Синтия Идън
Полунощни грехове (7)

Глава 7

— Трябва да зная — каза Колин на Емили, разхождайки се в нейния малък кабинет — колко свръхестествени същества могат да убиват с докосване.

Емили не отместваше поглед от снимките от местопрестъпленията.

— Сигурен ли си, че за убийството им не са били използвани… човешки методи?

Гит въздъхна.

— Проклятие, Док, не зная! — Мина зад гърба й, сложи топлите си длани върху раменете й и започна леко да масажира стегнатите мускули под пръстите си. — И досега нямаме резултатите от токсикологичната експертиза на последната жертва.

О, Боже, ръцете му бяха толкова сръчни. Емили затвори папката и се опита да прогони образите на жертвите.

— А при първите тела?

— Смит отсъстваше. Филипс обяви, че смъртта им е настъпила по естествени причини. Сърдечен пристъп.

— Но ти не смяташ така?

— На гърдите на Майкъл Хаус има отпечатък от длан. Не натъртено или посиняло, а контур. Сърцето му, а и всички останали органи, ако може да се вярва на Смит, са били в идеално състояние. Никакви причини за внезапна смърт.

— Освен ако не са му дали наркотици или…

— Или един от местните свръхестествени задници не е решил да се изчука с хората. Отново.

Би трябвало да потръпне, защото погледнато чисто физически, Колин беше свръхестествено същество, което наистина, хм… се чукаше с човек.

— Кажи ми, кой от „Другите“ може да убие само с докосване — повтори молбата си Гит, без да успее да скрие нетърпението си. — За да мога да започна да преследвам тези копелета.

Да, той беше добър в преследването. И по-точно — в лова. Такава беше природата на неговата животинска същност. Колин Гит беше шифтър-вълк, а те се считаха за най-свирепите от всички възможни видове шифтъри. И започнал веднъж да ловува, нямаше да спре, докато не хванеше убиеца.

— Трябва ми време, за да помисля, да проверя книгите…

— Ти вече имаш подозрения, Док. — Той завъртя стола й и клекна така, че да може да я гледа в очите. — Разказвай.

Емили присви устни.

— Съществуват… няколко вида, които имат възможности да го направят. — Тук ключовата дума беше „възможности“. Това, че „Другите“ можеха да убиват по този начин, още не значеше, че го правеха.

Тъмната вежда на Колин въпросително се повдигна:

— И това са?

Оттук нататък, трябваше внимателно да подбира думите си. Не трябваше да нарушава условията на конфиденциалност на клиентите си, но трябваше да даде на Гит колкото се може повече информация. Да се бориш с чудовища никак не беше лесно и нейният шифтър го знаеше.

— Инкуби. Сукуби. И двата вида…

— Еха! Почакай! — очите му се разшириха от удивление. — Секс-демоните?

Емили бавно кимна. Много от Другите бяха чували за съществуването на инкуби и сукуби, макар че не всички имаха шанса да осъществят личен контакт с тях.

Носеха се слухове, че такъв контакт е просто незабравим.

И който, за съжаление, предизвикваше у някои силна зависимост.

— Аз мислех, че трябва да свършват от удоволствие.

Дочула това, Емили се намръщи.

— Те не „свършват“, както ти се изрази. Те от това живеят — в прекия смисъл на думата. Както вампирите живеят от кръвта.

— Ама че шибано! — Гит разтри брадичката си. — И как така при тях се получава, че могат да преминат от радостите на секса към убийство?

Не беше толкова просто.

— Обикновено това не се случва — започна да обяснява Емили, наблягайки на първата дума. — Но понякога сукубата или инкубът… — макар че от нейния опит е двата пола можеше определено да твърди, че жените бяха по-опасни — … ами, те могат малко… да се самозабравят по време на целия процес.

Погледът на Колин се премести върху устните й.

— Да, това е напълно вероятно.

Сърцето й заби малко по-бързичко.

