Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Нолън Килкъни (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twisted Web, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2021)

Издание:

Автор: Том Грейс

Заглавие: Зловеща паяжина

Преводач: Петър Василев

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 23.04.2007

Редактор: Боряна Даракчиева

ISBN: 978-954-585-781-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6138

История

  1. — Добавяне

30

8 март,

Ан Арбър, Мичиган

След като предаде информацията за двата самолета, липсващи от инвентара на стоянката за временно съхранение, и за подозрителната смърт на Джим Евърс в Ленгли, Килкъни се върна към задълженията си на изпълнителен директор на „ЮДжийн“. Според месечните доклади за състоянието на младата биотехнологична компания, падаше само цената на акциите, но всички останали показатели изглеждаха добре.

Акциите на „ЮДжийн“ бяха започнали да падат след новината за убийствата и за ареста на Иймс. Толкова много се крепеше върху работата на двамата й основатели, че на Уолстрийт не можеха да си представят как компанията би могла да оцелее без тях. За щастие „ЮДжийн“ имаше достатъчно поръчки до края на годината, за да покрие всички разноски и дори да донесе малка печалба.

Килкъни беше купил голяма част от „ЮДжийн“ при началната публична продажба и все още държеше всичките си акции въпреки спада в цената им. Всъщност нямаше и голям избор. Когато разбра какво се е случило, акциите вече бяха започнали да падат. Сегашната им цена беше съвсем малко по-ниска от онази, на която ги беше купил, но сривът от достигнатите високи стойности беше заличил приход от няколко милиона долара.

Килкъни влезе в брокерския си уебсайт, за да провери пазарните стойности на „ЮДжийн“. Цената на акциите беше все още ниска и се променяше с не повече от няколко цента. Обемът на търгуваните акции също беше малък — явно вече всички страхливи инвеститори бяха продали дяловете си. Като се замисли за обема, Килкъни реши да провери как парите на хората се движат към и от компанията. Брокерският сайт разполагаше с таблици на цената на акциите през последните няколко месеца, но обемът отразяваше само дневната активност.

Той излезе от брокерския сайт и се включи към сайта Ент, за да извлече малко информация. За разлика от търсачките из интернет, които предоставяха само връзки към уеб страници, Ент беше свързан с информационни бази данни по целия свят. Когато за първи път попадна на сайта, Килкъни го изпробва, като поиска списък на всички бейзболисти в американската лига, които са удряли над 250 срещу питчъри левичари през последните десет години. Ент беше обходил няколко бази данни с бейзболни статистики и създаде искания списък.

Няколко секунди по-късно Ент предостави разбор на всички обеми от търгувани акции на „ЮДжийн“ по дни. Килкъни превърна данните в графика. Като започваше от началния публичен търг, линията вървеше нагоре — следствие от големия брой инвеститори, привлечени от обещаващата компания. След изчерпването на първоначалните акции обемът спадаше, тъй като повечето инвеститори изчакваха акциите да увеличат стойността си. Нискообемните сделки продължаваха няколко месеца до средата на февруари.

— Какво е това, по дяволите? — възкликна Килкъни, когато видя внезапното издигане на кривата в средата на месеца.

Увеличи графиката, така че да показва само двуседмичния период през февруари. Сега всеки ден можеше да се различи от другите.

— Сътън е убит на четиринадесети, а Иймс беше арестуван на петнадесети сутринта — разсъждаваше гласно Килкъни, като оглеждаше показаното от графиката, — което обяснява това издигане тук. Но какво става тук?

В дните, предшестващи убийствата, Килкъни видя стабилно покачване в обема на продажбите — достатъчно, за да смъкне леко цената на акциите. Той беше в Антарктида по това време и не си спомняше да е чул някакви новини, които биха могли да повлияят на пазара. След месеци нискообемни сделки внезапният скок дотолкова прикова вниманието му, че той се обади на стар приятел от университета, който сега наблюдаваше биотехнологичния сектор на пазара за една кооперативна компания.

— Майк, имам въпрос към теб.

— Слушам те.

— Сещаш ли се през средата на февруари да е станало нещо, което би могло да уплаши инвеститорите в твоя сектор?

— Имаш предвид, освен случилото се в твоята компания?

— Да, преди това.

— Имаше обичайните смесени прогнози за тримесечието. Нищо твърде обезпокоително. Спомням си, че първите няколко седмици от годината бяха доста спокойни. Защо?

