Том Грейс
Зловеща паяжина (17)

16

15 февруари, 1:20

Ан Арбър, Мичиган

— Деветстотин и единайсет. За какво става въпрос? — попита Айрин Йел, когато получи обаждането.

— Той ме наръга — изрече дрезгав женски глас.

— Кой ви наръга, госпожо? — попита Айрин.

Адресът, от който идваше обаждането, се появи на екрана.

— Бившият ми съпруг, Оз, наръга ме. Кървя, кървя отвсякъде — проплака жената. — Господи, боли.

Айрин маркира адреса на екрана и веднага изпрати полицейски и медицински екип към къщата в северната част на града.

— Бившият ви съпруг още ли е там?

— Не знам, май не — отвърна жената на пресекулки.

— Останете на телефона, докато дойде полицията. Разбирате ли ме?

Никакъв отговор.

— Госпожо? Госпожо, там ли сте? — попита Айрин настоятелно.

— Какво е станало тук, Вера? — обърна се детектив Дж. Р. Финк към полицай Вера Андрюс, докато излизаше от цивилната си кола.

— Къщата е собственост на жена на име Фей Олсън. Малко след полунощ деветстотин и единайсет са получили обаждане от жена, която твърдяла, че е наръгана с нож. Пристигнах на мястото и претърсих къщата. — Гласът на Андрюс потрепери леко. — Намерих две тела вътре — мъж в кухнята и жена в спалнята. Мъжът беше с прерязано гърло. Жената беше гола и прободена на много места — телефонът беше на пода до леглото й. Медицинският екип дойде няколко минути след мен, но вече не можеха да направят нищо. Отцепих къщата и ви се обадих.

— Добра работа, Вера — похвали я Финк. — Ще вляза да огледам. Съобщи ми, когато дойдат криминалистите.

— Добре, сър.

Докато вървеше към къщата на Олсън, Финк си сложи латексови ръкавици и се подготви за сцената на местопрестъплението. Влезе и коленичи до кървавия отпечатък от обувка върху килима в дневната, близо до входа към кухнята.

— Мъжът е бил едър — изрече на глас Финк.

Той прецени размера на обувката приблизително на четиридесет и пети или четиридесет и шести номер. Видя още няколко частични отпечатъка върху килима, кървави свидетелства за движението на убиеца из къщата.

Влезе в кухнята и там видя първото тяло. Бял мъж в средата на четиридесетте. Беше проснат на пода, главата му беше килната назад. Кървави пръски по стените ясно сочеха ъгъла, от който бе нанесен удара. Около и вероятно под трупа имаше стъкла от бирени бутилки, разлятата бира се беше смесила с кръвта. Двете счупени гърла все още бяха с капачки — бирите не бяха отваряни.

Финк тръгна бавно и внимателно из кухнята, като се опитваше да огледа колкото се може по-детайлно местопрестъплението. Знаеше, че в първите часове от разследването шансът да се залови убиецът е най-голям.

В спалнята откри голото тяло на дребна жена — на същата видима възраст като другата жертва. Мъртвата лежеше върху леглото. По гърдите и корема й имаше няколко дълбоки прободни рани, а гърлото й беше срязано, като на мъжа в кухнята.

Блузата и полата й бяха на облегалката на стола. Вероятно сама ги бе сложила там, преди да я нападнат. Дълги плитки разрези по гърдите и бедрата й показваха, че бельото й е било срязано и хвърлено набързо на пода.

В дрешника Финк намери чантичка. Внимателно я отвори и разгледа съдържанието й. В главното отделение откри дебел кожен портфейл с пари и няколко кредитни карти.

Явно мотивът за убийствата не беше грабеж.

При кредитните карти откри шофьорска книжка, издадена на Фей Олсън от Ан Арбър. Финк разгледа усмихнатото лице на снимката, погледна лицето на жертвата — да, това беше жената.

Детективът огледа и останалата част от къщата и откри мъжко яке в дрешника в антрето. Извади малък портфейл от вътрешния джоб и го отвори. В него имаше значителна сума, кредитни карти и шофьорска книжка, издадена на Лойд Сътън.

В дневната Финк видя няколко снимки в рамки на стените и по бюрото. На някои от тях видя жертвите заедно с едър афроамериканец.

— Добре, хора — обяви Финк на насъбралия се екип за събиране на улики. — Искам да обърнете цялата къща, но да ми намерите нещо, което можем да използваме, за да идентифицираме убиеца.

Мъжете взеха оборудването си и последваха детектива в къщата.

— Снимай от всички възможни ъгли и двете жертви. Започни от жената — нареди Финк на фотографа.

Фотографът отиде в спалнята и започна да снима.

В дневната Финк наблюдаваше работата на криминалистите. Усещаше тръпката на предстоящия лов.

— Приключих — обяви фотографът, когато излезе от кухнята.

— Чудесно — отговори Финк и извика през входната врата: — Бевърли, готови сме за теб.

Жена с гъста къдрава руса коса, разливаща се изпод плетена шапка, доведе двама млади мъже с колички. Върху всяка имаше черна гумена торба с цип.

— Каква каша — подхвърли съдебната лекарка на окръг Уаштенау, Бевърли Портър, докато оглеждаше местопрестъплението. — Знаем ли кои са жертвите?

— Да — отговори Финк. — Жената е Фей Олсън, а мъжът Лойд Сътън.

Портър попълни бланките с имената им и ги подаде на асистентите си.

— Ще ги обработя още днес. Ще изпратя пробите в Щатската криминологична лаборатория късния следобед.

— Благодаря, Бевърли. Оценявам това.