Синтия Идън
Полунощни грехове (6)

Глава 6

Той отново не сваляше очи от нея.

Тази вечер Кара стоеше на сцената, усещайки обгръщащите я вълни от магия и сила. Желанието пулсираше в такт с музиката, която го издигаше все по-високо и по-високо, като вълната се насочваше точно в тялото й.

Тод беше в „Парадайз Фаунд“. До този момент тя все още не го бе погледнала. Но усещаше погледа му върху себе си и това й доставяше удоволствие.

Той беше тук заради нея.

Кара започна бавно да оглежда помещението. Тихите звуци на блуса изпълваха въздуха, докато тя пееше баладата.

Там. Брукс стоеше до бара. И гледаше точно в нея. С напрегнато лице и чаша с уиски в ръка. В непретенциозно облекло — дънки и риза.

Тя го искаше съблечен.

Умори се да се прави на добра.

Умори се да се бори с потребността и нуждата.

Стига толкова.

Отказът й от секса не се получаваше. Само едно изкушение, едно много силно изкушение и… тя не можеше да устои.

Песента свърши с дълга, ниска нота. Кара се опиваше от енергията, докато се покланяше на публиката.

Не беше достатъчно. Тази нощ имаше нужда от много повече.

И смяташе да го получи.

Остави микрофона и кимна на музикантите. Докато слизаше от сцената, полата й се надигна нагоре по бедрата. Протегна ръка към перилата на стълбата и забеляза, че кожата й леко свети.

Замисли се, дали Тод щеше да го забележи. Надяваше се, че няма, защото тази нощ не искаше да обяснява нищо.

Искаше просто да му достави удоволствие… и да получи собственото си.

Докато вървеше през тълпата, усещаше върху себе си погледите на посетителите. Един мъж дори се докосна до рамото й, но тя направо го вледени с поглед.

В клуба съществуваше само един мъж, който я беше заинтересувал и точно той беше онзи, когото Кара смяташе да получи.

Тод не отместваше настойчивият си поглед дори за секунда, докато тя приближаваше към него. Повдигна чашата си, пресуши я с една голяма глътка и след това със звън я остави на бара.

— Привет, детектив. — Искаше й се да го попита как се развива разследването. Беше дочула разговор в клуба, че в хотел „Дейтън“ са открили още едно тяло и й бе интересно да разбере, дали това убийство е свързано с другите.

— Кара.

Начинът, по който той произнесе името й, напълно я извади от релси. В него имаше всичко — глад, страст, нежност…

Тя реши да не говори за случая. В този момент не искаше да чуе, че още някой се е простил с живота си. Мечтаеше оставащите няколко часа да принадлежат само на тях двамата.

Тези безценни часове след полунощ… Времето за игра на „Другите“…

— Тази вечер беше страхотна.

Кара помоли с жест Камерън за нейното обичайно питие — ледената и сладка напитка, която пиеше винаги след изпълнение.

— Благодаря. — Тази вечер тя пя само за него. Дали Тод беше забелязал?

Камерън постави чашата на бара и й хвърли намръщен поглед. Да върви на… Тя нямаше нужда от неговото одобрение.

По дяволите, Кара никога не се беше намесвала в личния му живот, когато той се увиваше около смъртните жени.

Устните на Камерън се напрегнаха, когато прихвана студения й поглед и едва тогава отстъпи.

— Изборът е твой — прошепна той много тихо.

— Благодаря, Камерън. — И да, това беше нейният избор.

Или по-точно, Тод беше нейният избор.

За да вземе чашата си, Кара се пресегна през детектива, съзнателно притискайки тялото си към неговото. Харесваше й ароматът му. Свеж сапун. Лосион след бръснене. Мъж.

— Трябва да поговорим — напрегнато произнесе Брукс. Вдигна ръце и хвана нейните малко над лактите.

Кара отпи бавна глътка от чашата си и ледената течност се плъзна в гърлото й. Облиза устни и видя как затрептяха ноздрите му. Той отново беше усетил феромоните й. Разбираше, че ароматът й е станал по-богат и по-наситен и явно осъзнаваше, че нещо се случваше — тя го четеше в очите му.

Освен това видя, че Тод изпитваше същата жажда, като нейната.

— Ами ние говорим — отвърна тя в очакване на следващия му ход. Даваше си вид на недостъпна, но всъщност беше дяволски възбудена, а не искаше да го показва. Ако правеха секс, ако тя се поддадеше на инстинктите си, то това щеше да бъде не просто добре прекарано време във взаимно удоволствие.

„Можеш да рискуваш и да опиташ да изградиш връзка с мъж, когото не можеш да контролираш“ — проехтяха в съзнанието й думите на д-р Дрейк.

— Днес си някак различна. — Той я притисна по-силно.

Да.

— Защо се върна, детектив?

