Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Нолън Килкъни (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twisted Web, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2021)

Издание:

Автор: Том Грейс

Заглавие: Зловеща паяжина

Преводач: Петър Василев

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 23.04.2007

Редактор: Боряна Даракчиева

ISBN: 978-954-585-781-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6138

История

  1. — Добавяне

53

21 март

Париж

След като паркира беемвето си в затворения гараж, Мартино влезе в сградата „Пиер дьо Тай“ в осми район, прибра пощата си и се изкачи по витото стълбище към апартамента си на четвъртия етаж. Сградата беше на Авеню Монтен, в един от най-скъпите квартали в Париж и само на няколко пресечки от седалището на „Виеложик“.

През рамо Мартино носеше плетена торба с покупките, които беше направила за вечеря. Ключовете й подрънкваха в ръката й, докато тя се приближаваше към високата врата на апартамента. Пъхна ключа в ключалката и го завъртя, но се оказа, че вратата е отключена.

„Странно — помисли си. — Сигурна съм, че заключих тази сутрин.“

Открехна предпазливо вратата. Светлините в голямата стая бяха включени и се чуваше нежна музика.

— Шарл? — провикна се Мартино.

— Страхувам се, че не е той, Доминик — отговори Дюрок, който се появи от терасата.

— Какво правиш тук? Къде е Шарл?

— В замъка си.

— Не трябва ли да се грижиш за сигурността му?

— Хората ми нямат нужда от бавачка — заяви Дюрок самоуверено, тръгна към нея и хвърли коженото си яке на канапето. — Взех си свободна вечер.

— И реши, че ще я прекараш тук — процеди Мартино с презрение. — С мен?

Дюрок спря само на няколко сантиметра от нея. Тя не помръдна. Той я прегърна и плъзна ръце към задника й, като мачкаше силно плътта й. Чантата й се свлече от рамото й и падна на мраморния под.

— Точно това мисля да направя.

Мартино се вгледа в мастиленочерните очи на Дюрок, после притисна устните си в неговите. Езикът й трескаво се стрелкаше в устата му. Ханшът й се притисна към него и започна да се движи в ритъм със свиването на дланите му върху задника й.

Ръцете й се плъзнаха по предницата на памучната риза без яка, залепнала за гърдите на Дюрок като втора кожа. Тя сръчно разкопча колана му, разтвори панталоните му и мушна ръката си вътре. Започна да целува и оближе бузата му, като се придвижваше към ухото.

— Както винаги — прошепна тя съвсем тихо, — носиш прекалено много дрехи.

Съблякоха се един друг, без да мърдат от мястото си. Тя го прегърна през раменете и се притисна към него. Той отново сграбчи задника й и докато я повдигаше, тя уви крака около тялото му и сключи стъпалата си зад гърба му.

Дюрок остана изправен с леко разкрачени крака, а нейните се притискаха към хълбоците му и го придърпваха в тялото й. Дюрок се бореше да запази равновесие — мускулите му се напрегнаха, екстазът наближаваше.

Телата и на двамата лъснаха от пот. Когато Мартино усети, че тялото му се сковава, бавно изви гърба си назад. Вярваше, че той няма да я изпусне, но същевременно изпитваше възбуда от мисълта, че би могъл да го направи. Застена и отърка таза си в неговия, на което той отвърна със силно стискане на задника й. Дюрок задържа дъха си, после издиша рязко, неспособен да се сдържа повече.

Мартино се притисна към Дюрок, докато силата му отслабваше. После бавно разтвори краката си и той нежно я положи на пода.

— Душ? — предложи тя тихо.

— Oui — отговори той, дишането му постепенно се нормализираше.

Влязоха под душа и отново правиха любов, преди да отмият сапуна от телата си.

— Впечатлена съм — каза Мартино, като подаде на Дюрок пухкав хавлиен халат.

— Много ми липсваше. Аз липсвах ли ти?

— Всеки път, когато правех любов с него, ти ми липсваше.

— Тогава защо го правеше? — попита Дюрок.

Мартино се засмя, докато обличаше робата си.

— Бизнес, разбира се. Той също го знае. Ти, скъпи мой, си за удоволствие.

Дюрок я прегърна и целуна влажната й шия.

— Може би, но той не е единственият с пари.

— За какво говориш?

— За бъдещето. Знам кои са лекарите, при които ходи. Шарл няма да живее вечно и съм сигурен, че ние с теб няма да бъдем споменати в завещанието му.

Мартино се отдръпна и завърза здраво робата си.

— Съмнър, какво си направил?

— Спечелих скромно състояние на пазара наскоро. Не може да се сравни с огромното богатство на Шарл, но е достатъчно да живеем комфортно до края на дните си.

— „ЮДжийн“?

— Да.

— Ах, ти, идиот такъв! Бях с Шарл вчера. Той откри, че много акции на „ЮДжийн“ са били продадени преди убийствата. Много е любопитен по въпроса.

— Няма да открие нищо, което да ме свързва със сделките — каза Дюрок уверено.

— Откъде си толкова сигурен? Ако заподозре нещо, ще го изтълкува като предателство.

— Вярвай ми, Доминик. Скоро само ти и аз ще знаем за това, а никой от нас няма да му каже.