Нелсън Демил
Сияен ангел (30)

30.

Постът на Бреговата охрана се намираше на десетина километра западно от къщата на Таморов, но заливът Шинекок прекъсва крайбрежния път, така че трябваше да го заобиколим и Тес трябваше да ме упътва по тънещите в мъгла пътища. Какво ли щях да правя без нея? Сигурно да използвам джипиеса.

Тес май започваше да размисля, защото ме попита:

— Сигурен ли си, че трябва да правим това?

— Какво друго ти се прави тази нощ?

— Може би работата ни е да останем с полицията у Таморов, а после да работим по случая в полицейското управление.

— Всъщност аз нямам работа — отбелязах и предложих: — Можем да продължим направо и след два часа да бъдем на Федерал Плаза 26, както ни беше наредено.

Тя не отговори.

— Мога и да те оставя на поста на Бреговата охрана.

— С теб съм.

Обадих се на Калиш и той вдигна.

— Госпожица Фарадей е до мен, пуснал съм спикърфона. Намери ли яхтата, Скот?

— Не, но съм ти приготвил информация за „Хана“.

— Страхотно.

Чух шумолене на хартия, след което Калиш продължи:

— Ето основното. „Хана“ наистина е регистрирана като собственост на саудитски принц на име Али Фейсал и се намира тук, в Ню Йорк. Корабът е минал през Амброуз вчера по обед. Пристигнал е от Истанбул с едно спиране за зареждане на Азорските острови. „Хана“, с принца на борда, е качила пристанищен лоцман, спряла е на Кей 11 и е била проверена от Имиграция и митници, които не са открили никакви проблеми и всички на борда, които са имали паспорти и валидни визи, са получили разрешение да слязат на сушата. Шестима членове на екипажа и петима пътници, в това число и принцът, са напуснали кораба и всички са се върнали някъде около три сутринта.

— Надявам се да са купонясвали така, сякаш няма да има утре.

— Много смешно. Добре, тази сутрин около девет капитанът на „Хана“, британец, казва се Джак Уелс, поискал пристанищен лоцман и разрешение да напусне кея и да излезе за еднодневен круиз в американски териториални води, с намерение да се върне към осем сутринта в понеделник.

Фактите започваха да пасват на теориите. Погледнах Тес, която слушаше внимателно.

— Поискай от федералните да проверят имената от митническата декларация на „Хана“ — казах на Калиш.

— Вече се прави и дотук нямаме нито една червена лампичка. Принцът има някакъв дипломатически статус към ООН, освен това, разбира се, е член на саудитското кралско семейство, така че е ВИП.

— Откъде получи тази информация за Али?

— От достоверен източник. Интернет — призна си той.

— Какво казва интернет за „Хана“?

— Не много, но намерих това-онова в един сайт за луксозни яхти. — И зачете: — Построена в Анкона, Италия, от корабостроителница CRN. Дължина шейсет и седем метра, максимална ширина тринайсет и половина метра и тегло шестстотин и трийсет тона, задвижвана от два двигателя с мощност две хиляди и сто конски сили, крайцерска скорост двайсет и един възела и максимална скорост двайсет и пет възела. Може да побере екипаж от двайсетина души плюс четирима офицери, както и десет до дванайсет гости с преспиване.

Предположих, че дванайсетте проститутки преспиват при дванайсетимата гости — или че всичките вече спят при рибите.

— Ето и интересната част — продължи Калиш. — „Хана“ има наводняем док под палубата, способен да побере два съда с дължина седем метра и шейсет сантиметра.

— Да се споменава нещо за амфибия?

— Не, само максималната дължина на съдовете.

— Е, дължината пасва. — Спомних си нещо, което Калиш бе казал по-рано. — Яхтата има ли си подводница?

— Не виждам подобно нещо на сайта. Но някои от тези яхти са строени едва ли не в тайна, а някои са преправяни по-късно.

— Добре. Е, тази яхта май отговаря на онова, което търсим.

— Откъде научи името й?

— От Таморов. Но не мога да свържа пряко яхтата с Петров, макар да изглежда очевидно.

— Ясно. И яхтата отговаря на профила, който обсъждахме — приятелска страна, добри препоръки, вече минала през Амброуз, Имиграция и митници и пристанищните власти, излязла на обиколка и способна да побере до два съда с дължина над седем метра. Какви още улики ти трябват? — попита той.

