Силвия Кристъл
Сезонът на лунатиците (5)

5.

Флора спа лошо. Събуди се рано, стоя дълго под душа, огледа сенките под очите си и реши, че престоят в стаята й се отразява зле.

Тя грабна томчето, което така и не успяваше да дочете, бутна в чантата защитния крем, завърза около талията си дълъг прозрачен шал, нахлупи върху главата шапка с цветя, скри очите си зад огромни тъмни стъкла и издърпа вратата на апартамента.

Отмина входа на ресторанта и закрачи уверено към чадърите на плажа. Отпусна тялото си върху най-близкия шезлонг, измъкна книгата от чантата и разлисти страниците.

— Обожавам ранобудните летовници…

Флора вдигна глава и забеляза мускулест здравеняк, който я наблюдаваше усмихнато.

— Фабрицио — представи се новодошлият, подавайки широката си длан. Флора се поколеба. Остави за секунда пръстите си в неговите, след това ги издърпа нервно.

— Изпълнявам скромната роля на спасител на плажа… — обясни младият мъж. Флора изви устни в опит за усмивка.

— След като ми се представихте лично, вече съм по-спокойна за сигурността си на това място… — изрече тя, потискайки мрачното си настроение. Младокът отмина великодушно иронията в думите й и приседна на ръба на съседния шезлонг.

— Сама ли сте тук? — попита той, взирайки се в лицето й, сякаш очакваше в изражението й да открие отговора.

Флора въздъхна.

— Има ли някакво значение? — отвърна с неприкрита досада тя.

— Не, разбира се — усмихна се Фабрицио, разкривайки ред ослепителни зъби.

Флора присви очи. Беше й трудно да проумее защо винаги избираха такива красавци да пазят летовниците по плажовете. Присъствието на Фабрицио би накарало всяка безразсъдна хлапачка да се хвърли сред вълните и да вика за помощ. Подобен план със сигурност зрееше в главите на повечето момичета, които се мотаеха наоколо, оглеждаха без притеснение голите мъжки тела и обсъждаха без свян всяко мъжко присъствие.

— Трябва да се връщам на поста си. Наминах просто да се уверя, че сте добре… — Фабрицио се изправи.

— Кое ви наведе на мисълта, че не се радвам на прекрасно настроение? — Флора изстреля въпроса от упор. Мъжът до нея се усмихна добродушно.

— Нервната походка, резките движения и стиснатите ви устни.

— Изглежда сте слаб психолог — размаха ръка тя. — Намирам се в блажено състояние на духа. Дори след малко смятам да поплувам.

Фабрицио кимна.

— Няма да ви изпускам от поглед…

Флора въздъхна. Още един досадник, който постоянно щеше да я държи под око. Тя се отпусна назад, но в следващия миг вниманието й привлече гледка, която я накара да забрави напълно за красавеца Фабрицио и натрапчивото му внимание.

По алеята се зададе любимата на Бруно. Новодошлата се настани под съседния чадър. Флора нахлупи шапката ниско над очите си и разлисти томчето. След секунда любопитството й надделя и тя огледа с интерес голото тяло на момичето.

С опитното око на жена, на която не убягва нито една подробност, Флора установи, че краката на танцьорката са прекалено мускулести от постоянните репетиции. Ръцете бяха здрави и жилести, шията къса и лишена от женственост, носът леко гърбав, челото неестествено високо, очите прекалено приближени. Косата беше старателно прибрана назад, но изглеждаше безцветна. Дланите бяха груби. Талията ниска. Въпреки крещящото несъвършенство на всяка част от тялото, фигурата на момичето излъчваше особена сила. Любимата на Бруно се изтегна върху шезлонга и заби поглед в екрана на поочукан таблет.

Флора плъзна поглед по брега и се запита къде изчезна красавецът Фабрицио. Видя го да разговаря с група момичета, които го засипваха с въпроси. Спасителят се освободи от ръцете на хлапачките, нагази във водата, скочи в малък джет и отлетя нанякъде.

Флора намести възглавницата под главата си и в този миг зърна в дъното на алеята Бруно Калгари. Танцьорът също я забеляза и се закова на място. Измери разстоянието, което делеше сластно отпуснатото тяло на сеньора Леони от любимата му. След това пристъпи неуверено.

Калгари поздрави с леко кимване на глава. Отмина и се настани върху свободния шезлонг. Флора изпита внезапна нервност. Компанията, в която неочаквано се озова, нямаше да й разреши да се наслади на книгата. На ранното утринно слънце. На проблясващата пред очите й морска безбрежност.

Бруно се изправи, смотолеви нещо и се отправи към брега. Флора огледа широките рамене. Мускулестият гръб. И здравите му ръце.

