Р. Л. Стайн
Нощта, в която куклата оживя (14)

14.

— Пусни ме! Пусни ме! — викаше сърдито пискливият гласец.

Крис се изправи рязко в леглото. Цялото й тяло изтръпна от страх. Очите й се стрелнаха към другото легло. Линди не бе помръднала.

— Ти… чу ли това? — запъна се Крис.

— Какво да чуя? — попита сънено Линди.

— Гласът — прошепна Крис. — В гардероба.

— Ъ? — попита сънено Линди. — За какво говориш? Три сутринта е. Не може ли да поспим?

— Но, Линди… — Крис спусна краката си на пода. Сърцето й щеше да изскочи от гърдите. — Събуди се. Чуй ме! Мистър Як ме викаше. Той говореше!

Линди повдигна глава и се ослуша. Тишина.

— Нищо не чувам, Крис. Наистина. Може да си сънувала.

— Не! — изписка Крис, чувствайки, че губи контрол. — Не беше сън! Толкова съм изплашена, Линди. Просто се страхувам ужасно!

Изведнъж Крис се разтрепери цялата и по бузите й потекоха горещи сълзи.

Линди стана и се премести в единия край на леглото на сестра си.

— Нещо с-страшно се случва тук, Линди — заекна Крис през сълзи.

— А аз знам кой е виновникът — прошепна Линди, като се наведе към близначката си и сложи успокоително ръка около треперещите й рамене.

— Ъ?

— Да. Знам кой е виновникът — прошепна Линди. — Знам кой е.

— Кой? — попита задъхано Крис.