Том Грейс
Зловеща паяжина (29)

28

5 март,

Уако, Тексас

Килкъни и Тао взеха директен полет от Детройт до Далас, после хванаха самолет на „Американ Игъл“ за последната част от пътуването си към Уако. Само двама бизнесмени се качиха на задвижвания от два турбодвигателя самолет за краткия полет. И двамата седнаха отпред, няколко реда пред Килкъни и Тао.

Тао отвори пакета, който й донесе куриер при пристигането им на международното летище „Далас-Форт Уърт“, и извади две калъфчета с лични документи и страница с информация за връзката.

— Вземи. — Тя подаде на Килкъни един от калъфите. Вътре имаше карта на ФБР с неговото име и снимка.

Той се приведе леко към нея и попита:

— Няма ли приятелчетата от ФБР да се ядосат, че се представяме за техни агенти?

— Щом не го знаят, няма и как да се ядосат — отвърна Тао с бегла усмивка, докато проверяваше фалшивите си документи. — Ще свършат работа.

Тя затвори калъфа и се обърна към Килкъни.

— Управлението има спогодба за такива случаи, стига да не злоупотребяваме с привилегиите.

— Или да не навлечем лоша слава на ФБР.

— Бързо схващаш. Версията за прикритието ни не е много далече от истината. Ти и аз разследваме доклад, в който се твърди, че два самолета липсват от правителствения инвентар.

— Явно имаш опит в тези игри. Ще се опитам да те следвам.

— В такъв случай ще се разбираме прекрасно — каза Тао.

Самолетът се спусна от безоблачното небе и се насочи към окръжното летище на Уако. Вече беше късен следобед. След като взеха багажа си, Килкъни и Тао наеха кола и се отправиха към отсрещната страна на летището. В голямата оградена област се помещаваха огромните бели хангари на „Самолетни интеграционни системи «Райтеон».“

Килкъни спря форда пред главния портал. Пазачка в синя униформа отвори прозорчето, приведе се леко напред и попита:

— Мога ли да ви помогна?

— Ние сме от ФБР — представи се Килкъни и й подаде фалшивите документи.

Любезността бързо се превърна в тревожна подозрителност.

— Каква е целта на посещението ви?

Тао хвърли поглед на информацията, която беше получила с документите.

— Тук сме, за да се срещнем с мениджър на СИС на име Дейвид Бойър. Във връзка с някои самолети, които са преоборудвани. И не, нямаме насрочена среща.

— Изчакайте — каза жената и затвори прозорчето.

Тя позвъни на някого от началниците си, за да докладва, като поглеждаше нервно към Килкъни и Тао. След няколко минути от другата страна на портала се появи малка бяла кола, която направи остър завой и паркира. Пълен мъж в кафяви панталони и синьо яке слезе от нея и тръгна към тях.

— Добър ден — поздрави любезно той. — Може ли да видя документите ви?

Килкъни и Тао му подадоха картите си. Мъжът ги прегледа внимателно, после извади мобилен телефон. Отстъпи крачка назад, докато чакаше да му отговорят, после продиктува информацията от документите им. Капка пот се стече по врата на Килкъни, докато чакаха. Тао изобщо не беше притеснена.

Мъжът благодари на онзи, с когото говореше, затвори телефона и се върна при форда.

— Съжалявам за забавянето — каза той и им върна документите. — Но трябва да проверяваме, нали разбирате.

— Разбира се — отговори Килкъни приветливо.

— Ако ме последвате, ще ви заведа до хангара, където се правят модификациите.

Шефът по сигурността даде знак на пазача да отвори вратата и ги покани да го последват из комплекса. Спря до една от сградите и Килкъни паркира до него.

— Оттук — каза шефът по сигурността, прекара идентификационната си карта през магнитен четец и отвори вратата.

Хангарът за модифициране се простираше на площ от повече от осемдесет и четири хиляди квадратни фута и беше почти празен.

— Това дойдохме да видим — каза Килкъни на Тао и посочи широките ски, прикрепени под носа на военен самолет.

Шефът по сигурността поведе посетителите към малък офис в дъното на хангара. Мъжът вътре им махна, докато се приближаваха.

— Сър — докладва шефът по сигурността, докато отваряше вратата. — Дошли са двама души, които искат да поговорят с вас.

— Покани ги — отвърна Бойър.

Шефът по сигурността отстъпи и направи път на Килкъни и Тао. В офиса на раздърпания главен инженер цареше пълен хаос от разпръснати чертежи, технически ръководства и компютърно оборудване.

— Господин Бойър, аз съм специален агент Тао, а това е моят партньор, специален агент Килкъни. Тук сме, за да разследваме местоположението на три произведени от „Локхийд“ LC-130, които според доклада са били докарани от стратегическата стоянка за временно съхранение в Аризона при вас. Запознат ли сте с тези самолети?

— Запознат? — изсумтя Бойър. — Госпожице, не съм се занимавал с нищо друго през последните няколко месеца и не вярвам да се махнат от нещастната ми глава преди лятото. — Бойър посочи през прозореца на кабинета си. — Ей ги там.

— Кога пристигнаха? — попита Килкъни.

— Бяха докарани през първата седмица на януари. Моите хора започнаха веднага работа по тях.

— Значи никой от тези самолети не е бил в летателна годност оттогава?

— Точно така. И трите бяха LC-130, сега ги преправяме на 130-H с нова електроника, навигационни и комуникационни системи и дисплеи, така че първата ни работа беше да изхвърлим всички стари джаджи. Освен това правим сериозни поправки и инсталираме последната усъвършенствана система за избягване на въздушни сблъсъци.

— Ако не възразявате — каза Тао, — бихме искали да видим идентификационните пластини на всеки от самолетите.

— Няма проблем — отвърна Бойър. — Последвайте ме.

Трите транспортни самолета бяха в различен стадий на разглобяване; на няколко места защитната им обшивка беше свалена. Килкъни извади палмтопа си и сравни номерата с тези в списъка от Пентагона.

— Е, тези отпадат — промърмори той и прибра палмтопа в джоба на якето.

— Господин Бойър, приключихме тук. Благодаря ви за отделеното време.

— Радвам се, че успях да ви помогна. Ако не е тайна, какво точно търсите?

— Правителството е получило сигнал, че южноамерикански наркокартел използва два LC-130, за да пренася продукцията си. Базата данни на Пентагона съдържа всички регистрирани самолети от този вид и ние правим рутинна проверка, за да се уверим, че няма липсващи.

— Не мислите ли, че ще е малко трудно да се открадне такъв самолет от военна база?

— Мнозина биха решили така — каза Килкъни. — Но това не е първият случай, в който масивно оборудване изчезва мистериозно.