Р. Л. Стайн
Нощта, в която куклата оживя (6)

6.

— Харесва ли ти?

В първия момент Крис си помисли, че Шляпи й е задал въпроса.

Тя зяпна изумена.

— Е, какво мислиш за него?

След един много дълъг момент Крис установи, че гласът идва откъм гърба й. Тя се обърна и видя на прага баща си, който все още попиваше очите си с влажна хавлиена кърпа.

— За… за новата кукла ли? — запъна се Крис.

— За теб е — обяви господин Пауъл и влезе в стаята, притискайки хавлията към двете си очи.

— Наистина ли? — Крис се втурна към стола и взе новата кукла да я разгледа.

— На ъгъла срещу офиса ми има малка заложна къща — обясни баща й, като свали хавлията от лицето си. — Минавах покрай нея и ако щеше вярвай, този тип беше на витрината. А и беше доста евтин. Мисля, че съдържателят с радост се отърва от него.

— Амии… сладък е — каза Крис, търсейки точната дума. — Прилича на куклата на Линди, само дето косата му е яркочервена, а не кафява.

— Най-вероятно са произведени от една и съща фирма — предположи господин Пауъл.

— Дрехите му са по-хубави от тези на Шляпи — констатира Крис, докато го държеше срещу себе си с изпъната ръка, за да го огледа добре. — Мразя глупавия сив костюм на куклата на Линди.

Новата кукла беше облечена със сини дънки и тениска в червено и зелено. А на краката си вместо официални лъскави кафяви обувки имаше бели кецове с дебели подметки.

— Значи, ти харесва? — усмихна се баща й.

— Много! — извика щастливо Крис. Тя прекоси стаята и прегърна татко си. После грабна куклата и изхвърча от стаята надолу по стълбите и право в кухнята.

— Моля за внимание! Запознайте се с Мистър Як! — обяви доволно тя, стиснала ухилената кукла пред себе си.

Барки се разлая от вълнение и скочи да подуши кецовете на куклата, но Крис я дръпна нагоре.

— Хей! — възкликна изненадано Линди. — Откъде я взе?

— От татко — отвърна Крис, по-ухилена и от куклата. — След вечеря започвам да се упражнявам и ще стана по-добър вентрилоквист от теб.

— Крис! — скара й се майка й. — Не всичко е състезание!

— Аз вече имам работа с Шляпи — заяви високомерно Линди. — А ти едва сега започваш. Още си заек.

— Мистър Як изглежда в пъти по-добре от Шляпи — каза Крис, имитирайки високомерния тон на сестра си. — Мистър Як е суперяк. Сивкавият костюм на твоята кукла е пълна скръб.

— Смяташ тази мизерна дрипава тениска за готина? — присмя се Линди с отвратено изражение. — Гадост. Тази стара кукла сигурно е бъкана с червеи!

— Ти си бъкана с червеи! — отвърна Крис.

— Куклата ти ще е скучна — подразни я Линди, — защото нямаш чувство за хумор.

— О, така ли? — разпали се Крис, като метна Мистър Як през рамо. — Щом успявам да изтърпя теб, значи, трябва да имам чувство за хумор, не смяташ ли?

— Папагал! Папагал! — разкрещя се Линди.

— Вън от кухнята! — кресна госпожа Пауъл, изгубила търпение. — Вън! Махайте се! Невъзможни сте и двете! Куклите ви са по-послушни от вас!

— Благодаря, мамо — каза саркастично Крис.

— Извикайте ме за вечеря — обади се Линди. — Отивам горе да репетирам номера си с Шляпи за рождения ден в събота.

 

 

На следващия ден следобед Крис седна пред тоалетката, която използваха двете с Линди. Бръкна в кутията за бижута и измъкна още един наниз с яркоцветни мъниста. Промуши го над главата си и го разплете от другите мъниста, които носеше на врата си. После се погледна в огледалото и размърда глава, за да огледа по-добре дългите си, поклащащи се обеци.

Обичам колекцията си от дрънкулки — помисли си тя и бръкна по-надълбоко в дървената кутия, за да види какви други съкровища може да извади.