— Никакви. Трябва ми самата яхта.

— Не разбирам защо Петров и приятелчетата му просто не са се качили на „Хана“ на пристанището сутринта преди да тръгне на обиколката.

— Защото Групата за наблюдение на дипломати му следи задника денонощно и щяхме да го видим да се качва, а дори да успее да ни се измъкне, ще трябва да мине през проверка на кея. А е очевидно, че той не иска да се правят никакви връзки между него и „Хана“.

— Ясно.

— Какво друго направи за мен тази нощ?

— Ами, след като вече знаем името на яхтата, успяхме да използваме сигнала на САИ предавателя, за да установим местоположението й.

— Но той вече не предава, в противен случай вече щяхте да сте на борда.

— Правилно. — И добави: — Изключването на предавателя е незаконно.

— Предавателят би могъл да се повреди.

— Би могъл, но тогава „Хана“ щеше да съобщи за това на Бреговата охрана, а не го е направила. Освен това Бреговата охрана реши да не търси „Хана“ по спешния канал, за да не заподозрат нещо.

— Ясно.

— Освен това нямаме сигнал от джипиеса на „Хана“.

— Е, с това направо ги заковаваме, Скот. Няма джипиес сигнал, няма предавател. „Хана“ се крие.

— Така изглежда — съгласи се той и добави: — Виждали сме подобен модел на поведение при трафикантите на наркотици.

— Ясно. — Като едното нищо „Хана“ можеше да се е срещнала с някакъв южноамерикански кораб и да е натоварила един тон колумбийски прашец и всичко това да няма нищо общо с руснаци и атомни бомби. Нямаше да ми е за първи път да разследвам едно престъпление и да се натъкна на друго. Всъщност не разполагахме с нищо, което категорично да свързва Петров и приятелчетата му с „Хана“ или с атомна бомба. Освен това, че Таморов е запознал Петров с принца и че ако всичко прилича на съвпадение, значи не е.

— Мъглата не ни помага — каза Калиш, — но използваме инфрачервени прибори, след като вече имаме представа как изглежда яхтата. Освен това знаем, че не търсим амфибия на палубата. В момента районът за претърсване е хиляди квадратни километри и ако трябва да съм честен, дори да използваме всички налични ресурси на всяка агенция, не е лесно да търсиш замлъкнала песъчинка в обвит в мъгла океан, особено нощем. И ако „Хана“ се крие, вероятно е изгасила всичките си светлини. Но ако си прав за бомбата, би трябвало да засечем радиационната й емисия.

Освен ако Петров нямаше начин да скрие бомбата си.

— Мисля, че ще имаме повече късмет, когато опашките се стеснят преди влизането в пристанището.

— Да. Само че не искаш яхтата да стига чак дотам.

— Позна. — Това беше последната защитна линия и нямаше да отнеме много време „Хана“ да се озове в крайната зона. Освен ако вече не беше там.

— Те вече би трябвало да знаят, че ги търсим — предположи Калиш. — И първата им улика в тази насока би трябвало да са хеликоптерите, които прелитат над тях, някой скоростен съд на радара или ако са видели, че използваме Среднощното слънце. И ще имат още по-сериозни улики, ако подслушват полицейските честоти. Разбира се, никой не използва името „Хана“ в ефир — добави той. — Така че Петров и приятелчетата му могат да си помислят, че са свидетели на някаква спасителна операция. Или акция по залавяне на трафиканти на наркотици.

— Да се надяваме. — Но Василий Петров, известен и като Вазелин, би могъл да се досети, че търсим него. Всеки нормален човек на негово място би хвърлил бомбата зад борда и би прекратил мисията. Но никой, който възнамерява да убие милион невинни хора, не може да е нормален.

— Мислиш ли, че саудитският принц е комбина с Петров? — попита Калиш.

— Не знам. Възможно е Петров да е отвлякъл яхтата. Или да е заблудил принца. Или пък принцът да е съучастник. Не знам.

— Добре… значи не знаем колко са неприятелите на борда.

— Точно така.

— Колко души са необходими за управляването на кораб с подобни размери? — попита Тес.

— Трима за дълъг круиз. Но за кратка обиколка като тази е достатъчен и един човек, стига да знае как да насочва кораба, да се ориентира без джипиес и да регулира скоростта на двигателите.

