Дженифър Ашли
Моят съсед пиратът (30)

30

Грейсън чу протяжния вик на Александра, прекъснат от шумен плясък. Само след секунда той също беше във водата. „Аргонавт“ газеше дълбоко и падането не беше толкова дълго. Ударът също не беше много силен. Грейсън знаеше, че има мъже, паднали от кораб и сериозно пострадали. Но какво значение имаха няколко счупени кости, след като съществуваше опасност да се удавят?

Грейсън мислеше само за тежката верига, свързваща китките на Александра, която със сигурност я теглеше към дъното. Изплува на повърхността и шумно пое въздух. Ботушите му се напълниха с вода и той ги смъкна трескаво от краката си, докато търсеше да види някъде Александра и Ардмор.

Само след миг някой подаде глава над водата на около метър и половина вдясно от него. Ардмор, разбира се. Закашля се и напълни дробовете си с въздух.

— Къде е тя? — изкрещя Грейсън.

Ардмор поклати глава.

— Търси я! — изфуча Грейсън и Ардмор моментално се потопи. Грейсън го последва. Полагаше усилия да държи очите си широко отворени въпреки солената, тинеста вода. За съжаление не виждаше почти нищо. Само на метър под водната повърхност цареше непроницаем мрак.

Посегна към сянката, която премина покрай него, но улови само водорасли. Внезапно нещо го удари. Ардмор се понесе нанякъде, удряйки силно с крака. Грейсън не издържаше повече. Дробовете му пареха. Излезе на повърхността, пое дълбоко въздух и отново се потопи.

Ей там! Това не беше ли… Не изчака да разпознае сянката, а заплува към нея и посегна отдалеч.

Усети между пръстите си косата на Александра и едва не извика от неописуемо облекчение. Носена от бавно подводно течение, тя потъваше и съпротивата й отслабваше с всяка минута.

Той напрегна всичките си сили, потопи се по-дълбоко, мушна ръце под нея и щом стигна до раменете й, я обхвана здраво.

Тежката верига моментално повлече и него към дъното. Само да стигне до повърхността! Там ще я прегърне, за да я предпази от удавяне. Заплува с всички сили, но течението на Темза и отливът теглеха краката му назад и надолу.

Внезапно тежестта намаля. Ардмор бе уловил другата ръка на Александра и я теглеше нагоре. Двамата мъже заплуваха с мощни тласъци, придържайки жената помежду си.

Грейсън пръв подаде глава над водата и жадно пое въздух. След преживяното напрежение му се зави свят.

Александра се закашля мъчително. Веригата все така я теглеше към дъното.

Ардмор изплува от другата й страна. Двамата с Грейсън вдишаха главата й над водата и не позволиха вълните да я заливат. Изчакаха кашлицата да премине и тя да започне да диша нормално. Но очите й останаха затворени, ръцете безволно отпуснати.

Трябваше да я извадят от водата. Но брегът беше твърде далеч, а трите кораба, между които се бореха за живота й, кръжаха наоколо като опасни хищници. Всеки път, когато „Аргонавт“ или „Маджести“ правеха опит да обърнат, за да вземат тримата корабокрушенци на борда, Бърчърд даваше залп с оръдията си.

Грейсън сложи главата на Александра на рамото си — така устата и носът й оставаха над водата. Веригата тежеше между голите й крака. Сграбчи едната й ръка и изграчи:

— Дай ми ключа!

Ардмор поклати глава.

— На кораба е.

— Ти си непоправим мръсник!

— Да не е скачала от борда.

Грейсън го изгледа мрачно. Ако не беше Александра, щеше да се хвърли върху Ардмор и да го довърши. С най-голямо удоволствие. Ще държи главата му под водата и ще остане така, докато Джеймс Ардмор завинаги престане да бъде заплаха за него и за хората, които обича.

