Дженифър Ашли
Моят съсед пиратът (23)

23

Александра едва дишаше.

— Да се омъжа за вас?

— Да. — Очите му святкаха трескаво. — Заминете с мен. Ще ви отведа в Чарлстаун. Там имам голяма къща. Нищо няма да ви липсва. Тук нямате почти нищо, но там всеки ще се възхищава на красотата и елегантността ви. Ще водите изискан живот, обещавам ви.

— Мистър Ардмор…

— Казвам се Джеймс. Ясно ми е, че ме мразите, но това ще се промени. Ако дойдете с мен, ще оставя Финли жив. Никога няма да се върна в Англия. Нека той си остане тук с Маги. Никога вече няма да се срещнем.

Което означаваше, че и Александра няма да види повече Грейсън Финли. И Маги. Тази представа й причини болка.

— Наистина ли ще го оставите на мира? Давате ли ми думата си?

— Обещавам, Александра.

Отчаяна, тя поклати глава.

— Веднъж вече нарушихте обещанието си. Опитахте се да го убиете.

— Защото повярвах, че е нарушил уговорката ни. Какво друго можех да си помисля, като кани в дома си хора от Адмиралтейството? Мислех, че ме е предал. И все още не съм убеден, че не го е направил.

— Той е човек на честта. — Думите имаха горчив вкус в устата й. — Той ще изпълни своята част от уговорката.

Ардмор я притисна по-силно към пода.

— Знаете ли, започва да ми писва от вашата преданост към него. Омъжете се за мен и ще го пощадя. Ако откажете, ще го убия. Изборът е ваш.

— Как е възможно да искате това от мен? — попита с натежал от сълзи глас Александра. — Знаете, че ви мразя.

— Но аз ще ви накарам да ме обичате. Вие сте прекрасна жена, Александра. И истинска дама. Финли не е достоен за вас.

Той се наведе и я целуна. Тя стисна устни и се опита да се извърне, но той я последва. Езикът му се плъзна по устата й.

— Пуснете ме!

Дишайки тежко, Ардмор вдиша глава.

— Ако ви пусна, той ще умре.

— Тогава поне нека поговорим разумно.

Мъжът се изсмя брутално.

— Когато става въпрос за Финли, разумът губи значението си.

— И той казва същото за вас.

— Наистина ли? Ясно е, че двамата няма да се разберем. Не можем да общуваме нормално. Е, какъв е отговорът ви?

Александра затвори очи. Горещият му дъх в лицето й, пръстите, заровени в косата й, не й позволяваха да пренебрегне присъствието му. Да се омъжи за него и да спаси живота на Грейсън… Отвори очи и попита с тон на строга учителка:

— Откъде мога да съм сигурна, че няма да нарушите обещанието си? Какво ще стане, ако се омъжа за вас, а вие извършите хладнокръвно убийство?

Усмивката му я уплаши повече от думите, които изрече.

— Като знае, че сте с мен, той и без това ще умре. Всеки ден ще умира по малко и накрая вече няма да го има. Това ме изпълва с повече удовлетворение, отколкото ако го видя как се люлее обесен на реята.

Ти си глупак, искаше да му каже Александра и едва удържа истеричния си смях. Грейсън ще побеснее, но надали ще умре от мъка.

Да, двамата бяха споделили леглото, бяха се наслаждавали на телата си, но той никога не бе дори намекнал, че чувствата му към нея са по-дълбоки. Той обичаше единствено Маги — това се виждаше. Александра беше за него само средство за приятно прекарване на времето.

Накратко казано, тя можеше да спаси живота му. Знаеше, че мистър Ардмор ще сдържи обещанието си — тя самата щеше да се погрижи за това. Даже ако трябва да го прикове към стената.

Пое дълбоко въздух и заяви:

— Е, добре, мистър Ардмор, ще се омъжа за вас. — Вдигна ръка и продължи натъртено: — Но само ако ми обещаете, че ще напуснем Англия веднага след като сключим брак.

В очите му светна живот.

— Ако искате, ще отплаваме още преди да се оженим. Аз не мога да изляза на светло и да се оженя официално в Англия. Съберете багажа си и Хендерсън ще ви доведе на „Аргонавт“. Ще се венчаем, щом напуснем Англия.

Безумната му усмивка се задълбочи и той се наведе над нея.

Александра сложи ръка върху брадичката му.

— А какво ще стане с мадам Дьо Лорен?

— Мадам Дьо Лорен? — повтори намръщено Ардмор. — Какво общо има тя?

— Как ще реагира, ако се ожените за мен?

— Мадам Дьо Лорен няма думата по този въпрос.

— Вероятно тя мисли по друг начин. Сигурна съм, че ви обича.

Той изръмжа нетърпеливо.

— Мадам Дьо Лорен обича Франция и Наполеон. В този ред. Аз съм доста по-надолу в списъка й.

— Обаче… — Александра се намръщи замислено. — Самият вие казахте, че тя никога не би предала своя крал на Наполеон. Следователно не е възможно тя да го е отвлякла.

