Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Нолън Килкъни (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twisted Web, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2021)

Издание:

Автор: Том Грейс

Заглавие: Зловеща паяжина

Преводач: Петър Василев

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 23.04.2007

Редактор: Боряна Даракчиева

ISBN: 978-954-585-781-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6138

История

  1. — Добавяне

31

9 март,

Рио де Жанейро

Килкъни нагласи бинокъла си и се вгледа в белия елегантен силует в средата на вътрешното пристанище. „Сирват“ — 187-футов плаващ дворец — засенчваше с големината си всичко в пристанището, с изключение на двата разрушителя и супертанкера, които бяха закотвени наблизо. Килкъни забеляза огромен дебел мъж — седеше в задната част на горната палуба на яхтата и пиеше от висока чаша. Беше с оредяваща тъмна коса и дебели черни сключени вежди. Две млади жени в особено оскъдни бикини лежаха и събираха тен до него. Килкъни реши, че тлъстините по телата им сигурно са по-малко, отколкото тези в двойната гуша на мъжа.

— Значи това е Степан Агабашян — каза Килкъни.

Килкъни и Тао бяха в хотелския апартамент с местната им свръзка от ЦРУ, мъж, когото познаваха само като Раул.

— Да — отвърна Раул. — Носят се слухове, че е тук заради сделки с южноамерикански клиенти.

Според досието Агабашян беше роден в Турция от родители арменци. За ранната му кариера в бизнеса с оръжия не се знаеше много, но до 1980 Агабашян определено беше влязъл в голямата игра. Източници оценяваха продажбите му на оръжия на Ирак по време на осемгодишната война с Иран на повече от един милиард долара. Агабашян доставяше оръжия на християнските сили в Ливан, експлозиви на отцепили се от ИРА фракции, ракети на аржентинците по време на Фолклендската война и АК-47 в горещите региони на планетата. На черния пазар Агабашян беше известен като Търговеца на смъртта.

— Проследихте ли движението му? — попита Тао.

— От мига, в който яхтата влезе в пристанището. Досега се забавлява предимно на борда на яхтата, гостите идват с моторница. Миналата вечер слезе на брега за вечеря; младите дами на палубата бяха с него. Източниците ми твърдят, че е поканен на частно празненство в Ипанема тази вечер.

— Знаем ли какво е разположението на кораба? — попита Тао.

Раул кимна и сложи няколко големи скици на масата.

— Получихме тези планове от корабостроителницата.

Килкъни видя две моторни лодки, завързани за яхтата. Изглеждаха маневрени и бързи. После огледа внимателно „Сирват“ и забеляза двама мъже, въоръжени с картечни пистолети, да патрулират по главната палуба. На върха на мачтата на горната палуба имаше радарна антена.

— Не мисля, че щурмуването на яхтата е много добра идея — каза Килкъни. — Отряд тюлени би могъл да се справи, но нямаме в наличност.

— Какво предлагаш? — попита Тао. — Да се облечем подходящо и да нахлуем на празненството, на което е канен довечера?

Килкъни свали бинокъла и я изгледа.

— Такива неща се случват само на Джеймс Бонд, а и се боя, че съм оставил фрака си вкъщи.

— Така или иначе, няма да успеете да проникнете на празненството. Гостите са много тесен кръг, все от бизнеса на Агабашян — обади се Раул.

— Което значи, че охраната ще е засилена. Можем да го спипаме единствено по пътя на връщане.

Раул поклати глава.

— Той пътува с брониран хамър. Само ракетна атака може да го спре.

— Искаме да говорим с него, Нолън — каза Тао, — не да го убиваме.

— Тогава ни остава моторницата.

 

 

Килкъни вдигна кодирания мобилен телефон, който Раул му беше оставил, преди второто позвъняване.

— Казвай.

— Празненството свърши и Агабашян се връща — докладва Раул.

— Някакви гости?

— Не, само той и шофьорът. Ще пристигнат след около двадесет минути.

— Добре. Тръгвам. — Килкъни прекъсна разговора и пъхна телефона в джоба на якето си.