— Значи онзи капитан, Джак Уелс, или някой от офицерите му би могъл да управлява „Хана“ сам, така ли? — попита Тес.

— Теоретично да — отвърна Калиш. — Но защо им е да го правят? Освен ако не са в комбина.

Не ми се вярваше някой от екипажа на „Хана“ да е в комбина. Но никога не можеш да знаеш какво може да се купи с достатъчно пари. Или колко сътрудничество можеш да си осигуриш от човек, на когото си опрял пистолет в главата. Възможно бе също офицерите и екипажът да нямат никаква представа какво се случва. Последната възможност бе капитан Уелс и офицерите му вече да не командват кораба и Петров да е взел руски капитан и екипаж заедно с бомбата.

Неизвестните бяха много, а както някой бе казал навремето, трябва да знаеш с колко неизвестни си имаш работа. От друга страна, можеш да се оплетеш здравата, ако тръгнеш по този път. За да направим нещата по-прости, трябваше само да знаем и да смятаме, че яхтата „Хана“ се е насочила към Манхатън с куфар бомба на борда. Изумително е, помислих си, как нещо толкова малко може да промени хода на историята.

Василий Петров обаче несъмнено вече разбираше, че мисията му е компрометирана. Но може пък да гледаше на това като на предизвикателство. Или да е толкова луд, че да не е в състояние да разбере, че шансовете са против него. Но така ли беше наистина?

— Предполагам, че Бреговата охрана и всички федерални власти работят здраво по случая — каза Тес на Калиш.

— Споделих цялата информация.

— И какво предлагат те? — попита тя.

— Нищо. Имаме добри отношения с Бреговата охрана, но понякога федералните всмукват информация като черна дупка, от която не излиза нищо.

— Не го приемай лично — посъветвах го.

— Да бе. Просто не могат да се сдържат. И не ми помагат особено.

— Но искат ти да им помогнеш.

— Оценяват помощта ми.

— Това е всичко, което е нужно да знаеш, Скот. Сериозно го казвам, това е всичко, което е нужно да знаеш.

— Ясно. Мнението е, че въпросната яхта, „Хана“, вече не е в моята зона на действие. Вече може да се намира доста по на запад, близо до нюйоркското пристанище. Но Бреговата охрана помоли Морския отдел на полицията в Съфолк да продължи търсенето в нашия район, в случай че „Хана“ се спотайва някъде в мъглата и издебва удобен момент за действие.

— Добро мислене. И се надявам случаят да е точно такъв.

От дългия ни опит с федералните двамата със Скот Калиш знаехме, че те нямат нужда от теб, когато всъщност им трябваш. И че в момента, в който не се нуждаят от местните служби, те захвърлят като евтина курва и повече не чуваш нито дума за случая, докато не прочетеш нещо във вестниците. Е, тази игра може да се играе и от двама.

— Къде си? — попита той.

— На десетина минути от поста на Бреговата охрана.

Последва кратко мълчание, после Калиш продължи:

— Казаха ми, че Групата за наблюдение на дипломати вече не участва в операцията. — И заключи, при това съвсем правилно: — Мисля, че имат предвид теб.

— Вероятно. Но госпожица Фарадей ме назначи за свой заместник на катера.

— Мога ли да получа писмено потвърждение на това?

— Не.

— Ами…

— Кой е началникът тук, Скот? Ти или федералните?

— Операцията е съвместна.

— Ако при тази съвместна операция се случи най-лошото, кой ще опере пешкира?

Той не отговори, така че добавих:

— А ако това свърши добре, ще си късметлия, ако изобщо ти отделят един ред в прессъобщението или две думи на пресконференцията.

— Това няма значение. Джон, не мисля, че можеш да се качиш на мой катер.

Време беше да си поискам обратно услугата.

— Обади ли се на дъщеря си?

— Не й казах защо трябва да се прибере у дома тази вечер.

— Но предполагам, че пътува.

— Да…

Смених темата.

— На онзи уебсайт има ли снимка на „Хана“?

— Да. Както и планове на петте палуби.

— Изпрати ли ги на всички екипи?

— На всички.

— Добре. Ще те помоля да се погрижиш за разпечатки на тази информация в поста на Бреговата охрана.

