Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Нолън Килкъни (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twisted Web, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2021)

Издание:

Автор: Том Грейс

Заглавие: Зловеща паяжина

Преводач: Петър Василев

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 23.04.2007

Редактор: Боряна Даракчиева

ISBN: 978-954-585-781-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6138

История

  1. — Добавяне

57

— Всички да си сложат ръкавиците — нареди Дюрок.

Мъжете си сложиха латексови ръкавици и извлякоха Килкъни от микробуса. Понесоха го след Дюрок и Мартино към първия етаж на стара тухлена жилищна сграда в долнопробната част на Монмартър. Нисковатови крушки едва осветяваха разбития коридор. Проскубана котка изсъска и изкуцука встрани от тях. Мястото вонеше на развалена храна, пот и урина.

— Сложете го на леглото — заповяда Дюрок, докато отключваше вратата на някакъв апартамент.

Стените и подът на едностайното жилище без прозорци бяха отвратително мръсни. Стаите като тази бяха незаконни, тъй като бяха вредни за здравето, но такава беше и работата на хората, които ги наемаха. Олющени парчета боя от стените и тавана покриваха пода като гнойни струпеи, заедно с други отпадъци и отломки.

Имаше двойно легло с прости, овехтели дървени табли, които бяха изпъстрени с изгаряния от цигари и издълбани инициали. Мръсни чаршафи покриваха разпадащия се матрак, чийто център отдавна се беше сринал в правоъгълен кратер. Мъжете, които носеха Килкъни, хвърлиха тялото му отгоре и матракът потъна още малко. Няколко хлебарки побягнаха към сенките.

В ъгъла, близо до леглото, една жена седеше безжизнено на пода. Главата й беше извърната към стената, празният й поглед беше вперен в разпадащия се гипсов таван. Кичур сплъстена коса висеше над очите й, а яркият грим не можеше да скрие бледнината на кожата. Малкото дрехи, които носеше — златисто прилепнало горнище и черна еластична минипола — бяха смачкани и навити на корема, откривайки гърдите и гениталиите й. По ръцете и краката й личаха убождания от игли. Малка капка кръв се процеждаше от миниатюрна дупчица в ръката й — мястото на последната инжекция. На пода до нея лежеше спринцовка.

— Съблечете го и завържете ръцете и краката му за рамката на леглото — нареди Мартино.

Докато мъжете сваляха дрехите на Килкъни, Дюрок извади пистолета си и дръпна предпазителя.

— Нервен ли си? — попита го Мартино.

— Предпазлив — поправи я Дюрок. — Доста от хората ми са мъртви или ранени заради тоя тук. Не бива да го подценяваме.

— Той каза на Лафит за твоите борсови спекулации — съобщи Мартино с нежен гласец.

— Merde. А той как го прие? — попита Дюрок.

— Не остана доволен.

Мартино и Дюрок гледаха как двамата мъже събличат Килкъни. Мартино се наслаждаваше на голотата му, а Дюрок търсеше някакъв признак, че идва в съзнание. Тя сгъна дрехите на Килкъни на дървения стол, за да изглежда, че ги е съблякъл сам, после сложи портфейла с парите, кредитните карти и шофьорската му книжка в ръчната чанта на проститутката.

Двамата мъже закопчаха с белезници китките на Килкъни около централната пречка на таблата, после завързаха глезените му, като увиха краищата на въжетата около другата табла. Дюрок провери възлите, остана доволен и прибра пистолета си.

— Мисля, че мога да се справя оттук нататък — каза Мартино, като гледаше изваяното тяло на Килкъни.

— Сигурна ли си? — попита Дюрок.

— Ревнуваш, нали? — засмя се тя. — Съмнър, скъпи мой, няма защо да се страхуваш от мъртвец. Върни се в имението и ме остави да си свърша работата. Както и в Ан Арбър, и тук има някои неща, които трябва да свърша, за да направя сцената достоверна за полицията. Както и да е, ти не трябва ли да се занимаеш с онази азиатка?

— Да, макар че в нейния случай тялото няма да бъде намерено.

— Тогава върви. Ще се срещнем в замъка след няколко часа. Ще се оправя.