднъж да имам нещо само мое?

— Понякога сте толкова добрички една с друга, а друг път… — Госпожа Пауъл не довърши.

Господин Пауъл седна на облегалката на фотьойла в другия край на стаята.

— Как да мърдам устата му? — попита Крис, като обърна куклата е главата надолу, за да огледа гърба й.

— Има връв отзад, в цепката на сакото му — отговори й Линди намусено. — Просто я дърпаш.

Не искам Крис да управлява Шляпи — помисли си унило Линди.

Не искам да си делим Шляпи.

Не може ли да си имам нещо, което да е само мое? Защо трябва всичките ни неща да са общи?

Защо Крис винаги иска да ми подражава?

Тя стисна зъби и зачака гневът й да се уталожи.

По-късно същата вечер Крис се надигна в леглото си. Беше сънувала кошмар.

Преследваха ме — спомни си тя все още с разтуптяно сърце. Кой я преследваше? Или какво?

Не си спомняше.

Огледа се из тъмната стая, изчаквайки сърцето й да възстанови нормалния си ритъм. В стаята бе горещо и задушно, макар че прозорецът бе отворен, а завесите се полюшваха от вятъра.

Линди спеше дълбоко, легнала на една страна в леглото си, разположено до това на Крис. Тя тихичко похъркваше с леко раздалечени устни, а дългата й коса бе разпиляна свободно около лицето й.

Крис погледна будилника върху нощното шкафче между двете легла. Беше почти три часът сутринта.

Въпреки че бе напълно будна, кошмарът не бе избледнял съвсем. Тя все още се чувстваше напрегната, леко уплашена, все едно някой или нещо продължаваше да я преследва. Усещаше врата си парещ и скован.

Тя се обърна, изтупа възглавницата си и я подпря по-високо на таблата на леглото. Когато отново легна върху нея, нещо привлече погледа й.

НЯКОЙ седеше в стола пред прозореца и я гледаше.

Крис си пое дълбоко въздух, но тогава осъзна, че това е Шляпи.

Жълтата лунна светлина го огряваше и караше втренчените му очи да блестят. Той стоеше на стола, килнат леко надясно, едната му ръка бе отпусната върху страничната облегалка.

Устата му бе застинала в широка подигравателна усмивка, а очите му сякаш се взираха право в Крис.

Крис го изгледа на свой ред, изучавайки изражението на куклата на жълтеникавата лунна светлина. После, без да се замисли, без даже да съзнава какво прави, тя тихо се смъкна от леглото си.

Кракът й се заплете в чаршафите и тя едва не се спъна. Като изрита чаршафа, тя бързо се насочи към прозореца в отсрещния край на стаята.

Попаднал в сянката й, Шляпи прикова поглед в нея. Щом Крис се приближи, усмивката му сякаш стана още по-широка.

Лекият ветрец развя завесите към лицето й. Крис ги отметна и премести поглед върху боядисаната глава на куклата.

Тя се протегна и поглади дървената му коса, която блестеше на лунната светлина. Главата му бе топла, по-топла от обичайното.

Крис бързо дръпна ръката си.

Какъв беше този звук?

Сякаш Шляпи й се бе присмял. Той ли беше?

Не. Разбира се, че не.

Крис усети, че се задъхва.

Защо откачам заради тази тъпа кукла? — помисли си тя.

В леглото зад нея Линди издаде някакъв бълбукащ звук и се обърна по гръб.

Крис впери поглед в големите очи на Шляпи, проблясващи на светлината от прозореца. Тя сякаш го чакаше да мигне или да завърти очи наляво-надясно.

Изведнъж се почувства нелепо.

Той е просто глупава дървена кукла — каза си.

Протегна ръка и го блъсна.

Скованото тяло се килна настрани. Твърдата глава се чукна глухо в дървената облегалка на стола.

Крис го погледна със странно задоволство, сякаш му бе дала да разбере.

Завесите отново се развяха към лицето й и тя ги отметна.

Доспа й се и понечи да се върне в леглото си. Едва бе направила и крачка, когато Шляпи се пресегна и я сграбчи за китката.