Том Фокс
Dominus (23)

23

22:37 часът

Седалището на „Глобал Капитал Италия“

Зад стените на компанията на Катерина Амато „Глобал Капитал Италия“, новините, които пристигаха отвън, бяха повече от окуражителни. Целите й бяха насочени винаги към властта — властта и парите — и подобни цели почти винаги включваха управлението и манипулирането на света около нея. Настоящият й проект обаче беше по-личен от останалите и много по-мащабен от тях.

Преди да приключеше с него, човекът, който стоеше начело на Църквата — почернил толкова много нейното семейство — щеше да бъде заличен. Репутацията на Църквата, която управляваше, щеше да е по-очернена и от самата нея. Катерина Амато беше постигнала много в живота си, но това щеше да е един от най-големите й успехи.

Новините, които бяха завзели медийното пространство, сякаш бяха съобразени с нейните интереси. Всичките й планове, които като че ли се въртяха на бързи обороти, откакто разработеният сценарий влезе в сила, й се отплащаха доста по-рано от очакваното.

— Интересът на пресата расте, точно както предвидихме — отбеляза единият от членовете на борда на директорите и в гласа му се усещаше доволство. Всички дойдоха за изключително кратко време, след като получиха съобщението от секретарката на Амато, макар повечето от тях, по един или друг начин, да работеха по заговора от сутринта. — Медицинските събития привлякоха вниманието на хората. Нещата се наредиха перфектно.

Тази среща на борда се провеждаше като всяка друга. Директорите на „Глобал Капитал Италия“ предпочитаха да запазват привидния си професионализъм, макар всички те да бяха замесени в най-тайните интереси на фирмата. Тази група от мъже — Катерина беше единствената жена в нея, жена, твърдо застанала зад кормилото — се бореше срещу всеки закон, който се изпречваше на пътя на личния им финансов интерес, която манипулираше пазари и унищожаваше животи, без да се замисли, ако това означаваше, че ще получат онова, което желаят. Майната им на хората, които смятат, че това е жестоко, беше заявил един от членовете на борда преди години. Такъв е животът и такива са парите, и хич не ми пука за това. Да оцелява най-силният, е законът на джунглата, такъв е законът и тук. Когато преди години Катерина открито нареди убийството на човек, който беше застанал на пътя на работата им, този член на борда на директорите просто вдигна рамене: Щом трябва, да се направи. Действай.

Въпреки тяхната жестокост, те бяха хора, които ценяха корпоративната цивилизованост. На малък бюфет в заседателната зала имаше сребърна кана с кафе. В средата на масата бяха оставени гарафа с минерална вода „Фиджи“ и излъскани до блясък чаши. Кожените им папки съдържаха цветни графики, отпечатани на гланцова хартия. Шефката им беше седнала начело в своя кремав костюм и изглеждаше както винаги: перфектна картина на професионална елегантност. Косата й беше сресана нормално, кестенявите й кичури падаха плавно върху раменете й, бяха леко накъдрени в краищата си; никой от членовете на борда не беше пропуснал да забележи, че през последните години Катерина не се бореше, а приемаше топло появата на сивите нишки, които бяха избили около ушите й. Според някои хора сивото означаваше старост и немощ. За директорката на „Глобал Капитал Италия“ то беше мъдрост и опит.

— Разкриването на медицинските събития постига ли резултатите, които преследваме? — попита друг член на борда.

— Питаш дали хората свързват А и Б ли? — Мъжът, който беше заговорил първи, се казваше Реджо и изглеждаше така, все едно никой не можеше да помрачи доброто му настроение. — Разбира се! Как биха могли да не го сторят? Нарича се „да се възползваш от случая“ и ние се възползвахме перфектно. Едно малко събитие във Ватикана и всички спечелихме от това. Каквото и да предложим след това, хората ще го приемат за чудо. Точно както Катерина предвиди.

— „Приемат“ съвсем не е правилната дума, Реджо. — Мъжът, който отговори, беше излъскан, безупречно поддържан и без проблем можеше да се снима за плакат на кампания по красота. Светлосиният му раиран костюм имаше три старомодни седефени копчета, а перфектно ушитите ръкави оставяха достатъчно място за маншетите на кремавата му риза отдолу, чиито копчетата бяха златни. Думите на мъжа съвсем не бяха толкова лъскави обаче. — Тези хора не рекламират някой продукт, който продаваме. Излекуваш ли болните им, те започват да благоговеят. Това са истински човешки същества, които изпитват истински чувства.

Призивът за искреност звучеше двулично от такъв изкуствен човек, но зад високите му скули изражението му беше истинско.

Двата телевизора на стената продължаваха да излъчват материалите, които бордът гледа по-рано, след петнайсет минути повторения на едни и същи репортажи, те бяха изключили звука. Всички канали се бяха съсредоточили на тази тема. Две италиански болници, които се занимаваха с два много специфични вида нелечими медицински състояния — генетичната слепота и терминален рак — бяха съобщили за необясними масови изцеления. Новинарските блокове предаваха непрекъснато интервюта с разплакани членове на семействата, които ликуваха от тези добри новини, с малки слепи дечица, които признаваха, че бяха прогледнали, както и с лекари, които бяха колкото радостни, толкова и объркани. И над всичко това думата „чудо“ танцуваше на езиците на набожните и вярващите.