Минаваше един през нощта, когато двамата с Тао стигнаха до яхтклуба на Рио де Жанейро. Бяха огледали пристанището, когато моторницата на „Сирват“ спря на кея по-рано тази вечер. Тогава се бяха смесили с тълпата, но сега доковете бяха пусти. Водачът на моторницата седеше в кабината и слушаше музика. Тао стисна ръката на Килкъни и тръгна близо до него. Оставаха пет минути до пристигането на Агабашян.

Моторницата беше вързана на вълнолома, осветена от една от лампите по крайбрежната алея. Докато вървяха към нея, Килкъни уви ръката си около кръста на Тао и я притисна към себе си. Тя носеше червена копринена рокля, която свършваше точно над коленете и изкусително разкриваше доста от гърдите й. Тао притисна глава към рамото му. Беше й приятно да е до него, макар и само за целите на прикритието.

От паркинга се чу ръмженето на хамъра. Шофьорът спря на мястото, резервирано за Агабашян, и отвори вратата на шефа си.

Килкъни и Тао с нищо не показаха, че са ги видели, бяха просто влюбени, изцяло погълнати един от друг. Когато наближиха моторницата, Тао стана по-гальовна и отри глава в бузата и врата на Килкъни. Той обхвана лицето й с длани и я целуна. Шепнеха си тихо, като любовници, а Килкъни леко я насочваше към един тъмен участък до стената на яхтклуба. Ръцете на Тао се плъзнаха под якето му, а едната продължи надолу към задника му.

Развеселен, водачът на моторницата бе напълно погълнат от гледката, особено когато Тао обви крак около бедрото на Килкъни, който плъзна ръка сякаш да разкопчае панталоните си, после я вдигна нагоре и погали гърдите й. Застенаха тихо.

Агабашян се появи до моторницата и се приготви да се качи на борда, без да поглежда към любовниците. Морякът му подаде ръка, после хвърли на шофьора мръснишка усмивка и му кимна да види и той представлението.

— Давай — прошепна Тао в ухото на Килкъни.

Килкъни свали ръка от гърдите й и сграбчи тейзъра, скрит под мишницата му. Тао издърпа още един, закрепен на гърба на Килкъни, под якето. Килкъни бързо отскочи встрани и Тао стреля по шофьора. Върховете на две електрифицирани стрелички пробиха дрехите му и се забиха в гърдите му. Тейзърът изпусна заряд от петдесет хиляди волта към централната нервна система на шофьора. Мъжът се строполи на алеята, а мускулите му се загърчиха неконтролируемо.

Усмивката на моряка изчезна, когато видя, че мъжът се отдръпва от жената и се прицелва. Точка от червен лазерен мерник се появи на гърдите му, последвана от паренето на стреличките. Краката му се подгънаха и той се свлече.

Тао бързо развърза въжетата, а Килкъни качи парализирания шофьор в моторницата. Агабашян вдигна глава изненадано.

— Не мърдай — просъска му Тао.

Килкъни насочи моторницата извън пристанището. Блед полумесец висеше ниско в небето и видимостта беше добра. Тао претърси Агабашян и другите двама и прибра два пистолета „Глок“.

— Можеш да седнеш отзад — предложи Тао на Агабашян.

Той се подпря на колене и ръце, пропълзя на четири крака към пейката на кърмата, седна с дълбока въздишка и се втренчи в нападателите си. Тао остави пистолета, взе няколко пристягащи кабела и върза ръцете и краката на хората на Агабашян. Когато се отдалечиха достатъчно, Килкъни спря двигателите и седна до Тао срещу търговеца.

— Какво искате? — попита Агабашян.

— Информация за един от вашите клиенти — отговори Тао.

— Никога не обсъждам клиентите си.

— Добре ли плувате? — намеси се Килкъни.

— Моля?

Килкъни извади висока чаша от минибара на моторницата и загреба малко вода от залива. Дори и на лунната светлина тя изглеждаше мътна и мръсна.

— Това пристанище е толкова замърсено, че без съмнение ще плувате сред петрол и отходни води. Ако сте добър плувец, може би ще успеете да стигнете до яхтата си или до брега, но бих ви препоръчал да си биете инжекция против тетанус и да вземете силни антибиотици веднага след това. Разбира се, ако не можете да плувате, тези мерки едва ли ще имат някакво значение.

