Том Фокс
Dominus (53)

53

14:27 часът

Щабът на Швейцарската гвардия

Оберст Рабер повика четирима от най-висшите си офицери в полумрачния си офис. Когато пристигнаха, атмосферата в помещението беше напрегната, наелектризирана.

— Какво знаете за „Глобал Капитал Италия“? — попита директно комендантът.

Той разходи строгия си поглед между хората си преднамерено бавно. Никой не отговори.

— „Глобал Капитал Италия“ — продължи Рабер — е ориентирана към капиталовите вложения фирма, позиционирана тук, в Рим. Те поддържат финансови взаимоотношения с банки, компании и организации по целия свят.

Мъжът млъкна, за да даде възможност на подчинените си да се сетят, но за съжаление, никой от тях не беше наясно с фактите от областта на финансите.

— Досега нямах възможност да проуча фирмата. Но тъй като забелязах финансови нередности, свързани с настоящите събития, се видях принуден да им обърна внимание.

Офицерите като че ли се изпънаха още повече. Значи този разговор беше свързан със случващото се горе.

— Ще карам направо — каза Рабер. — Един от тези финансови партньори сме ние. Нашата Ватиканска банка е била въвлечена във финансово подпомагане на медицинските фирми, които правят проучвания точно в областта на заболяванията, които бяха излекувани през последните двайсет и четири часа. — Комендантът наблюдаваше очите на хората си, в тях лека-полека се избистряха фактите. — Не само че има доказателства за нашето партньорство с подобни компании, но има доказателства за плащания, правени към доктори и служители в тези фирми — големи суми, десетки хиляди, че и повече — в дните, преди тези чудеса да започнат.

Офицерите на Рабер бяха изпънати като струни, всички осъзнаваха мащаба на чутото.

— Някак си „Глобал Капитал Италия“ е в центъра на всичко това. Прекарахме последните няколко часа в хакване на компютрите им и търсене на връзки с тези фирми, както и с други, и на пари, преминаващи от едни в други лични банкови сметки без почти никакво обяснение. — Комендантът направи пауза, за да си поеме въздух и да изглади униформата си. — Става въпрос за конспирация, господа. Фактът, че тук са намесени изцеряването на светия отец и някакъв странник, който в момента се намира в двореца, означава, че хора от вътре са част от това. — Направи нова пауза. Гвардията отдавна подозираше за съществуването на Фратернитас Кристи Салваторис, макар да не очакваха това братство да се замеси в нещо толкова сериозно. — Явно „Глобал Капитал Италия“ е тяхната връзка с външния свят, връзка, която се протяга до покрайнините на Рим, Пескара, дори и Пиомбино. Все още не съм наясно дали те са инициаторите на всичко това, или просто помагат за неговото осъществяване.

Рабер направи нова пауза, макар да знаеше, че няма нужда да прикрива каквото и да било от тези хора. Те бяха най-добрите му служители и трябваше да са напълно запознати с мислите му.

— Налага се да приемем, че каквото и да се случва, то няма да приключи само с опетняването на името на папата. — Мъжът се пресегна и отвори една папка в средата на бюрото си. — Директорката на „Глобал Капитал Италия“ се казва Катерина Амато. Тя си е спечелила репутацията на преуспяла и изключително богата бизнес дама. Но зад статиите в пресата и лъскавите интервюта от списанията, тази жена е известна с абсолютната си безскрупулност и бруталност, когато става въпрос да следва интересите си.

Рабер предостави снимки от отворената си папка.

— Предполагам, че тези не са от пресата, сър? — попита единият от офицерите.

Комендантът поклати глава.

— Това са някои от хората, които са се осмелили да се противопоставят на Катерина Амато и нейната „Глобал Капитал Италия“. — Мъжът подаде първата фотография. — Франсоа Даню, вицепрезидент на основаната в Париж „Империя Файнончули“, която претърпя насилствено поглъщане през 2007 година.

Появи се втора фотография.

— Дейвид Брикс, собственик на „Брикс Мениджмънт Индъстрис“, настоявал за финансов одит на фирмата на Амато.

Трета фотография.

— Лила Бореа, ръководител на научните изследвания за лондонската „Трайтекника“. Правила е задълбочено разследване на мрежата от фирми на „Глобал Капитал Италия“ в чужбина, за да одобри местен договор.

Рабер се спря. В папката имаше още няколко снимки, но трите на бюрото му бяха достатъчни, за да подчертаят онова, което искаше да каже.

Всички тези хора бяха капитани на финансовата индустрия. Мъже и жени със значителна сила, пари и възможности.

И всички те бяха мъртви. Хора без никаква връзка помежду си, освен една-единствена личност — Катерина Амато. Толкова незначителна връзка, че никога не би привлякла някакво внимание при едно евентуално разследване. Но връзка, която според Кристоф Рабер беше солидна и смъртоносна.

Комендантът погледна към своите хора.

— Искам гвардейци навсякъде. Навсякъде. Някой се опитва да свали папата.