Робърт Б. Паркър
Обредът (29)

Глава 29

Хоук искаше да дойде с мен.

— Искам да видя какво представлява онова конте Пойтрас, скъпи.

— Винаги съм се възхищавал на твоята жажда за знания, Хоук.

— Съгласи се, само този път…

Аз седях до Сюзън, Хоук — срещу нас. Бяхме на последния етаж на хотел „Хайът Риджънси“ на улица Чарлс, откъм страната на Кеймбридж. Барът се въртеше много бавно и от прозорците му се откриваше грандиозна гледка към целия Бостън.

Сюзън си бе поръчала една голяма пина колада с някакви плодове и пестеливо отпиваше от нея със сламка. Пина коладата изглеждаше добре, но ми беше неудобно и аз да си поръчам от нея. Пиех бира. Хоук също беше поръчал пина колада. Той не изпитваше неудобство.

— По-лесно ще бъде, ако сте двама. Освен това той е вътре от самото начало. Има правото да присъства и при края.

— Видя ли? Сюз знае какво говори. Като изключим типа, с който се мотае, тя е стилна мадама.

— Да не мислиш, че той иска затова да е с мен, когато ще попритиснем Пойтрас. Любопитен е колкото един пащърнак. Иска да дойде, за да напомни на Тони Маркас, че в тази история е на моя страна.

— Което ще накара Маркас да държи на думата си.

— Съвсем точно.

Тя протегна ръка през масата и докосна неговите неподвижни ръце, които стояха до чашата му.

— Ти си чудесен. Някои от най-добрите ми приятели са негри.

Хоук избухна в смях. Наоколо хората ни погледнаха с леко раздразнение и после бързо извърнаха глави.

— Приличаш на онези дъски. И ти си сантиментална.

И двамата се изкискаха.

— Като свършите с расистките си шеги — обадих се аз, — ще ви обясня страхотния си план.

— Слушаме — каза Хоук.

— Когато се вмъкнах в къщата на Пойтрас…

— Бял еврейски сексманиак — прошепна Сюзън и двама изпаднаха в истерия.

— Какво внимание към малцинствата. — Хоук се задъхваше от смях. Подпрях глава на ръката си и ги наблюдавах. Като учениците, които започваха да се смеят и при най-безобидната шега и след това не можеха да спрат. За първи път виждах Хоук да губи контрол над себе си. Всъщност Сюзън беше единственият човек, към който той проявяваше нещо повече от приятелска незаинтересованост.

Още два пъти се опитвах да започна, преди те да успеят напълно да се овладеят.

— Когато се вмъкнах в къщата на Пойтрас, намерих връзка ключове и си извадих дубликати.

Сюзън ме гледаше с широко отворени очи, лактите й бяха опрени на масата, а ръцете й — притиснати към устата.

— А-ха — каза тя. — Раменете й се разтърсиха конвулсивно.

— Отиваме довечера и влизаме без предупреждение, — казах на един дъх.

Хоук кимна.

— Ще накарам Ейприл да тръгне със Сюзън, също и Ейми Гурвиц, но ако сама поиска. После ти проверяваш дали мръсните филми са все още там и се обаждаме в полицията. Можеш ли да се справиш с Ейприл, ако тя не иска да тръгне с теб? — попитах Сюзън.

Тя най-накрая бе успяла да се овладее.

— Мисля, че мога. Ако не успея, Хоук ще ми помогне.

— Ако не е твърде зает да предава номера в стил Ричмит Маркъм.

— Ще си взема сопа. В случай че нещо я прихване.

— Добре, да свършваме с пиенето и да се захващаме за работа.

— Просто така?

— Така или иначе трябва да го направим.

— А Ейприл?

— Ти ще я задържиш в колата, когато се появят ченгетата, после ще я откараме у дома и ще си поговорим — вдигнах рамене. — Това е най-доброто, което мога да измисля.

— Най-доброто, което и аз мога да измисля — каза Сюзън.

Платихме и слязохме с асансьора. Двамата със Сюзън бяхме дошли с нейната кола, а Хоук ни чакаше в „Хайът“. Решихме да продължим с колата й и оставихме ягуара на Хоук на паркинга.

Беше тъмно и фаровете на бронкото очертаваха елегантен светъл контур в черната тъмнина на ранната зима. Минахме по моста над реката и Сюзън зави наляво по Комънуелт при знака „Забранен ляв завой“.