Линди не проявяваше интерес към тези неща. Но Крис можеше с часове да пробва герданчетата, да ровичка из десетките малки украшения, пластмасови гривнички и подрънкващи обеци. Колекцията й от бижута винаги я ободряваше.

Тя отново размята глава и обеците й зазвънтяха. На вратата се почука и Крис се обърна.

— Здрасти, Крис, как е? — В стаята влезе приятелят й Коуди Матюс. Той имаше руса права коса и бледосиви очи, а лицето му беше деликатно и сериозно. Коуди винаги имаше дълбокомислено изражение.

— С колелото ли дойде? — попита Крис, като свали набързо няколко гердана и ги хвърли в кутията за бижута.

— Не. Пеша — отвърна Коуди. — Защо се обади? Искаш да излезем ли?

— Не — рече Крис и се изправи. Отиде до стола до прозореца и грабна Мистър Як. — Искам да си упражня номера.

Коуди изстена.

— Аз да не съм ти опитно зайче?

— Не. Ти ще си публиката. Хайде де.

Тя го изведе при превития стар клен в средата на задния им двор. Следобедното слънце тъкмо започваше да се снижава в чистото пролетно синьо небе.

Крис сложи едното си стъпало на стъблото на дървото и подпря Мистър Як на коляното си. Коуди се изтегна по гръб под сянката.

— Кажи ми дали е смешно — нареди тя.

— Добре. Давай — отвърна Коуди и се съсредоточи с присвити очи.

Крис обърна Мистър Як към себе си.

— Как си днес? — попита тя.

— Доста добре. Да чукнем на дърво — преправи си гласа Крис.

Момичето изчака Коуди да се засмее, но той не реагира.

— Смешно ли беше? — попита тя.

— Чат-пат — отговори той без ентусиазъм. — Продължавай.

— Добре. — Крис сведе глава, за да доближи лицето си до това на куклата. — Мистър Як — започна тя, — защо стоеше пред огледалото със затворени очи?

— Ами — отвърна куклата с писклив глас — исках да видя как изглеждам, докато спя!

Крис наклони назад главата на куклата, за да я накара да изглежда сякаш се смее.

— А тази шега как беше? — попита тя приятеля си.

Коуди повдигна рамене.

— Май по-добре.

— Оф, изобщо не ми помагаш! — разсърди се Крис, отпусна ръце и Мистър Як се сгърчи в скута й. — Идеята беше да ми кажеш дали е смешно, или не.

— Май не е — замислено заяви Коуди.

Крис изпухтя.

— Имам нужда от някои хубави книги е шеги — рече тя. — Това е всичко. Няколко книги с много смешни шеги. Тогава ще съм готова да изнасям представления. Защото като вентрилоквист се справям добре, нали?

— Май да — отвърна Коуди, скъса една шепа трева и остави влажните зелени стръкчета да преминат през пръстите му.

— Е, не си мърдам много устните, нали? — поиска мнението му Крис.

— Не много — съгласи се Коуди. — Но не си преправяш достатъчно гласа.

— Ами то това е целта. Това е илюзията — да накараш хората да си мислят, че не си преправяш гласа. А всъщност си го преправяш.

— О — промълви Коуди и откъсна шепа трева.

Крис изпробва още няколко шеги.

— Какво мислиш? — попита го тя.

— Мисля, че трябва да се прибирам — отвърна Коуди и я замери с тревата в ръката си.

Крис изтупа стръкчетата от дървената глава на Мистър Як и нежно поглади с длан червената му коса.

— Обиждаш Мистър Як — каза на Коуди.

Момчето се изправи.

— Защо изобщо ти е да се занимаваш с това нещо? — попита той, отмятайки светлорусата си коса от челото си.

— Защото е забавно — отговори Крис.

— Това ли е истинската причина? — настоя Коуди.

— Ами… Всъщност искам да покажа на Линди, че съм по-добра от нея.

— И на двете ви хлопат дъските — заяви Коуди. — Ще се видим в училище. — Той й помаха леко, обърна се и тръгна към дома си, надолу по улицата.

Крис дръпна завивките и се вмъкна в леглото си. През прозореца на спалнята струеше лунна светлина.

