Том Фокс
Dominus (34)

34

10:02 часът

Апостолският дворец

— Желая да направя обръщение към света и имам както възможността, така и правото да го направя.

Думите излязоха от тънките устни на папа Григорий с твърда настоятелност, все едно първосвещеникът очакваше пламенна съпротива от своя държавен секретар. Върховният понтифик не остана разочарован.

— Ваше Светейшество — примоли се кардинал Витери, — сигурен ли сте, че това е най-мъдрият път, по който да поемете?

Старческите черти на лицето на мъжа представляваха картина на дълбока тревога и загриженост.

— Сигурен съм.

Витери се почувства неудобно от краткия отговор, особено след като папата не го придружи с обяснение.

— Но какво можете да им кажете в този момент? — Лицето му издаваше все по-увеличаващата му се тревога. — Негово Светейшество беше изцерен — кардиналът посочи към изправената фигура на папата пред него, — за което всички сме изключително благодарни на нашия Бог. Но не знаем нито как това се случи, нито причината защо се случи. — Мъжът се подвоуми. — Нямате намерение да говорите пред света за… него.

Григорий се вторачи в Донато, начинът, по който го гледаше, се беше променил. Преди вчера сутринта папата винаги бе бил поне три сантиметра по-нисък от Витери. Днес той беше по-високият от двамата.

Когато заговори, изражението на първосвещеника беше неразгадаемо.

— Все още не съм решил дали въобще да споменавам нашия гост. Но в момента се случват прекрасни неща, Донато. — Нямаше нужда държавният секретар да научава за въпросите, които глождеха Григорий. Единият от тях беше неразкритата самоличност на странника. Смирението в сърцето на папата беше достатъчно, за да надделее над притесненията му, но тъй като мъжът знаеше, че Витери няма да го разбере, реши да говори без заобикалки. — Не трябва да крием милосърдието на Бог.

Кардиналът потрепери. Езикът на тялото му даваше да се разбере, че „гост“ не беше думата, която би използвал за техния посетител, и че събитията от деня нямаха нищо общо с „милосърдието“.

— Ако нямате намерение да говорите за него, пак ви питам, за какво тогава?

— Да разбирам ли, че папата трябва да съобразява речите си с теб, Донато? — попита Григорий.

Витери пребледня.

— Разбира се, че не, Ваше Светейшество. Просто се опитвам да въведа такт и спокойствие в тази ситуация, която извън тези стени сериозно тревожи масите.

Понтификът кимна разбиращо.

— Не се страхувай, Донато. Ще кажа на хората това, което искат да чуят.

* * *

Пет минути по-късно Витери беше сам под малкия портик. Светият отец се беше върнал в кабинета си, където да подготви речта си за пред пресата.

Притеснението и резервираността на кардинала си отидоха заедно с папата. Останал сам под арковидния покрив, на лицето му се изписа облекчение.

Беше ли достатъчно убедителен? Трудно беше да се каже. Вървеше по доста тънко въже. Враждебността между Григорий и него беше силна още преди изборите за нов папа и още повече след тях. Двамата мъже никога не се бяха харесвали — това щеше да се окаже божи дар днес. Защото Витери знаеше, че Григорий винаги би действал против съветите му. Така че, като показваше загриженост и притеснение относно споменаването на чудесата или присъствието на странника във Ватикана, щеше да накара папата да говори за тях с още по-голяма решителност.

Сега можеше само да се надява, че Григорий ще спомене и двете неща.