— Не, не точно по този начин. Тази енергия, която те получават от секса, невинаги е достатъчна. Затова в действителност това прилича повече на… кражба на живот. Удоволствието, което те получават, е техният живот, тяхната сила. Енергията им. Ако инкубът или сукубата не спрат потока на силата, те ще останат в контакт с този, от когото се хранят. — Не беше най-удачният избор на думи, но нямаше как да го формулира по друг начин. — Те могат да изпият жизнената енергия на партньора си буквално до последната капка живот…

— И да оставят труп на мъртвец в леглото. — Мускулчетата около челюстта на Колин затрептяха. — Проклятие!

— Сукубите и инкубите обикновено са демони от средно ниво. Пето или шесто. Да убият по този начин могат само по време на секс.

Обикновено хората нямаше нужда да се страхуват от демоните с ниско ниво. Само истинските демони от десето ниво бяха способни да въплътят в действителност всичките им кошмари.

— Повярвай ми — каза Колин — при тези случаи сексът е бил в доста голяма доза.

Да, Емили и сама се беше досетила за това, виждайки на снимките голите тела и въжетата. Но…

— Това може да направи и демон девето или десето ниво при… определени обстоятелства. Ти си наясно, че те са в състояние да контролират съзнанието.

— Изроди от типа на Найл ли? Да, и аз много добре зная, че той направо няма цена, когато започне да се забавлява с хората.

— … но те могат така да внушат на човека, че той да пожелае смъртта.

— Искаш да ми кажеш — и Колин тежко въздъхна, — че демон десето ниво може да каже на човек, че той скоро ще умре и нещастникът просто ще гушне букета?

— Теоретически е възможно. Тялото ще следва всяко указание, дадено от демона; било то сърдечен пристъп или инсулт. Жертвата ще си мисли, че той или тя го изживява в действителност. И понякога само това е достатъчно, за да убие.

Колин се втренчи в Емили с недоверие. Бедничкият. Макар че принадлежеше към Другите, той знаеше твърде малко за това, как и какво ставаше в света на свръхестествените създания. Затова добави:

— Но аз никога не съм чувала, това реално да се е случвало.

Макар че самата мисъл за такава сила, дяволски я плашеше.

— Но ти знаеш за случаи, когато демоните на секса са убивали по този начин, нали? — Хвана се Колин за информацията, която тя сподели, замисляйки се какво премълчава.

Емили го погледна право в очите. Това беше най-тежката част на разговора им. Колин беше нейният възлюбен мъж; шифтърът, когото обичаше; но той все пак беше полицай. А тя не можеше да тръгне против професионалната си етика.

— Аз наистина не мога да ти отговоря на този въпрос.

— Нали знаеш, че с това вече ми каза достатъчно?

Емили едва не скръцна със зъби.

— Има и други, които могат да убият по този начин. Например, cazador del alma…

— Какво? Що за глупост? Нещо испанско ли е, що ли?

— Да, в груб превод означава „Ловец на души“. И този Ловец притежава смъртоносно докосване. Такъв демон намира хората, чиито дни са преброени, докосва ги…

— И, мамка му, ги убива. Направо страхотно — и Колин поклати глава. — Значи, някъде там се разхожда ловец, способен да убива хора, когато му се прииска…

— Ловците на души обикновено не убиват хора. — Емили се почувства задължена да просвети Гит. — Обикновено те преследват Други, тръгнали по грешния път. — И се срещаха изключително рядко.

— Жертвите са хора — отсече Колин с тон, който не допускаше дори и сянка на съмнение.

— Значи, те не попадат в списъка на потенциалните жертви на Ловците.

— Не, освен ако този Ловец не е полудял, което по принцип е възможно. Проклятие! — Колин погледна към затворената папка, лежаща на масата. — Трябва да зная кой от тези копелета се намира сега в моя град.

— Те не афишират присъствието си. — Най-опасните същества обикновено бяха по-тихи от водата и по-ниски от тревата; нападаха само в краен случай. — Послушай, може да има и други, дай ми време да изясня…

— Да, сладка, заеми се с търсенето на информация, а после ще ми разкажеш какво си разбрала. Докато аз ще тръгна на лов… — Очите му се разшириха. — Ама че кучка!

