Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джон Кори (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Radiant Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Еми (2017)
Корекция и форматиране
taliezin (2018)

Издание:

Автор: Нелсън Демил

Заглавие: Сияен ангел

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 05.10.2015

Редактор: Венцислав Божилов

ISBN: 978-954-655-622-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1084

История

  1. — Добавяне

25.

От Джин Лейн се виждаше как мъглата пълзи над океана. Какво още можеше да се оплеска тази нощ? Е, скоро щях да разбера.

Минах покрай портала на Таморов и по-нататък видях паркиран „Шевролет“ седан. Когато приближих, фаровете ми осветиха мъж и жена, които разговаряха със Стив и Мат.

Спрях и слязох, като оставих двигателя включен. Тес ме последва.

Мъжът, който беше на средна възраст, но носеше спортно яке и джинси, се представи като детектив Фил Флорио от окръг Съфолк, а дамата бе детектив Бет Пенроуз. Всъщност познавах детектив Пенроуз, тъй като навремето работех с нея по случая Плъм Айланд. Дори бяхме станали романтично обвързани, както се казва.

— Каква приятна изненада — казах искрено.

— Радвам се да те видя — отвърна тя, макар че не го мислеше.

Беше малко неловко. Така де, връзката ни не свърши добре и можеше изобщо да не свърши, ако Кейт не бе влязла в картинката и не се беше наложило да избирам. Затова проведох телефонния разговор и обясних проблема на Бет, която май не разбра решението. Щях да й го обясня лично, но Бет има оръжие.

— Познавате ли се? — поинтересува се детектив Флорио.

Нито един от двама ни не отговори, което беше знак за всички, че срещата не е от радостните.

Освен това Бет несъмнено знаеше от Калиш или Флорио, че ще се среща с мен, а и да не знаеше, беше го научила от Стив и Мат. Но явно не беше казала на никого, че ме познава. Не я спасих с обяснението, че съм спал с тази никаквица близо година и съм я зарязал заради курва от ФБР. Със сигурност бих спасил себе си от задача, която би ме довела в близост до някоя бивша, но жените… Е, те си падат по драмите. И понякога по отмъщението.

Както и да е, Тес се възползва от мълчанието, за да се представи.

— Тес Фарадей, разузнаване на Държавния департамент.

Подобно на Скот Калиш, Мат и Стив май се изненадаха, че Тес е направила такава кариера за последните няколко часа.

— После ще обясня — казах на хората си. — Някакви новини от централата?

— Само няколко есемеса — отвърна Мат. — Казах им, че сте отишли да хапнете.

Май колегите ми от Федерал Плаза 26 не знаеха, че се намират в потенциална зона на ядрен удар. Е, в ограничената ми длъжностна характеристика не пише, че трябва да ги уведомявам. Пък и ставаше въпрос за разделена информация. Съжалявам, момчета.

— С какво можем да помогнем, детектив? — попита ме Бет.

Погледнах я на светлината на фаровете. Бяха минали шест години, откакто я видях за последно. Изглеждаше същата и все още носеше онзи шит по поръчка почти мъжки костюм, бяла блуза и удобни обувки. Не изглеждаше особено секси, а професионално. От добрата страна на въпроса, май прекарваше контрабандно балони.

— Детектив?

— Извинявай, Бет. Какъв беше въпросът?

— Всичките ми приятели ме наричат детектив Пенроуз. Защо не направиш същото?

„Защо да не те наричам просто кучка?“

— С какво можем да помогнем? — отново попита тя.

— Запознати ли сте с положението?

— Казаха ни, че провеждате наблюдение — отвърна Фил Флорио. — И че обектът ви, руски дипломат, влязъл в къщата на онзи руснак, след което отплавал с лодка с някои от гостите, и че искате да разпитате собственика на къщата Георгий Таморов.

— Точно така. Таморов е организирал парти и там има трийсетина руснаци, може би не всички от които са американски граждани, както и десетина руски… хм, дами. Онези, които отплаваха с лодката, също имат придружителки. Дванайсет.

