Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Нолън Килкъни (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twisted Web, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2021)

Издание:

Автор: Том Грейс

Заглавие: Зловеща паяжина

Преводач: Петър Василев

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 23.04.2007

Редактор: Боряна Даракчиева

ISBN: 978-954-585-781-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6138

История

  1. — Добавяне

63

Килкъни и Тао заобиколиха замъка и минаха от южната му страна. Движеха се сред сенките, за да не бъдат осветени от пламъците. Килкъни вървеше напред. Горящата сграда с генераторите създаваше нещо като изкуствена зора и голямата къща хвърляше огромна, раздута сянка по наклонения терен. Двамата умело се възползваха от това, за да прикрият приближаването си.

Притичаха към един павилион, който се намираше на една линия със задната страна на замъка. Кръглата дървена конструкция бе залепена за тухлената тераса. Килкъни я огледа отвсякъде, като местеше дулото на пистолета заедно с погледа си и търсеше някаква заплаха, скрита в сенките зад прозорците.

Събра шепа камъни от земята и ги подаде на Тао. Тя го погледна въпросително, но го последва, когато той се стрелна през павилиона към терасата. Притиснаха се към стената на замъка близо до френския прозорец на западното крило. Килкъни посочи камъните в ръцете на Тао, после кимна към два прозореца на петдесет фута разстояние. Вдигна три пръста и Тао кимна.

На три тя запрати камъните към прозорците. Докато те се удряха в целта си със звън, Килкъни разби с пистолета френския прозорец, до който стояха. Пресегна се и го отключи.

След като влезе, той огледа внимателно стаята и се плъзна покрай стената, следван от Тао. Продължаваше да се вглежда в сенките за някакво движение. Чуха се стъпки — едни в апартамента над тях, а други — забързани към стаята със счупените стъкла.

Килкъни даде знак, че ще влезе в следващата стая. Мина през широката арка в голямо помещение, което се простираше по цялата ширина на къщата. Два от прозорците на северната стена присвяткваха от заревото на огъня. Стаята имаше четири врати и два сводести прохода, разположени едни срещу други. Килкъни мина надясно, после бавно се придвижи обратно с безшумни стъпки и се долепи до стената.

„Имаме време, напомни си той, няма защо да прибързваме.“

Мина покрай голямата камина в средата на стената и усети раздвижване. Завъртя се рязко към вратата на срещуположната стена и се прицели. Натисна два пъти спусъка, но в същия миг стреля и мъжът срещу него и Килкъни усети как куршумът пронизва лявото му рамо.

— Кучи син! — изсъска той тихо.

И двата изстрела на Килкъни бяха смъртоносни и пазачът се свлече на мраморния под на фоайето.

Килкъни подаде пистолета на Тао.

— Зле ли си ранен?

Той опипа внимателно горната част на ръката си и откри входната и изходната рана.

— Боли адски, но куршумът е излязъл. Ти водиш.

Тао провери следващата стая по пътя напред. Когато стигнаха фоайето, видяха тялото на пазача, който беше стрелял, Килкъни взе пистолета му и продължиха по първия етаж. Откриха само тъмни и празни стаи. В крилото за прислугата Тао внимателно отвори врата, която водеше към тясно стълбище.

— Какво мислиш? — попита тя тихо.

— Останалите са на горния етаж, а изглежда има само два начина да се стигне дотам. Глупаво е да се разделяме. Предлагам да залостим тази врата и да тръгнем по главното стълбище.

— Добре.

Двамата подпряха вратата със стол, после се върнаха в трапезарията и излязоха в двуетажното фоайе. Главното стълбище, с широки стъпала и заоблени парапети, се издигаше плавно нагоре. Тръгнаха по него, като не откъсваха очи от горната площадка.

Когато я приближиха, Килкъни се обърна към двете срещуположни врати в края й. Те бяха открехнати, а стаите зад тях изглеждаха съвсем тъмни на фона на озареното от огъня фоайе.

„Коя от двете?“ зачуди се Килкъни, като се взираше в мрачните процепи.

Проблясък от изстрел разкъса тъмнината вдясно и двамата се отдръпнаха тъкмо навреме. Трите куршума се забиха в дървеното стълбище, само на сантиметри от главата на Килкъни. Той протегна дясната си ръка над последното стъпало и отговори на стрелбата. Куршумите се забиваха в стените и вратата без особен шанс да попаднат в стрелеца. Килкъни и неизвестният нападател продължиха да си разменят изстрели в очевидно патова ситуация.

— Какво ще правим? — попита Тао.

— Ще тръгнеш след мен. На три стреляй няколко пъти в дясната половина на тази врата. Аз ще изтичам отляво, ще се мушна вътре и ще го нападна. Последвай ме, щом стигна вратата.

— Не е ли по-добре аз да вляза вътре?

— Правила ли си го преди?

— Не.

— Аз пък съм. Прикривай ме, в случай че нещо се обърка. Готова ли си?

Тао се подготви и започна да отброява бавно. На три стреля към тъмния отвор, за да осигури прикритие за Килкъни.

Вратата от другата страна на площадката се отвори, Тао се претърколи през последното стъпало и забеляза как Удал Уокър вдига пистолета си и стреля. Тя изпразни пълнителя на глока в гърдите му и той падна назад в стаята.

Килкъни изрита вратата и влетя в тъмната стая. Държеше глока на нивото на очите си. Докато се завърташе рязко надясно, протегнатата му ръка закачи нещо и точно пред него проблесна дуло. Куршумът се заби във вратата до главата му. Лявата му буза запари от изгорелия барут, а ухото му екна болезнено.

Остатъчният образ на припламващото дуло го заслепи, тъй като очите му бяха привикнали към тъмнината. Но зрението вече не му беше необходимо — нападателят беше точно пред него.

Докато Килкъни изстрелваше последните си куршуми, нещо удари дясната му ръка и отклони пистолета му от целта. Две дула проблеснаха в тъмното отпред. Прозорецът вляво се разсипа в дъжд от стъкла.

Килкъни хвърли празния пистолет на земята и сграбчи нечии ръце пред себе си.

Едната от тях беше влажна и топла. Той ритна напред на височината на кръста си и кракът му попадна в нещо. Стрелецът се преви надве, наклони се напред и лицето му се видя на мътната светлина, която струеше от вратата. Дюрок!

Дюрок се окопити бързо и се хвърли напред, като заби рамо в гърдите на Килкъни, прикова го към вратата и освободи ръцете си. Килкъни усети как две от ребрата му изпукват, когато тялото му се заби в месинговата дръжка. Дюрок се изви настрани, за да го избута между себе си и рамката на вратата. И двамата се бореха за въздух. Дюрок се изправи, беше висок колкото Килкъни, и вдигна пистолета си към гърдите му.

Килкъни се пресегна, стисна китките му и заби коляно в слабините му. Дюрок се преви. Килкъни се завъртя наляво и го принуди да последва движението му, прикован от хватката. Като набра ускорение от завъртането, той пусна китките на Дюрок и го запрати във въздуха. Високият витражен прозорец се разби на парчета, когато Дюрок излетя през него. Тялото му се сгромоляса с глух удар на терасата долу.

Килкъни хвърли поглед навън. Дюрок лежеше неподвижно върху тухлената тераса, а вратът му беше извит под невъзможен ъгъл.