— Тод. — Пауза. — Харесва ми, когато произнасяш името ми.

Това беше скъпоструващо признание, което даваше на Кара допълнителна власт над него. Той трябваше да го знае.

— Тод — тихо се почини тя. — Защо си тук?

— Може би защото ми харесва групата. — Той се усмихна с леко крива усмивка и на бузата му се появи сексапилната трапчинка. — Или може би певицата?

О, мъжът беше мил. Хората много често използваха талантливо думите в разговор. Особено мъжете.

Тя познаваше не малко смъртни, способни да си пробият с лъжа пътя към всяко легло, но…

Кара нямаше усещането, че Тод лъже. Тя отпи още една глътка от напитката си, наслаждавайки се на топлината на дланите му върху ръцете си. Искаше тези ръце да се озоват и върху други части на тялото й. Искаше да се махнат от клуба и да се озоват в дома й.

Искаше го по всички възможни начини.

Тя повдигна вежда.

— И за какво искаше да говориш с мен? — Шумът от гласовете не й пречеше да го чува добре.

Той се наведе към нея и гледайки я в очите изрече:

— За моите сънища, Кара. Искам да ти разкажа за сънищата си.

Чашата едва не се изплъзна измежду пръстите й.

— Сънища? — Нима той ги помнеше? Предполагаше се, че мъжете не помнят сънищата си, споделени със сукуби. Удоволствието, страстта… това бяха чувствата, които оставаха в съзнанието им. Докато спомените за сукубите просто изчезваха.

— Ти си в мислите ми — отвърна Брукс. — Дали спя или съм буден, аз просто не мога да избягам от теб.

Както и тя не можеше да се отърси от мислите си за него.

— А искаш ли да избягаш?

Той докосна устните й. Целуна я. Отначало Тод бавно и меко ги изучаваше, а после нахлу с език между тях. Да, определено беше майстор в това.

Когато се откъсна от нея, Кара едва не простена.

— Не.

Отначало тя дори не разбра за какво става въпрос. Нима я отхвърляше? Но той продължи:

— Аз не искам да избягам от теб — и присви очи. — Аз просто те желая.

— Винаги ли получаваш онова, което желаеш? — Беше готова да поспори, че сигурно е така.

— Понякога да. — Той стисна устни за момент. — Понякога не. Мисля, че е така с всички ни, нали?

Особено с хората.

— Можем да си поиграем, Кара — каза Тод, прокарвайки длани нагоре-надолу по ръцете й. — Аз ще бъда джентълмен. Ще те каня на срещи. На кино. Театър. Където пожелаеш.

Той беше това, което искаше Кара. Желанието им беше прекалено горещо, за да губят време за бавно ухажване. Кара имаше нужда от разреждане. И от удоволствие.

От него.

Дали защото той беше толкова чувствителен? Или по някакъв начин привличаше желанието? Би могло да е възможно. Екстрасенси сред хората се срещаха много рядко. Кара можеше да ги преброи на пръстите на едната си ръка. Доктор Дрейк беше сред най-силните, които беше срещала.

Тод също беше силен, но неговата сила беше различна.

Вероятно, защото той изобщо не го съзнаваше. Само ако се концентрираше…

Какво пък, Кара дори не беше сигурна за последствията.

Погледна към ръцете му, които все още я държаха и въпросително повдигна вежди.

Брукс тихо изруга и я пусна.

Сега, когато отново беше свободна да се движи, плъзна чашата си по бара и кимна почти незабележимо на Камерън. Без да обръща внимание на пършивото му настроение, тя все пак успя да го поразпита по-рано вечерта за детектива. Камерън призна с неохота, че Тод Брукс бил известен със своята порядъчност. Не го бяха залавяли с подкуп или да подправя улики. И ако се вярваше на слуховете, Тод имаше репутацията на сваляч. Не, че Кара беше изненадана от тази информация.

Камерън беше добавил още, че Брукс е истински задник, но Кам говореше така за всички мъже.

И съдейки по ядосаните погледи, които й хвърляше, явно барманът беше зациклил на собствената си глупава теория.

— Аз не съм много наясно какво да правя с един джентълмен — прошепна Кара, без да криви душата си. А и разбира се, че попадаше често на такива.

— Ти какво искаш?

Тя се наклони към Брукс и сложи ръка на гърдите му така, че да усеща забързания ритъм на сърцето му.

— Искам да се махна оттук. Някъде, където е тъмно и тихо. С теб. — Отгоре. Отдолу.

Сега, когато отпусна малко защитата си, страстта се втурна през тялото й подобно на воден поток, пробил стена.

Върху челюстта му потрепваха мускулчета.

— Сигурна ли си?

— Да. — Тя му се усмихна и отстъпи крачка назад. — Но ти решаваш, детектив. — Той беше този, който рискуваше. Просто все още не го знаеше.