— Ще ме хвърлите през борда?

— Ако не ми кажете това, което искам да зная, ще ви хвърля, без да се замисля.

По радиото се чу глас, който викаше моторницата.

— Забелязали са, че сме спрели — каза Тао.

Няколко души от екипажа бяха на главната палуба на яхтата и гледаха в тяхната посока.

— Ще пратят екип за поправка с двама или трима души за охрана — предположи Килкъни, после се обърна към Агабашян. — Наистина е много просто: можеш да отговориш на въпросите ми и да живееш, или да умреш с тайните си. За малко не ме очистиха с продадено от теб оръжие, така че за мен въпросът е личен. Имаш около пет минути, преди да поплуваш.

Агабашян погледна водата и видя петно петрол да проблясва под лунната светлина.

— Какво искате да знаете?

— Купил си ракетна установка SA-17 от руски генерал на име Дубински. Спомняш ли си?

— Да.

— На кого я продаде?

— На един французин, казва се Съмнър Дюрок.

— За кого работи?

— Не знам. Беше ми казано само, че иска оръжието до средата на януари и е готов да плати добре за него. Сделката беше уредена чрез посредници, всичко стана много чисто. Срещнахме се само веднъж, при доставката.

— Кога и къде?

— В Аржентина, Рио Гайегос. Закарах му установката в средата на януари.

— Как изглеждаше Дюрок? — попита Тао.

— Висок и слаб, като този мъж с вас. С черна коса и брада.

Тао погледна Килкъни и той кимна; описанието съвпадаше. Светлина от прожектор освети моторницата и се чу рев на двигател.

— Време е да тръгваме — обяви Килкъни.

Включи двигателите и насочи лодката обратно към брега. Другата лодка увеличи скоростта и се устреми след тях, като бързо скъсяваше разстоянието. Прожекторът й вече осветяваше цялата моторница.

— Роксан, направи нещо по въпроса…

Тао приклекна на кърмата и стреля два пъти по приближаващата лодка, после насочи пистолета към главата на Агабашян. Водачът на втората лодка намали и ги остави да се отдалечат.

— Получиха съобщението — каза Тао, като свали пистолета.

Килкъни закара моторницата на същото място на кея и спря двигателите. Втората лодка остана в далечината.

— Ето, спести си плуването — рече Килкъни. — Но ако се окаже, че ни лъжеш за Дюрок, ще се върнем и този път няма да говорим. А ако решиш да го предупредиш, само си спомни, че тази вечер сме тук заради нещо, което е направил с тази установка.

Килкъни и Тао слязоха от моторницата и се затичаха по алеята към паркинга, където ги чакаше Раул.

 

 

— Агабашян не е мърдал от яхтата си, откакто хората му го прибраха снощи — каза Раул, докато излизаше във вътрешния двор на тайната квартира, където беше настанил Тао и Килкъни. — Не прехванахме никакви съобщения от яхтата. Мисля, че се е свил в бърлогата си и няма никакво намерение да ви търси.

— Устройва ме — отвърна Килкъни.

Раул седна на масата и подаде плик на Тао.

— Това пристигна за теб от Ленгли.

Тао прочете съобщението и каза:

— Нолън, мисля, че ще намериш това за интересно.

— Какво е това?

— Това е отговорът на онзи твой въпрос за пазара. Няколко различни сделки с акции на „ЮДжийн“ са били осъществени от различни брокерски къщи през същата онази седмица.

Килкъни разгледа внимателно документите.

— Множество дребни сделки.

— Да, но общото увеличение на продадените акции е заинтригувало Комисията за финансов надзор достатъчно, за да проучат нещата по-сериозно. Всички тези малки сделки са били поръчани от малка частна банка на Каймановите острови. След като цената е паднала, същата банка постепенно е изкупила акциите, за да покрие късата позиция.

Килкъни гледаше документите поразен.

— Не мога да го повярвам.

— Това не доказва ли, че някой е знаел, че убийствата ще се случат?

— Не, това може да е чисто и просто съвпадение, но мисля, че си заслужава да идем до Каймановите острови, за да разберем истината.