— Добре. Свърши добра работа — каза той. — Но ако бях на твое място, щях да спра дотук.

— Не си на мое място.

— И ти на мое. Освен това не ми трябваш в някой от екипите ми. Каква е целта ти?

— Връзката май се разпада.

— Да не мислиш, че ще участваш в нахлуване на борда?

— Защо не?

— Обучен ли си за такова нещо?

— Защо просто не намериш „Хана“? И остави на мен да се тревожа какво смятам да правя.

Той не отговори на това, но каза:

— Дължиш ми вечеря.

— В „При Еко“ — казах аз. Ресторантът се намираше в зоната на ядрено поражение.

Той знаеше заведението.

— Да се надяваме.

— Ще се чуем по-късно. И благодаря.

— Винаги, само не следващия път.

Затворихме и Тес каза:

— Прав е. За това, че не си оторизиран или обучен…

— Ти оставаш в поста на Бреговата охрана.

— Никакви такива. Щом ти отиваш, аз също отивам. — И все пак попита: — Каква е целта ти? Какво те кара да продължиш?

— Сам си се карам. — Завъртях кормилото. — Виждаш ли?

Тя показа известно проникновение.

— Не е нужно да доказваш на шефовете си — или на жена си…

— На погрешен път си. — Трябваше да я оставя с Бък. — За протокола, не си одобрила действията ми и си избрала да останеш в поста на Бреговата охрана.

— Няма да оберете сам цялата слава, господин Кори.

— Тогава никой няма да го направи, бъди сигурна.

Тя сложи ръка на рамото ми.

— Ще приключим това заедно.

Не отговорих.

Тя смени темата.

— Какво беше онова за дъщерята на Скот Калиш?

— Тя живее в Манхатън.

— Май сте го обсъждали преди и си му казал, че може да й се обади и да й каже да се махне.

Госпожица Фарадей определено имаше дедуктивен ум. Трябвало е да стане детектив.

— Трябва да се обадиш на жена си — напомни ми тя.

— По-късно.

— Ако, както казах, Петров е уплашен, може да скъси срока и няма да има по-късно.

— Може и да прекрати мисията. Има много неща, които не знаем, така че нека не правим предположения. Всъщност, като изключим факта, че не сме сигурни, че имаме работа с ядрена заплаха, не знаем дори целта, ако изобщо има такава. Само приемаме, че става въпрос за финансовите и правителствените квартали на Долен Манхатън — напомних й аз.

— Какво друго би могло да е?

— Източното крайбрежие на Съединените щати е богата на мишени среда, както казваме ние. Например има база на атомни подводници в Гротън, Кънектикът, и руснаците много биха искали да я видят как се изпарява.

— Но ако казваш, че идеята е да прилича на дело на ислямски терористи, като втора серия на 11/9, то целта отново ще е Долен Манхатън. Не мислете прекалено много, детектив.

— Ясно.

Знам, че никога не бива да подценявам врага, но знам също, че никога не бива да го надценявам. Някъде между тези две крайности е сладкото местенце, където факти, улики, логика, инстинкт и опит се събират в едно, за да създадат реалност.

Във всеки случай за тази нощ нямах друг вятър за гонене, така че трябваше или да гоня този, или да отида да изпия нещо. Край на обиколката.

— Трябва да се обадя на Бък — каза Тес.

— Той знае всичко, което знаем и ние, ако не и повече. А ако Бък иска ти да знаеш онова, което знае той, ще ти се обади.

— Добре… но трябва да му кажа, че заминаваме с издирващ екип.

— Обаждания от подобен род се правят при свършен факт.

Тя се замисли и заключи:

— Имаш проблем с началството.

— Никакъв проблем нямам.

Тя отново показа известно проникновение.

— Дните ти в полицията са приключили. Трябва или да пренастроиш мисленето и нагласите си, или да се махнеш.

Помислих си, че някой вече е взел това решение вместо мен. Но ако трябваше да се махна, щеше да е в блясъка на… ами, на нещо.

Докато карах през мъглата, си помислих, че „Хана“ вече може да е в нюйоркското пристанище и броячът да отброява последните минути. Е, след като се качехме на онзи катер, ако видех западния хоризонт да се озарява, нямаше да има значение, че съм познал дали не съм се досетил прекалено късно.