Бруно Калгари беше висок, силен и снажен. Страстта към танца му бе попречила да изгради онова пращящо от мускули тяло, което представителите на силния пол възприемаха като еталон за мъжественост. Фигурата му беше стегната, лека и пъргава. Без белезите от изнурително висене по фитнесзалите. Без следите на безсънни нощи, безделие и леност.

Бруно се хвърли във водата и плисъкът накара любимата му да вдигне очи. Само преди минути Флора бе доверила на Фабрицио желанието си да поплува. Тя с раздразнение осъзна, че в момента красавецът Калгари я лишаваше от това дребно удоволствие.

Флора заби отново поглед в томчето. И докато се опитваше да открие страницата, на която бе затворила книгата предишната вечер, забеляза как момичето под съседния чадър се изправи. Любимата на Бруно изтръска пясъка от ръцете си и се отправи към брега.

Флора нахлузи високото сабо, завърза шала около талията си и се запъти към бара. Нямаше никакво желание да става отново свидетел на близостта между тези двама непознати.

Тя отмина ниска палма, чийто клони докосваха плочите. Върна се крачка назад и огледа с любопитство афиша, закрепен към дървото.

Трупата на някой си Дон Касио се готвеше да изнесе в комплекса поредица от представления. Следващата седмица танцьорите щяха да поемат към съседния град. Флора се приведе напред. Вгледа се в безгрижно ухилената физиономия на Бруно Калгари, изпъчил самодоволно гърди в центъра на снимката. Върху рамото му бе облегнала свойски ръце Рамона Касио. По всяка вероятност, момичето бе дъщеря или роднина на ръководителя на трупата.

Флора огледа без особен интерес останалите членове. След това се запъти към бара. Поръча коктейл с шампанско, сок от гуава, шоколад и боровинки и се настани на близката маса.

Надяваше се Карло най-после да си разреши няколко дни почивка. Присъствието му щеше да я освободи от усещането, че непрекъснато се превръща в обект на внимание.

Тя видя джета на Фабрицио да лети към брега. Взря се в невзрачната Рамона, която се бе вкопчила като пиявица в тялото на Бруно. Ръцете й го задушаваха. Дърпаха го надолу. Не му разрешаваха да си поеме дъх.

— Ще бъде ли прекалено дръзко от моя страна, ако ви помоля да изпия халба бира във вашата компания?

Флора вдигна очи и огледа изпитателно червендалест дебелак, от челото на който се стичаха струйки пот. Непознатият избърса потта с мърлява кърпа, която измъкна от джоба на раздърпан панталон, осеян с мазни петна.

— Бих предпочела да се насладя на собствената си компания — отвърна студено тя и посегна към чашата с шампанско. Дебелакът кимна и се настани на съседната маса.

— Бирата ви, дон Касио. — Младеж от персонала дотича с висока халба, пълна до ръба с пенлива течност.

Флора примига. На снимката върху афиша уважаемият дон изглеждаше значително по-млад, по-жизнен и по-спретнат. Този тук имаше вид на човек, брулен без милост от свирепи житейски бури.

— Впечатляващ спектакъл… — Флора видя как дон Касио поднесе стъклото към пресъхналите си устни, но не отпи. Той присви очи, опитвайки се да разбере дали е чул добре. Дали думите наистина са излезли от устата на жената, която само преди минута го отпрати нелюбезно от масата си. И ако е така, на какво се дължеше тази внезапна промяна в настроението й.

— Благодаря — кимна дебелакът и остави чашата върху масата. — Опитваме се да внесем малко разнообразие във вечерите на летовниците…

Флора кръстоса дългите си крака.

— Хората аплодират възторжено танца на Бруно и Рамона…

Мъжът впи поглед в халбата, премлясна и придърпа стола напред.

— Танцуват с цялото си сърце, пиленцата…

Флора постави сламката между устните си.

— Рамона от вас ли е наследила страстта към това изкуство? — попита тя, въпреки че нищо във вида на дон Касио не подсказваше този човек някога да се е вихрил по сцените. Събеседникът й поклати глава:

— Аз съм само един нещастен старец, готов на всичко, за да види детето си щастливо… — Мъжът на съседната маса надигна халбата и отпи жадно. След това избърса пяната от устните си с мазолестата си длан. — Тридесет години прекарах в морето. Рамона я отгледа сестра ми. Когато момичето ми поотрасна, се влюби в онзи красавец. — Касио посочи с глава по посока на двойката.

Той присви очи и облиза напуканите си устни.

— Беше още малка, а Бруно вече танцуваше по сцените на континента.

Флора видя как Фабрицио изкачи пъргаво стъпалата към наблюдателната кула. Спасителят й махна с ръка и тя отвърна сдържано на поздрава му.