Тя нямаше да му причини болка. Кара никога не причиняваше болка на любовниците си. Освен ако не искаше.

А тя поиска да убие само веднъж.

Живот за живот. Примитивна справедливост, но нейната сестра заслужаваше поне това.

Тръсна глава, опитвайки се да отблъсне миналото. Сега, когато в мислите й отново се появи Нина, картината от онази ужасна нощ отново изплува пред очите й.

Не си струваше точно сега да мисли за смъртта и мрака. До Тод искаше да мисли само за удоволствието и живота.

Кара протегна ръка. Предложение, очакване…

— Нещо в теб се е променило — каза Брукс. — Не зная какво…

Беше прав, но той все още нямаше ни най-малка представа колко различна можеше да бъде тя. Може би трябваше да му го демонстрира?

Той хвана ръката й.

Изборът беше направен.

 

 

Курвата омота ченгето. Скрит в сянката, той наблюдаваше как Кара и нейният детектив си тръгваха от клуба. Смъртният явно не можеше да държи ръцете си при себе си.

Глупакът не знаеше кого — или по-скоро какво — прегръщаше. И затова не предполагаше каква дяволска цена щеше да плати за удоволствието си.

Другите също не знаеха. И толкова лесно попадаха под очарованието на Кара и нейните лъжливи очи. Попадаха и… умираха.

Устните му се извиха в усмивка, а ръцете му се свиха в юмруци.

Кара отдавна трябваше да разбере, че хората не бяха за нея.

Колко още трябваше да убие, за да може кучката най-накрая да научи урока си?

 

 

Доктор Емили Дрейк излезе от асансьора и се озова на слабо осветения паркинг. Беше късно и далеч след полунощ, но нейният клиент-вампир не можеше да дойде по-рано на срещата. А Марвин много настояваше за нея. Изглежда, миналата нощ почти беше успял да пие кръв от вената на жив човек. И това толкова го беше разтърсило, че оттогава се чувстваше буквално като болен.

Бедният Марвин.

Вампир с класическо проявление на хемофобия.

Но младежът започваше да бележи успехи. Най-малкото, беше престанал да се страхува от вида на кръвта.

Да, сега той я пиеше спокойно; основното беше тя да не се подава в комплект с човека.

Вървейки по паркинга, Емили стисна здраво ключовете в дясната си ръка. Гаражът беше пуст, халогенните лампи тук-там премигваха. Колата й вече се виждаше и…

В гаража имаше още някой.

Увереността й в този факт нахлу като ледена вълна в тялото й, когато дарът й се пробуди.

Проклятие! Кой…

В същия миг видя джипа, паркиран зад една от колоните, почти скрит за очите. Идеална позиция, за да причакаш нищо неподозиращата жертва.

Когато вратата на шофьора се отвори, Емили въздъхна облекчено. Да, разбира се! Трябваше да се досети, че той щеше да бъде тук. Винаги когато се задържаше на работа, той идваше, дори ако работеше над поредния случай.

— Колин!

Гит пристъпи към нея и за момент проблясването около него прикова погледа й. Такова сияние беше присъщо на всички шифтъри и доколкото й беше известно, тя беше единственият човек на земята, който можеше да го види. Приглушеното сияние приличаше на втори слой кожа. Така се проявяваше звярът.

Колин, и човек, и звяр — разтвори обятията си и Емили се втурна към него, без да се бави. Той я притисна здраво до гърдите си. И към сърцето си. Точно така, както тя харесваше.

— Мислех, че все пак ще слезеш с единия от охранителите — проръмжа Гит, навеждайки глава към врата й и започна лекичко да хапе кожата й.

Отново същата песен.

— Нали знаеш, че мога сама да се грижа за себе си. — Емили изобщо не беше беззащитна и той трябваше отдавна да го е разбрал.

Колин повдигна глава и настойчиво я погледна.

— Ами, направи го заради мен, става ли? За да не полудея от притеснение. Обещай ми, че толкова късно ще се спускаш в гаража само придружена от охраната.

Емили недоволно кимна. Не обичаше да чака охраната, но явно щеше да се наложи заради Колин. Проклятие, тя и днес щеше да го почака, но толкова бързаше за вкъщи, за да го… види.

— Ако съм с охранителя, това ще означава ли, че ти ще престанеш да стоиш тук в засада всяка вечер?

Колин не отговори. Просто я целуна. Толкова силно и страстно, че Емили простена и съжали, че се намираха в студения гараж, а не в топлото и уютно легло.

Впи пръсти в раменете му и когато Колин прекъсна целувката, тя беше тази, която едва не зави от разочарование.

— Ще се наложи да дойдеш в участъка — тихо изрече Гит.

Очите й се разшириха.