Ала въпреки шева Грейсън разбра какво има предвид врагът му. Ардмор беше човек, който много трудно обикваше някого. Малкото хора, които беше обичал — Сара и брат му, — вече не бяха между живите и Грейсън беше изиграл известна роля за смъртта им. Не беше съвсем наясно какво е изпитвал Ардмор към Сара. А с брат му всичко се случи поради нещастно стечение на обстоятелствата. Грейсън олицетворяваше голямата болка в живота на Ардмор, затова не беше чудно, че той го мрази с цялата сила на сърцето си.

Ала мъчението още не беше свършило. Ако Александра умре, животът на Ардмор няма да струва пукната пара. Водата беше студена и краката и ръцете на Грейсън скоро натежаха. Ардмор също дишаше трудно. Ако скоро не стигнат до брега или не я извадят от вълните, и тримата ще замръзнат.

— Лодка! — извика изведнъж Ардмор и посочи с брадичка зад Грейсън. Той се обърна бързо и успя да види малката лодка, която обикновено стоеше вързана на палубата на „Маджести“. Браво на Джейкъбс! Колкото и да беше зает с битката, умният помощник на Грейсън се бе сетил да им даде поне този шанс. В лодката нямаше човек и тя се люлееше по вълните зад „Маджести“.

Без да кажат и дума, Грейсън и Ардмор заплуваха натам, теглейки Александра.

Експлозия разтърси въздуха. „Маджести“ бе дал залп с всички оръдия по широката страна на кораба на Бърчърд. Грейсън чу крясъка на капитанката. За съжаление не улучиха буретата с барут. Корабът оцеля и този път и отговори на удара.

Ардмор пръв стигна до лодката. Лекият съд се люлееше опасно, но той го задържа. Грейсън се вкопчи с едната ръка в борда, с другата вдигна Александра и я хвърли в лодката. Гърдите и дупето й бяха леденостудени, краката й не се движеха. Тя рухна на дъното на лодката и веригата издрънча заплашително.

— Качвай се! — извика прегракнало Ардмор.

Грейсън го послуша. С последни сили се прехвърли през борда и падна до Александра. Поемаше въздух като риба, изхвърлена на сушата, кашляше и плюеше вода.

Свита на кълбо, Александра лежеше на дъските. Устните й бяха сини, трепереше с цялото си тяло. Слава богу, бе паднала точно върху няколкото одеяла, които грижливият Джейкъбс бе сложил в лодката. Грейсън видя още малък мях за вино, завързан за пейката на гребците.

Ардмор се хвана за борда и се опита да се изтегли нагоре, но почти веднага изчезна. Опита отново и лицето му се изкриви безпомощно. Въздъхна и затвори очи. Явно силите му изневеряваха. Грейсън пропълзя покрай Александра и стъпи на носа. Наведе се, хвана Ардмор за колана на панталона и го изтегли в лодката.

Ардмор се свлече на дъските и мъчително пое въздух. Грейсън го остави да лежи. Смъкна мократа си риза и се върна при Александра. Уви я в одеялата и силно я притисна до себе си. Тя дишаше тежко, очите й бяха затворени, но поне не кашляше.

Грейсън се наведе над лицето й и в очите му запариха сълзи.

— Обичам те, Александра — пошепна задавено той. — Винаги ще те обичам.

Александра излезе бавно от тъмното и страшно състояние на полусън и полусъзнание. Чувстваше се забележително топла и доволна за човек, който за малко не се е удавил. Две силни ръце я държаха здраво, топъл дъх галеше лицето й.

— Обичам те — пошепна дрезгав глас.

Думите я стоплиха до пръстите на краката.

— Грейсън! — проговори с мъка тя. — Значи съм те спасила!

— Добре ли си, сърце мое?

Александра отвори очи и смаяно разбра, че се намира в малка лодка сред бурното море. Затова пък беше в прегръдките на Грейсън.

— Сърце мое — повтори той с пресекващ глас. — А аз си мислех, че съм те изгубил.

— Нали съм тук. — Александра направи опит да се усмихне. — Мъртъв ли е капитан Ардмор?

