Том Фокс
Dominus (63)

63

18:20 часът

Щабът на Швейцарската гвардия

Кристоф Рабер беше вбесен. Някак си един от кардиналите, един от принцовете на Църквата, беше убит по време на неговата смяна. Не само това, ами беше убит и вътре в Апостолския дворец — сърцето на неговата юрисдикция и най-пазеното място във Ватикана. Очевидно Риналдо не беше умрял от естествена смърт. Не и по този начин, не и днес, не и при тези обстоятелства.

Най-лошите страхове на Рабер започваха да се сбъдват.

Незабавно нареди трети отряд гвардейци да се насочи към покоите на папата. Другите два вече се бяха разположили на всеки вход, на всяко стълбище и на всеки коридор, който водеше до понтифика. Но на този трети отряд нареди да влязат в личния кабинет на папата и да не отделят поглед от него. Григорий нямаше да е доволен, но имаше моменти, в които дори светият отец трябваше да се довери на професионалното мнение на коменданта. Папата можеше и да е човек, който отговаря пряко пред Бог, но самият Господ беше избрал Рабер да управлява екип от хора, чиято единствена цел в живота е да пазят божия викарий. Нямаше нищо против да изпита гнева на светия отец, стига по този начин да успееше да предпази живота му.

Комендантът щеше да се присъедини към хората си съвсем скоро. Щеше лично да обясни ситуацията на папата. Но първо искаше да разбере причината за нахлуването на Александър Трекио и Габриела Фиеро на територията на Ватикана.

* * *

От момента на пристигането им в командния център безпокойството на Габриела се увеличаваше драматично. Всичко в щаба на Гвардията говореше за технологично ориентирани, хипербдителни средства, към които съвременното общество беше научено да изпитва недоверие. Мрежите за наблюдение на НСА, методите за разпити на ЦРУ, военната дисциплина — лишената от емоции атмосфера в този подземен комплекс като че ли беше събрала най-лошото от всичките.

Тя и Александър бяха отведени във вътрешността на центъра, към изрисуваната стъклена врата на комендант Кристоф Рабер. Казаха им да стоят мирно, докато едно дигитално око ги сканираше отгоре. Когато стъклото най-накрая се плъзна настрани, бяха избутани в помещението.

Озоваха се в офис, лъскав и модерен, а мъжът, който стоеше зад бюрото в средата, ги наблюдаваше косо. Той беше облечен в цивилни дрехи: тъмносин костюм, под който изпъкваше затъкнат на раменен кобур пистолет. Косата му беше къса и добре поддържана, бръчките на лицето му бяха причинени по-скоро от опита му, отколкото от възрастта. Изглеждаше едновременно приятелски настроен и застрашителен.

— Господин Трекио, инспектор Фиеро — започна той, когато влязоха, — името ми е Кристоф Рабер. Аз съм главнокомандващият на папската Швейцарска гвардия. Като за начало искам да отбележа, че никак не обичам някой да нахлува във Ватикана.

Александър се опита да отговори:

— Ние бяхме…

— Дори — прекъсна го комендантът — единият от нарушителите да е племенник на кардинал и бивш свещеник, който обикновено се разхожда наоколо с някаква негласна свобода. — Мъжът погледна гневно в очите репортера. Явно знаеше всичко за него. След секунда се обърна към Габриела: — Или пък средна класа офицер, който, както ми съобщиха източниците ми, е бил отстранен от активна служба заради неподчинение.

Фиеро осъзна, че няма смисъл да отговаря.

— Но — каза накрая комендантът и се обърна към Александър, — вие наистина сте племенник на кардинал Риналдо Трекио — човек, когото уважавам изключително много. В интерес на истината, знам, че и той ви цени много. Съобщили сте на хората ми, че папата е в опасност. Засега единственото нещо, което ви държи вън от килиите, е, че сте казали, че носите доказателство.

Изведнъж Габриела намери частици кураж в себе си.

— Върнете ни папките, които носехме с нас. Доказателството е там.

Рабер кимна и един от гвардейците й подаде конфискуваните книжа. Тя хвърли първата купчина на бюрото на коменданта — материалите, които Александър беше събрал.

— В тази папка се съдържа цялата информация за три медицински фирми, които вярваме, че са изфабрикували изцеряванията през последните два дни. Извели сме плащания към тях, които водят началото си от Ватикана, и по-конкретно от ИОР. Свързани са и с външна фирма, която, за съжаление, не успяхме да разберем коя е.

Рабер се отпусна в мястото си и повдигна рамене.

— Тази информация не е нова за мен. Нашето разследване стигна до същите изводи.

— Има хора във Ватикана, които поддържат тази заблуда — продължи Габриела.

Комендантът не обърна внимание на това разкритие и отбеляза:

— Курията съвсем не е чиста като сняг. Подозираме всеки, дори самите нас, докато трае разследването.

— Явно те са готови дори да убиват.

Чертите на лицето на Рабер се стегнаха.

— Смъртта на кардинал Трекио няма да остане ненаказана. Мога да ви уверя в това.

— Не за това убийство говоря — възпротиви се Габриела и за първи път Кристоф изглеждаше изненадан.

— Навярно имате предвид двамата професори.

Явно комендантът беше открил същата информация, с която тя и Александър разполагаха.

— Не и тези убийства.

Рабер се изправи в мястото си.

— За кое убийство всъщност говорите, инспектор Фиеро?

Габриела го погледна право в очите, след което потърси съдействие от Александър. Той кимна в знак на съгласие и тя отново се обърна към коменданта:

— Наистина не знаете за какво говоря, нали?

— Не ме карайте да ви питам отново — предупреди мъжът.

Фиеро развърза връзката на втората пластмасова папка.

— Една друга смърт се появи на бял свят днес. Засега се държи в дълбока тайна, което си е подозрително само по себе си. Но след като видите тялото… Е, ще разберете.

Рабер изчака жената да прелисти страниците и да намери онази, която търсеше.

— Знам, че всички сте изпитали нещо в присъствието на мъжа, когото държите тук заедно с папата. Гледах видеозаписа от литургията. Видях как всички коленичихте. Но за който и да го мислите, мога да ви уверя, че този човек не е божи пратеник. Той е проблемен блуден брат от двойка близнаци, чиято половина е намерена в Тибър рано тази сутрин.

Жената остави фотографията на бюрото на Рабер. Дори в притъмнения офис забелязаха как лицето му мигновено пребледня като платно.

— Когото и да държите там горе — продължи Габриела, — той е подставено лице. Дали сам се е подставил, или работи за други, нямаме представа. Но в момента се организира покушение срещу Църквата и срещу папата. Този човек е част от всичко това, както и който друг е замесен. Досега тези хора са оставили единствено кървава диря и смърт след себе си.

В офиса налегна напрегната тишина. Само след миг Рабер скочи на крака. Взе снимката и я прибра в джоба на якето си. Очите му се стовариха първо в Габриела, а след това и в Александър.

— Вземете си нещата.

— Къде отиваме? — попита Трекио.

— Да се видим със светия отец.