— К-какво? — Да, определено не приличаше на чувствената нощ, на която се надяваше.

Гит беше много сериозен.

— Скъпа, страхувам се, че ще ни трябваш за новия случай.

От думите му и от проблесналата в очите му решителност, сексуалното й желание започна рязко да спада.

— Там вече няма никой, но МакНийл помоли да погледнеш материалите по делото.

Пръстите на Емили се свиха около силните мускули на ръката му.

— Кажи ми с какво мислиш, че си имате работа?

Колин я погали по гърба. В докосването му се усещаше напрегнатост. Върху лицето му — също. Издаваха го и леките бръчки около очите и плътно стиснатите устни.

— Със същество, способно да убие мъж само с едно докосване — и Колин въздъхна тежко. — Знаеш ли кой е способен на това, Док?

Да, за съжаление знаеше. Студенината от гаража се просмука в тялото й и достигна до сърцето й.

Кара.

 

 

Тод последва Кара по пътя към дома й. Тя го изчака на няколко крачки от входната врата. От очакването и от осъзнаването на случващото се, сърцето й затуптя с двойна сила.

Когато Брукс най-накрая се присъедини към нея, лицето му беше напрегнато от желание.

Целуна го. Защото изпитваше необходимост да го направи. Езикът й се плъзна в устата му с дразнещо движение. Ласкаейки го.

О, предстоящата нощ се очертаваше да бъде невероятна. Защото Кара най-накрая реши да стане лоша.

— Няма ли да се оплачеш, детектив? — Все още имаха време да спрат, ако той не го искаше.

— За нищо на света. — Тод взе връзката ключове от ръката й, отвори вратата и я дръпна навътре.

Кара харесваше силните мъже.

Преди вратата да успее да се затвори зад тях, Тод се нахвърли върху нея с целувка. Опитваше. Поглъщаше.

Още от самото начало тя знаеше, че между тях щеше да бъде точно така. Усети го в мига, в който го погледна, а и се умори да се бори с нарастващия си глад.

Доктор Чудовище беше права, когато преди няколко седмици й каза, че някои инстинкти е невъзможно, а и не трябва, да бъдат потискани. Беше настъпило времето на удоволствието.

Опипа ризата на гърдите му и дръпна. Копчетата се посипаха на пода и Кара почти със стенание отвърна на целувката му.

Тод повдигна глава и заплашително се усмихна.

— Значи ето как искаш да си поиграем?

Ръцете му моментално се озоваха върху нея. Не върху блузата, а върху полата й. Повдигна тънкия плат нагоре, сложи длани върху бедрата й и започна да гали нежната й кожа.

Кара отметна глава. Дишането й се учести. По-нагоре. Още няколко сантиметра и той щеше да може я докосне точно там, където тя искаше.

Пръстите на Брукс се плъзнаха по черните дантелени бикини и той облиза устни.

— Мокра си.

Защото беше толкова възбудена, че тялото й направо щеше да се взриви във всеки един момент. Сексуалното напрежение между тях беше толкова голямо, че тя можеше да го види във въздуха, а от желанието направо полудяваше.

Толкова възхитителна енергия.

Тод сви пръстите си върху бикините й. Стисна и дръпна.

Тънката тъкан поддаде с лек звук и ръката му веднага се озова върху плътта й. Пръстите му разделиха нежно влажните гънки и се плъзнаха в очакващата ги дълбина.

Полата беше омотана около кръста й, а токчетата й — забити в пода. Гърдите я боляха — бяха набъбнали и в сутиена им беше прекалено тясно.

Кара беше на около тридесет секунди от първия си оргазъм, споделен с детектива.

А детективът беше много добър.

Тод галеше чувствителния й клитор, като едновременно с това вкарваше пръст в тялото й.

Стонът беше готов да се отрони от устните й, но той заглуши звука, поглъщайки го с устни, след което вкара езика си в дълбоко в устата й… точно така, както движеше пръста си в нея.

Един.

Още един.

А имаше силни ръце, с дълги и силни пръсти.

Толкова беше хубаво.

Бавен тласък навътре. После навън. После пръстът му погали клитора й. И отново нахлу дълбоко и рязко в тялото й…

Вълните на оргазма я погълнаха. Бързо и диво удоволствие, което все пак я остави неудовлетворена. О, не, не беше достатъчно… Така само засили глада й.

Плътта на Кара се сви около пръстите му.

Да, нощта определено обещаваше да бъде запомняща се.

Тя повдигна ръце и ги притисна към гърдите му.

Той откъсна устни от нейните и внимателно я погледна — порозовели скули и лице, върху което се четеше страст. След това примигна, тръсна глава.

— Кара, изглеждаш… различна. Убийствено прекрасна, но…

Проклятие!

Кожата й буквално абсорбираше чувствената енергия. Толкова отблизо Тод нямаше как да не види лекото й сияние.