Детектив Флорио се усмихна. Детектив Пенроуз завъртя очи.

Продължих с инструктажа:

— Както несъмнено сте чули, двамата с госпожица Фарадей влязохме под прикритие като служители от фирма за кетъринг, така че познаваме обстановката вътре.

— Всички са голи — добави Тес.

— Да. Така че няма да има нужда да ги обискираме.

Мат и Стив се разсмяха. Дори Бет и Тес се усмихнаха. А детектив Флорио май изгаряше от желание да иде на купона.

— Преброих осем руски охранители — продължих сериозно. — Облечени са в черно и вероятно носят оръжие. Може да има и други, които не съм видял.

— Съпротива ли очаквате? — попита детектив Пенроуз.

— Очаквам охранителите да решат да не се правят на герои.

— Но, както знаете, бъдете готови да убиете всеки, който представлява заплаха за вас — обади се Тес.

Май бях създал чудовище.

— Може би ни трябват повече хора — каза Флорио.

— Ще се справим — заявих. — В имота има петнайсетина служители от фирма за кетъринг, повечето от които имат проблем с английския, както и неколцина от домакинството със същите затруднения.

— Имате ли някакво разрешително? — попита детектив Пенроуз.

— Не ни е необходимо. Поканени сме — Обясних аз.

Тя ме познаваше достатъчно добре, за да се сети, че сам съм се поканил.

— Планът е следният — казах. — Двамата с Тес тръгваме първи с колата и минаваме през портала, следвани от Фил и Бет… и детектив Пенроуз. Мат и Стив влизат последни и поемат портала, охранителите и кучетата — да не забравяте предпазния спрей, — после Стив слиза на плажа. Не искам никой да напусне партито. Особено ако са голи. Някакви въпроси?

Детектив Пенроуз имаше въпрос.

— Какво търсим?

— За протокола търсим наркотици и непълнолетни момичета. Освен това нелегални извънземни и оръжия без разрешително.

— А извън протокола?

— Информацията е класифицирана — каза Тес.

Бет не й обърна внимание и ме погледна. Когато се разделихме, аз работех в Антитерористичната спецчаст и понякога споделях някои неща с нея. Сигурно в момента си мислеше точно за това.

— Предвиждате ли арести? — попита ме тя.

— Точно затова сте тук, детектив. Вземете достатъчно белезници и свински опашки — отвърнах. — Добре, времето е от значение. Готови?

Всички кимнаха, макар да си личеше, че според тях ни трябват повече мускули и може би по-подробен план за нахлуване. Но ако съм научил нещо от федералните, то е как прекаляват с планирането и живата сила. Хората си знаят работата и колкото са по-малко, толкова по-добре. Особено когато часовникът тиктака.

— Да тръгваме.

Седнах зад волана на джипа и Тес се настани до мен.

— Какво има между теб и детектив Пенроуз? — попита ме тя, докато обръщах.

— Ти какво мислиш?

— Мисля, че сигурно си се натъквал на много стари приятелки.

— Детектив Пенроуз беше преди брака ми.

— Добре.

— Правила ли си нещо подобно досега? — попитах госпожица Фарадей, докато чаках другите две коли да се наредят зад мен.

— Само във фантазиите си. Ще ми дадеш ли назаем петстотин долара?

— Просто не се отделяй от мен. — Колите за наблюдение имат приятна екстра, позволяваща деактивирането на предпазните възглавници, и аз я използвах. — Сложи си колана.

Погледнах в огледалото за обратно виждане, настъпих газта и за няколко секунди стигнах до портала на Таморов. Рязко свих наляво и разбих железните врати, с което събудих охранителите. Продължих по дългата алея покрай паркираните коли и видях в огледалото, че шевролетът е плътно зад мен. Миниванът бе спрял, Стив и Мат бяха навън и ги виждах, че са извадили документи и пистолети и крещят на двамата руснаци, които не знаеха дали да се посерат, или да ослепеят. Двата добермана се опитаха да изядат Стив, но той ги напръска със спрей.