— Не. — Гласът на капитана дойде от другия край на лодката и Александра направи опит да вдигне глава, но се отказа. Капитан Ардмор седеше на носа. Беше свалил жакета си и по голите му гърди пръскаше вода.

— Защо, по дяволите, ме блъснахте във водата? — попита сърдито той.

— За да ви попреча да убиете Грейсън. — Въпреки изтощението си Александра упорито вирна брадичка. — И ще продължавам да ви преча, ако пак се опитате.

Ардмор я погледна невярващо.

— Тя е дракон, Финли!

Грейсън се изсмя дълбоко и гърлено.

— Сигурно, но е моят дракон! — Отвори мяха за вино и го поднесе към устата на Александра. Лъхна я миризма на алкохол и тя се отвърна отвратено. — Пий! — заповяда енергично Грейсън.

Александра никога не беше пила ракия, камо ли пък от мях за вино. Но откакто се бе запознала със своя съсед пирата, беше научила много нови неща. Вече знаеше как да пие от черпак, как да се качва на кораб, как да се люби страстно на тясната койка в капитанската каюта…

Силното питие стопли устата й и тя го глътна смело. Закашля се, но горещината бързо стигна чак до стомаха й. Веднага се почувства малко по-добре.

Грейсън подаде мяха на Ардмор. Той отпи голяма глътка, обърса устата си, пи още веднъж и върна мяха.

Разнесе се силен гръм и тримата подскочиха. Ардмор се изправи и вдигна греблото, което Джейкъбс бе оставил на дъното на лодката. Грейсън настани Александра на пейката, заповяда й да се държи здраво, целуна я набързо и хвана кормилото.

„Аргонавт“ се бе обърнал и взе курс към кораба, на който стоеше гордо изправен капитан Бърчърд. Малката лодка беше точно на пътя му и човекът на кормилото изобщо не направи опит да я избегне.

Без да разменят дори една дума, Грейсън и Ардмор залегнаха над веслата, за да се измъкнат от опасното положение. Джеймс гребеше с всички сили, докато Грейсън се опитваше да направлява движението на лодката през разбушуваното море. Непрекъснато му се налагаше да коригира курса и няколко пъти неволно блъсна Александра, но дори не помисли да й се извини. Ардмор гребеше като луд и мускулите му изпъкваха.

Александра седеше, увита в одеялата, и наблюдаваше двамата мъже. Спомни си как се бе стреснала от голотата на Грейсън в нощта, когато го спаси от въжето, и едва не се изсмя. Сега й беше ясно, че тялото му е прекрасно, че никога няма да се насити да го гледа. Русата му коса, сега потъмняла от влага, се къдреше по широките рамене, утринното слънце хвърляше светлини и сенки върху твърдите мускули на гръдния кош. Тялото му беше осеяно с белези, полускрити от блестящата под слънцето коса.

Двамата мъже гребяха мълчаливо, в съвършена хармония, сякаш винаги бяха правили само това. Като смъртни врагове са величествени, каза си Александра и се опита да си представи колко по-могъщи биха били като приятели.

Лодката буквално хвърчеше по водата. Успяха да избегнат „Аргонавт“, но минаването му ги разлюля силно. Хендерсън се наведе през парапета, за да види какво става в лодката. Слънцето позлатяваше светлата му коса и очилата. Александра извади ръка от одеялото и му махна. В нейните очи той бе изкупил вината си — нали в последния момент й се притече на помощ на помощ. Изправи се срещу капитана си. Ардмор отдалечи лодката от сражаващите се кораби й най-сетне прибра греблото. Двамата с Грейсън следяха напрегнато битката, като всеки, естествено, беше загрижен за собствения си кораб.

Засега „Маджести“ нямаше сериозни повреди, затова пръв нападна кораба на Бърчърд и капитанът трябваше да даде заповед за обръщане. „Аргонавт“ напредваше бързо от другата страна, макар че две платна висяха безпомощно. Разстоянието до кораба на Бърчърд бързо намаляваше.

— Проклятие, Иън! — изрева Ардмор. — Какво смятате да правите?

