Нелсън Демил
Сияен ангел (36)

36.

И тъй, ФБР ме прати в платен административен отпуск, както правят понякога при течащо разследване на сериозен случай или инцидент. Имаха двойна полза от това — хем се отърваваха от мен, хем ме държаха под контрол. Като нещатен агент можех просто да напусна, но те така или иначе щяха да прекратят договора си с мен, така че защо да си правя труда?

Кейт най-сетне се прибра у дома, без изобщо да подозира за отвратителния ми работен ден. При нормални обстоятелства щях да споделя някои неща с нея, но това беше поверителна разделена информация, която не беше необходимо да знае. Тя обаче имаше незасекретена информация за мен, която можеше да сподели — предложили й преназначение в централата на ФБР във Вашингтон. Или е помолила за преназначение? Не знам и не попитах.

На следващия ден, след като посетих Тес в болницата, казах на Кейт, че са ми наложили отпуск, защото разследват как съм изпуснал важен обект на наблюдение. Кейт изглеждаше разтревожена, може би защото това поставяше под въпрос заминаването ми във Вашингтон с нея. Но и двамата знаехме, че моята не-работа още е в Ню Йорк, така че официално трябваше да остана тук. Можех да поискам да прекарам свободното си време — което е всеки ден — във Вашингтон, но двамата с Кейт се съгласихме, че малко раздяла ще се отрази добре и на двама ни, докато текат тези промени в кариерите ни.

А споменах ли, че шефът й Том Уолш също го преназначават във Вашингтон? Детективските ми инстинкти ми казваха, че това не е случайно съвпадение.

Около разследваните събития имаше пълно затъмнение, като се изключи скалъпената история, че яхта със саудитска регистрация е претърпяла сериозен сблъсък с друг съд в пристанището на Ню Йорк и е потънала заедно с всички на борда. В момента се провеждаха операции по изваждането й. Всичко това беше истина и за пореден път доказваше, че най-добрите лъжи са пропуснатите уточнения — в случая бяха пропуснали около деветдесет и девет процента от истината.

Геополитиката не е силната ми област, но разбирам защо правителството не обяви за осуетената ядрена атака, организирана от руснаците. Така де, американско-руските интереси са достатъчно сговнени и без да обвиняваме руснаците в ядрен тероризъм, което няма да подобри особено нещата и може да възобнови Студената война. Сигурен съм, че Вашингтон някога и някак ще получи своя фунт плът от руснаците, но междувременно си останахме съсредоточени върху Абдул, който лесно се пробутва на широката публика, и Иван все още изглежда потенциален съюзник. Поне аз възприемам нещата така. Но кой ли пък знае какво става в Москва и Вашингтон?

Е… мисля, че знам какво става във Вашингтон. Кейт чука Том Уолш, това става. Но може и да греша.

А какво става в Ню Йорк? Е, оказа се, че Тес, подобно на повечето служители от Държавния департамент, живее във Вашингтон, но също е в платен отпуск — по болест в нейния случай, — така че разполага със свободно време, а на Държавния департамент не му пука къде го прекарва, макар че му пука с кого. Затова двамата не би трябвало да поддържаме контакти, но се виждаме всеки път, когато тя идва в Ню Йорк, което е през повечето уикенди. Майната им на федералните. Какво ще направят? Ще ни уволнят ли? Знаем твърде много. Като се замисля, май знаем прекалено много. Но това е друга тема.

Колкото до Георгий Таморов, Държавният департамент отне завинаги американската му виза и той никога вече няма да види имението си в Саутхамптън и градската си къща в Трайбека. Не знам дали му пука, но зная, че ако стъпи отново в Русия, следващият му адрес ще е някой затвор на СВР. Той е човек без страна. Сигурно ще си купи някоя.

Както бях предсказал, Скот Калиш не пострада, само му беше връчена декларация за поверителност, която трябваше да подпише в три екземпляра. Същото се отнася за Пит Конте и Никола Андерсън. Дължа на всички една вечеря. Може би Дийн Хамптън ще поеме кетъринга в апартамента ми. Поръчах официално изглеждащ орден за Дийн в „Сър Спийди“ и трябва да му го връча.

Колкото до Стив и Мат, поговорих с Хауард Фенстърман, който беше научил какво едва не се беше случило и бе разбрал, че съм се опитвал да го предупредя да се махне от града. Така че ми дължеше огромна услуга и аз се погрижих Стив и Мат да получат нови петгодишни договори към Групата за наблюдение на дипломати и да бъдат повишени в шефове на екипи. Надявам се, че момчетата са се научили от майстора — мен — как се прави тази работа. Не би трябвало да поддържам контакт и с тях, но на няколко пъти се видяхме на бира в „Макфадън“ на Второ авеню. Не знам дали това се смята за контакт. Ще проверя.