— Колин?

Гит заръмжа. Звукът беше по-скоро приличен на вълчи, отколкото на човешки.

— Тя беше в шибания ни участък!

— Кой?

Колин скочи на крака.

— Сукуба. Заклевам се в живота си. Усетих аромата й… проклятие! Само той беше достатъчен, за да… — И той се спря, за да не каже нещо излишно. Във всеки случай така си помисли Емили.

Затова трябваше да уточни:

— Достатъчно, за да… какво?

— Да се дръпна от нея със светкавична скорост. Защото тя не беше ти.

О, страхотен отговор! Емили стана, впи пръсти в тениската му и го придърпа по-близо, за да го награди с жарка и бърза целувка. Ето кое беше хубавото на шифтърите-вълци: въпросите за верността за тях бяха свещени. Колкото до лошото… Ами, някои от тях бяха психопати. За щастие на Емили обаче, Колин беше абсолютно вменяем. И благодарение на присъщата си агресивност, беше станал страхотно ченге.

— Трябва да позвъня на Брукс и да му кажа…

И точно тук започваха проблемите.

— Какво по-точно? Че си открил заподозряната и че тя е демон? — Емили замълча за секунда. — Той така и не знае цялата истина, нали?

Колин рязко поклати глава.

— Ами как той, според теб, ще възприеме новината за демоните, притаили се по улиците на града?

Не много добре. И двамата го знаеха.

— Ще поговоря с капитана — въздъхна Колин. — И ще видим дали иска да работя върху този случай самостоятелно.

Тази мисъл изобщо не се харесваше на Емили.

— Партньорите са длъжни да си покриват взаимно гърбовете. Ти не трябва да преследваш сам убийците из града.

Коремът я присви. Тя знаеше, че Колин е сред най-силните, дори и във физически план Други същества в района, но и той не беше неуязвим. И доколкото Емили знаеше, такива неуязвими същества изобщо не съществуваха.

Така че тя щеше да се чувства много по-спокойна, ако заедно с него имаше още някой, докато Колин преследваше отявлените престъпници.

— Ти не можеш вечно да криеш истината от него. — Двамата вече не за пръв път спореха на тази тема. — Аз зная, че твоят предишен партньор не те е харесвал…

— Да, скъпа, той се опита да ме убие, когато разбра кой съм.

— Брукс не е Майк, разбираш го, нали? Ти не знаеш как ще реагира.

— Това не касае само мен, Ем. След като Брукс узнае за истинското положение на нещата, ще започне такава… И това ще засегне всички.

Да, сигурно щеше да стане така.

— Ще говоря с капитана — повтори Гит — и ще видим какво мисли той по този въпрос. Между другото, трябва да проведем още една среща с тази сукуба.

— Може би тя няма връзка? — Емили се опита да говори спокойно. — Трябва да изчакаш резултатите от токсикологичната експертиза…

— О, аз ще ги почакам, но ми се струва, че тя веднага разбра кой съм аз…

— След като си отстъпил, тя е разбрала веднага. — Това Емили можеше да го твърди със сигурност.

— Проклятие! — В гласа на Колин се прокрадна отвращение.

Емили се прокашля.

— Шифтърите имат прекалено добре развито обоняние, затова феромоните на сукубите за вас са прекалени сладникави. Така че, когато си отстъпил, тя е разбрала кой си ти. — Хората и демоните винаги се приближаваха към сукубите. Привличаше ги точно този екзотичен, изпълнен с чувствени обещания аромат.

Но не и нейният шифтър… Той е реагирал така, както всеки друг от неговия вид би го направил.

— Изглежда, ти наистина знаеш много за демоните на секса. — Гит наклони глава надясно. — Доколко си уверена, че разполагаш с точната информация?

Тъй като знанията й бяха почерпени от непосредственото й общуване със сукуба, Емили беше дяволски уверена в тях.