— Разрових се малко из данните за движенията на акциите ни и стигнах до увеличаване на обема точно преди всичко да се срине.

— Добър или лош обем?

— Лош, предполагам — отвърна Килкъни. — Предизвикал е падане на цената.

— Случва се.

— Може би, но ми се струва странно в този период. Какво би накарало някой, задържал с месеци наши акции, изведнъж да реши да продава?

— Инвеститорите, които се опитват да избегнат данъците, обикновено продават акциите си преди първи януари, за да изравнят баланса. Нискообемните сделки са на дребните играчи, които са се отегчили, когато цената е стигнала приемливо ниво, и са се втурнали към нещо по-вълнуващо. Не мога да си представя някой с голям дял да напусне позиция, която се развива добре.

— И какво смяташ, че е станало?

— Изглежда ми като къса позиция.

— Къса позиция?

— Продаваш скъпо и купуваш евтино. Така се играе играта. Някой мисли, че пазарната ти цена е твърде висока, така че продава голям брой акции, които не притежава. Ако цената спадне, откупва акциите, за да покрие късата си позиция, и прибира разликата.

— А ако цената се покачи, отива по дяволите.

— Именно. Това е игра по инстинкт, особено с твоите акции.

— Какво имаш предвид?

— Според нашите прогнози цената на акциите ви е разумна. Имате добър паричен поток, повече от прилично пазарно преимущество, много малко недостатъци. Аз например бих се решил на къса позиция, при положение че съм чул лоши новини. Да речем, проблеми с персонала или силна конкуренция на хоризонта. Ако някой е поставил „ЮДжийн“ в къса позиция, трябва да е бил ясновидец. Докато Иймс не уби Сътън, пред „ЮДжийн“ се простираше безоблачно бъдеще.

— Иймс все още не е признат за виновен — вметна Килкъни.

— Смяташ ли, че е невинен?

— И аз не знам.

— Ако не е, сега е времето да купуваш. Разбира се, идеята за къса позиция е чисто хипотетична. Нямам представа защо обемът е скочил.

— Има ли начин да се разбере дали някой е поставил акциите ни в къса позиция.

— Не и пряко, но търгуването на къса позиция трябва да мине през брокерска къща.

— Защо?

— Понеже този играч продава чужди акции, той трябва да ги вземе назаем от някого. Брокерите имат достъп до много акции на клиенти, така че биха му заели някакво количество при споразумението, че той ще изкупи акциите обратно, за да покрие късата позиция.

— Можеш ли да откриеш кои брокерски къщи стоят зад нашите акции?

— Не, само Комисията за финансов надзор може да го направи. Обикновено това търсят, когато подозират, че вътрешен човек търгува или манипулира акциите. Защо?

— Искам да разбера на кого му е хрумнало, че на „ЮДжийн“ й предстои срив.

На вратата се почука и влезе Роксан Тао.

— Майк, трябва да затварям. Благодаря ти за помощта.

— Кой беше на телефона, твоят брокер? — попита Тао подигравателно.

— Не, какво мога да направя за теб?

Тао постави дебела папка на бюрото на Килкъни. Отгоре беше изписано „Агабашян, Степан“.

— Търговецът на оръжие сега е в Рио де Жанейро. Това е информацията, която имаме за него. Интересно четиво. Барнет предлага да го посетим, докато е там. Запазили са ни места за полета тази вечер.

— Ще си приготвя багажа. Я кажи, имате ли връзки в Комисията за финансов надзор?

— Имаме човек за връзка, към когото и ФБР, и ЦРУ се обръщат, ако се нуждаят от информация за определена трансакция. Какво по-конкретно те интересува?

— „ЮДжийн“. Има необичайно покачване в количеството продадени акции в дните, предшестващи убийството.

Килкъни й разказа за хипотетичната продажба на къса позиция.

— Може и да не излезе нищо, но ако е къса позиция, или продавачът е бил много самоуверен, или е знаел, че нещо лошо ще се случи.

— Как би могъл някой да се досети, че Иймс ще убие двама души?

— Именно. Ако предположим, че Иймс е убиецът, тогава няма начин някой да е имал представа какво става в главата му, освен ако не е говорил за това какво смята да направи. Сигурен съм, че повечето хора, когато научат, че някой се кани да извърши убийство, ще се обадят в полицията, а не на брокера си. Точно затова искам да знам кой стои зад тази къса позиция.