— Не. Аз казах, че никой емигрант не би направил това. Никога не съм твърдял, че мадам Дьо Лорен е емигрантка. Нейното изгнание е доброволно и ще продължи, докато Наполеон покори цяла Европа. Дотогава тя ще прави всичко, което зависи от нея, за да му помага.

— Искате да кажете, че сте дали убежище на една френска шпионка?

Ардмор нетърпеливо поклати глава.

— Тя ме използва. После ще изчезне. Колкото по-скоро се омъжите за мен, толкова по-рано дамата ще се върне във Франция.

— Ще ми трябва малко време…

— Не, Александра. Нямате никакво време. Кой знае дали няма да отидете в Адмиралтейството или да се съюзите зад гърба ми с Финли. Съберете си багажа. Ще изпратя Хендерсън да ви вземе. Няма да ви пусна на борда на „Аргонавт“, ако ви придружава друг, освен мен.

Александра загуби кураж.

— Не вярвам, че мистър Хендерсън ще ви помогне да ме отведете.

— Защо? Защото и той е омагьосан от вас? Ще ми помогне, защото знае какво ще му се случи, ако откаже. Освен това няма да му е приятно Адмиралтейството да го разпитва за миналото му. Аз съм се подсигурил отвсякъде, скъпа Александра. Вашият скъп Финли също ми е в ръцете.

— Аз…

Той притисна устни върху нейните, за да й попречи да говори.

— Вие ми обещахте, Александра. — Гласът му беше опасно тих. — В Англия годежът е обвързващ като женитбата. Няма да ви позволя да нарушите думата си.

Ардмор се изправи с гъвкавостта на хищник и Александра потръпна. Улови ръката й и я издърпа да стане.

— Мистър Хендерсън ще дойде, щом се стъмни. Побързайте с багажа.

Целуна я за последен път. Тя не реагира, а остана като упоена в прегръдката му. Първият й брак бе приключил с безчувственост и тя се бе заклела, че никога вече няма да се омъжи за същия тип мъж.

След като Ардмор си отиде, Александра дълго стоя до прозореца. Размишляваше трескаво и нервно мачкаше ръце. На всяка цена трябваше да потисне гаденето, което стягаше гърлото й. Накрая тръсна глава и се запъти към вратата.

— Обещанието е валидно само когато е дадено пред свидетели, мистър Ардмор — заяви твърдо тя.

 

 

— О, ето я и всемирно известната мадам Дьо Лорен — изрече подигравателно Грейсън и скръсти ръце. — Добре дошла.

Червенокосата жена проследи със зъл поглед Оливър, който я бе довел при господаря си.

— Какво искате, Грейсън? Заета съм.

Французойката носеше изискана рокля от бледозелен муселин с рюшове и панделки в цвят на слонова кост. Раменете й бяха загърнати в лек летен шал, ръцете — скрити в бели ръкавици. Бузите й бяха покрити с дебел пласт руж, устните и искряха кървавочервени.

— Безсрамно лъжете бедните френски емигранти — поясни Грейсън и се облегна на масата. — Убеждавате ги, че ще им помогнете да върнат Луи дьо Бурбон на трона. Каква жестокост.

Мадам Дьо Лорен се вцепени.

— Нямам представа за какво говорите.

— Спестете си усилията. По-добре ми разкажете как накарахте френския крал да участва в интригата ви. Според онова, което Сейнт Клер ми каза за него, би трябвало да е по-внимателен към собствената си персона.

Устните й под червилото побеляха.

— Нямате доказателства.

— Достатъчно е, че ви познавам, Жаклин. — Удостои я с крива усмивка и продължи: — Веднага заподозрях, че имате нещо общо със заговора. После установих, че наистина сте в Англия, и то на кораба на Ардмор. Често посещавате магазина, където бедният крал Луи е бил видян за последен път. Всеки, който ви познава, ще събере две и две.

Дамата хвърли бърз поглед към вратата, за да провери има ли възможност за бягство, но веднага се сети, че Оливър чака от другата страна.

— Какво искате?

Много добре, каза си Грейсън. Не му се слушаха уверения в невинност.

— Пари?

Изобщо не се е променила. Грейсън я изгледа развеселено.

— Благодаря, Жаклин, но аз съм много богат човек. Ако още не знаете, наследих дори титла.

— Знам всичко за проклетите английски аристократи! Но никога не бях помислила, че ще се присъедините към тази сган!

— Още ли сте републиканка? На колко екзекуции присъствахте по време на терора?

— Явно са били недостатъчно! — Мадам Дьо Лорен стисна устни. — Останаха твърде много хора, които си въобразяват, че ще си върнат Франция начело с онзи жалък Луи дьо Бурбон. Все още не сте ми казали какво искате. Тялото ми?

Грейсън избухна в тих смях.

— Не. Искам краля.

— Няма да го получите — отсече сърдито дамата.