— Трябва да ти кажа още нещо — произнесе тя, внимателно подбирайки думите си. — Демоните на секса… те много ревностно охраняват собствената си територия. Изобщо няма да се изненадам, ако броят им в града е съвсем малък.

— В такъв случай, трябва възможно най-бързо да си поговоря с Кара.

Кара.

Името прозвуча като ехо в ушите на Емили.

Ах, по дяволите!

 

 

Лъчите на изгряващото слънце разсичаха небето с розови и лилави линии, пронизвайки облаците, и заливаха със светлината си хоризонта.

Кара, отпусната, лежеше на повърхността на водата в басейна. Това беше любимото й време от деня, защото точно сега сенките отстъпваха пред светлината.

Тя се обърна леко, гмурна се и заплува към дълбокото. Тъй като не изключваше подгряващата система, водата беше топла и я галеше, сякаш с ръцете на любовник.

Тод.

Когато тръгна надолу, той все още спеше. На лицето му имаше усмивка и Кара нежно го целуна, преди да излезе.

Дълбоко в душата си се страхуваше, че това щеше да бъде последната целувка, която му даваше. Лесно беше да се престори, че е забравила за реалността, обхваната от страст. Когато удоволствието беше утихнало и останало назад, би било добре да се съсредоточи върху този момент. Винаги го правеше, но…

Но Брукс беше полицай. Нямаше да може да игнорира… някои особености от изминалата нощ.

Разбира се, редом с него тя се сдържаше. Всичко можеше да отиде прекалено далеч и той би могъл да я моли за продължение.

Или да стене от страст.

Макар че и двамата бяха на границата да го сторят.

Докосвайки дъното, Кара се обърна и заплува към повърхността. И понеже плуваше с отворени очи, успя да види мъжкия силует, застанал до ръба на басейна.

Тод. Сърцето й затуптя с удвоена сила. Изплува и си пое жадно въздух. Над повърхността на водата се издигаше лека пара.

Брукс беше облякъл намачканите си дрехи, косата му беше разрошена, а устните — плътно стиснати.

— Ти винаги ли зарязваш любовниците си на зазоряване? — спокойно я попита той.

Кара доплува до края на басейна. Бавно. Без да бърза. Хвана се за ръба и вдигна очи към него.

— А ти винаги ли шепнеш името ми, когато спиш? — Той действително го беше направил, след като тя го целуна. И този шепот прониза сърцето й.

„Глупачка! Той ще забрави за теб, когато разбере истината. Хората никога не са обичали демоните.“

Или казано по-точно, хората обикновено изпадаха в ужас, когато разберяха коя е тя в действителност.

Ограничени нещастници. Ето, започваше да мисли също като Камерън… Кара не можеше да промени факта, че е демон, както и не можеше да вини хората за това, че имат прекалено нежна кожа или…

— В последно време ли? Да, сигурно го правя. — Брукс приклекна и мускулите на бедрата му се напрегнаха. — Липсваше ми, когато се събудих.

Мъжът явно знаеше какво точно да каже.

Кара преглътна.

— Аз… хм… обикновено плувам на разсъмване. — О, Боже! Приличаше повече на заекваща глупачка, отколкото на демон.

— Ще запомня това за в бъдеще. Може би някой път и аз ще се присъединя към теб.

— Ти можеш… да го направиш и сега, ако искаш.

Очите на Тод се стоплиха, когато чу поканата.

Кара вдигна ръка и посочи към високата ограда, отделяща нейния двор от съседните.

— Не се затруднявай с банския. Няма кой да ни види. — Самата тя изобщо не се вълнуваше по този повод, защото скромността никога не е била сред отличителните й черти.

— По дяволите, жено, ти направо ме изкушаваш!

Да, тя правеше точно това.

Тод се протегна, обхвана врата й с ръце и силно я целуна. Езикът му заяви правата си над устните й, пробуждайки страстта, която Кара смяташе за удовлетворена.

С мокри ръце тя го хвана за раменете, а когато устните му се откъснаха от нейните, прошепна:

— Гмурни се при мен.

Очите му потъмняха. Погледът му стана пронизващ и Тод се отдръпна. Изправи се и погледна надолу към нея. Лицето му се напрегна.

