Нелсън Демил
Сияен ангел (11)

11.

Тес Фарадей не изглеждаше особено щастлива, че се обадих първо на ченгетата, а не на Федерал Плаза 26. Стив и Мат като че ли нямаха проблем с това и вярваха, че ще направя правилното — да покрия задниците на всички ни.

Важното бе, че съм задвижил машината и никой не можеше да открие грешка в това. Групата за наблюдение на дипломати имаше достъп до ресурсите на ФБР, но тези ресурси не бяха подръка тук, в източния край на Лонг Айланд. Пък и федералните по принцип се задвижват бавно — и понякога в погрешната посока. Подобно на всички местни ченгета, капитан Скот Калиш можеше да задейства нещата и си знаеше работата. Всъщност точно това беше целта на Антитерористичната спецчаст — да създава съюзи и връзки между федералните и местните правоприлагащи органи (синергия, както го наричат) за борба с тероризма на наша територия. Вярно, Василий Петров не беше терорист и аз вече не бях във ФАТС, но Петров беше задник, а днес вече го чувствах като хемороид.

— Правилно постъпи, че се вмъкна вътре, шефе — каза ми Стив. — Но отдавна трябваше да докладваме.

Не отговорих.

— Ако Джон не беше отишъл там, щяхме да си седим и да чакаме излизането на черния мерцедес — посочи Мат. — Така че още сме в играта и ако полицията на Съфолк засече лодката, можем просто да продължим наблюдението.

Бях малко бесен на себе си, че не се подсигурих с наблюдение по море или въздух. Но както казах, руснаците не получават пълното обслужване, на което се радват мюсюлманските момчета. Скот Калиш също не беше развълнуван толкова, колкото щеше да е, ако в лодката имаше ислямски заподозрян. Това си е проблем на възприятието — руснаците не бяха убили три хиляди души на 11 септември. А онези тримата бяха с дузина мацки, което приличаше повече на руски купон, отколкото на въпрос на националната сигурност. И може да си беше точно това — купон.

— Ще изчакаме един час — казах аз. Ченгетата знаят как да нагласят графика по такъв начин, че да не изглежда, че са закъснели с доклада. Така де, понякога ти трябва малко време, за да си покриеш задника и да скалъпиш добра версия. Освен това обаждането на ръководещия агент сега щеше да даде начало на надцакване между федералните и местната полиция — териториална война, която винаги води до хаос и объркване и никога до синергия. Аз работя за федералните, но си оставам детектив Джон Кори.

Погледнах Тес, която не беше ченге и искаше да стане федерален агент. Тя можеше да е проблем.

Но Тес е умна и съобразителна и разбира всички тези неща.

— Нямам представа какъв е протоколът и ме нямаше, докато си говорехте — каза тя.

Браво на теб.

— Говори ли с централата? — попитах Стив.

— Само получих есемес, в който ме питаха защо не си отговорил на последното съобщение на РА. Казах, че си легнал да спиш. Освен това Игор е идентифициран. Казва се Виктор Горски, агент на СВР.

— Защо ли не се изненадвам?

— Именно. Пристигнал е съвсем наскоро, преди две седмици, и работи в офиса на Петров.

— Доста плашещ офис за правата на човека се очертава.

— И според сведенията е работил с Петров в Чечня.

Кимнах. Полковник Петров наистина беше работил в Чечня. А когато се съберат кофти актьори, стават кофти неща.

— Ръководещият агент ще прати екип да ни смени по изгрев-слънце, ако още чакаме Петров да излезе от къщата на Таморов — добави Стив.

— Добре. Предполагам, не си споменал, че съм се заиграл с „Хамптън Кетъринг“.

— Не стана въпрос.

Кимнах. Мисията ми под прикритие, подобно на повечето огъвания на правилата, показваше или лоша преценка, или добра инициатива. Тепърва предстоеше да се разбере какво точно. Но всичко е добро, ако приключи добре. Или не е.