— Ще се забие в Бърчърд — обясни спокойно Грейсън. — Много добре.

— Добре? Добре? Това е моят кораб!

Грейсън следеше маневрата с блеснали очи. „Аргонавт“ поддържаше курса и непрестанно увеличаваше скоростта. Бърчърд ревеше заповеди и отчаяно се опитваше да изведе кораба си от опасната зона, макар да съзнаваше, че няма шансове да пропълзи между двата здрави съда. Ако успееше, „Аргонавт“ и „Маджести“ щяха да се сблъскат. Но времето не стигна, за да се измъкне.

Бушпритът на „Аргонавт“ се заби в кърмовата палуба на пиратския кораб. Грейсън, Ардмор и Александра чуха първо трясък на дърво, пръскане на стъкло, и човешки викове. В следващия миг по една от мачтите пропълзяха пламъци. Артилеристите на Бърчърд бяха готови да дадат залп, но барутът се подпали и избухна с грозен гръм. Лумнаха пламъци.

Ардмор скочи и замаха отчаяно.

— Изчезвай оттам, Иън!

„Аргонавт“ направи умела маневра и отнесе остатъците от кърмовата палуба на Бърчърд. Плъзна се бързо покрай горящия кораб и се отдалечи. Когато отмина опасната зона, Ардмор издиша облекчено и отново си седна на мястото.

„Маджести“ се приближи към кораба на Бърчърд от другата страна. Сега Грейсън се изправи на пейката и затаи дъх, докато корабът му направи елегантен завой и даде залп по широката страна. Корабът на Бърчърд се разтърси из основи и избухна в пламъци. Моряците скачаха през парапета в морето и плуваха като бесни, за да се отдалечат по-бързо от потъващия кораб. „Маджести“ пусна няколко лодки, за да събере оцелелите.

Грейсън седна на пейката и хвана кормилото. Ардмор отново започна да гребе.

Скоро стигнаха до „Аргонавт“. На носа зееше тъмна дупка. Бушпритът беше натрошен и голямо парче от него се люлееше над водата като пречупена ръка на великан. Ардмор изруга задавено.

— Проклет да си, О’Мали!

Грейсън избухна в тих смях.

— Горе главата! Ще го ремонтираш. Ще го направят като нов и ще стигнеш безпрепятствено до Южна Каролина.

Ардмор не отговори.

Моряците на „Маджести“ събираха пиратите, скочили от борда на кораба. Никой не се опитваше да се съпротивлява, напротив, оцелелите се радваха, че хората на Грейсън ги вадят от студената вода.

Внезапно Грейсън присви очи и посочи нещо във водата пред тях. Пое курс към него и даде знак на Ардмор да гребе внимателно. Ардмор се подчини мълчаливо.

Когато лодката наближи показаното от Грейсън място, Александра видя, че във водата плува тяло. Лодките на „Маджести“ бяха доста далеч и явно никой не го беше забелязал. Тялото беше облечено в син жакет. Ардмор се приближи. Грейсън пусна кормилото, наведе се през борда и извлече човека в лодката.

Александра бе отгатнала правилно — това беше Бърчърд. Пиратът се закашля мъчително, сгърчи се и изплю вода. Полежа малко на дъното на лодката, после бавно се надигна.

Александра извика смаяно. Синият жакет на Бърчърд беше разкъсан, бялата риза под него се беше отворила от шията до талията и разкриваше малки, твърди женски гърди с щръкнали от студа зърна.

— Божичко! — прошепна невярващо Александра.

Късите коси на жената бяха залепнали за главата. Лицето й беше съвсем обикновено и много лесно можеше да мине за мъжко, а гърдите й бяха толкова малки, чу дори не се налагаше да ги стяга.

Грейсън изобщо не се изненада. Знаел е, а не ми е казал, ядоса се Александра. Ардмор обаче остана като ударен от гръм. Измери жената от главата до петите с широко отворени очи и изръмжа ядно.

— О, виждам, че си спомняте за мен! — изфуча пиратката, трепереща от гняв.

