Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
2,3 (× 6 гласа)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2021 г.)

Издание:

Автор: Силвия Кристъл

Заглавие: Сезонът на лунатиците

Издание: първо

Издател: Монт

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: Монт ООД

ISBN: 978-619-169-072-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14626


1.

Флора Леони нямаше желание да напуска апартамента си. Въпреки примамливото очарование на нощта отвън, тя седеше в тъмното, загледана в петната мрак, които пълзяха по стените. Изведнъж под прозореца изригна смях. Флора трепна и почувства как внезапен порив прогони мрачното настроение, което я владееше от сутринта. Изправи се, отвори рязко вратата и се спусна по витото стълбище. Стъпи върху алеята и тръгна по посока на глъчката, която долиташе от брега.

В миг над залива се възцари неестествена тишина. Флора присви очи и се опита да зърне малката сцена, сгушена между дънерите на дърветата.

Светлините, който се прокрадваха между клоните, примигнаха и угаснаха. Гъст непрогледен мрак се разстла над притихналия залив. Флора вдигна тревожно поглед. Върху свода не проблясваше нито една звезда. Огромното бледо око на луната се белееше зад разпокъсан облак. Морето спеше, полюлявано от лекия вечерен бриз.

Тя пристъпи неуверено. Почувства, че я завладява тревога.

Тъмнината я плашеше. Тишината кънтеше в ушите й. Звънеше като глуха камбана, известяваща приближаването на неясна опасност.

Флора превъзмогна внезапно връхлетялото я безпокойство и закрачи напред. Зърна притихналото множество и от гърдите й се изтръгна въздишка на облекчение.

Тя се огледа за свободно място, но вниманието й привлече внезапно лумнал сноп светлина. Върху сцената пропълзя лъч на прожектор. Самотна сянка изплува от призрачната тъмнина. Загадъчният силует се издължи върху дъските.

Флора приседна на ръба на изкривен стол и впи поглед във фигурата върху сцената. Ненадейно над върховете на дърветата гръмнаха смразяващите звуци на барокова симфония. Флора усети как множеството край нея се залюля. От десетки гърла изригна вик на удивление. Тя облиза устни. Едва сега забеляза в другия край на сцената неподвижния силует на млада жена.

Светлината на прожектора заля лицето на мъжа. Флора почувства как устните й се разтвориха от изненада. Беше млад. На не повече от двадесет и шест. Страните му бяха покрити с набола брада. Погледът излъчваше неприсъща за възрастта строгост. Веждите му бяха сключени в сурова гримаса.

Жената върху сцената направи крачка напред. Беше облечена оскъдно. Раменете й бяха голи. Между цепките на роклята се подаваха здрави крака.

Един безкраен миг двамата останаха на разстояние един от друг. След това младежът протегна ръка и долепи гърдите на момичето към своите.

Флора облиза устни. В движенията на танцьора имаше нещо толкова непокорно, дръзко и властно, което я очарова и завладя. Музиката се извиси над върховете на дърветата и полетя в безкрая.

Флора преглътна нервно. Младият мъж повдигна ръцете на партньорката си и я поведе в ритъма на страстно аржентинско танго. Пръстите му пробягаха по загорялата от слънцето кожа. Устните му докосваха гордо изпънатата й шия.

Флора почувства непреодолимо желание да бутне стола назад и да избяга. Но незнайна сила не й разрешаваше да откъсне поглед от двойката. Тя изпита усещането, че тези двамата ги свързва нещо по-дълбоко от магията на танца. От ролята, в която се бяха вживели. От спектакъла, който разиграваха пред очите на жадните за зрелища зрители. В движенията им прозираше интимност, присъща единствено на хора, които споделят не само сцената, но и леглото си.

Флора огледа отново беззвездното небе. Самотна светкавица раздра свода и потъна в бездънна мрачна безбрежност.

Тя забеляза как младежът постави здравата си длан под пищния бюст на момичето. След това приплъзна пръсти върху гладкия й корем.

Флора присви очи. Това, което се разиграваше в момента пред погледите на десетки хора, рушеше границата на присъщата за изкуството условност. Принизяваше танца до тривиална делнична буквалност. Изваждаше на показ смущаваща интимност. Не оставяше място и за най-вял полет на въображението.

Всичко буквално е банално, помисли тя и опита да се изправи. Осъзна, че раздвижването й ще предизвика смут. Неодобрение. Недоволство. Флора приседна отново на ръба и зачака края на изпълнението.

В миг край нея избухнаха аплодисменти. Зрителите скочиха на крака. От задните редове долетяха възторжени възгласи. Момичето на сцената се повдигна на пръсти и обви ръце около врата на младежа. След това долепи устни до неговите. Целувката, която му дари, беше страстна и продължи по-дълго, отколкото допускаха нормите за приличие.