А може би нямаше, ако липсваше светлина?

Кара се измъкна от обятията му, недоволна от загубата на умелите му пръсти. Бързо изключи осветлението и стаята потъна в мрак.

Брукс изруга.

— Върви след мен. — Хвана го за ръката и тръгна напред.

От устните му се отрони дрезгав смях.

— Точно сега бих тръгнал след теб направо към Ада.

Тя леко се препъна, дочувайки думите му и с усилие сподави почти измъкналият се от устните й протест. Най-накрая успя да прошепне:

— Достатъчно е да дойдеш с мен само до спалнята.

Тод беше готов да й отдаде прекалено много и прекалено бързо, а тя беше толкова жадна за неговата сила, че ако не забавеше малко, можеше да й се прииска да вземе всичко, и то веднага.

Озоваха се пред стълбите. От витражното стъкло навлизаше светлината от външната лампа, което беше достатъчно, за да се придвижат нагоре.

Стаите на втория етаж също тънеха в мрак. Идеално. Забързаха натам, хванати за ръце.

Дланта му излъчваше топлина срещу нейната. Вратата в стаята беше притворена. Кара бутна с лявата си ръка дървената й повърхност и тя се отвори широко с тихо проскърцване.

Пристъпи навътре и се отправи към любимото си легло от ковано желязо.

Брукс не помръдна.

— Тод?

Зрението й беше по-остро от нормалното за човека. Дори в тъмнината Кара виждаше добре силуета му и напрежението, изписано върху лицето му.

— Защо те желая толкова силно? — попита той. — Кълна се, че точно сега дори не мога да си поема дъх, ако не те опитам. — Приближи се към нея и лунната светлина, влизаща през прозореца, падна върху лицето му.

Причината за това бяха феромоните й. Тя не можеше да ги контролира и те бяха изпълнили въздуха в стаята.

Но Кара също можеше да усети аромата на Брукс. Топъл и гъст мъжки аромат, който изпълваше гърдите й при всяко нейно вдишване. Усещаше го дори върху езика си.

— Ти също го усещаш, нали? — поинтересува се Тод. В гласа му се промъкна напрежение.

Ето я. Жаждата. Почти непреодолимото желание. Проклятие, тя също го усещаше.

— Аз съм здрав, Кара. Искам да го знаеш. Винаги използвам презерватив.

Беше хубаво да го знае. Кара имаше имунитет към човешките болести, но дори да го признаеше, Брукс не би разбрал. И беше много благородно от негова страна, че й го сподели.

Джентълмен.

Това я накара да го пожелае още по-силно.

Направи опит да издърпа ръката си от неговата.

— Кара? — Тод веднага я пусна.

Пръстите й легнаха върху колана на дънките му и напипаха ципа. Дръпна го надолу и започна да се бори с дрехите, които й пречеха.

— Не трябва — изрече Тод.

Кара повдигна глава.

— Знаеш ли, ще бъде много сложно да го направим, ако тези дънки останат върху теб, жребецо.

От устните на Тод се отрони удивен смях. Кара също се усмихна.

„По дяволите! Дори не помня кога за последно съм искала да се усмихна в присъствието на мъж“.

— О, сладка, не се притеснявай! Обезателно ще ги сваля. — Брукс прокара пръсти по ръцете й. — Но ми се искаше първо ти да се съблечеш.

На Кара повече й харесваше нейният план на действие, но… Хвана блузата си, свали я и я хвърли на пода. Черният й сутиен се разкопчаваше отпред.

Ах, хората и техните изобретения; понякога дяволски удобни и толкова сексапилни…

Гърдите й се озоваха на свобода. Зърната й бяха напрегнати от възбуда и на нея много й се искаше да усети ръцете му върху тях. Устните му. Но първо…

С леко движение дръпна полата си и я пусна на пода. Меката тъкан се нагъна на вълни около глезените й и тя пристъпи през нея. След това изрита обувките си.

— Така по-добре ли е?

Брукс изръмжа и Кара прие този отговор за положителен.

— Твой ред е.

Ръцете й отново се озоваха върху него и тя започна да сваля дънките му. Изпод грубия им плат се показаха боксерите му.

А после напипа члена му. Възбуден. Дълъг. Дебел. Топъл и пулсиращ от желание. Кара го погали с нежно движение от основата до върха и с удоволствие чу накъсаното му дишане.

— Не ме дразни, Кара! — заповяда й той с блеснали очи.

— И не смятам. — Тя отстъпи към леглото и спря, почувствала с бедрата си матрака. Ръцете й просто тръпнеха от желание да го докоснат. Да му достави удоволствие. Да получи наслада.

И сила.

Само докосване. Толкова естествено. Толкова нежно.

Докосване, способно да достави райска наслада или болка. Така бяха устроени сукубите.