Ардмор я гледаше безмълвно.

Бърчърд се извърна към Грейсън.

— Знаех, че ще ме измамите. — Усмихна се злобно и продължи: — Знаех също, че двамата с Ардмор никога няма да се биете заедно, дори срещу мен. Едва след като паднахте зад борда, лейтенантите ви реагираха адекватно.

Погледът й се местеше между двамата мъже. Сякаш не забелязваше присъствието на Александра.

— Дори да ме убиете, ще умра щастлива. Успях да си отмъстя.

— Така ли мислите, мадам? — попита язвително Грейсън. — Корабът ви потъва.

— Какво ме е грижа? Купих го набързо, събрах идиотски екипаж. Като узнах, че капитан Финли е станал виконт, трябваше да дойда в Лондон, за да видя как живее. — В гласа й звучеше безкрайно презрение. — Как не се сетих, че моментално ще се свържете с Адмиралтейството. Вие сте лицемер. После чух, че това ви е скарало с Ардмор и се успокоих. Вие сам ми дадохте възможност да си отмъстя.

Ардмор я гледаше с присвити очи.

— За какво говори тази?

— Дамата храни смъртоносна омраза към нас — обясни спокойно Грейсън. — Твърди, че преди много години сме я унижили.

— Ние сме я унижили? — Изненадата на Ардмор беше съвсем искрена.

Грейсън кимна. Защо се хили така, запита се раздразнено Александра. Не е редно да се весели в тази ситуация. Погледна го с надежда да чуе обясненията му, но за нейно разочарование той не каза нищо повече.

— Да, унижихте ме — потвърди с омраза Бърчърд. — Минаха години, докато отново си стъпя на краката.

Ардмор изръмжа раздразнено.

— Сигурно не ви е навредило, че откраднахте парите ни, дрехите и всички ценни неща, които носехме.

Александра наостри уши.

— Грейсън… — започна тя, но Бърчърд се обърна към нея и погледът й я накара да млъкне.

— Ти! — изсъска вбесено жената. — Мислех си, че чрез теб ще се добера до Финли, но ти се оказа напълно безполезна. Ти си като тях.

Александра все още не разбираше какво говори жената.

— Защо не ми казахте, че не сте мъж? — попита обидено тя. — Защо ме ухажвахте? — Обърна се към Грейсън и му напомни: — Дори беше в списъка ми.

— Какъв списък? — попита Бърчърд.

— Списъкът със… о, няма значение.

Бърчърд отново престана да й обръща внимание.

— Все пак си струваше, защото отново ви събрах заедно. Прочутите капитани Ардмор и Финли — заяви с насмешка тя и се обърна към Ардмор. — Виждам колко силна е омразата ви към него. Това ми харесва.

Ардмор мрачно отговори на погледа й.

— Не се нуждая от вас, за да го мразя.

Думите му явно засегнаха Бърчърд.

— О, не! Аз съм причината. Аз забих клин между вас.

Ардмор я изгледа скептично.

— Той ми отне Сара съвсем сам. Не вие сте я накарали да отиде при него.

Бърчърд отметна глава и избухна в смях.

— Но разбира се, че аз я подтикнах! Бях там. В Таити. Видях ви тримата. Видях как тя тайно се усмихваше на Финли зад гърба ви. Като заминахте, й обясних, че Финли ще я направи по-богата, отколкото може да си представи, че ще я отведе в Англия и ще я настани в палат. Казах й, че трябва само да отиде при него, за да има всичко. — Бърчърд се засмя отново и добави: — Разбира се, глупачката ми повярва.

— Какво?

Грейсън беше поразен. Сините му очи станаха студени като морето наоколо.

Бърчърд се смееше неудържимо и се удряше по хълбоците.

— Сара беше умница. Убеди ви да се ожените за нея. Горкичката! Явно сте я разочаровали, защото скоро ви напусна. Ако беше малко по-търпелива, щеше да стане виконтеса.

