Синтия Идън
Полунощни грехове (3)

Глава 3

— Няма нужда да слизаш от колата — каза Кара, когато Тод спря пред дома й. Гласът й прозвуча малко по-високо и по-нервно, отколкото й се искаше. — По-нататък ще се оправя сама. — Мислеше си да му благодари за това, че я докара, но после го сметна за лоша идея и се отказа.

Да, тя беше наясно, че мъжът просто си вършеше работата докато я разпитваше, но не смяташе да пропуска факта, че той всъщност се оказа истински негодник.

И дори това, че се намираше с Брукс в неговия автомобил, я разстройваше. Към участъка пътуваха с патрулна кола и нея я сложиха на задната седалка. Съвсем като истинска престъпница.

Теснотата на „Корвета“-а му беше прекалено интимна. Кожената седалка се усещаше толкова мека и гладка под тялото й… а със затворените стъкла, атмосферата в купето се оказа пропита с миризмата на кожа и мъж.

Кара се протегна към дръжката на вратата.

— Почакай!

Тя стисна ръце в юмруци толкова силно, че ноктите й се впиха в дланите. Обърна се към него и го намери настойчиво загледан в нея.

В купето беше тъмно, но Кара все още можеше да види очите му. И решителните черти на лицето му. Облиза устни.

— Какво?

— Ти също го усещаш, нали? — Шепотът, наподобяващ ласка, пробяга по кожата й.

Тя поклати глава.

— Не разбирам за какво говориш. — Да, Кара също умееше да лъже.

Устните му се извиха. Съвсем лекичко. С леко прещракване той откопча предпазния си колан и се наведе към нея.

— Има нещо…

Обещание за див и страстен секс. Сили и вълшебства се вихреха стремително в тялото й, съзидавайки вика й на удоволствие.

И Кара щеше да извика, защото след като горещият пламък на оргазма утихнеше, на негово място щеше да остане само хладната пепел на реалността, която тя така ненавиждаше.

Действителност, в която смъртен никога нямаше да обикне сукуба, независимо от това, колко е съблазнителна и привлекателна отвън.

Брукс протегна ръка към нея, но Кара я пресрещна и стисна силно китката му.

Настъпи тишина, след което мъжът изрече:

— Аз просто исках да те докосна.

Гласът му звучеше искрено, но…

— А аз мислех, че просто искаш да ме сложиш зад решетките.

Той не отрече думите й. Но и не отдръпна ръката си. Което беше за негово добро, защото Кара беше в настроение да му продемонстрира на какво бяха способни сукубите.

Вместо това Тод погледна към устните й.

— Интересно — почти изръмжа той — дали си толкова приятна на вкус, колкото обещава ароматът ти.

Проклетите феромони!

— Ти не желаеш мен — изрече тя, макар че й беше тежко да го признае.

— Ах, скъпа, длъжен съм да не се съглася с теб. — Брукс беше близко, толкова близко, че Кара усещаше как дъхът му галеше лицето й.

— Ти не разбираш…

Но той я целуна. Съвсем леко се притисна към устните й със своите.

Кара стисна китката му по-здраво, когато желанието се понесе по вените й.

— Не е достатъчно. — Устните му се бяха повдигнали на няколко милиметра от нейните. — Трябва да опитаме пак…

Тя също го искаше.

Когато той отново посегна да я целуне, устните й бяха леко отворени. Жадуващи. Този път целувката не беше толкова нежна и това я зарадва. От устните и езика на Брукс Кара облизваше вкуса на неговото желание. Толкова силно, колкото нейното собствено.

Движенията на езика му не бяха плахи, докато се плъзгаше между устните й. Имаше потребност. Настояване. В гърлото й се зароди стон и тя разтвори своите по-широко. Езиците им се срещнаха в ласка, облизваха, галеха. Зърната на гърдите й започнаха да набъбват и да я болят, когато пламъкът на страстта в кръвта й забушува още по-силно.

Кара знаеше, че не трябва да го прави, но не можеше да спре. Ченгето не беше мъжът за нея. Ситуацията беше объркана.

Но потребността от него беше толкова естествена.

Енергията заискри във въздуха, докато желанието на Брукс нарастваше нетърпимо. Тя усещаше как тази приятна и замайваща сила я обгръща. Би могла да я вземе. Цялата.

Просто да я вземе.

Да вземе Брукс.

Не! Беше се заклела да се бори с тази част от същността си.

Затова се отдръпна от него, обръщайки глава настрани.

— Аз… ние трябва да спрем.