— Недей да бъдеш сантиментален — обърна се към директора с раирания костюм един от колегите му. Той имаше също толкова пари и корпоративен стаж, колкото повечето от присъстващите, но мъжът не споделяше същия моден интерес във външния си вид. Беше облечен в обикновена риза и панталон, които беше закупил през 1983 година. Лицето му беше набръчкано като орех и носеше следите на дългогодишен опит. — Колкото по-истинско, толкова по-ефективно — продължи той. — А ти си глупак, ако смяташ, че това не е продукт — директорът посочи първо към екраните, а след това и към папките им — или че това не е маркетинг. Пред нас се разкрива възможност, атмосферата е подходяща, ние се намесваме и вземаме контрола в наши ръце, за да получим онова, което желаем. Оръжия, новини, чудеса… има ли значение какво предлагаме?

Не последва отговор. В папките пред тях се съдържаше информация за публични похвати и стратегии за справяне с нуждите на масовия пазар, както и с потребителското отхвърляне и обществения негативизъм — разглеждаха настоящия план както всеки друг главен продукт, който бяха пускали до момента в историята си. Единствената разлика беше, че този път целта им да привлекат публичния интерес не беше, за да продадат продукт, а за да унищожат враг. Макар това да не беше нещо ново за тях. Бяха го правили и преди, безброй пъти, разбира се, не на толкова високо ниво и с толкова висшестояща цел.

— Нещата ще започнат да се движат още по-бързо от този момент насетне. — Директорката говореше спокойно, пръстите й почукваха леко по дебелите страници, винаги използваха най-добрата хартия. Тук не се работеше с евтина, Катерина я беше забранила. — Медицинските доклади вече са в медиите. Смятах, че ще минат поне ден-два, преди това да се случи, но единият от докторите се оказа малко по-набожен, отколкото предполагахме.

На първия от телевизионните екрани говореше Марчело Тедеско. Разкритието му за необяснимото излекуване на цялата му група от пациенти в терминален стадий на рак вървеше по всички нощни новинарски блокове, заедно със сензационното масово изцеряване в центъра за слепи деца в Пескара.

— Това означава, че финансовите фази на заблудата трябва да се установят, и то скоро — продължи Катерина Амато. — Ще започнат разследвания — може и да са започнали вече. От онова, което открият, ще стане ясно дали нашето начинание ще успее, или ще се провали.

Директорите кимнаха в съгласие. Изкуственият човек обаче не се чувстваше комфортно.

— Имаме нужда от повече време. Помислете над това. — Очевидно той беше най-неувереният в групата. — Последиците от действията ни трябва да се преценят внимателно, преди да предприемем последващи стъпки. Време е да дръпнем юздите.

Над групата се настани напрегната тишина. Всички осъзнаха, че колегата им е прекалил. Той беше изразил несъгласие, а несъгласието никога не се приемаше добре на тази маса. Даже изкуственият мъж осъзна какво беше изрекъл и лицето му пребледня.

Катерина Амато се раздвижи. Тя стана от креслото, оправи ръбовете на блузата си и тръгна бавно към добре облечения член на борда. Напрежението се носеше във въздуха.

— Отлагания, отлагания — мърмореше си директорката, докато вървеше към него, — само в това те бива, Алфонсо. — Жената застана от едната му страна, изглеждаше напълно спокойна и с нищо не издаваше истинските си чувства. Но когато мъжът завъртя кожения си стол, за да се обърне към нея, Амато изведнъж сви длан в юмрук, който тежко стовари в челюстта му. Ударът беше сериозен, но жертвата й не реагира по никакъв друг начин, освен да потръпне от болката. Пое си дъх и в същия момент Катерина нападна отново, този път разби носа му. От него потече кръв, която закапа по райетата на костюма му. Мъжът отново не реагира.

Знаеше, че не трябва да го прави.

Всички останали от борда чакаха това да приключи. Те също бяха изпадали в подобна ситуация преди. Човек можеше и да не си тръгне жив от тук, наричаха тази черта в характера на директорката си „стари навици“. Членството в борда вървеше с някои рискове и отговорности. Една от отговорностите беше да не се спори в напрегнати ситуации. Рискът от несъгласието беше „перманентно“ изключване от групата.

След втория удар Катерина избърса пръстите на дясната си ръка в костюма на бития мъж и мълчаливо се върна на мястото си.

— Не съм заинтересувана от отлагания — спокойно съобщи тя.

— Можем да придвижим необходимите средства между компаниите и хората през следващите няколко часа — обади се друг член на борда, тонът му беше напълно професионален, все едно нищо не се беше случило току-що. Пострадалият мъж изскимтя тихо в стола си, бършеше кръвта от носа си в ръкава на ризата.

— Не в следващите няколко часа, а сега. — Катерина вдигна лявата си ръка и посочи към телевизорите. На безименния пръст имаше златна халка. Макар никога да не се беше омъжвала и да нямаше никакво намерение да го прави, подобна представа носеше определен авторитет. — Хората вече свързват А и Б: появата на посетителя във Ватикана и последващите чудеса. Но планът ни ще проработи само ако Б е свързана с А. Парите трябва да се движат едновременно. Видимо. На мига. Без това няма да постигнем нищо.

Почукване от страна на лишения от моден вкус член потвърди стратегията.

— Можем да задвижим нещата до няколко минути.

Катерина кимна.

— Направете го. Просто се уверете, че бордът ще остане вън от уравнението. Не трябва никой да ни свързва със случващото се. Дръжте останалите от фирмата в неведение. Най-добре ще е да останат чисти като снежинки. — Думите й бяха посрещнати от кимания. — Никой никога не трябва да разбира, че сме били замесени.