— Закононарушение — казах аз.

— Глупав знак. Не виждам защо не трябва да се завива наляво, — промърмори Сюзън.

— Абсолютно си права — потвърдих.

Движехме се край Бостънския университет по Комънуелт.

— Впечатляващ архитектурен комплекс — подхвърли Сюзън.

— Изглежда по-добре, отколкото някои салони на „Макдоналдс“.

На площад Кенмор имаше купон на рокери и гимназисти с пица, хотдог, понички, чийзбургери, гъсти шейкове и бира. Хлапетата се опитваха да изглеждат пораснали. След площада Комънуелт авеню ставаше по-спокойна, Мас авеню, която започваше след завоя, изглеждаше определено надменна. Широката разделителна алея между площад Кенмор и Паблик Гардън бе абсолютно равна. Имаше дървета и пейки, в приятните летни дни бе пълно с деца и кучета, с възрастни двойки, с хлапета, играещи на фризби, и кънкьори, които оживяваха алеята. Сега, през оставащите три тъмни седмици до Коледа тя бе пуста, студена и застинала. Сюзън продължи по Феърли, след това зави към реката, пресече улица Марлборо и зави по Бийкън.

— Воден кран — предупредих Сюзън, тя го видя и паркира пред него. След това започна да лашка камионетката си напред и назад, като се опитваше да застане успоредно на бордюра. Двамата с Хоук си мълчахме през цялото време, докато тя се опитваше да паркира, без да се приближи и на сантиметър до бордюра.

— Знам, че се паркира на заден, обаче мразя да карам на заден ход — каза Сюзън.

Двамата с Хоук продължавахме да си мълчим. Втората поред къща от другата страна на улицата беше на Пойтрас. Лампата на верандата не беше запалена, но между дръпнатите пердета се процеждаше светлина.

Най-накрая Сюзън успя да паркира бронкото — едното му колело стоеше върху бордюра, а задницата му агресивно стърчеше на улицата.

— По дяволите! — ядоса се тя.

Двамата с Хоук си кротувахме. Беше станало много студено. Когато прекосявахме Бийкън, не видях никакви звезди в тесния отрязък от черно небе над улицата. Спрях до вратата и се ослушах. Чух съвсем слаба музика. Доближих ухо до вратата. Музиката се усили. Имах чувството, че чувах едва доловими звуци от разговор и движение като че ли в къщата имаше купон.

— Да отидем отзад и да хвърлим един поглед.

Тръгнахме един след друг, сериозни, мълчаливи. Първо аз, после Сюзън и накрая Хоук — безшумният, почти невидим трети.

Завесата бе спусната, но през една малка пролука успях да надзърна вътре и да видя тълпата за купона. През стъклената врата чувах по-ясно музиката и шума от разговорите. Зад спуснатите щори на останалите етажи също се процеждаше светлина. Махнах с ръка към улица Бийкън, тръгнахме обратно, прекосихме задния двор и излязохме на Феърфийлд, после завихме по Бийкън.

— Голям купон — казах.

— Петък вечер — обясни Хоук.

— Никога не планирай нападение в петък вечер.

— Нищо ли няма да излезе? — попита Сюзън. Хоук ме погледна.

— Защо пък не. Аз имам ключ, можем да влезем и да се поогледаме. Ако купонът наистина е голям и див, едва ли някой ще ни забележи. Хоук кимна.

— Купон, купон! — обади се Сюзън.

Под слабата светлина на уличната лампа успях да видя, че очите й бяха широко отворени, устните й присвити, което при Сюзън бе израз на сдържана възбуда.

Отидохме до вратата и аз леко почуках. Никакъв отговор. Натиснах бравата — беше заключено. Извадих дубликатите и отключих входната врата. Къщата сигурно бе звукоизолирана, защото, когато вратата се отвори, отвътре ни връхлетя невероятна шумотевица. Бумтеше хардрок, чуваха се високи пискливи гласове, звъняха чаши. Влязохме и затворихме вратата. Беше невероятно задушно — дим от цигари и марихуана, алкохолни изпарения, тежка миризма на човешки тела изпълваше въздуха. Съблякохме палтата си в антрето и ги метнахме върху поставката за чадъри. Един едър и навъсен тип се появи на вратата и тръгна към нас. Беше облечен в твърде тясно за него синьо сако, под което ясно се очертаваше пистолета му. Имаше дълги правоъгълни бакенбарди, косата му бе длъжка и се спускаше по гърба му. Хоук се усмихна.