Кара го желаеше толкова силно, че тялото й трепереше.

А изгряващото слънце ставаше все по-ярко.

Той повдига ръце към ризата си. Благодарение на неистовите й усилия миналата вечер, от копчета бяха останали само няколко. Съвсем бавно Тод ги разкопча едно след друго и захвърли дрехата на циментовия под.

Събу обувките си и остана бос — не беше обул чорапите си. След това, без да откъсва очи от нейните, свали дънките, заедно с боксерите.

О, да! Този мъж й подхождаше във всичко. Кара облиза устни, обхождайки с поглед гърдите му, плочките по корема, бедрата и… вирналия се право към нея възбуден член.

Изглежда, това плуване щеше да бъде от най-добрите, които беше имала до сега.

— Колко дълбоко? — поинтересува се Брукс и за миг Кара си помисли, че говорят за секс.

Трябваше й малко време, за да се справи с обхваналото я желание.

— Хм… Тук е над три метра и…

Той се гмурна, описвайки дъга във въздуха. Изправи тяло преди навлизането си във водата, почти без да вдигне пръски.

Кара се обърна. Искаше да го хване в момента, в който той изплува, за да почувства с кожата си тялото му. Тя беше с бански, но за Тод нямаше да представлява трудност да развърже гънките връзки и…

Той я хвана за талията и я повлече под водата. Ръцете й се вдигнаха и се обвиха около раменете му, докато я гледаше с горящи от страст очи.

О, да! Игривото му настроение страшно й харесваше.

Брукс се протегна към нея, хвана тънките връвчици на горнището й и бързо ги дръпна. Голите й гърди отчаяно се нуждаеха от докосванията му, а зърната й се бяха стегнали в очакване. Тод ги стисна с пръсти и започна да ги гали и дразни.

Което я караше да се нуждае от повече.

И двамата изплуваха едновременно на повърхността. Тя едва успя да си поеме въздух, но бе готова за продължение. Целуна го, сливайки устните си с неговите…

Точно преди и двамата отново да потънат под водата.

Пръстите на Брукс опипаха долната част на банския й и също толкова лесно се справиха с връзките. Когато парченцето плат отплува настрани, той я докосна. Плъзна дългите си пръсти между бедрата й, принуждавайки ги да се разтворят към него, докато си играеше с клитора й.

Отново се озоваха заедно на повърхността. Ръцете му все още бяха върху тялото й, а устните му — върху нейните. Притисна я към стената на басейна, разтвори по-широко бедрата й и влезе с два пръста в нея.

Кара простена от удоволствието, което я обхвана. Искаше да усети в себе си нещо повече от пръстите му.

— Тод… Нужен си ми.

— По дяволите! Ти си най-сексуалната жена от всички, които съм срещал някога. — Той притисна устните си във врата й. Ухапа. Облиза.

— Свършвай вече… ах… да си играеш. — Макар че беше много приятно. — Прави любов с мен.

Той повдигна глава.

— Нямам повече презервативи. — Сякаш и той самият беше в ужас от това.

Проклятие! Кара не се боеше от забременяване, но сега не беше подходящо да му обяснява защо.

Страстта, обхванала и двамата, трябваше да намери изход.

— Значи, ще се наложи да импровизираме — прошепна тя. Нямаше да бъде чак толкова приятно, както ако я изпълнеше с възбудения си член, но тя вече знаеше, че всяка чувствена игра с Тод беше по-хубава от всичко онова, което беше изживявала с други.

Мъжът знаеше как да задоволи една сукуба. А това беше рядък талант.

Но и тя знаеше, как да съблазни човек. Пръстите й напипаха напрегнатите зърна на гърдите му и леко подръпнаха. Ръмженето му беше награда за старанието й, докато Кара прокара нокти надолу по гърдите му. Не натискаше силно, за да не му причини болка или да му остави белези, но това беше достатъчно, за да направи плътта му чувствителна и да му намекне как щеше да завърши всичко.

