Силвия Кристъл
Сезонът на лунатиците (15)

15.

На площадката край басейна група младежи се поклащаха в ритъма на лениво реге. Разгърдени момчета със снажни тела наливаха коктейли и ги поднасяха на зажаднелите за вечерни емоции летовници. Флора се запъти към маса далече от светлините. В мига, в който издърпа стола, някакъв красавец сграбчи ръката й и я повлече към дансинга.

Момчето беше младо. Жадуваше за глътка нощно приключение. Флора поклати глава, но младокът не й разреши да се откаже от изживяването.

Тя почувства как нещо в нея се счупи. Някаква бариера падна и се разби на парчета. Из тялото й закипя позабравена страст. Лумна неутолена жажда за разкрепостеност. За свобода. За безгрижие.

Флора усети как мелодията отми от съзнанието й тежестта на мислите, които я терзаеха. Притиснати от страха правим също толкова грешки, колкото и отдадени на сляпата решимост, каза си тя и се усмихна на момчето, което стискаше ръката й. Флора се завъртя на пръсти.

Лятото беше сезонът на страстите. На необузданите желания. На безразсъдството. На грешките. На неосъзнатите вини. На покълващата нежност. На срещите. И на разделите.

Последните акорди изтръгнаха от гърлата на танцуващите вик на разочарование. Повечето насядаха около масите. Красавецът, който продължаваше да държи ръката й, я покани при приятелите си. Флора отказа със смях.

Нямаше никаква работа при тези млади, неразумни, отдадени на лятна лудост хора. Тя се отправи към масата в сенките. Над брега се разнесоха звуците на позабравен блус. Флора се усмихна.

Лятото беше времето, когато човек или става заложник на старите си спомени, или създава нови. Вихрени. Живи. Цветни. Незаличими. Тя се загледа в двойките върху дансинга. В този миг нечии здрави пръсти се забиха в китката й.

— Каня ви на танц, госпожо…

Флора сбръчка вежди. Вгледа се в суровото лице на мъжа, който я наблюдаваше нагло. Разпозна веднага тези изсечени черти без намек за благородство. Издълженият остър нос. И безцветните, вторачени в лицето й очи.

Селянинът с колелото, когото бе срещнала на пътя. Човекът, от когото избяга предишната вечер, преди да попадне в лапите на Калгари. Тя отскубна ръката си и изрече презрително:

— Съжалявам, но не танцувам…

Онзи се засмя ехидно.

— Зная какво правиш, когато не танцуваш…

Намекът беше прекалено груб, за да го отмине. Флора задиша учестено.

— Видях с очите си как снощи се отдаде на кратко удоволствие. Там, на плажа. В тъмното. С негодника Калгари…

Флора почувства как кръвта нахлу в главата й. Онзи сграбчи отново китката й.

— Ако си мила и отзивчива, съпругът ти никога няма да узнае за дребното ти прегрешение. Всичко ще се размине с един кратък танц. Там, в стаята ми… — Непознатият посочи с глава по посока на редицата бунгала, където живееше персоналът.

Флора задиша тежко.

— Ако обаче решиш да си опърничава, не само Карло Леони, но и всички клюкарски издания ще узнаят за страстта ти към младите мъже…

Плесницата изплющя върху мършавата буза на нахалника. В погледа на непознатия проблесна ярост.

— Наясно ли си кого се опитваш да изнудваш, нещастнико? — изсъска Флора.

Наглото изражение върху лицето на селянина се смени с неприкрита враждебност.

— Ако ти не платиш за мълчанието ми, съпругът ти ще го направи… — Мъжът срещу нея се ухили неприятно. — Прекрасно зная кой е Карло Леони. Мога да се обзаложа, че няма да изпада в дребнавости, когато се налага да спаси позацапаната чест на любимата си съпруга.

Флора вдигна ръка, за да издере очите на този безскрупулен тип, но преди да забие ноктите си, главата на непознатия отхвръкна встрани. Тя усети, че се е освободила от желязната хватка на грубите му ръце.

Събитията в следващите няколко секунди се развиха мълниеносно. Нечий здрав юмрук се стовари безмилостно върху противната физиономия на изнудвача. Флора чу писък. От окото на нахалника рукна кръв. Незнайно откъде пред нея изникна Бруно Калгари. Той се прицели отново, замахна и нанесе втори удар върху разкървавеното чело на негодника.

Наоколо избухнаха викове. Отнякъде долетя Рамона. Годеницата се опита да откаже любимия си от намерението да обезобрази лицето на проснатия върху земята селянин, но Бруно я блъсна грубо. Дъщерята на дон Касио полетя към зида. Удари рамото си и се строполи върху плочите. Красавецът, който само преди няколко минути бе танцувал с Флора, също се хвърли напред. Опита се да спре освирепелия Бруно, но Калгари го прогони със свиреп удар в корема. Момчето се преви. Флора огледа ужасено пораженията.

Бруно заби пръсти в окървавения врат на изнудвача. Флора видя как очите на онзи се изцъклиха. Негодникът започна да се дави в хрипове.

Тя усети нечия ръка върху талията си и извърна рязко глава. Фабрицио я задърпа по алеята.

— След малко ще долетят ченгетата — прошепна спасителят. — Не е разумно да стоите тук…

Флора отскубна лакътя си и се върна назад. Ченгетата не я интересуваха. Нито скандалът, който щеше да избухне. Някой трябваше да спре изпадналия в ярост Бруно. Нещастникът в ръцете му дишаше с усилие. От окото му капеше кръв. Върху челото зееше разтворена рана.

Ако полицаите бяха вече на път, съвсем скоро Калгари щеше да се окаже зад решетките. Тя се спусна напред и се вкопчи в ръката на танцьора. Той извърна глава и я изгледа равнодушно. С празен поглед. Сякаш я виждаше за първи път.

— Не си цапай ръцете с това нищожество — изрече задъхано Флора и задърпа Бруно към мястото, където Рамона оглеждаше ожулените си колене.

Калгари пусна негодника и избърса ръце в панталона си.

— Този път ще те оставя жив. Но следващия ще съм безпощаден… — Той придърпа краищата на сакото, с което след минути трябваше да излезе на сцената.

Бруно огледа безстрастно свитата върху плочите Рамона. Отмести очи към ужасеното лице на Флора. Погледът му премина през тълпата от любопитни. И се закова в тъмното. Танцьорът закрачи по пътеката.

Флора чу воя на полицейската кола. Фабрицио я поведе към вилата. Нареди й да не подава глава навън.

Тя облегна гръб върху стената. Всеки миг пазителите на реда щяха да задумкат по вратата. Бруно беше порядъчно пиян и едва ли щеше да се измъкне невредим.

Флора се спусна към прозореца и повдигна пердето. Двама от полицаите вече разговаряха с бармана. Около тях се бе скупчила група от любопитни. Флора видя как Фабрицио разбута летовниците и застана пред по-възрастния от пазителите на реда. Обясни нещо, сочейки по посока на бунгалата.

Полицаят се запъти натам. Спасителят закрачи до него. Тълпата се заниза след тях.

Човекът с униформата почука настойчиво. Изчака няколко секунди, след това надникна през прозореца.

Негодникът, който се бе опитал да я изнудва, си бе плюл на петите.

Флора пусна пердето. Така или иначе, нямаше да му се размине. Тя започна да разкопчава дрехите и ги захвърли с погнуса на пода. Напълни ваната и се отпусна в топлата вода. В следващия миг до слуха й долетяха три мощни равномерни удара, които разтресоха външната врата.