— Ходовете ви бяха много дръзки, даже за вас — усмихна се Грейсън. — Размислих и вече знам какво е станало. Луи е влязъл в магазина, но не е излязъл. В каретата се е качило друго лице. Собственикът на магазина, който е верен на своя крал в изгнание, го е откарал с лодка на някакъв кораб. Оттук нататък става загадъчно. Ако в каретата се е качила друга личност, свитата на Луи веднага или поне много скоро е щяла да забележи, че този човек не е кралят. Това означава, че или охранителите са били посветени в плана, или че Луи изобщо не е бил отвличан. Мина доста време, докато осъзная, че и двете са верни. Свитата е била убедена, че кралят ще замине за Франция, а самият Луи изобщо не е проумял, че го отвличат. — Наклони глава и попита любопитно: — Какво мисли кралят?

Жаклин изпухтя презрително.

— Глупакът е убеден, че ще се върне във Франция в целия си блясък. Че ще свали Наполеон, докато императорът завладява Европа с армиите си. — Тя поклати глава и се изсмя злобно. — Лесно ми беше да го убедя.

— Кралете невинаги се отличават с особена интелигентност. Англия не прави изключение в това отношение.

— О, значи сте съгласен с мен? — Лицето й се разведри. — Само умен човек може да царува. Само велика личност като нашия император. Не този жалък дебелак, който няма ум в главата си.

Грейсън поклати глава.

— Не ме разбрахте. Аз предпочитам монархът да е слаб, за да не ми пречи да си гледам работата. В действителност, Жаклин, вашият план ми е напълно безразличен. Не се интересувам от вашия монарх, нито от любимата ви Франция. Искам Луи и вие ще ме заведете при него.

Дамата присви очи.

— Значи не знаете къде е?

— Имам конкретна представа. Обаче бързам. Най-просто ще е вие да ме отведете при него.

Тя го дари с непроницаем поглед.

— И защо да го правя?

— Защото знаеш на какво съм способен — изсъска тихо той. — Вярвам, че си ме запомнила.

В очите й светна страх. Под дантелите на дясната й ръка бяха скрити белезите от последната им среща.

— Не мога да го сторя — отвърна сковано тя. — Трябва да го предам на императора.

— За да те възнагради? Или отново да те приеме в леглото си? Или и двете?

Тя поклати глава и червените къдрици се разлюляха.

— Никога не бих се одързостила да се домогвам до положението на негова метреса. Ако пожелае да ме почете, така да бъде. Ще го направя за него и за Франция.

— Ще се наложи да направиш нещо друго за Франция. Кралят ми трябва. — Грейсън се усмихна ледено. — Какво предпочиташ, Жаклин — да ме заведеш при краля, или аз да те заведа в Адмиралтейството? Аз искам само краля. Те ще вземат главата ти.

Мадам Дьо Лорен пребледня като мъртвец. Най-после й стана ясно, че той няма да я остави да си отиде. Оливър охраняваше единствената врата.

Ако не е довела със себе си дузина въоръжени френски шпиони както някога в Барбадос, няма да ми се изплъзне, помисли си Грейсън. Но не беше видял около къщата да се мяркат сенки. Жаклин бе дошла сама, убедена, че ще го спечели на своя страна.

Тя го гледаше разкаяно, уж готова да се предаде. В следващия миг обаче извади от ръкавицата си дълга, остра кама и се нахвърли върху него.

Грейсън очакваше подобна реакция. Улови ръката й и я изви. Камата падна на каменния под. Тогава Жаклин го прегърна с другата ръка. Грейсън очакваше още едно оръжие, но тя просто го привлече към себе си.

— Моля те, Грейсън, заради доброто старо време!

— Когато ме използваше за своите републикански интриги? — попита мрачно той. — Отговорът ми е „не“.

— Аз те обичах. Наистина!

Тъмните очи заплуваха в сълзи. Тя се притисна към него и впи устни в неговите.

Той усети ожесточението, което я изпълваше, вкуси страха й. В сърцето му се събуди съжаление към нея. Мечтата и да стане метреса на Наполеон и да унищожи всички врагове на императора я тласкаше напред. Някога бе повярвал, че тя изпитва нещо към него, но когато отказа да й помага в поредната интрига, чувствата бързо се изпариха. Сега нямаше да се поддаде на чувствата.

Адмиралтейството искаше краля, а той искаше да спечели благоволението на Адмиралтейството, за да може Маги да живее без петното на престъпленията му върху името си. Животът на Маги беше стократно по-важен от жалките опити на Жаклин да заслужи благоволението на императора.

Вратата на трапезарията се отвори. Грейсън се опита да се отдели от Жаклин, но устните й буквално бяха залепнали за неговите. Ноктите й се впиваха в тила му.

На прага застана Александра. Дишаше тежко, сякаш беше тичала. Възхитителната червено-кафява коса падаше в безредие по раменете. Очите й святкаха диво.

— Грейсън! — извика задъхано тя. — Трябва да говоря с теб! Въпрос на живот и смърт.

Обърна се и изчезна.