Тя се прозя и погледна будилника — беше почти десет часът. Чуваше как Линди си мие зъбите в банята от другата страна на коридора.

Защо Линди винаги си тананика, докато си мие зъбите? — зачуди се Крис. — Как може близначката ми да има толкова много дразнещи навици?

Тя погледна за последен път към Мистър Як. Беше подпрян в стола пред прозореца, с ръце, положени прилежно в скута му, а белите му кецове висяха от ръба на стола.

Прилича на истински човек — помисли си сънено Крис. — Утре ще проверя в училищната библиотека за хубави книги с шеги. Мога да бъда по-смешна от Линди. Убедена съм, че мога.

Тя отпусна глава на възглавницата. Сигурно ще заспя веднага щом загасим лампите.

След няколко секунди Линди влезе в стаята, облечена в нощната си тениска и понесла Шляпи под мишница.

— Заспа ли? — обърна се тя към Крис.

— Почти — отвърна Крис и се прозя шумно. — Цяла вечер учих за контролното по математика. Ти къде беше?

— У Алис — осведоми я Линди, докато поставяше Шляпи на стола до Мистър Як. — У тях имаше още няколко деца, така че им показах номера си. Толкова се смяха, че ме хвана страх да не им се пръснат коремите. Когато с Шляпи изиграхме рап номера, на Алис шоколадовото мляко й излезе през носа. Страшна веселба падна!

— Хубаво — отбеляза Крис без ентусиазъм. — Предполагам, че с Шляпи сте готови за рождения ден на Ейми в събота.

— Да — отвърна Линди и постави ръката на Шляпи върху рамото на Мистър Як. — Толкова са сладки заедно — каза. После забеляза дрехите, подредени върху стола до бюрото, и попита Крис: — Какво е това?

Крис повдигна глава, за да види какво посочва сестра й.

— Костюмът ми за утре — отвърна. — Ще имаме официално парти в часа на госпожица Финч. Ще изпращаме Марго. Нали се сещаш — стажант-учителката.

Линди изгледа дрехите.

— Полата ти „Бетси Джонсън“? И копринената блуза?

— Трябва да сме много официални — обясни Крис и се прозя. — Може ли вече да заспиваме?

— Да, разбира се. — Линди отиде до леглото си, седна и изгаси лампата на нощното шкафче. — Имаш ли напредък с Мистър Як? — попита и се вмъкна между завивките.

Крис се засегна от въпроса. Сестра й очевидно се опитваше да я подразни.

— Да. Много съм задобряла. Изиграх няколко номера пред Коуди. Навън на двора. Коуди щеше да се задави от смях. Без майтап. Държеше се с две ръце за корема. Каза, че с Мистър Як трябва да ни дават по телевизията.

— Наистина ли? — попита Линди след дълго колебание. — Това е странно. Никога не съм смятала, че Коуди има чувство за хумор. Той винаги е навъсен. Май не съм го виждала да се смее.

— Е, на мен и Мистър Як се смя — настоя Крис, като й се искаше да е по-добра лъжкиня.

— Чудно — измърмори Линди. — Нямам търпение да видя представлението ти.

Аз също — помисли си мрачно Крис.

След няколко секунди и двете бяха заспали.

 

 

В седем часа на следващата сутрин ги събуди гласът на майка им от долния етаж. През прозореца навлизаше утринна оранжева слънчева светлина. Крис чуваше веселото чуруликане на птичките в клена.

— Добро утро! Ставайте! — Всяка сутрин госпожа Пауъл будеше дъщерите си с едни и същи думи.

Крис разтърка очи, за да се разсъни, и протегна ръце високо над главата си. Погледна към другия край на стаята, след което простена приглушено.

— Хей, какво става? — възкликна тя, протегна се към леглото на Линди и я разтърси за рамото. — Какво става?

— Ъ? — стресна се Линди и се надигна.

— Що за шегички? Къде е той? — попита Крис.

— Ъ?

Крис посочи към стола отсреща.

Шляпи седеше на стола и им се хилеше, окъпан от утринните слънчеви лъчи.

Обаче Мистър Як не беше там.