Метаданни
Данни
- Серия
- Джон Кори (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Radiant Angel, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Венцислав Божилов, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Нелсън Демил
Заглавие: Сияен ангел
Преводач: Венцислав Божилов
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Излязла от печат: 05.10.2015
Редактор: Венцислав Божилов
ISBN: 978-954-655-622-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1084
История
- — Добавяне
12.
Поръчахме си бургери и пържени картофки.
— И две „Будвайзер“ — добавих аз.
— На работа сме — напомни ми Тес.
— Работим извънредно.
Сервитьорката донесе бирите.
— Как се справиха „Метс“? — попита я Тес.
— Спечелиха и двете срещи.
Тес вдигна бутилката си и чукна моята.
— Нали ти казах.
Огледа се и се наведе към мен през масата.
— Относно онова, което каза на капитан Калиш, не бъди толкова сигурен, че Петров не знае кои сме.
Не отговорих.
— Освен това забелязаха, че проявяваш интерес към Таша — продължи тя.
— Могат да решат, че е личен интерес.
— Не и ако смятат, че си от онези от ГНД, които ги следяха от града. Не мислиш ли, че може да им е минало през умовете?
— Да не би да намекваш, че това е причината да вземат Таша на борда?
Тя не отговори пряко на въпроса ми.
— Мен ако питаш, изкарахме късмет, че не ни поканиха да влезем в къщата на разговор. Последван от еднопосочно возене с лодка.
— Прекаляваш с шпионските филми.
Тес наля бира в чашата си и се загледа в надигащата се пяна.
— СВР нито са глупави, нито прощават. — Усмихна се. — Май наистина прекалявам с шпионските филми.
Смених темата.
— Накъде според теб тръгна лодката?
— Не знам. Наистина е възможно да има среща с кораб. Или да излезе на брега. Така или иначе Петров създава впечатление, че сменя един купон с друг.
— Да. И си води момичетата.
— И ще се върне при Таморов по-късно през нощта или сутринта.
— Да.
— И ако не бяхме влезли — продължи тя, — нямаше дори да разберем, че сме го изпуснали, и сега нямаше да се тревожим.
— Правилно. Само че влязохме и се тревожим.
— Следил си Петров и преди. Мислиш ли, че наистина крои нещо?
— Затова е тук, Тес.
— Това ми е ясно. Имам предвид дали не крои нещо за тази нощ.
— Нямам преки или косвени сведения за подобно нещо.
— Но ако е замислил нещо голямо, какво може да е то?
Е, полковник Василий Петров беше убиец, но Тес Фарадей, новобранец в ГНД, не би могла да го знае, макар че работеше и за някой, който би могъл да го знае. И тъй като не знаех от кои е, отговорих:
— Подобен въпрос е далеч извън компетенцията ми.
— Но ти си работил години наред в Близкоизточния отдел на ФАТС и работата ти е била да мислиш, да анализираш, да правиш информирани предположения какво са намислили лошите.
— Те не бяха руснаци.
— Всички лоши са еднакви.
— Руснаците са малко по-изтънчени от Абдул. Не са терористи — напомних й.
— Но си съгласен, че са врагове, нали?
— Никой не е използвал тази дума на инструктажите.
— Тя се подразбира.
Явно госпожа Фарадей имаше нещо наум — сякаш беше научила нещо при дългото си посещение в дамската тоалетна и новината не е била добра. Е, нямаше смисъл да се чудя каква е, тъй като бях сигурен, че скоро ще науча. Затова отново смених темата.
— Какво научи днес?
— Ами, научих, че когато имаш проблем, трябва да се обадиш на полицията.
— Правилно. А когато искаш проблем, се обаждаш на ФБР.
Тя се усмихна.
— Можеш да махнеш ченгето от улицата, но не и улицата от ченгето.
— Точно затова ме наеха.
Тя отпи от бирата си.
— Харесваш ми.
— Ти ли го каза, или бирата?
— Аз го казах на бирата.
Усмихнах се.
— И какво става, ако изгубиш целта? — попита тя.
— Както казах на Калиш, нищо особено първия път. Но не бива да ти става навик. И никога не бива да губиш резидента на СВР.
— В този случай направи много повече от необходимото.
— Кетърингът е гадна работа — съгласих се аз.
Бургерите ни пристигнаха. Поръчах още две бири и нападнахме пържените картофки.
— Ще се обадиш ли на ръководещия агент? — попита Тес.
— Госпожо Фарадей, ако това беше упражнение, а аз бях ваш инструктор, щях да ви посъветвам да комуникирате нагоре по веригата, като започнете от човека на улицата.
— Покажи ми как се прави.
Написах есемес на Стив:
Нещо за докладване?
Няколко секунди по-късно получих отговор:
Нищо.
После писах на Калиш.
Нещо ново?
Той отговори:
Ще те уведомя, ако изникне.
— Трябва да се обадиш на ръководещия агент — каза Тес.
— Права си. — Обърнах часовника си към мен и обясних: — Това е радиостанция. Кори към базата. Кори към базата.
Зачаках, но отговор не последва.
Тес поиска сметката и каза:
— Само затъваш още повече. Просто се обади, обясни ситуацията и кажи, че всичко е под контрол. Това е всичко, което искат да чуят.
— Бих искал да мога да им кажа, че местната полиция е открила целта.
— Аз пък бих искала да съм три килограма по-слаба.
А аз да ми е по-голям.
— Мисля, че трябва да се качим на някой катер и да се включим в издирването — казах. — Изглежда добре.
— Щом изглежда добре, значи е добре. Но първо… — Тя си погледна часовника. — Искам да се видя с един стар приятел.
Дори не си направих труда да попитам с кой, къде и защо. Платих сметката, излязохме и се качихме в джипа.
Тя потегли на изток по шосе Монтоук.
— Дано да е важно — казах.
— Знаеш, че е.
Добре. Значи новобранецът ми е влязъл в телефонната кабинка и е излязъл в образа на Супермен. Изумително.
Явно тази нощ ставаха повече неща, отколкото подозирах. И скоро щях да разбера какви са те. Или госпожица Фарадей криеше още трикове в ръкава си? Не сменяйте канала. Останете с нас.