— Успяха ли да изпълнят поръчката ни? — попитах.

— Да, но изядохме сандвичите ви — призна си Мат.

— Когато микробусите излязат от имението към полунощ, поговорете с Дийн и му кажете, че е свършил чудесна работа, но ако изпусне и една шибана думичка за станалото, свършено е с него. И вземете личните му данни.

— Добре, може би и малко остатъци.

Пуснах коментара покрай ушите си.

— Ако мерцедесът излезе, обадете се на местната полиция да го спрат за някакво нарушение и ми се обадете. Същото се отнася и за всяка друга кола, която напусне имението.

— Отиваш ли някъде? — попита Стив.

— Трябва ми гориво. — Обърнах се към Тес. — Можеш да останеш, можеш и да дойдеш с мен.

— Твоя съм.

— Добре. Мат, ще задържа телефона ти.

Двамата с Тес си взехме документите, оръжията, моя портфейл и нейната чанта и се качихме в шевролета, като тя седна зад волана.

— Разкажи ми за пистолета — казах й.

Тя запали двигателя.

— Имам разрешително.

— От кого?

— Можем да го обсъдим по-късно.

Потегли бавно по Джин Лейн, покрай къщата на Таморов. Двамата охранители, които отново бяха седнали на столовете си, ни изгледаха, а доберманите се разлаяха.

Набрах номера на Таша, но веднага се включи гласова поща — на английски и руски. Не оставих съобщение и затворих. После звъннах отново на Калиш.

— Имам номер на мобилен телефон на лодката.

— Това опростява нещата.

Дадох му номера на Таша.

— Ще го дам за локализиране, но мога да ти кажа, че няма да е лесно, ако са още на вода — каза той. — Чий е номерът?

— На Таша. — Обясних професионалния си интерес към нея и добавих, че е възможно телефоните на всички дами да са конфискувани и вероятно с махнати батерии. После реших да проявя повече оптимизъм. — Петров няма представа, че двама агенти на ГНД са го видели да заминава с лодка и че имам телефона на едно от момичетата. Така че дори да е конфискувал телефоните, може и да не си направи труда да махне батериите.

— Ще опитаме. Междувременно задействах лодките и авиацията.

— Благодаря.

Затворихме.

— Ако Петров не е махнал батериите, трябва да се върне в шпионското училище — каза Тес.

— Имал съм заподозрени, които са правили и по-големи тъпотии.

— Руски разузнавачи ли бяха?

— Занаята на Уолстрийт ли си го учила? — отвърнах с въпрос.

— Гледам шпионски филми.

Като стана дума за мобилни телефони, нашите бяха в кошница и чакаха да си ги вземем от охранителите на Таморов. Ако не го направехме — или много преди това, — те щяха да разберат, че двама от кетъринг персонала са се измъкнали. Но как щяха да го изтълкуват? И дали щяха да го споменат на Таморов? Не и ако искаха да запазят работата си. Така мислят и действат руснаците. Ние също — понякога.

Колкото до самите телефони, те бяха кодирани и безполезни, но нямаше да се изненадам, ако ги видя за продан в Брайтън Бийч.

Като стана въпрос за това, независимо от развитието на нещата трябваше да уведомя Федерал Плаза 26, че сме изгубили държавните телефони. Което означаваше още писане на обяснения. Но пък, от друга страна, не можеха да ни търсят, което не беше задължително лошо нещо.

— Искаш ли да се обадиш на мъжа си? — попитах Тес.

— По-късно.

Тя излезе обратно на шосе Монтоук и спря на местна безименна бензиностанция с две колонки и с най-високите цени на бензин в Северна Америка. Слязох и напълних резервоара със служебната кредитна карта. Споменах на Тес, че моментът е подходящ за посещение на тоалетната, но тя предложи да отидем в един ресторант наблизо.

