Р. Л. Стайн
Нощта, в която куклата оживя (17)

17.

— Трябва да ми повярваш! — заяви Крис е треперещ глас. — Наистина не съм изричала нито едно от онези неща. Мистър Як говореше самичък!

— Измисли нещо друго — измърмори Линди.

Линди бе последвала Крис в стаята им. Долу във всекидневната родителите й все още се извиняваха на семейство Милър. Сега Крис седеше в края на леглото и бършеше сълзите от бузите си. Линди застана с кръстосани ръце пред тоалетката.

— Аз не обиждам хората по този начин — рече Крис и хвърли поглед към Мистър Як, който лежеше неподвижно по средата на пода, където Крис го бе захвърлила. — Знаеш, че нямам подобно чувство за хумор.

— Тогава защо го направи? — поиска да узнае Линди. — Защо ти трябваше да вбесяваш всички?

— Не съм го искала! — изпищя Крис, дърпайки краищата на косата си. — Мистър Як наговори онези неща. Не аз!

— Как може да си такъв папагал? — попита с отвращение Линди. — Тази шега беше моя, Крис. Не можеш ли да измислиш нещо по-оригинално?

— Не е шега — настоя Крис. — Защо не ми вярваш?

— Няма начин — поклати глава Линди. Ръцете й все още бяха кръстосани пред гърдите й. — Няма как да се хвана на същия номер.

— Линди, моля те! — умоляваше я Крис. — Уплашена съм. Наистина съм уплашена.

— Да бе. И още как — отказваше да повярва Линди. — Цялата треперя и аз. Леле. Наистина ме заблуди, Крис. Даде ми да разбера, че и ти можеш да правиш смешни номера.

— Млъквай! — сопна се Крис. От очите й бликнаха още сълзи.

— Много добре ти се получава цивренето — поощри я Линди. — Но и то няма начин да ме избудалка. Няма да избудалка и мама и татко. — Тя се обърна и взе Шляпи. — Може би двамата с Шляпи трябва да поупражним някои номера. След твоето представление тази вечер мама и татко може да не ти разрешат да водиш концерта утре.

Тя метна Шляпи през рамо и като прескочи сгърчения на пода Мистър Як, излезе бързо от стаята.

Зад кулисите на концертната зала беше горещо и шумно. Гърлото на Крис бе пресъхнало и тя все ходеше до чешмата и се наливаше с топла вода на големи глътки.

Гласовете от публиката от другата страна на завесата сякаш отекваха от всички четири стени и тавана. Колкото по-шумно ставаше с напълването на залата, толкова по-притеснена се чувстваше Крис.

Как ще успея да представя номера си пред всички тези хора? — запита се тя, като отдръпна лекичко с няколко сантиметра завесата и надникна. Родителите й се бяха настанили в единия край на третия ред.

Щом Крис ги видя, се сети за предишната вечер. Родителите й я бяха наказали да не излиза две седмици заради обидите към семейство Милър. Едва я пуснаха да дойде на концерта.

Крис се загледа в децата и възрастните, които се стичаха в голямата зала, и видя много познати лица сред тях. Ръцете й бяха леденостудени, а гърлото й пак пресъхна.

Не ги приемай като публика — каза си. — Мисли за тях като за деца и родители, повечето от които познаваш.

Но някак си това влоши нещата.

Тя пусна завесата, побърза да пие за последно от чешмата, след което взе Мистър Як от масата, където го бе оставила.

Изведнъж залата от другата страна на завесата утихна. Концертът щеше да започне всеки момент.

— Стискам палци! — провикна се Линди към нея, докато бързаше да се присъедини към другите членове на хора.

— Благодаря — отвърна едва-едва Крис. Тя изправи Мистър Як и заглади ризата му.

— Ръцете ти са лепкави! — накара го да каже.

— Тази вечер без обиди — нареди му строго Крис.

За неин ужас куклата мигна.

— Хей! — извика тя. Не бе пипала контролния механизъм за очите.

Прониза я страх, който надхвърляше обикновената сценична треска. Може би не бива да излизам — помисли си и се втренчи в Мистър Як, очаквайки го да кимне отново. — Може би е по-добре да кажа, че съм болна, и да отменя представлението.

— Притеснена ли си? — прошепна някакъв глас.

— Ъ? — В първия момент реши, че гласът е на Мистър Як. Но бързо разбра, че въпросът идва от учителката й по музика, госпожа Берман.

— Да, малко — призна Крис с пламнало лице.