Грейсън я прониза с поглед. Александра се уви по-плътно в одеялата и продължи да слуша напрегнато.

Ардмор сложи край на подигравателния смях.

— Това няма значение. За мен е важно единствено, че той ми я отне.

— Това беше номер — обясни отвисоко Бърчърд. — Номер, измислен от мен.

Изведнъж погледът на Ардмор стана опасно студен.

— Да не би да сте убили и брат ми?

За ужас на Александра жената кимна. Очите й светеха трескаво, а под утринното слънце бледата й кожа изглеждаше направо восъчна.

— О, да, Джеймс Ардмор, аз убих брат ви. — Ухили се като дявол и обясни: — Аз излъгах скъпия Пол, че Грейсън Финли е заловил кораб с роби и смята да продаде бедните хорица в Барбадос. Казах му още, че е избил всички, за които не се е намерило място на кораба му. Брат ви беше готов да повярва най-лошото за Финли и веднага се хвана в капана.

Ардмор не помръдваше, но зелените му очи бяха ледени като зимна буря. Бърчърд продължи със злобно задоволство:

— Не ми беше трудно да вкарам един от хората си в екипажа на Финли. Лесно убедих лудия ви брат, че може да унищожи „Маджести“ само в директен двубой. Моят човек застреля Пол Ардмор по моя заповед. Аз го направих. Аз успях да скарам прославените капитани Финли й Ардмор. Аз! Оттогава ви наблюдавам отдалеч и гледам как се ръфате като бесни кучета.

Грейсън стискаше кормилото с такава сила, че ръцете му посиняха. Ардмор не помръдваше. Александра обаче държа на напрежението.

— Проклета глупачка! — изкрещя извън себе си тя и стисна пръсти в юмруци. Беше толкова бясна, че се запъваше. — Защо, за бога, е трябвало да скарате двама достойни мъже?

В очите на Бърчърд пламна огън.

— Защото вашите благородни, изискани капитани Ардмор и Финли ми отнеха невинността, моя скъпа, сладка мисис Алистър! Отведоха ме на кораба си, изнасилиха ме многократно, а после…

— Защото вашите благородни, изискани капитани Ардмор и Финли ми отнеха невинността, моя скъпа, сладка мисис Алистър! Отведоха ме на кораба си, изнасилиха ме многократно, а после…

— Александра е права — вие наистина сте глупачка! — прекъсна я рязко Грейсън. — Защо за разнообразие поне веднъж не кажете истината? Ние изобщо не ви докоснахме. Заварихме ви в онази кръчма в Ямайка и ви разобличихме като жена. Точно това не ни простихте през всичките тези години, нали? Според мен самата вие не сте съвсем, наясно дали сте мъж или жена — нищо, че тъпчехте ленени рула в панталона си. Нима не ви беше достатъчно, че ни унижихте? Никога не съм виждал Иън О’Мали да се смее така. Никога!

Бърчърд отново се изсмя злобно.

— Разбира се, че не ми беше достатъчно! Знаете ли какво ми причинихте? Трябваше да напусна кораба си. Да наема нов екипаж. Започнах работа като обикновен моряк. Ядях червив хляб и се трудех от зори до мрак, докато най-сетне успях да се сдобия със собствен кораб. И всичко това заради вас!

Тя се изплю презрително. Плюнката улучи Ардмор в брадичката и капна върху мократа му гръд.

Той скочи изведнъж и се стрелна напред като змия. Бърчърд успя само да го погледне изненадано. В следващия миг вече беше пленница в силните му ръце. Тя се отбраняваше отчаяно, търсеше оръжие, но Ардмор я държеше здраво. Мускулите му изпъкнаха застрашително.

Лодката се разлюля опасно и Грейсън посегна към кормилото. Александра седеше на пейката и не смееше да се помръдне.

— Вие убихте брат ми! — изсъска Ардмор. — Убихте Пол само за да задоволите проклетата си гордост!

— Заради вашата гордост — възрази задавено Бърчърд. — Заради вашата надменност и защото ме разголихте.