Той щеше да свърши. Тя също. Но първо…

Дланите й се плъзнаха по кожата на корема му.

— Кара… — Гласът му беше станал дрезгав, докато пръстите му не спираха да се движат в нея.

Оргазмът й неумолимо приближаваше. Както и неговият.

Въздухът покрай тях искреше. Топлата вода в басейна сякаш повиши температурата си още повече и закипя от страстта им.

Докосна члена му; твърд и дълъг, обхвана го с ръце и леко го стисна. После го погали по цялата дължина. Отново. И отново.

Пръстите му се задвижиха по-бързо в нея.

Същото стори и ръката й.

Брукс я целуна, нахлувайки с език в устата й, в ритъм с движенията на пръстите си.

Плътта й се сви около тях. Кожата й настръхна, когато наоколо закръжи енергия, толкова гъста и сладка, че можеше да я опита с език. Така, както опитваше него.

Кара продължаваше да гали плътта му. Да го притиска. И да го ласкае по-бързо. Тялото на Брукс се напрегна срещу нейното и мускулите му се стегнаха, когато се озова на границата на издръжливостта си.

Тя обхвана върха му с пръсти, галейки го нежно в топлата вода.

О, да, тя беше близо…

Тод прекъсна целувката си и погледна Кара в очите. Дишането му беше тежко и накъсано.

Палецът му притисна клитора й, като едновременно с това рязко навлезе с пръстите си в нея.

Огънят, тлеещ в нея се превърна във всепоглъщащ пламък. Кара изрече името му и с жадност се отдаде на властта на удоволствието, което й даде той… точно докато го водеше към неговия собствен кулминационен момент.

Пенисът му, стиснат от пръстите й потрепна. Тод затвори очи и Кара усети освобождението му.

Тя отново го целуна, усещайки вълните на силата и отправи тази енергия обратно в тялото му, което все още тръпнеше, докато удоволствието продължаваше и продължаваше…

Когато всичко утихна, слънцето беше изгряло на хоризонта. Лъчите му блестяха и се отразяваха от повърхността на водата в басейна.

По дяволите! Беше някакво чудо, че не се удавиха.

Тод премига и внимателно погледна надолу към сияещото лице на Кара. Как беше успял да се омотае така в мрежите й?

Омагьосващите й устни трепнаха и се извиха в усмивка, която й придаде зашеметяващ и същевременно малко изгубен вид.

Беше прецакан!

Но се чувстваше добре. Направо фантастично.

Тод я целуна. Боже, обожаваше устните й! Приятната извивка на горната. Пухкавостта на долната. Харесваше му да ги усеща. Харесваше и вкуса им.

Пръстите на Кара продължаваха да галят члена му. Последни ласки, преди да прекъснат прегръдката си.

Тод въздъхна.

— Кара… — Сега, когато страстта им се беше успокоила, Брукс знаеше, че трябва да поговорят.

Но ако не се отместеше от това голо изкушение, щеше да забрави за разговора и отново щеше да й се нахвърли.

— Харесваш ми. — Думите на Кара направо го спряха. — Ти… не си като всички останали, Тод Брукс.

А тя имаше с какво да сравнява.

— Затова много ще ме боли — прошепна тя.

Брукс се намръщи.

— За какво говориш?

Усмивката върху лицето й стана тъжна.

— Трябва да се облечем.

Кара изчезна под водата, плъзгайки се под прозрачната й повърхност. Заобиколи го и изплува в другия край на басейна, близо до стълбите, от които се стигаше до патиото. Брукс бавно заплува след нея, усещайки как цялото му тялото тръпне от напрежение.

Той разбираше, че предстоящият разговор нямаше да бъде сред най-приятните в живота му.

И дяволски се надяваше, че Кара не беше решила да скъса с него. Само не сега.

Тод не можеше да откъсне поглед от изящния й гръб, докато тя излизаше от басейна. Красивата му линия плавно се извиваше към страхотното й дупе. Досега не беше отделил на тази великолепна нейна част вниманието, което заслужаваше, но смяташе да го направи. Щеше да й покаже…

Кара леко се извърна и се протегна за кърпата, лежаща на шезлонга й. Тод бегло забеляза бенката — идеален полумесец високо на бедрото й. Отляво.