— Ще бъдеш великолепна — увери я госпожа Берман и стисна рамото й с потна ръка. Тя беше едра жена е нагъната на няколко ката брадичка, с червено червило по устните и пусната коса. Беше облечена в дълга широка рокля на червени и сини цветя. — Хайде, почваме — обяви тя, като стисна още веднъж Крис за рамото.

После излезе на сцената, премигвайки срещу ярката бяла светлина на прожекторите, за да представи Крис и Мистър Як.

Наистина ли ще го направя? — запита се Крис. — Мога ли да го направя?

Сърцето й биеше толкова силно, че не успя да чуе встъпителните думи на госпожа Берман. Изведнъж публиката започна да ръкопляска и Крис неусетно пое по сцената към микрофона, понесла Мистър Як с две ръце.

Госпожа Берман, обгърната в широката си цветна рокля, вече се връщаше зад кулисите. Тя се усмихна на Крис и й намигна окуражително, като се разминаха.

Крис застана в средата на сцената и присви очи срещу яркия прожектор. Устатата й бе пресъхнала и тя се зачуди дали ще може да произнесе някакъв звук.

Пред нея имаше специално поставен сгъваем стол. Тя седна и нагласи Мистър Як в скута си, но тогава видя, че микрофонът остава твърде високо.

Засрамена, Крис стана и хванала Мистър Як под мишница, започна да се мъчи да свали микрофона.

— Има ли проблем? — провикна се госпожа Берман от единия край на сцената, след което бързо тръгна към Крис да й помогне.

Но преди учителката по музика да е преполовила сцената, Мистър Як се наведе към микрофона.

— Големият кораб минава! — изграчи злобно той, забил поглед в роклята на госпожата.

— Какво? — Учителката застина на място от изненада.

— Лицето ти ми прилича на брадавица, която съм махнал! — изръмжа Мистър Як към стреснатата жена.

Учителката зина от ужас.

— Крис!

— Ако преброим гънките на брадичката ти, те ще ни покажат ли възрастта ти?

Откъм публиката се разнесе смях, но той бе примесен с възклицания на шок и ужас.

— Крис — достатъчно! — извика госпожа Берман, а ядосаният й глас достигна до микрофона.

— Ти си повече от достатъчна! Стигаш за двама! — заяви брутално Мистър Як. — Ако станеш по-голяма, ще ти трябва собствен пощенски код!

— Крис — наистина! Ще те помоля да се извиниш — каза госпожа Берман с яркочервено лице.

— Госпожо Берман, аз… аз не съм виновна! — заекна Крис. — Не съм казала тези неща!

— Моля да се извиниш. На мен и на публиката — настоя учителката.

Мистър Як се надвеси над микрофона:

— Извини се за това! — изписка той.

Главата на куклата се наклони назад. Челюстта му падна надолу и устата му се отвори широко. От нея потече гъста зелена течност.

— Гадост! — изкрещя някой.

Приличаше на супа от грах. Течността се изливаше от устата му като вода от маркуч.

Чуха се писъци и викове на изненада, щом гъстата зелена течност взе да се сипе върху хората от предните редове.

— Стига!

— Помощ!

— Някой да спре това чудо!

— Вони!

Крис стоеше, замръзнала от ужас, докато отвратителното вещество продължаваше да бълва от зиналата уста на куклата.

От течността се носеше воня на вкиснато мляко, на развалени яйца, на прегоряло масло, на разложено месо. Зеленият бълвоч покри сцената и взе да прелива към предните редове.

Заслепена от прожектор, Крис не виждаше публиката пред себе си, но чуваше как хората се давят и викат за помощ.

— Напуснете залата! Напуснете залата! — крещеше госпожа Берман.

Крис чу трополенето на хората, които се бутаха към изхода.

— Вони!

— Повръща ми се!

— Някой да ми помогне!

Крис се опита да запуши с ръка устата на куклата. Но вонящата течност бълваше с такава сила, че изблъска ръката й.

Изведнъж момичето усети, че някой я тика назад към кулисите. Далеч от крещящите хора, които бягаха от залата. Извън обсега на прожектора.

Чак когато се озова зад кулисите, Крис разбра, че е била избутана от госпожа Берман.

— Аз… не знам как направи всичко това. Или пък защо! — изкрещя госпожа Берман, докато бършеше яростно с двете си ръце петната от гадната зелена течност по предната част на роклята си. — Но ще се погрижа да те изключат от училище, Крис! И ако успея — изломоти тя, — ще бъдеш изключена от всички училища до живот!