За щастие на Тод, Кара не обичаше да причинява болка. Никога.

— Кажи ми, детектив — тя специално го нарече с официалната му длъжност — какво харесваш? Да се подчиниш на жена? Или ти да я подчиниш?

Брукс тихо изруга и смъкна останалите си дрехи.

— Не ме интересуват всички тия игрички — промърмори той. Протегна се към задния джоб на дънките си, извади портфейла си и издърпа нещо отвътре. Вероятно презерватив. След секунди беше до Кара и хвърли малкото пакетче на леглото.

— Единственото, което искам, е да те усетя под себе си след пет секунди.

Кара отвори устни, за да отговори и…

Той я хвърли върху леглото и притисна тялото си в нейното, за — о! — три секунди, и я стисна за китките. Този мъж може и да не обичаше игрите, но определено обичаше да командва.

Тод се притисна с възбудения си член към плътта й. Беше повече от готов. Както и тя. Той можеше да нахлуе в нея — дълбоко и силно — и в същата тази секунда Кара не би…

— Сънувах те.

Сънища, които не би трябвало да помни.

— Искам да зная дали гърдите ти са толкова вкусни в действителност, както в сънищата ми. — Продължавайки да я държи за китките, той наведе глава и прокара леко наболата си брада по нежната й кожа във вълнуваща ласка, от която Кара изхлипа.

Устните на Тод — горещи и влажни — се затвориха около едното й зърно. Устата му беше топла, а езикът му умело закръжи около него; явно не беше обикновен любител, когато се касаеше за удоволствието на плътта.

Добре. Тя също не беше.

Дочу се стон. Нейният стон. Кара повдигна бедра и се потърка в него, наслаждавайки се на приятните движения на тялото си.

Тод яростно се нахвърли върху гърдите й и започна да смуче. Гладно. Силно.

— Тод!

Той повдигна глава.

— На вкус си същата… точно както в сънищата ми — и прехвърли вниманието си към другото зърно.

О, по дяволите! Чувствената енергия изпълни тялото й. Кара с лекота освободи ръцете си от захвата му.

— Мога да ти покажа, че… ах, толкова е хубаво… че реалността е много по-добра от сънищата.

Устните му се преместиха към корема й по гореща пътека от целувки.

— Ти самата приличаш на сън. Дяволски прекрасен сън, който аз не съм достоен да видя.

В гласа му прозвуча нотка на гняв, което малко я озадачи. Но тогава усети горещия му дъх върху косъмчетата, покриващи плътта й и… забрави за всичко. Брукс обхвана с ръце бедрата й и придвижвайки се надолу, разтвори краката й по-широко.

— В сънищата си, никога не съм стигал толкова далеч.

И дяволски жалко, според нея, защото тя щеше да получи зашеметяващо удоволствие. Проклетият телефон.

— Преди да се окажа в теб тази вечер, трябва да те опитам; точно тук… — Разтвори нежните й гънки и притисна устните си към пулсиращия й клитор.

След което Кара усети как топлият му и влажен език описваше кръгове около входа й.

О, проклятие, това беше страхотно! Великолепно!

Брукс навлезе в нея с език.

Кара впи пръсти в косите му, притискайки го по-близо и точно там, където искаше да го усети най-много.

Пръстите му започнаха да галят. Да притискат. Да дразнят. Стискаше клитора й между палеца и показалеца си и не спираше да използва умелия си език, за да я облизва; вкарвайки от време на време пръсти дълбоко в нея.

Не просто страхотно. Направо невероятно!

Кара беше на границата на нов оргазъм. Яростен взрив от удоволствие, който щеше да изпрати нова вълна от сила в тялото й. Тя щеше…

Брукс се отдръпна. Лунната светлина освети лицето му и Кара видя необходимостта и желанието.

— Когато свършваш този път — процеди през зъби Тод — аз ще съм потънал толкова дълбоко в теб, доколкото мога.

Което абсолютно точно съвпадаше и с нейния план.

Той протегна дясната си ръка към квадратното пакетче. Разкъса опаковката със зъби и си сложи презерватива.

След което се намести между краката й. Върхът на възбудения му член разтегна тесният й вход и той се плъзна в нея.

Върху устните й разцъфтя усмивка, когато погледна към него. И тя смяташе да се откаже от това? Сигурно в онзи момент е била абсолютно безумна. Или напълно отчаяна.

Тод започна да се движи в нея… бавно. Сантиметър по сантиметър. То тялото му изби пот. Опитваше се да контролира ситуацията, защото не искаше да й причини болка.

Мил, глупав човек.

Сякаш можеше да го стори.

Освен това, на нея й харесваше, когато сексът беше малко груб. Без болка, разбира се, защото Кара не го обичаше такъв, но… достатъчно груб.