Дишането му беше също толкова накъсано, колкото и нейното. Усети, че все още стиска китката му. Само че силният й захват беше заменен от леки поглаждания по кожата му. Веднага отдръпна ръката си.

— Спокойно. — Брукс не се отмести и продължаваше да я гледа настоятелно. — Това беше просто целувка.

Точно така започваха винаги най-сладките изкушения — с лека целувка.

Брукс беше възбуден. Нямаше смисъл да отрича очевидното — гласът му го издаваше. Кара беше сигурна, че ако погледнеше надолу, щеше да види очертанията на възбудения му член.

Но тя също беше възбудена. Ласките на езика и устните му разбудиха тъмната жажда, живееща в нея, а и всичката тази енергия във въздуха…

Да се съпротивлява на такова изкушение за нея беше най-тежкото изпитание.

Вирна брадичка. Нали беше започнала нов живот? Във всеки случай се опитваше. А да се гърчи от желание по детектива… това не влизаше във внимателно обмислените й планове.

— Аз… не мога да го направя — отвърна му Кара, без да може да сдържи съжалението си.

Тод й се усмихна и на светлината, падаща от уличните лампи, тя забеляза трапчинката на бузата му.

— А според мен, дори прекрасно го можеш, скъпа. Преди няколко минути се справи дяволски добре с това.

Кара вирна брадичката си още по-високо.

— Имах предвид, че няма да го направя. — И тя се протегна към дръжката на вратата. Успя да я отвори, обърна се и стъпи с единия си крак на тротоара…

— И ти ме желаеш не по-малко, отколкото аз теб.

Тук направо я хвана.

— Не отричам, че в този момент и двамата сме загазили.

Кара се обърна и го погледна в очите.

— Но аз няма да се дам толкова лесно. По дяволите, дори да не беше забъркана във всичко това до уши, аз не бих могъл да избягам от теб. — Очите му светеха от нахлулите чувства.

Тя бързо излезе от колата. След топлината в купето на „Корвет“-а студеният въздух направо скова голите й ръце.

— Ти няма нужда да бягаш — отвърна му тя с ясен глас. — Аз сама си тръгвам.

Направи крачка, след това още една… Гърбът й беше изправен като на военен, а главата — високо вдигната. Тя щеше да си отиде просто така, без дори да се обърне назад, макар че до болка й се искаше да е с него.

— Бягаш, Кара, така ли?

Насмешката му не я спря. Проклятие, Кара дори и сега усещаше вкуса му…

Отвори вратата към двора, която никога не си правеше труд да заключва, и внимателно пое по извитата алея към къщата. И чак когато влезе вътре, Кара си спомни, че трябва да диша. Пое си дълбоко въздух и едва тогава си призна, че да, по дяволите, тя избяга.

Защото Тод Брукс я беше уплашил. Не, той не уплаши демона в нея — този демон можеше да се оправи почти с всичко.

Не, демонът беше спокоен, но жената беше дяволски уплашена.

Миг по-късно Кара дочу рева на потеглящ автомобил. Най-накрая раменете й се отпуснаха от облекчението, преминало през тялото й.

В безопасност. Поне засега.

В края на краищата, детектив Брукс си беше тръгнал тази нощ, но Кара знаеше, че той щеше да се върне.

Рано или късно.

Когато се добра до леглото, през завесите вече започваха да просветват първите лъчи на изгрева.

Тя затвори уморените си очи и потъна в мрак. Топло легло, прохладни чаршафи… От умора Кара бързо се предаде на съня. Един дълбок дъх, втори… и сънищата я обгърнаха.

Сънищата…

 

 

Беше в непознат дом. Не разпознаваше обзавеждането. Бавно и безшумно Кара вървеше боса по дървения под.

Къде беше? Искаше да повика някого, но гърлото й беше пресъхнало от страх.

Сън или действителност? Това беше въпросът, който си задаваше, докато се движеше напред. Сукубите винаги имаха много силни, ярки и живи сънища. Понякога дори беше невъзможно да се различи сънят от действителността.

Пред нея се озова врата. Дървена, оцветена в бяло. Частично открехната.

Ръката й се повдигна и леко я бутна. Дочу се тихо скърцане.

Стаята принадлежеше на мъж. Мебелите бяха тъмни, масивни. Дрехите — риза, панталони и чорапи — бяха нахвърляни на пода. По средата на стаята имаше огромно легло, върху което лежаха купчина чаршафи. Леглото не беше празно.

Кара не можа да се овладее и направи крачка напред, после още една… Разбира се, вече знаеше кой лежи в него. Нямаше никакви съмнения.

Усещаше аромата му.

Преди да затвори очи, тя си помисли за детектива, докато още усещаше вкуса му върху устните си.