Има и по-културни начини да влезеш, но си падам по нахълтването с гръм и трясък. То поставя всички — ченгета и заподозрени — по местата им. Освен това е забавно.

Врязах се в една затворена врата на гараж, зад която за съжаление имаше „Ягуар“, който за още по-голямо съжаление ударих и забих в отсрещната стена.

— Полудя ли? — изкрещя Тес.

— Кетърингът пристигна. — Скочих от джипа и се втурнах към сервизната врата, където се бяха появили двамата охранители от кухнята, привлечени вероятно от трясъка. Те като че ли бяха изненадани да ни видят отново и се изненадаха още повече, когато Тес насочи глока си към тях, а аз ги избутах обратно в склада и извиках: „ФБР! Долу! Долу! На подски!“

На двамата им стана ясно, че не сме се върнали с гъбите, и легнаха на пода. Обискирах ги и ги освободих от два MP-443 „Грач“ — стандартното лично армейско оръжие.

Детективи Пенроуз и Флорио пристигнаха и закопчаха двамата, а ние с Тес нахълтахме в кухнята с извадени пистолети.

Дийн май също се изненада да ни види и служителите му изглеждаха уплашени, но не и изненадани, че виждат англоговорещите да се връщат с оръжие. От самото начало си знаеха, че сме беля.

— Купонът свърши — казах на Дийн. — Събери хората си, остави всичко тук и се омитай.

Персоналът като че ли изпита облекчение, че не сме от имиграционните служби. Зарязаха всичко и се изнизаха покрай нас към вратата.

— И не настъпвайте руснаците — предупредих ги. После се обърнах към Дийн. — Страхотно парти. Каква е сметката?

— Ъ-ъ-ъ…

— Ще ти осигуря двайсет хиляди от Таморов. Стига да си държиш езика зад зъбите.

Той кимна.

Флорио и Пенроуз влязоха в кухнята и двамата с Тес ги поведохме в сервизния коридор.

— На терасата имаше трима или четирима охранители — казах им.

Не се бях забавлявал толкова от престрелките в Йемен.

Излязохме на терасата, където „Бийтълс“ пееха „Сержант Пепър и неговата банда от Клуба на самотните сърца“. Мъгла беше обгърнала плажа и влагата бе достигнала до терасата. Половината факли и огнеупорни лампи бяха изгасени.

Купонът беше достигнал до фазата на вцепенението и май никой не ни забелязваше, така че изпратих Бет при плъзгащата се стъклена врата, водеща към къщата, а Флорио слезе по стълбите на плажа.

Повечето мъже бяха изпозаспали в шезлонги, а шестима се носеха голи в басейна. Двама други господа се излежаваха в джакузито с две дами. Освен дванайсетте момичета, които бяха заминали с лодката, липсваха други осем или десет, както и същият брой мъже, така че предположих, че всички са се качили горе да се угощават.

Огледах се и видях четиримата охранители в другия край на терасата. Седяха на маса за коктейли, пушеха и си разправяха вицове.

Имаше само две дами от кетъринга, които прибираха мръсни чинии, както и двама бармани, които се взираха в празното пространство. Привлякох вниманието на двете дами и им направих знак да се махат.

Трябваше да намеря Дмитрий и Таморов, но първо се налагаше да се справя с момчетата с пистолетите.

— Стой тук и ме прикривай — казах на Тес, взех един поднос и бързо тръгнах покрай парапета и Флорио. Зърнах Стив да стои в мъглата долу, с изваден пистолет. Бет още беше до стъклената врата и ме гледаше. Няколко глави се обърнаха към мен и един тип ми извика: „Водка!“ Партито свърши, задник такъв.

Стигнах до края на терасата, където седяха охранителите. Единият пафкаше усилено, после ме погледна на слабата светлина и видях, че май ме е познал.