Тя се изви под него и се претърколи внезапно, като едва не свали и двамата от леглото. Озова се отгоре; с колене, от двете страни на тялото му, докато членът на Брукс беше дълбоко в нея.

— Така е по-добре — прошепна тя и започна да се движи. Кара се издигаше и спускаше. Стиснал с ръце бедрата й, Брукс се опита да се пребори с нея за правото на контрол върху скоростта и дълбочината, с които навлизаше в тялото й. Тя беше тясна и чувствителна след оргазма, но толкова влажна, а и Тод я запълваше толкова добре, че с всяко движение плътта й се присвиваше от удоволствие около него.

Тласъците станаха по-груби. Кара се движеше все по-бързо и по-бързо. Пръстите на Брукс се бяха впили в бедрата й. Силата, вихреща се в стаята, се вряза в нея, в тях, с толкова мощни вълни, че можеше да се чуе приглушеното им бучене.

Тя щеше да свърши всеки момент. Сякаш мълния пронизваше тялото й, докато във въздуха проблясваха синкави искри.

Очите на Тод бяха затворени, затова не видя проблясъците им; той не спираше да нахлува в нея, а Кара не спираше да го поема целия.

Толкова много енергия. Само за нея.

Както и за него.

Тод отвори очи и рязко навлезе в нея, като едновременно с това обхвана с устни зърното й и го облиза.

— Тод! — Нежната плът на Кара здраво се сви около члена му и оргазмът, толкова близък, но недосегаем преди секунда, сега я обгърна.

Тя сложи дясната си ръка върху гърдите му и го притисна надолу. Всеки момент силата щеше да се стовари върху тях. Сигурно трябваше да го предупреди по-рано. Тя трябваше да…

— Ах! — Ликуващият вик се откъсна от устните й.

Той се изви под нея, простена и тя усети освобождаването му чрез сърцето, което барабанеше лудо под дланта й.

Чувствената сила се беше озовала на свобода. Докато оргазмът ги разтрисаше и удоволствието сякаш с клещи изцеждаше телата им, всичките им чувства се обостриха. Кара и Тод трепереха и не им достигаше въздух.

Тя отметна глава, обезсилена от притока на сила, без дори за секунда да отмества ръка от гърдите му. Телата им все още бяха съединени и усещайки разтърсващите я вълни на магията, Кара се наведе към него и намери устните му.

Внимателно вдъхна в Тод от магическата си сила. Сподели я с него. Никога преди не беше отдавала на някого чувствената си енергия.

Но с Тод не искаше само да взема.

Той не беше като другите.

Туптенето на сърцето му ускори ритъма си.

Езикът на Кара погали устните му, целуна го, а после езиците им се сплетоха в страстна ласка, докато вълните на магията стихваха.

Кара повдигна глава и си наложи да се вгледа в очите на Тод, в които очакваше да види милион въпроси.

Върху него седеше богиня.

В гърдите си усещаше болка, но ето, ръката на Кара бавно се повдигна и сърцето му най-накрая забави ритъма си.

Защото той трябваше вече да е разбрал, че сексът с нея е доста далеч от нормалното.

Божичко! Без съмнение, беше изживял най-страхотният си оргазъм за целия си живот. За някакви си секунди му се стори, че още малко и ще изгуби съзнание. Което си беше дяволски срамно признание дори само за пред него.

Но по време на това наслаждение, от което гърбът му сам се извиваше подобно на опънат лък и усещаше леко тръпнене в пръстите на краката си, се беше случило още нещо.

Когато Кара сложи ръка върху сърцето му, за кратък миг имаше чувството, че тя сякаш го заклейми. Беше почувствал… нейните усещания.

Глад. Жажда. И тези чувства зашеметяваха. Тялото му беше разтърсено от неизвестна енергия.

Която нямаше търпение да усети отново.

Проклятие, но Брукс се чувстваше просто превъзходно. Сякаш беше проспал последователно цели двадесет часа.

И беше изживял най-страхотния от всички възможни оргазми. Или от съвсем невъзможните, защото Тод беше почувствал и нейния.

Но това не би трябвало да е възможно. Как, по дяволите, се беше случило?

— Аз… аз не искам да говорим точно сега.

Гласът й сякаш беше сътворен от мед и секс. Все още в тялото на Кара, членът му отново започна да се втвърдява.

Ръцете му се плъзнаха по гърба й. Тод изпитваше нуждата да я докосва. Навсякъде.

Кожата й сякаш блестеше. Бледата й плът в мрака на нощта изглеждаше странно сияеща и беше много топла на допир. Но хората не светеха така, сякаш в тях гореше огън.

„Аз дори не съм човек, любими!“ Думите от съня изплуваха в съзнанието му.

Не, не, това…

— Може да поговорим за това утре. Ще ти обясня всичко… утре. Ако ти… искаш да разбереш нещо за мен.

