Том Фокс
Dominus (58)

58

17:24 часът

Главният команден център на Швейцарската гвардия

— Оберст Рабер, трябва да видите това.

Комендантът бързо стана от мястото си в централната наблюдателна станция и се насочи към бюрото на един от офицерите си. Главнокомандващият вече беше разположил всичките си патрули в Апостолския дворец и на ключови места в целия град. Персоналът в командния център беше удвоен, за да могат да се следят всичките триста камери, свързани с централната им компютърна система.

— Какво да видя?

— Раздвижване при Незнайната порта.

Незнайната порта беше саркастично наименование, което Швейцарската гвардия беше дала на малката врата, която водеше от Виале Чентро дел Боско, намираща се в града зад радиокулата, навън в центъра на Рим. Името беше дадено заради глупавото схващане от членовете на курията, че Гвардията не знае за нея и следователно може да се ползва безнаказано. В действителност се следеше също толкова изкъсо, колкото и всеки друг вход на Ватикана.

— Посоката каква е: влизане или излизане? — попита Рабер.

— Клавиатурата е била използвана от външната страна. Някой се опитва да влезе.

— От нашите ли е? — Комендантът беше наясно, че дори пълното изолиране на града няма да спре хората да се промъкват навътре и навън. Възможността някой кардинал да е излязъл на тайна среща или свещеник, решил да прекара няколко часа навън, не би била изненада за никого.

— Не ги разпознавам. Моля да погледнете и вие, сър.

Офицерът манипулира известно време клавиатурата и пред тях се появиха две картини. Едната беше от външната камера, която улови движението на малката каменна врата, която се прибра отново в огромната стена.

Втората, която възпроизвеждаше картината от вътрешната камера, показваше ясно как мъж и жена стъпваха на ватиканска земя.

— Не са от нашите — потвърди Рабер на мига. — Изпратете хората ни при тях.

— Вече са тръгнали — отвърна офицерът.

В ъгъла на екрана координираните движения на отряд от гвардейци настъпваха по тъмните коридори към Незнайната порта.

* * *

17:29 часът

Северозападната врата, Ватиканът

— Внимателно — обърна се Александър към Габриела и посегна, за да я хване. — Малко е височко от тази страна.

Жената пое предложената й ръка, стисна я здраво и се издърпа през тесния отвор в камъка, който едва минаваше за врата, но все пак осигуряваше достъп. Само секунда по-късно последва меко тупване и тя се приземи на земята на единствената нация в Западна Европа, чийто суверен представляваше самия Бог.

Не минаха повече от три секунди и характерните изщраквания на насочени към тях оръжия заместиха всеки друг звук в съзнанието на Габриела. Тя вдигна поглед и осъзна, че са заобиколени от швейцарски гвардейци в пълно бойно снаряжение, неразличими от всеки SWAT екип, с изключение на килнатите на една страна барети, които носеха древния печат на папата.

Мъжете бяха въоръжени с автомати „SG 552 Командо“ и „Хеклер и Кох МР5“, които си бяха доста съвременни.

Без да сваля очи от гвардейците, Фиеро прошепна на Александър:

— Каза, че ще ни арестуват. Надявам се наистина да направят само това.