Тъмните му коси рязко контрастираха с белотата на възглавницата. Очите на мъжа бяха затворени, а чертите на лицето — смекчени от съня.

Тод Брукс.

Сън или действителност?

Подът под краката й отново проскърца.

Очите му се отвориха и се спряха върху нея.

— Кара?

Осъзна прекалено късно какво се случва. Толкова отдавна не беше пътешествала в сънищата си.

Брукс я хвана за ръката, дръпна я към себе си и тя падна върху него на леглото.

— Ти не си истинска — промърмори той. — По дяволите, зная, че това не може да си ти, но засега съм съгласен и на толкова — и завладя устните й. Напористо. Страстно. Потопи езика си в топлината на устата й, без да може да сдържи зараждащият се в гърлото му стон…

Тод обхвана Кара с ръце и плътно я притисна към тялото си. Силните мускули на голата му гръд излъчваха топлина. Върху нейното тяло имаше тънка нощница, досущ като тази, която Кара облече, преди да си легне.

Зърната й се напрегнаха до болка и повдигнаха меката тъкан на плата.

Оседла го. Върху бедрата му имаше чаршаф, но тя все пак можеше да почувства опиращият се в лоното й член.

Мъжът определено беше възбуден.

Не, не. Това не трябваше да се случва. Тя трябваше да се спре, тя…

Брукс прокара пръсти под тънките презрамки на нощницата й. Беше толкова приятно да усеща как прокарва грапавите си длани по ръцете й, смъквайки тънкия плат надолу, докато оголваше гърдите й. Откъсна се от устните й и се отмести назад, за да я вижда по-добре.

— Боже мой, скъпа! Ти си най-хубавият сън в живота ми.

Той дори си нямаше идея.

Кара усещаше как заискри силата във въздуха, когато желанието му се усили. Страстта на Брукс я обвиваше, предизвиквайки вълни от пулсираща необходимост. Кожата й започна да тръпне в очакване на удоволствието.

Толкова много енергия…

Която чакаше Кара да я вземе.

Тя щеше да й даде толкова сили…

Не трябваше. Тя разтърси глава, опитвайки се да се овладее, докато плътта й се овлажняваше, а гърбът й се извиваше в безмълвен призив. Не, това не беше правилно, тя…

Брукс притисна устни към гърдите й, пое зърното й и го засмука.

По тялото на Кара премина тръпка и пръстите й се впиха в раменете му. Тод леко стисна със зъби нежната плът, а после започна да я облизва бавно, като въртеше езика си. Това я накара да застене и да се заизвива, притискайки се към него, и да иска все повече и повече…

Ръцете му се спуснаха надолу и се задържаха върху корема й — точно там, където се купчеше платът на нощницата. С кокалчетата на пръстите си погали голата й кожа.

— Тод… — името му се изплъзна от устните й. Тя рядко разговаряше, докато пътешестваше в сънищата, защото това беше прекалено опасно. В гласа й имаше сила, способна да подчини всеки. Той повдигна глава и погледите им се срещнаха.

Възбуденият му член беше твърд като камък и Кара осъзна, че несъзнателно се движи срещу него, галейки го с тялото си. Люлееше се напред-назад, все по-бързо и по-бързо…

Скулите на Брукс бяха зачервени, зениците разширени, а устните му блестяха след влажните целувки.

Кара още веднъж се опита да се вземе в ръце.

— Не, не мога…

В този момент той я събори по гръб върху леглото.

— Това е сън, скъпа. Можем да правим всичко, което си пожелаем — и отново я целуна. Целувката му беше изпълнена с такава мекота и нежност, че в очите на Кара заблестяха сълзи.

Ако само…

Но такива сънища прекалено бързо можеха да се превърнат в кошмари, ако не се прекратяха навреме и Тод щеше да го усети върху собствения си гръб. Всяка секунда, през която тя оставаше с него, крадеше по късче от живота му; вземаше част от неговата сила, докато се прокрадваше в ума му.

А се бе заклела никога повече да не го прави.

По дяволите, тя ненавиждаше да го прави!

Това беше напомняне, че не е нещо повече от паразита, хранещ се за сметка на силата и удоволствието на другите.

Повдигна ръце и обхвана с длани лицето му. Искаше й се да продължи да го целува, да позволи на страстта да ги завладее… Но това не беше начинът за нея.

Брукс повдигна глава и погледът му срещна нейния.

— Като истинска си.

Устните й се извиха в тъжна усмивка.

— Затвори очи.

Тод веднага се подчини. Да, нямаше как да не го направи — не можеше да се съпротивлява на гласа й. В съня си всички смъртни винаги бяха много слаби.

