Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Нолън Килкъни (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twisted Web, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2021)

Издание:

Автор: Том Грейс

Заглавие: Зловеща паяжина

Преводач: Петър Василев

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 23.04.2007

Редактор: Боряна Даракчиева

ISBN: 978-954-585-781-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6138

История

  1. — Добавяне

50

19 март,

Париж

След осемчасовия полет с „Нортуест“ от Детройт Тао пристигна на летище „Шарл дьо Гол“ малко преди единайсет сутринта. След като мина през митницата, тя завлачи куфара си към една от стоянките за таксита. Мургав шофьор хвърли остатъка от цигарата си на тротоара и я смачка с крак, докато тя се приближаваше към колата му.

— Улица „Габриел“ номер две — каза Тао и му подаде куфара си.

— Американското посолство, non? — попита той.

— Oui, посолството — отговори тя, доволна, че тази сутрин няма да й се налага да използва малкото си познания по френски.

Преди града таксито слезе от магистралата към булевард „Периферик“, околовръстен път, който обгръщаше Париж като бетонна огърлица. Шофьорът взимаше завоите, сякаш се състезаваше в Льо Ман. Тао гледаше през прозореца. След пет минути излязоха на Авеню дьо ла Гранд Арме и влязоха в града. Като зави покрай Триумфалната арка, шофьорът продължи надолу по Шанз-елизе към улицата с посолствата.

Когато Шанз-елизе се вля в Плас де ла Конкорд, колата се потопи в морето от коли по площада.

— Можете да ме оставите тук — каза Тао.

Таксито свърна покрай Рю дьо Риволи. Право пред тях се издигаше внушителната сграда на американското посолство, увенчана с два каменни белоглави орела. Шофьорът измъкна куфара на Тао от багажника и тя му плати, пресече улицата и представи документите си на портала на посолството.

Беше заведена до малка, лишена от прозорци заседателна зала, където й предложиха чаша кафе. Няколко минути по-късно в стаята влезе висок, слаб мъж с тъмнокестенява коса, облечен в морскосин раиран костюм.

— Госпожице Тао — каза той провлачено. — Аз съм Удал Уокър, шефът на подразделението на ЦРУ тук, в Париж.

Той го произнесе „Пари“ с удължени гласни.

— Обзалагам се, че това не го признавате често публично — отвърна Тао и му подаде ръка.

Уокър се усмихна.

— Не, госпожо. Официално аз съм просто бюрократ от данъчните служби, така че хората обикновено се стремят да ме отбягват. Цялата ни операция тук е под прикритието на одиторски екип.

— Успяхте ли да намерите информацията, която ви поисках?

— Навън е прекрасен пролетен ден — каза Уокър. — Нека се поразходим.

Тао остави куфара си в заседателната зала и придружи Уокър навън до Рю дьо Боаси-д’Англез. Пресякоха улицата и продължиха по Рю дьо Риволи, като подминаха мястото, където шофьорът на таксито я беше оставил. Стотици хора изпълваха тротоарите пред тях, тъй като улицата минаваше покрай Тюйлери по посока на Лувъра и бе отрупана с ресторанти и магазини.

— Виждате ли онзи обелиск там? — попита Уокър.

— Да — отговори Тао.

— Донесен е от храма в Луксор, подарък от египетския вицекрал за краля на Франция. — Уокър спря на ъгъла, където Рю Роял се пресичаше с Рю дьо Риволи.

— Точно сега се намираме до „Отел Крийон“ — скъп е, но си заслужава цената. Сградата от другата страна — тази, която изглежда точно като хотела — е централата на „Виеложик“. Кабинетът на Лафит е на третия етаж. Най-вероятно той е там сега. Пристигна вчера с „Конкорд“. Заедно с Мартино.

Тао хвърли поглед към прозорците, после през Плас де ла Конкорд към Сена и Рив Гош отвъд.

— Има добър изглед.

— За сто милиона франка би трябвало. Сделката, с която Лафит купи тази сграда от френския флот, все още е плод на обсъждания и клюки. До кабинета му има апартамент, който той използва, когато работи до късно. През останалото време живее в замъка си близо до Верньой-сюр-Арв, малко над сто километра западно от Париж. Замъкът е на триста години — с много земя, коне и доста добра охрана.

— „Серберус Секюрите“?

— Да.

— Ами Мартино?

— Тя има апартамент в града и лаборатория в Еври. Всички подробности, които ви интересуват, са в кабинета ми. Просто ми хрумна, че бихте желали да хвърлите бърз поглед на седалището на „Виеложик“, след като са ни съседи. Предполагам, ще се върнете по-късно, за да огледате. След като се настаните.

Тао кимна и попита:

— А къде ще се настаня?

— Всичко е уредено — отговори Уокър. — Имаме апартамент, в който ще можете да работите, кола — всичко на фалшивата ви самоличност — и оборудването, което поискахте, съгласно заповедите на директора ще ви осигурим всякаква логистична подкрепа.

— Благодаря — отговори Тао. Беше се загледала в обелиска, опитваше се да си спомни нещо, нещо, което беше прочела преди години. — Плас де ла Революсион.

— Моля? — попита Уокър, едва я чуваше през шумотевицата на движението.

— Името на това място, или поне така е било наричано за кратко преди неколкостотин години. — Тао посочи към обелиска. — Там революционерите са издигали гилотината си и са раздавали правосъдие. Екзекутирали са две хиляди и осемстотин души; по площада имало толкова кръв, че добитъкът отказвал да премине оттук.

— Ужасна история.

— Революциите, при които една форма на тирания измества друга, никога не са мирни. И мога да ви уверя, от личен опит, че едно тиранично революционно правителство се поддържа с чести кървави жертвоприношения. В известен смисъл е иронично, че Лафит е решил главното седалище на компанията му да бъде точно тук.

— Защо мислите така?

— „Виеложик“ е на предната линия на научната революция, изцяло обвързана с въпросите за живота и смъртта, а Лафит притежава всички черти на тиранин.