Том Грейс
Зловеща паяжина (35)

34

Тао гледаше как плажът потъва в мрака. Мъчеше се да разхлаби кордата, увита около китките й. Кожата в основата на палците й вече беше охлузена и кървеше от непрекъснатите й опити да се освободи.

В дъното на лодката имаше солена вода, която се плискаше и обливаше нея и Килкъни. Тао плъзна крака под главата му, за да не се удави. Беше още жив, гърдите му леко се издигаха и спадаха.

Трийсет минути след като се отделиха от брега, тя видя светлините на малък рибарски кораб. Мъжът, който управляваше „Зодиак“, изпрати сигнал с фенерче и от кораба отвърнаха на поздрава. Още една малка вълна надигна лодката и водата в нея се плисна към кърмата, заля краката на Тао и лицето на Килкъни. Той отвори едното си око.

Водачът на лодката спря мотора, когато стигна до кърмата на малкия кораб на име „Хатерас“, и морякът на носа му хвърли въжетата. Щом завързаха лодката, един от мъжете сграбчи Килкъни под мишниците и го повдигна. Но Килкъни се отпусна напред и мъжът загуби равновесие, изпусна го и той падна през борда.

— Мамка му, изтървах копелето.

— Извади го, човече. Дюрок искаше да го хвърлим на по-дълбоко.

— Не го виждам — мисля, че е потънал.

Килкъни си пое дълбоко дъх, преди да падне във водата. Под повърхността размаха завързаните си крака нагоре-надолу като делфин и се плъзна под рибарската лодка. Като тюлен той бе минал основното обучение по залагане и обезвреждане на подводни експлозиви. То включваше упражнение, при което участниците бяха хвърляни в дълбок басейн със завързани ръце и крака. Целта беше да се преодолее страхът от удавяне, за да може курсистът да се съсредоточи върху ситуацията.

След като се озова под лодката, Килкъни опря гръб в покрития със слуз кил и се придвижи към кърмата. Започна да потъва и ритна рязко, за да се върне на предишното ниво. Когато приближи кърмата, главата му се удари в едното от витлата и от носа му бликнаха няколко мехурчета въздух. Като се движеше по усет, той провря ръце към перките и започна да търка кордата в закривения месингов ръб, като се надяваше никой да не реши да пуска двигателите.

Кордата се впи в китките му, докато той се опитваше да я държи изпъната срещу перката. Изтънен от разтягането и претриването, найлонът се разкъса и ръцете на Килкъни се отдръпнаха бързо от витлото. Китките му запариха, когато кръвта се върна в тях.

Килкъни се притисна към руля и повтори същия номер с връзките около глезените си. От вътрешността на кораба се чу неясен шум, който отекна във водата.

„Охлаждащите помпи, осъзна той. Подготвят се да запалят двигателите.“

Той затърка бързо кордата, сърцето му биеше лудо, а дробовете му сякаш щяха да избухнат в гърдите. От другата страна на корпуса от фибростъкло двойката дизелови двигатели оживяха. Килкъни дръпна силно кордите, когато водачът включи двигателите на преден ход. Докато витлата се завъртаха, Килкъни усети как клуповете от найлон се впиват в глезените му и откъсват парчета от кожата му. Солената вода изгаряше раните и от разкъсаната плът шурна кръв. Кордата най-после се скъса и краката му отлетяха встрани от витлото.

Килкъни се зачуди дали не е загубил стъпалата си, защото не ги чувстваше. Но след малко дойде силната болка. Той се гмурна по-дълбоко, встрани от въртящите се перки и изплува в мътната пяна зад кърмата. Хвана се здраво за страничната палуба и задържа дъха си, докато корабът набираше скорост и се отправяше в открито море.

— Може ли да изчукам кучката, преди да я хвърлим? — попита единият от мъжете към капитана, който наблюдаваше Тао от вратата на мостика.

— Прави каквото щеш — отговори капитанът, — само не я развързвай.

— Няма начин, вече получих няколко ритника от нея. Така опакована си ми харесва най-много.

Мъжът затвори вратата на мостика, излезе на кърмата и се надвеси над Тао. Вдигна ризата й до подмишниците и издърпа сутиена й надолу. Тао се извърташе, за да го ритне, но мъжът само се изхили и седна на коленете й. Разкопча горното копче на панталоните и започна да се бори с ципа. Тао се изви и го блъсна с чело в лицето, като счупи крехките костици в носа му.

— Шибана кучка! — изрева мъжът. Очите му се напълниха със сълзи и от ноздрите му покапа кръв.

Килкъни се изтегли на страничната палуба и надникна над перилата. Ревът на двигателите беше оглушителен. Видя един от мъжете на Дюрок да седи върху краката на Тао. Ругаеше яростно и я стискаше за гърлото. Килкъни се надвеси над перилата и докопа с едната си ръка главата на мъжа, дръпна я и я изви с другата. Внезапното усукване строши костите в основата на черепа и го уби. Килкъни избута трупа от Тао и го преметна през перилата.

Чу се вик. Един от моряците тичаше към тях откъм мостика. Килкъни изтръгна една от пречките на перилото и я заби в корема му, а после я извъртя и го удари по главата. Мъжът се олюля и се блъсна в капитана, който се бе появил на мостика с пистолет в ръка. Килкъни завъртя желязната пречка и удари глезена на капитана, за да го събори на палубата, после го блъсна в предмишницата така, че счупи костта. Пистолетът падна и се плъзна по палубата.

Килкъни го взе, стреля веднъж встрани и извика на капитана:

— Не мърдай!

Наведе се над Тао и махна превръзката от устата й.

— Добре ли си? — попита я той.

— Не е важно — процеди тя все още вбесена, — просто ме развържи.

Килкъни намери нож в кутията с инструментите и разряза кордата. Докато тя оправяше дрехите си, Килкъни завърза двамата мъже.

— Да ги хвърлим през борда — предложи Тао.

Килкъни поклати глава.

— Защо не? Нали хвърли оня мръсник.

— Той вече беше мъртъв. — Килкъни се качи на мостика и спря двигателите. — Както и да е, имам по-добра идея.

Той издърпа слушалките на корабното радио и ги хвърли в морето. Определи сегашната позиция на кораба по картите и програмира автопилота да държи курс на север. Включи двигателите и застопори скоростта на десет възела. Малкият кораб направи лека дъга надясно и изправи курса, когато компасът показа нула градуса.

— Време е да се махаме — каза Килкъни, докато слизаше от мостика.

Той се прехвърли на „Зодиак“ и се хвана здраво за перилото на „Хатерас“, докато Тао развърже въжетата и скочи при него. След малко лодката вече подскачаше по развълнуваната от отдалечаващия се риболовен кораб вода.

— Къде ще иде? — попита Тао.

— На север — отвърна Килкъни и запали мотора. — Мисля, че до сутринта ще са в териториалните води на Куба.