Ардмор изрева като ранен хищник и вдигна Бърчърд високо във въздуха. Грейсън се изправи, за да го спре, но закъсня с една секунда. Ардмор стисна шията на пищящата жена като в железни клещи.

Александра чу трошене на кости и задавено хъркане. Преди да затвори очи, видя как главата на жената се килна настрана. Пълните със страх очи помътняха и угаснаха.

Трупът на Бърчърд увисна в ръцете на Ардмор. Дишайки тежко, той погледна лицето на убитата, изръмжа и я метна в морето.

В лодката настана мълчание. На известно разстояние „Маджести“ обърна бавно. „Аргонавт“, който беше по-малък и повратлив, се отстрани от пътя на големия кораб.

Ардмор проследи маневрата на двата съда. Неподвижното му лице не издаваше никакви емоции. След малко обърна гръб на Грейсън и Александра и падна на колене.

Александра чу задавен, мъчителен звук. В първи миг помисли, че капитан Ардмор повръща, но после разбра, че той плаче.

Сърцето й се сви от болка. Ардмор страдаше. Истината го бе улучила болезнено. Жаждата за отмъщение бе угаснала завинаги. Дали съжаляваше за края на приятелството си с Грейсън Финли? След ужасните рани, които си бяха нанесли, след омразата, която Бърчърд беше посяла между тях, вече не можеха да върнат доверието помежду си. Александра се уви в едно одеяло и се изправи, за да отиде при него.

Грейсън сложи ръка на рамото й.

— Остави го.

Александра се намръщи и го отстрани от пътя си. Защо мъжете винаги си мислеха, че никой мъж не иска да бъде утешаван? Поклати глава и отиде на носа.

— Моля ви, спрете. — Помилва тресящите се рамене на Ардмор и зашепна утешителни думички. Той бе притиснал юмруци към очите си, по бузите му се стичаха сълзи. Александра хвърли бърз поглед към Грейсън, който отново държеше кормилото. Лицето му беше овладяно, но погледът му изразяваше съгласие.

Александра се съсредоточи отново върху Ардмор.

— Всичко свърши — рече тихо тя и помилва косата му. — Най-сетне можете да оставите болката зад гърба си и да погледнете напред. Сега е сутрин, мистър Ардмор. Започва нов ден. Нов живот. Нови възможности.

Ардмор вдигна глава, но не погледна Александра, а покрай нея към Грейсън. Зелените му очи плуваха в сълзи. Грейсън вдигна рамене.

— Тя е твоя — заяви Ардмор.

Грейсън кимна с усмивка.

— Знам, Джеймс.

Александра отново го потупа по рамото.

— Дано корабите дойдат по-скоро. Умирам от студ.

Въпреки одеялото студеният вятър пронизваше крайниците й. Ардмор изтри сълзите си и отново се обърна към Грейсън:

— Студено й е, не виждаш ли!

— Трябва да я стоплим — засмя се Грейсън.

Ардмор кимна. Огънят на омразата беше угаснал. Вече не изглеждаше страшен, само самотен и съкрушен.

Лодката се залюля. Грейсън се премести на предната пейка и прегърна Александра. Тя се сгуши в обятията му и се притисна до студената, мокра гръд. Най-прекрасната опора на света.

Внезапно усети зад себе си Ардмор. Погледна обезпокоено Грейсън, но той едва забележимо поклати глава. Александра разбра. Ардмор и Грейсън щяха да я настанят помежду си и да я топлят с телата си. Когато Ардмор притисна едрото си тяло към нейното, тя усети благодатна топлина. Скоро крайниците й престанаха да треперят.

Неудобната поза събра двамата бивши смъртни врагове. Ардмор преметна ръка върху рамото на Грейсън, който се ухили и от своя страна метна крак върху бедрото на Ардмор.

— Ах, Джеймс — промърмори похотливо той, — от последния път мина много време.

— Млъкни, Финли — изръмжа Ардмор, но и неговият глас трепереше подозрително. — Мразя те! Наистина те мразя!