Прокара пръст по устните му, леко наклони главата му и притисна устните си към неговите. Брукс с готовност разтвори своите, готов да я целуне…

Тогава Кара леко подухна. Меко, приятно подухване, за което тя знаеше, че е заредено с магия.

Очите му леко се отвориха, замъглени и сънени.

— Спи! — прошепна тя със заповеден тон.

След което затвори очи и излезе от съня му.

 

 

— О, по дяволите! — Кара рязко отвори очи и се втренчи в тавана.

Какво, по дяволите, се беше случило току-що?

Пътешествие в чужд сън. Не го беше правила от повече от пет години. И се бе заклела да не го прави повече без разрешение.

А след това взе и скочи направо в главата на Тод.

Проклятие!

Тя рязко се изправи и се хвърли към огледалото. Видя отражението си: огромни очи, разрошени коси и кожа, която леко сияеше.

Сияние. О, проклятие! Беше взела от Брукс. Беше откраднала частица от него, докато духът й съблазняваше тялото му.

Започна да клати глава напред-назад. Тя беше отнела и сега Тод щеше да се събуди слаб.

— Не исках това — прошепна Кара признанието си към своето отражение, което безпомощно я гледаше от огледалото. За да пътешества в сънищата, трябваше да се настрои, да събере… по дяволите, понякога дори трябваше да медитира. Събирането на жизнена енергия по време на сън си беше талант, в който сукубите постигаха съвършенство едва когато съзрееха сексуално. Това беше тяхното най-силно оръжие; както и най-опасното.

Кара преглътна и усети върху езика си вкуса на вината. Беше изтощена и не би трябвало да има сили да се промъква в сънищата на смъртен. Тя никога не би могла да проникне в съзнанието на Тод на такова разстояние от него.

Това не би трябвало да става, но все пак се беше случило.

И затова, тя трябваше да направи всичко възможно да няма повторение. Защото Кара не беше сигурна, че ще може да устои на изкушението.

А изкушението да прави секс с привлекателния детектив беше прекалено силно.

 

 

— По дяволите! — Тод се събуди незабавно и с напълно ясно съзнание.

Проклятие! Беше сам.

Ръцете му бяха стиснати в юмруци. Можеше да се закълне, че Кара беше тук, с него. Прегръщаше го. Целуваше го.

Когато се надигна от леглото, в слепоочията му запулсира тъпа болка. Погледна към будилника. Разбра, че е спал само четири часа и затова реши, че болката се дължи на недоспиването.

Явно тези четири часа не му бяха достатъчни.

Брукс прокара ръка през лицето си и за някаква част от секундата, можеше да се закълне в това, усети аромата на жена.

Кара.

Заради нея мозъкът му явно нещо не беше наред. Последният път, когато сънува толкова еротичен сън с жена… По дяволите, той никога не беше сънувал толкова реален еротичен сън.

Брукс все още усещаше под пръстите си копринената й кожа, все още помнеше извивките на гърдите й…

Пенисът му беше твърд и болеше от желание. Желание, което той знаеше, че може да удовлетвори само една жена.

По дяволите!

Насочи се към банята, решил, че хладният душ ще му помогне; щеше да го разсъни, като заедно с това щеше да измие всички мисли за Кара от главата му.

Пусна водата на пълна мощност и отстъпи крачка назад. С крайчеца на очите си долови отражението си в огледалото.

Намръщи се.

Какво беше това, по дяволите?

Погледът му бързо пробяга по едва видимите драскотини по гърдите му и се спря на лявата му ръка. Присви очи, докато разглеждаше петте малки следи във вид на полумесеци. Ранички, които приличаха на белези от женски нокти.

— Ама че дяволщина. — Тод повдигна дясната си ръка и внимателно погледна бицепса си. Същите малки белези.

В неговия сън Кара беше впила пръсти в ръцете му, притискайки се по-плътно към него. Ноктите й бяха наранили кожата, причинявайки му лека болка, но и удоволствие, дължащо се на това, че тя притисна гърдите си към неговите.

Но това беше просто сън. Страстна фантазия, която го беше последвала в съня му.

Брукс прокара пръсти по следите и усети неравността на кожата.

— Дяволите да го вземат — повтори той, докато вълна от безпокойство се плъзна по тялото му.

Нямаше друга жена, способна да нанесе тези драскотини. С последната си любовница, също полицай, Брукс беше престанал да се среща преди месец.

Тревогата му се усили. Как, по дяволите, беше успял да получи тези следи от женски нокти върху ръцете си?

Кара.