— Детето ми беше нещастно… — Гласът на дебелака потрепери. — Плака три дни и три нощи, за да ме убеди да я запиша в студиото за танци, където Бруно изкарваше по някое евро. Уроците ми струваха цяло състояние. Но не можех да гледам как единствената ми дъщеря страда.

Флора проследи как влюбените се отправиха към брега.

— Момичето ми е много амбициозно — побърза да уточни мъжът на съседната маса. — За две години достигна нивото на танцьорки, които са превърнали танца в професия. Направи го, за да впечатли учителя си.

— И да го спечели, предполагам…

Дон Касио изгледа под вежди събеседницата си. Опита се да долови намек в думите й, но лицето на Флора излъчваше ведро спокойствие.

— Обичат се гълъбчетата… — Дебелакът извърна глава и изгледа доволно как Бруно загърна в огромна хавлия любимата си. — Преди два месеца направихме годежа…

Флора усети как глътката шампанско задави гърлото й. Тя се разкашля, тялото й се преви и в очите й бликнаха сълзи.

— Когато свърши сезонът, ще вдигнем и сватба. — Дон Касио се вгледа в лицето й. Флора усети, че дишането й е възвърнало обичайния си ритъм.

— Заделил съм малко пари. Ще им помогна да си купят къща. Да се устроят. Да заживеят като хора.

Бъдещият тъст на нахалника Калгари се приведе над масата, огледа се, сякаш се страхуваше, че някой може да чуе онова, което се готви да довери, след това изрече поверително:

— Бруно е звезда. Канят го да танцува по най-известните сцени на света. Би могъл да изгради голямо име и да направи бляскава кариера. Но той отказва купища примамливи предложения, за да не се разделя за дълго с момичето ми…

Флора преглътна с усилие.

— Не е важно колко тежи името. Важното е колко струва човекът зад него…

Старецът я изгледа под вежди:

— Рамона израсна без майка. Съпругата ми напусна този свят съвсем млада. Бруно пък е расъл без баща. Разправят, че баща му бил несметно богат. Имал кратка връзка с майката и когато разбрал за детето, си плюл на петите…

Дон Касио вдигна чашата и изля до дъно съдържанието в гърлото си. След това направи знак на момчето да донесе нова халба.

— Затова искам пиленцата да свият гнездо. И да се радват на всичко, от което са били лишени.

— Лишенията възпитават повече от охолството… — Флора се запита дали забележката прозвуча достатъчно убедително, изречена от нейната уста. Събеседникът й кимна.

— Казвам на Рамона: „Бруно е красавец. Момичетата тичат след него като луди. Причакват го. Пишат му писма. Заливат го с излияния.“ А тя си знае своето: „Бруно има очи само за мен“, казва.

Дон Касио огледа със светнал поглед новата чаша, пълна до горе с кехлибарена течност. Флора завъртя сламката между пръстите си.

— Любовта побеждава всички съмнения. Устоява на всякакви бури, когато е истинска — думите й накараха събеседникът й да присвие очи.

— Изглежда, вие сте от щастливците. След като вярвате така сляпо в тази капризна куртизанка, любовта…

Флора се засмя.

— Обичам дълбоко, искрено и всеотдайно съпруга си… — Тя се стресна, когато смисълът на признанието долетя до съзнанието й.

— Отдавна ли сте омъжена?

— Откакто се помня — засмя се тя. — Омъжих се на деветнадесет…

— Съпругът ви е щастливец…

Флора издаде напред красивите си устни.

— А вие сте ласкател…

Дон Касио прие забележката като комплимент.

— Аз, скъпо момиче, съм един свадлив и никому ненужен старец. Създадох трупата, за да осигуря работа на пиленцата. И да успокоя сърчицето на моето малко момиче. Детето ми живееше в постоянен страх, че хубавецът Бруно някоя сутрин ще отлети нанякъде и няма да го види повече. Сега слънчицето ми е щастливо. И грее от любов…

Флора се запита, възможно ли е врял и кипял в житейските неволи човек като дон Касио да вярва в подобни небивалици. Ако Бруно решеше да разпери крила и да отлети, никаква трупа и никаква натрапена любов нямаше да е в състояние да го задържи.

— Вие сте много сладкодумен събеседник… — Флора отмести чашата и се изправи. — Но вече закъснявам за тренировката по тенис… — думите й прозвучаха като зле скалъпено оправдание.

Дебелакът кимна. Едрото му туловище се разтресе в кашлица на заклет пушач. Той проследи отдалечаващата се фигура на непознатата. След това отмести поглед към двойката на плажа.

Неговото скъпа Рамона се бе изтегнала блажено върху гърдите на негодника Бруно. Изглеждаше спокойна и доволна.

Дон Касио поклати глава. Това щастие нямаше да продължи вечно. Но самият той би дал и живота си, за да поддържа, колкото е възможно по-дълго, илюзиите в сърцето на своята единствена и любима дъщеря.