— Какво търсите тук, приятелчета? — каза навъсеният симпатяга.

Хоук се усмихна отново.

— Идваме оттам — небрежно обясни Хоук и посочи с дясната си ръка към стената, върху която бе опрял лявото си рамо. Навъсеният се приближи и начумерено погледна в тази посока.

— Сега ясно ли ти е? — каза Хоук.

Удари го с ръба на дясната си ръка по носа. Чух как костта изпращя. Мъжът изпръхтя, вдигна ръце към лицето си и Хоук го удари отново с ръба на дясната си ръка, но този път малко над лявото ухо. Ръцете на навъсения тип не успяха да допрат лицето му. Те безжизнено се отпуснаха, тялото му — също. Той се свлече на пода по очи и остана да лежи неподвижен. Отворих входната врата. Хоук ми помогна да го издърпаме навън, после се наведе, извади пистолета му и заедно метнахме тялото над парапета в голите зимни храсти. Върнахме се обратно в къщата и Сюзън затвори вратата зад нас. Очите й сияеха. Хоук й подаде пистолета на навъсения тип — колт с къса цев, специално за детективи.

— Прибери го в чантата си. Не е хубаво подобно нещо да се въргаля по земята.

Сюзън го мушна в чантата си. Пистолетът изчезна безпроблемно. Дамската чанта на Сюзън можеше да побере цяла колекция от широкоцевни пушки, без да предизвика и най-малкото подозрение, че Сюзън има в себе си оръжие.

Следвахме миризмата, пушека и шума и се озовахме в гостната. Сюзън стискаше ръката ми.

— Боже господи! — тя беше изумена.

Стаята бе гнездо на разврата, водовъртеж от голи и полуголи крайници и тела. Приличаше на ужасяваща интерпретация на живо на илюстрациите на Густав Дюрер към Дантевия „Ад“. Някъде в това гнездо гърмеше стереоуредба. Димът се бе наслоил под тавана и се завихряше около настолните лампи, изтикван нагоре от нажежените електрически крушки. От грохота на рока цялата къща се тресеше — усещахме вибрациите, както стояхме на стъпалата към гостната. Оставих Хоук да мине пред нас, в случай че Ейприл, Пойтрас или Ейми ни забележат.

Смехът, който преди няколко минути ми се струваше, че чувам в тъмния заден двор, сега се давеше в музиката, груб и дрезгав, и преминаваше в истерия. Наситената миризма на марихуана, на алкохол, парфюм и пот бе прорязана от натрапчива болнична миризма, която не можех да определя. Вероятно етер. Горещината беше убийствена. Беше невъзможно да се диша. Хоук тихичко си подсвиркваше през зъби. Стоеше само на педя от мен, но аз едва успявах да чуя познатата мелодия — американския химн.

— Слава богу, че днес е петък — промърморих на Сюзън.

Това бе същата стая, в която Ейми ми бе сервирала изрядно бира при първото ми идване; сега едва можах да я позная. Много от мебелите липсваха. А останалите бяха изблъскани до стените. Барът беше затрупан с двулитрови бутилки водка и капачки в ярки цветове — жълти, червени и сини. Имаше натикани една в друга пластмасови чаши и голям съд, препълнен с лед, който бе започнал да се топи и бе образувал голяма локва до бутилките с водка. Виждаха се кани с вино, бърбън и обемиста торба с марихуана, която бе разсипана върху бара.

Светлините бяха ярки, те се отразяваха от бежовите стени и осветяваха гостната като снимачна площадка. На стената вляво стоеше телевизор с голям екран, по който вървеше цветен видеофилм — две голи жени и един гол мъж в банята, заети с любовна увертюра, а върху тях душът изливаше струи вода. Те говореха нещо, което потъваше в музиката и смеха.

— По-добре да се смесим с тях — казах на Сюзън и Хоук. — Както сме застанали на стъпалата и ги наблюдаваме отгоре, изглеждаме съвсем подозрително. — Двамата кимнаха и последвахме Хоук три стъпала по-надолу в леговището на звяра. Т. Екелбърг, къде си, точно когато най-много се нуждая от теб?