Флора разбута летовниците, които се бяха скупчили върху пътеката и закрачи по алеята, обладана от непреодолимото желание да се прибере в тихия уют на апартамента си. Тя спря за миг, нападната от внезапна мисъл, след това се отправи към плажа.

След няколко часа Карло пристигаше. Присъствието му щеше да й дари така жадуваното спасение от скуката, която неизменно я нападаше, когато се налагаше да прекара няколко дни далече от дома.

Флора доближи до бара и поръча шампанско. Любезен младеж й поднесе чашата и се усмихна подкупващо. Тя отвърна сдържано на желанието на момчето да пофлиртува.

Прииждащата тълпа я отказа от намерението да се настани край избутана в сенките маса. Флора свърна към редиците поклащащи се под неумолимото нашествие на вятъра чадъри. Краката й потънаха в ледения пясък. Тя се отправи към близката шатра. Отпусна тялото си върху мекото кожено легло. Остави чашата върху ниска масичка и зарея поглед над тъмната безбрежност на морето.

Някъде далече проблясваха светлините на преминаващ кораб. Зад тях се простираше отсрещният бряг. Далечен. Притихнал. И тайнствен. Върху свода примигваше унесена в дрямка звезда.

Флора посегна към чашата, но в този миг до слуха й долетяха гласове. Група младежи се устремиха към съседната шатра. Момичетата се смееха пискливо. Момчетата полагаха неимоверни усилия да поддържат изблиците на това изнервящо, режещо тишината и нарушаващо покоя веселие.

Флора приплъзна тялото си върху кожения матрак. Стъпалата й докоснаха пясъка. По гърба й пропълзя ледена тръпка.

Изпитваше живителна необходимост да се наслади на самотата си. Да прекара вечерта, отдадена на празните си мисли. Да се излежава върху този безлюден бряг, необезпокоявана от непознати хора. Пристигането на компанията, обаче, беше на път да й отнеме блаженото усещане за нощно безделие. Новодошлите подхвърляха напористи шеги и изпълваха въздуха с напрежение.

Флора се изправи. Приглади роклята към стройното си тяло, прибра назад разпиляната коса и посегна към чашата.

В този миг някой я блъсна грубо. Флора политна и рамото й удари гредата, която крепеше шатрата. Чашата излетя от пръстите й и шампанското се изля върху гърдите й.

Флора почувства, че пада. В съзнанието й изникна сцената как красивото й лице се разбива в камъка. Как челото й се обагря в кръв. Тя си представи раните, шевовете, белезите. Изпищя и се вкопчи в нечия здрава ръка, която й спести ужаса от нараняването. От болката. От обезобразяването.

Флора вдигна бавно очи. Облиза устни и чу как смеховете секнаха. Наоколо се възцари неестествена тишина.

— Простете, не ви видях…

Флора огледа гневно лицето на мъжа, който я стискаше в мускулестите си ръце.

— Обикновено не оставам незабелязана — отвърна с неприкрита злъч тя.

— Сигурен съм в това…

Флора сбръчка вежди. Взря се в чертите на непознатия. Примига и усети как гневът отстъпи място на искрена изненада.

— Каня ви да споделите компанията ни… — Само преди минути красавецът, който я заливаше с любезността си, бе обрал овациите на жадните за зрелища летовници. Флора прехапа устни. Предложението й се стори толкова нелепо, че изпита неудържимо желание да се разсмее. Тя огледа смаяно зяпащите я с любопитство млади хора.

— Ще се опитам да залича неприятното впечатление, което без съмнение съм оставил у вас… — Непознатият изрече фразата отчетливо, без да изпуска ръката й. — Приятелите ми са шумни, буйни и невъздържани, но мога да ви уверя, че с нас няма да скучаете…

Флора вирна брадичка, отскубна лакътя си и прибра разпилените си къдрици.

— Аз никога не скучая… — заяви с ледена нотка в гласа тя, сякаш думите на младежа съдържаха обиден намек.

Непознатият кимна.

— Ще отскоча до бара да ви поръчам нов коктейл. А вие се настанете удобно и се чувствайте като сред стари приятели.

Флора си даде сметка, че няма никаква работа сред тези разкрепостени и преливащи от емоции млади хора, които се целуваха без притеснение пред очите на всички. Кискаха се дразнещо, крещяха неистово и запълваха времето си с шумно безделие. Тя сведе поглед към мокрото петно върху гърдите си.

— Трябва да се преоблека — изрече припряно и се отдалечи, без да се сбогува.

След миг откъм плажа долетя залп от смехове. Флора се закова на място.

Младостта беше изнервяща. На моменти дори непоносима. Това усещане се прокрадваше все по-често в душата й. Вероятно, защото самата тя бе започнала безвъзвратно да се отдалечава от годините на своята отминаваща невинност.