Том Грейс
Зловеща паяжина (20)

19

17 февруари,

LV-станция, Антарктида

— Мисля, че събрахме всичко възможно, майоре — каза Килкъни по радиото на туин отъра. — Ако има други останки, то те са разпилени отвъд зоната на търсене или са зарити под снега по време на последната буря.

— Добре, Килкъни — отговори Сандърс. — Опаковайте всичко и се пригответе за тръгване.

— Разбрано, край.

Ярки оранжеви флагове покриваха леда пред Килкъни — маркери, които очертаваха въображаемата решетка над полето, където лежаха отломките от „Скайър-98“. Квадратче по квадратче, Килкъни и останалите от екипа търсеха следи от тленните останки на екипажа. Задачата беше тягостна, единственият плюс бяха минусовите температури. Просто беше прекалено студено, за да започне разлагане. Откриха разкъсани части от телата на шестима души, обгорели и замръзнали.

Два чувала в товарното отделение на малкия самолет побраха всичко, което успяха да намерят през дванадесетте дни, откакто бяха попаднали на отломките, пет, от които бяха загубени поради лошото време.

Мястото на катастрофата в края на пистата изглеждаше като палатков град, разпънат над отломките като защита срещу вледеняващите повеи на вятъра. Зад преградите въоръжени с чукове, длета и горелки мъже работеха над леда. Помпи с изолирани от студа маркучи отмиваха разтопената маса, а търсачите бързо я избутваха встрани, преди да замръзне отново. Сандърс и екипът му водеха тежка битка срещу твърдия като скала кристалночист лед.

— Тленните останки на екипажа са на път към Макмърдо — съобщи Килкъни, след като откри Сандърс в една от изкопаните дупки зад преградите. — Как се справяте?

— Зле — отвърна Сандърс с горчивина, — скапаните отломки са погълнати от леда. Като бетонирани са.

— Знаем ли нещо повече за самолета?

Сандърс се изплю на леда.

— Според изкопаното дотук мисля, че е истински LC-130. За съжаление, не успяхме да намерим пластината.

— Пластина ли?

— Да. Повечето самолети са оборудвани с уникална идентификационна пластина от производителя — нещо като VIN пластината при колите. Можеш да смениш номера на опашката на самолета, както и на разрешителното, но идентификацията на производителя върху пластината остава завинаги. Ако я открием, ще разберем, откъде точно е долетяла тази птичка.

— Майоре! — провикна се един от мъжете, които работеха под тентите. — Намерихме нещо, което трябва да видите.

Килкъни последва Сандърс зад една от съседните прегради. Като археолози на важни разкопки, войниците бяха оградили наоколо с оранжеви въжета, за да оформят решетка. Систематично разкопаваха всяко квадратче. Всеки предмет, намерен в леда, беше фотографиран на място, после преместван и надписван за по-щателен анализ.

— Внимавайте къде стъпвате — посъветва ги войникът. — Малко е хлъзгаво там, където сме използвали горелките.

От дупка в леда се подаваше огромна маса черен смачкан метал. Килкъни видя отлято метално колело и парче от гъсенична верига.

— Това със сигурност не е част от самолета, сър — каза войникът. — Какво мислите?

— Станцията нямаше превозни средства, не разполагаше дори със снегомобил — отвърна Килкъни.

— Според това, което ни е известно за станалото тук, бих казал, че е част от установка за изстрелване на ракети земя-въздух. — Сандърс разгледа веригите. — Определено не е американска машина, вероятно руска или китайска.

— Майоре, каква част от товарното помещение би заела подобна машина? — попита Килкъни.

— По-голямата част — отвърна Сандърс.

— Това отговаря на един от големите въпроси — нападателите са избягали само с откраднатото. — Килкъни взе един чук и удари. Изкънтя силно. — Явно вътре не е проникнала много вода и ми се струва, че виждам люк под леда. Бих искал да погледна вътре — може и това нещо да има идентификационна пластина.

— Хайде, момчета — провикна се Сандърс. — Да разчистим малко лед.

Килкъни се включи в работата по разбиването на леда. Мина почти час, докато прокопаят достатъчно голям тунел, за да стигнат до металния люк. Килкъни блъсна по него с чука и отново се чу кухо кънтене. Той нагря ръбовете на металната плоча, за да стопи тънкия слой лед в междината, после напръска свръзките, пантите и лоста с проникваща смазка. Металът се възпротиви, докато завърташе лоста, но постепенно резетата се отхлабиха и люкът се отвори.

Килкъни пропълзя през тесния отвор и надникна в машината. Подът й беше силно наклонен и в най-долния ъгъл лъщеше лед.

— Дайте светлина и фотоапарат — провикна се той.

Един от мъжете му подаде фенерче и фотоапарат. Килкъни включи фенерчето и завъртя регулатора, докато получи широк лъч. Установката приличаше на останалите бронирани машини, в които беше влизал — тясна и утилитарна. След като обходи бавно пода с лъча на фенерчето, Килкъни предпазливо тръгна към отделението за двигателя в задната част. Там откри малка стоманена идентификационна пластина закрепена за шасито. На пластината имаше няколко номера и обозначения на кирилица. Килкъни направи няколко снимки, после се изкачи обратно.

— Искам снимките да бъдат качени на диск възможно по-скоро, така че да ги пратим в Ленгли. Може би оттам ще ни кажат откъде идва това чудо.

Килкъни провери съобщенията в операционния модул и откри спешно известие от баща си. Бързо пресметна седемнадесетчасовата разлика във времето и реши да рискува да го събуди. Телефонът иззвъня два пъти преди Шон Килкъни да вдигне.

— Здравей, тате, Нолън е. Получих съобщението ти.

— Осуалд Иймс беше арестуван тази сутрин — гласът на Шон звучеше равно и безучастно. — Подозират, че е убил бившата си жена и Лойд Сътън.

— И защо?

— Не знам подробности. Ще има изслушване в понеделник, но медиите гледат на това като на продължение на случая с О. Джей Симпсън. Вече имаше протести, тъй като и двете жертви са бели, а Иймс е чернокож. Кога се връщаш?

— Според програмата ще се изтеглим следващата седмица — отвърна Нолън. — По дяволите! Можех да се кача на самолет за Макмърдо тази сутрин, ако знаех. Полетите тук са напълно объркани заради катастрофата, но ако успея да издействам нещо, ще се опитам да се прибера по-рано.

— Направи всичко по силите си, защото, докато Иймс е в затвора, ти си изпълнителен директор на „ЮДжийн“.