Да не забравям и Бък Харис, който, за щастие, отново изчезна от живота ми. Получих обаче устно съобщение от него от трето лице — Тес, която каза, че казал: „Продължаваме да оценяваме мълчанието ви и се надяваме, че то ще продължи“. Освен това добавяше: „С нетърпение очаквам да се видим отново“.

Отговорът ми, чрез същото трето лице, гласеше: „Квит сме. Да си останем така“.

Тес обаче харесва коварното старо куче и иска всички да сме приятели. Да бе. Да не забравя да кажа на Пол Бренър да извади Бък от списъка си на смъртници. В най-скоро време ще го направя.

Междувременно, тъй като на двамата с Тес не ни е позволено да обсъждаме инцидента, в който бяхме замесени — дори помежду си, — ние си говорим за разни неща като миналото и бъдещето ми. Относно миналото, Тес предпочита да не се обаждам отново на Бет Пенроуз. Никога. Колкото до бъдещето ми, госпожица Фарадей ме покани на вечеря в огромното имение на родителите й в Латингтаун. С нетърпение очакват да ме проверят и да си поговорим за бъдещето ми.

Е, какво искам да правя с остатъка от живота си? Не съм сигурен, но знам, че някой ще ми направи оферта. Това обикновено е част от сделката за мълчание. Виждам се отново като нещатен агент, работещ за федералните в опасни страни, рискуващ задника си за нищожни пари, както направих в Йемен. Не може да е по-лошо от тихата работа, която имах.

Тес мисли, че съм склонен към самоубийство или пък че мечтата ми е да ме убият, но не е права. Все пак признавам, че си падам по по-силните изживявания. Така де, единственото по-лошо от това да стрелят по теб е на никой да не му се занимава да стреля по теб.

Понякога минавам покрай руската мисия в ООН, която е в квартала ми, и си мисля за онази неделна сутрин на 11 септември. Ако Кейт не беше във Вашингтон, сигурно нямаше да работя онзи ден. А ако не бях работил… Дали друг агент на ГНД щеше да последва полковник Петров в къщата на Георгий Таморов? Надявам се, че да, но дали това щеше да доведе до същата развръзка в пристанището на Ню Йорк? Никога няма да разберем, но аз знам, че се разминахме на косъм.

Мисля си и за Василий Петров и се питам какво го е мотивирало да опита да извърши масово убийство и такова невъобразимо зло. Сигурен съм, че самият той никога не е възприемал постъпката си като зло — той се е смятал за патриот, който изпълнява добра и благородна мисия за родината си. Ние също си имаме типове като него. А ще ми разправят, че аз съм бил лудият?

Мисля си и за Михаил, убиеца на убийците. Обзалагам се, че Петров и Горски щяха наистина да се изненадат, когато Михаил им цъфне и обяви, че ще им види сметката. Добра работа, момчета. А сега е ред на наградата. СВР имат свиреп отдел „Личен състав“.

Така де, Петров и Горски рискуваха задниците си за страната си, вероятно за същите мизерни пари, които получавам аз, и какво получават в замяна? Куршум, който да ги накара да млъкнат.

Е, двамата с Тес спестихме проблемите на Михаил, както спестихме и на Петров и Горски окончателното прощаване с илюзиите. Ако изобщо приемем, че са имали илюзии. Във всичко това има урок и за мен. Но аз си мисля, че вече съм го научил.

Откъм по-веселата страна, една вечер заведох Тес в Русия — имам предвид „Русия“, руски нощен клуб на Брайтън Бийч, където пее Светлана, приятелката на покойния полковник Петров. Тес не искаше да ходи, тъй като наскоро бе имала неприятно преживяване с руснаци, и каза, че всички те приличат на Петров и Горски. Човек обаче не може да се бори с демоните си, ако не се изправи срещу тях, и след няколко водки тя започна да мисли правилно, ядохме руска храна, танцувахме цяла нощ и слушахме изпълненията на Светлана. Тя има добри бели дробове. След това се разходихме по крайбрежната алея и гледахме изгрева.

Липсва ли ми Кейт? Да. Но предпочитам да измисля как да обезвредя оръжие за масово поразяване, отколкото да открия как бракът ми е достигнал критична маса и се е взривил.

Междувременно животът продължава. И всеки ден е нов. И един ден, ако живея достатъчно дълго, ще стигна до тих край. И нямам нищо против, ако мога да погледна назад и да кажа:

„Справих се добре“.