— Къде отиваш? — попита ме.

В отговор на въпроса му го цапардосах между очите с металния поднос.

Това определено привлече вниманието на всички, така че извадих документите си, вдигнах глока и изкрещях:

— ФБР! Долу на шибания под! Долу! Долу!

Никой не посегна към оръжието си, макар че се поколебаха. За да преодолея езиковия проблем, онагледих заповедта си, като проснах зашеметения господин на пода.

— Долу!

Другите трима се плъзнаха от столовете си и легнаха по очи на дъските.

Флорио дойде и ги освободи от оръжията им, докато го прикривах. Носеше цял джоб свински опашки и закопча ръцете на четиримата зад гърба.

Междувременно „Бийтълс“ питаха „Какво щеше да направиш, ако пеех фалшиво?“

Врявата беше събудила задрямалите гости и те понечиха да станат, но аз не желаех подобно нещо, така че им извиках:

— ФБР! Долу!

Флорио и Пенроуз също се включиха.

— Полиция! Долу! — Флорио набута един тип обратно в шезлонга му, а Бет Пенроуз бутна никакъв подпийнал господин в басейна и това й даде идея как да контролира тълпата.

— Всички в басейна! — извика тя. — В басейна!

Стив беше дотичал от плажа и се включи в екшъна, като засили един шезлонг на колела заедно с човека към него в басейна. Руснаците май си мислеха, че са се върнали в СССР.

С две думи, дори през алкохолната мъгла гостите на Таморов разбраха, че това е нахълтване на ФБР и полицията, и всички, дори двете голи двойки от джакузито, се подчиниха на заповедите да влязат в басейна. Двамата бармани обаче останаха по местата си, в случай че някой поиска питие.

Междувременно се оглеждах за Таморов и Дмитрий, но осветлението бе слабо, а въздухът бе така мъглив, че не виждах ясно. Сигурно бяха горе с момичетата и си играеха на скрий маринованата чушка.

И тогава видях Дмитрий да залита към басейна. Щях да го хвана за яката, ама нямаше риза, така че го бутнах в един стол.

— Стой тук, Дмитрий.

Той се изненада, че знам името му, но после ме позна и изненадата се смени с объркване.

— Кой става?

Труден въпрос, но английският му беше достатъчно добър, за да отговаря на моите въпроси.

Тес ме потупа по рамото и посочи. Обърнах се и видях как напълно облеченият Георгий Таморов се опитва да се шмугне в къщата.

Застанах зад него.

— Накъде си тръгнал, Георгий?

Той се обърна и ме погледна.

— Какво искате?

— Теб.

— Не съм направил нищо.

— Аз ще решавам това.

Тес застана до мен.

— Обискирай го и го вкарай вътре — казах й. — Ей сега идвам.

Намерих Дмитрий там, където го бях оставил, и му направих знак да ме последва. Той се изправи несигурно. Отведох го до джакузито и го бутнах вътре.

Огледах просторната тераса. Май всички бяха под контрол. Басейнът бе пълен с руснаци, включително закопчаните охранители, а до него стояха Стив, Фил Флорио и старата ми приятелка детектив Бет Пенроуз, която или съжаляваше, че сме скъсали, или се радваше, че не ходи с психопат.

Барманите си стояха зад бара в традицията на барманите от цял свят, които са виждали и по-шантави неща и се преструват, че просто ги няма.

Няколко фенера трептяха на масите, факлите хвърляха искри. Мъглата стана по-гъста и от пълния с голи и полуголи хора басейн се надигна пара, сякаш гледах някаква сцена от „Ад“.

А някъде в океана имаше кораб със сияен ангел, самия Луцифер, ангела на светлината и мрака, плаващ в нощта към осем милиона души.

„Бийтълс“ пееха „Живеем в жълта подводница…“ Събух се по гащета и влязох в джакузито при Дмитрий.