О, да! Той щеше да поиска да узнае всичко.

Но не точно сега. Тод отхвърли всичките си въпроси и съмнения. Тази нощ те щяха да бъдат просто мъж и жена. Двама души, които много силно се желаеха един друг.

Изгревът щеше да донесе истината.

Но засега…

Тод неохотно я отмести от бедрата си.

Толкова лесно, сякаш беше по-лека от перце.

А той беше повече от готов за следващия рунд.

— Не си тръгвай.

Какво? Ама той, какво, приличаше на глупак ли?

— Трябва да се измия. — И да намеря още един презерватив. — И после веднага се връщам в леглото. — Протегна ръка и погали с пръст зърното й. — Защото все още съм далеко от това, да ти се наситя.

Дали и следващият оргазъм щеше да бъде толкова силен? Щеше ли да почувства отново нейното удовлетворение?

На Брукс му се струваше, че почти е успял да докосне душата й.

Никога досега Тод не е бил толкова близо до жена. И разбираше, че това трябва да го плаши и дори безпокои, но…

Нямаше нищо такова. Поне засега.

Макар че в онзи момент, когато Кара сложи ръката си върху гърдите му, той си спомни за горкия Майкъл Хаус.

Беше стигнал прекалено далеч, за да може да спре, но мисълта се появи за миг някъде в подсъзнанието му.

Що за нелепост?

Кара не беше убийца. Алибито й беше потвърдено. Сексът с нея беше най-хубавият в живота му; тя беше идеална любовница, а той извади страхотен късмет.

— Побързай — прошепна тя и леката дрезгавина в гласа й накара пенисът му да трепне. Тод видя отблясъка на белите й зъби, когато тя се усмихна. — Защото искам пак да се озовеш в мен.

Проклятие, той самият не можеше дочака да се озове отново в нея.

Да, изгревът щеше да донесе истината. Но дотогава, той щеше да остане със своята богиня и мечтите, които тя му предлагаше.

 

 

Убиецът се беше върнал на местопрестъплението в хотел „Дейтън“.

Беше глупаво да идва тук, нямаше смисъл да го отрича, но нямаше избор. Привличането беше толкова силно, че той просто не можеше да устои.

Жълтата полицейска лента ограждаше стаята. Вратата беше затворена и запечатана със същата лепенка. Също както и прозорците.

Замисли се дали да не влезе с взлом, но реши, че рискът не си струва. Тялото отдавна беше изнесено, така че нямаше никакъв смисъл да го прави…

На паркинга влезе полицейска патрулка. Мамка му! Бързо се плъзна назад в сенките.

Дяволите да го вземат! Това не трябваше да става. Той го беше планирал по друг начин.

Нещастното копеле дори не беше в списъка.

Вляво се отвори врата. Оттам погледна младо момиче, което после избута количка, пълна с почистващи препарати.

Идеално.

— Извинете, госпожице…

Стреснато, момичето тихо извика от уплаха.

Той излезе на светло. Ченгетата бяха заминали. И сега беше безопасно. Макар и за кратко.

— Може ли да ви задам няколко въпроса? — В гласа му прозвуча магическа сила.

Очите на младата жена станаха абсолютно безизразни. По-късно тя дори нямаше да може да си го спомни… ако въобще оживееше.

— Д-да, сър…

И ако той получеше своите отговори.

Защото преди да накаже, трябваше да е сигурен, че има за какво. Добри партньори се намираха много трудно. Много малко жени се наслаждаваха на секса, когато той беше свързан със смъртта.

— Разкажете ми за тялото, което сте открили. Всичко. До. Най. Малката. Подробност.

Младата жена започна да говори и юмруците му се свиваха все повече и повече с всяка изречена от нея дума.

Разбира се, той разбра всичко в минутата, когато научи името на жертвата.

И след като милата девойка започна да разказва колко много била кръвта и колко остър ножът, открит от полицаите…

Мамка му! Това беше предателство, което не бе очаквал.

От единствената жена, на която имаше доверие.

О, да, той щеше да накара тази мръсница да си плати.

А беше идеалната стръв.

Жалко.

Сега щеше да се наложи да добави името й в списъка.

— Благодаря ти, мила — изрече тихо той и се наклони към момичето за нежна целувка… и да си открадне малко сила.

Девойката се олюля.

Той отстъпи назад и я пусна. Не трябваше да я убива. Защото откриването на тялото на жена нямаше как да се впише сред останалите убийства, които беше извършил.

Не че последното съответстваше на почерка му и то благодарение на онази подла курва.

Но той щеше да й даде да разбере. Щеше да я намери и да накара кучката да моли за милост.

И щеше да й докаже, точно преди студените обятия на смъртта, че може да получи невероятно горещо удоволствие.