По дяволите!

Кожата му настръхна, прекалено късно реагирайки на опасността.

За по-малко от пет секунди се озова извън басейна. Излезе от водата и се насочи към нея.

— Какво, по дяволите, става?

При вика му тя се обърна, притиснала хавлията към себе си.

— Ах, Тод…

Брукс хвана края й и я издърпа от ръцете й. Миналата нощ в спалнята й беше прекалено тъмно и той не успя да забележи тази бенка. Но сега, в ярката светлина на новия ден, нямаше как да не я види.

Беше същата, както в съня му. По дяволите, съвпадаше направо идеално.

Невероятно!

Не, това трябваше да е невъзможно.

Една жена не можеше просто ей така да го… посещава в сънищата му.

И мъж не може да се превръща във вълк… но Колин го можеше. Тод го беше видял със собствените си очи.

Точно така, както сега виждаше бенката.

— Сънувах тази бенка. — Той се загледа в гладката бяла кожа, която така силно контрастираше с тъмния полумесец. След това настоятелно погледна Кара в лицето и видя, че тя се вълнува. — Как успях да го направя, Кара?

Косъмчетата на врата му отново настръхнаха. О, да, инстинктът му го предупреждаваше едва сега, че нещо не е наред. Всъщност, направо крещеше.

Кара протегна ръка.

— Върни ми хавлията.

Тод осъзна, че и двамата са мокри и все още голи. И освен това, той беше възбуден. Дяволски объркан, но… възбуден.

Подхвърли й хавлията и тя се загърна с нея.

— От другата страна на басейна има малка стаичка. Там можеш да намериш хавлия за себе си.

— Кара…

— Ще си поговорим. Просто… първо трябва да се облечем.

Чудесно. Той се обърна и тръгна натам. Напрегнатият му поглед се спря върху неподвижната вода на басейна и парченцата плат на банския й, които плуваха на повърхността. Коремът му се присви.

По дяволите! Стигна до помещението, където намери голяма хавлия. Подсуши се и я уви ниско около бедрата си. „Не може да се каже, че съм облечен, но към този момент и това е достатъчно.“

Тръгна към съблазнителката си, без да обръща внимание на хладния въздух. Кара стоеше на ръба на басейна. Косите и бяха сресани и отметнати назад, очите й блестяха.

Спря на няколко крачки от нея. В очакване. Въпросите се завъртяха в главата му. Един след друг. Откъде знаеше за бенката й? А когато се събуди с белези от нокти по ръцете, какво, по дяволите, се беше случило онази нощ?

Първите им срещи сънища ли бяха или… действителност?

И защо, по дяволите, и досега се чувстваше толкова добре? Енергията буквално го изпълваше и Тод се усещаше по-силен от всякога.

— Аз не бях съвсем честна с теб, Тод.

Без майтап? Гласът на Кара беше тих. Напрегнат. За миг тя погледна настрани, след което почти неохотно погледна към него.

— Аз не съм жената, за която ме смяташ.

— Тогава коя си ти, по дяволите?

И защо тя говореше със загадки? Той искаше да разбере само за бенката й, а не за…

Кара повдигна ръка и започна нервно да си играе с края на хавлията.

— Кажи ми, детектив…

Аха, сега отново стана детектив! Сякаш преди пет минути не стенеше името му.

— … вярваш ли в съществуването на чудовища?

Въпросът едва не спря дъха му.

— Какво?! — О, Господи, той много се надяваше, че тя не смяташе да му признава, че…

— Вярваш ли в съществуването на чудовища? — повтори Кара въпроса си и облиза красивите си и сочни устни. — А трябва, знаеш ли?

— И защо? — Сърцето му туптеше като барабан, чието ехо отекваше в ушите му.

— Защото, ако се вярва на някои хора, аз съм едно от най-страшните чудовища, които някога можеш да срещнеш.