Тръгнахме на запад по шосето и спряхме на паркинга на „Саутхамптън Дайнър“, денонощно заведение, в което съм бил и в което Тес е имала много ранни закуски след нощни партита, както сама си призна. Няма нищо по-добро от кафето и бекона за изтрезняване.

Влязохме в скъпия ресторант, който беше почти празен в тази неделна вечер през септември. Погледнах си часовника — 21:21. Отдавна работех извънредно и краят още не му се виждаше.

Избрахме си тихо сепаре в ъгъла.

— Трябва да отида до тоалетната — каза Тес, преди да седнем.

— Ще ти поръчам кафе.

— Дай ми телефона.

— Трябва да проведа няколко разговора. Използвай телефона на заведението.

— Искам да пусна есемес на Грант.

Дадох й телефона на Мат и тя тръгна към тоалетната.

Е, вече определено си мислех, че Тес Фарадей работи на две места. Да видим… носи оръжие, прекалено наясно е с нещата и често изчезва, за да ползва тоалетната. Ако беше от Службата за професионална отговорност на ФБР, май щеше да се наложи да отговарям на въпроси на Федерал Плаза 26, след като приключим с това наблюдение.

Но аз работя от доста години с хора на ФБР и Тес Фарадей не ми приличаше на Феноменално Безинтересен Работник, както ги наричат ченгетата. Поведението й беше различно — показваше някаква самоувереност, а и не използваше побъркващия жаргон на федералните.

Сервитьорката дойде с две менюта и аз поръчах две кафета.

Изпих своето, а Тес така и не се появи. Явно имаше проблем или с мехура, или със съпруга. Или нито с едното, нито с другото.

Слава богу, „Саутхамптън Дайнър“ имаше разрешително да продава алкохол и си поръчах второ кафе с бренди за дезинфекция. Смятам, че мога да пия, когато работя извънредно.

Изчислих шансовете на Калиш да открие онази амфибия или кораба, към който е тръгнала — или мястото, на което е излязла на брега. Имаше голяма вероятност лодката да бъде открита и Петров да е още на борда. Но ако това не станеше, Петров и двете му приятелчета вероятно щяха да се появят сутринта в къщата на Таморов, за да бъдат откарани обратно в града. Все пак колата и шофьорът бяха негови, така че защо да се вкарвам във филми? Най-простото обяснение на онова, което виждаш, обикновено е вярното.

И все пак… Все си мислех как Петров, Фрадков и наскоро идентифицираният агент на СВР Виктор Горски седят на терасата на Таморов без никакво настроение за парти.

Или си въобразявах — с надеждата, че съм попаднал на нещо голямо.

Ако Кейт беше тук, щеше да каже точно това. Но също така щеше да изслуша и прецени информацията и да влезе в ролята на адвокат на дявола. Помислих си дали да не й се обадя, но тя просто щеше да ми каже веднага да звънна във Федерал Плаза 26 и да моля за прошка, че не съм се обадил по-рано. Кейт мисли като човек от ФБР, а сега беше и началник. Освен това не искаше да чува от мен нищо, за което може да бъде разпитана от шефа си Том Уолш, който пък си беше сертифициран задник.

Тес най-сетне се върна и аз се поинтересувах:

— Как е домашният фронт?

— Добре.

— На кой друг се обади?

— Казах, че пускам есемес.

— Да бе, вярно. И на кого още пусна есемес?

— Отмених си часа при педикюристката утре сутринта. — Тя взе менюто. — Гладна съм.

— Кога ще разбера за кого работиш?

— Гладен ли си?

— Гладен съм за отговор.

Тя вдигна очи от менюто и ме погледна.

— Той ми каза, че си много умен.

— Кой ти го каза?

— Един твой стар приятел.

— Зададох ви конкретен въпрос, госпожо адвокат. За кого работиш?

— Всъщност ме попита кога ще разбереш. Отговорът е тази нощ.

— Кога тази нощ?

— Скоро. Имаш време за един бургер — увери ме тя.

— Това е добра новина.

— Това е единствената добра новина.