— Сюз, няма да е зле да погледаш малко филмчето. Може да ти помогне да усъвършенстваш техниката си.

— Това, което правят в тази стая или в този филм, аз не желая да го правя с теб — каза Сюзън тихо.

— Тогава затвори очи и се дръж за мен.

Повечето мъже в стаята бяха на средна възраст, повечето жени — деца. Много от двойките лежаха на пода и се галеха, доколкото можах да видя по-сериозни опити нямаше. Нищо просташко. Прескочихме една от двойките на пода, близо до телевизора. Мъжът имаше късо подстригана сива коса и подрязани сиви мустаци. Носеше копринена риза и червена папийонка. Тя беше по камизола. Ръката му се движеше под камизолата, тя се кикотеше и надигаше чаша, както изглеждаше, с чиста водка към устата му, за да му помогне да пие. Ноктите на ръцете и на краката й бяха лакирани в синьо. Предположих, че е петнадесетгодишна. Висок, ъгловат тип с очила с позлатени рамки се опитваше да танцува на влудяващата музика. Партньорката му бе висока русокоса красавица с неподвижно лице и дълга плитка, която се спускаше по гърба й. Носеше високи обувки, тесни дънки и никаква блуза. Сутиенът й очертаваше тясна черна ивица върху белия й гръб. Имаха проблеми с ритъма, защото и двамата бяха пияни и защото мъжът се опитваше да играе валс и притискаше момичето упорито към себе си. Той се блъсна в мен, каза „’звинете“ и се отдалечи със залитане. Докато ние обикаляхме стаята, той направи опит да завърти партньорката си, двамата залитнаха, тя се стовари отгоре му и те останаха да лежат на пода.

Сюзън прошепна в ухото ми:

— Това е Фостър Кармайкъл. Член на щатската комисия по образованието.

— Каква всеотдайност! Занимава се с децата дори и през почивните си дни.

Върху масата за кафе в дъното на стаята се бе изправило чернокосо момиче с луничаво ирландско лице и се опитваше да показва бавен стриптийз, като танцуваше на музика, която само тя чуваше. Движенията й бяха бавни, лицето — замръзнало, подобно на професионално, в страстна усмивка. Тя се бореше с дрехите си. Беше твърде пияна, за да разбере, че стриптийз не се прави с обикновени дрехи. Беше невъзможно да се измъкнеш от тесните си дънки и в същото време да го правиш грациозно като Джимси Роуз Лий.

Ейприл не беше в гостната — нито Ейми, нито Пойтрас. Сюзън позна още двама от своите колеги, а аз един — щатски депутат. Когато си пробивахме път обратно към стъпалата, един от мъжете на пода плъзна ръка по крака на Сюзън. Стъпих върху стомаха му и той отдръпна ръката си.

— Сюз, ето това е истински комплимент — казах на ухото й. — Помисли те за ученичка.

— А теб за скандалджия.

— И е напълно прав.

Успяхме да стигнем до стълбите. Потта бе избила по ризата ми, мократа ми яка беше клюмнала като старо глухарче. Усетих, че стискам ръката на Сюзън. Когато Хоук застана до нас на стълбите, лицето му лъщеше от пот.

— Знаят как да си направят весело — каза той.

Мъжът, върху когото бях стъпил, повръщаше на пода. Никой не му обърна внимание.

— Класно.

Антрето, което преди ми се струваше потискащо, сега, след гостната, изглеждаше просторно и хладно. Тръгнах първи нагоре по стълбите, след мен, хванала ръката ми, вървеше Сюзън, след нея беше Хоук. В коридора на втория етаж три двойки „декември — май“ бяха насядали в кръг и си подаваха една дълга лула. Никой не ни обърна внимание, когато минахме покрай тях и влязохме в главната спалня. В леглото лежаха един мъж с три млади момичета. Всички без дрехи. Бяха много заети. Никое от момичетата не беше Ейприл и затова затворих вратата. Гостите в кабинета на Пойтрас бяха също много заети и се забавляваха върху един въртящ се стол — много изобретателно.

— На въртящ се стол!? Сюзън беше удивена.

— Да искаш, да можеш и да не се предаваш — казах аз.

В стаята за гости също кипеше бурна дейност. А в банята ставаше нещо още по-бурно. Пойтрас и момичетата не участваха. Те бяха заети на третия етаж.