Дженифър Ашли
Моят съсед пиратът (15)

15

Грейсън я наблюдаваше мълчаливо. Тя изглеждаше овладяна и се държеше съвсем като изпълнена с уважение гувернантка, разговаряща с работодателя си. Ала очите й бяха пълни с тревога. Дясната й ръка беше стисната в юмрук и пръстите и бяха побелели.

— Молбата ви за напускане се отхвърля категорично, мисис Феърчайлд — отговори спокойно той.

Тя примигна.

— Какво казахте? Но аз току-що узнах от Робърт, че ви е разказал всичко. Със сигурност не искате дъщеря ви да общува с жена като мен. — Стресната от смелостта си, тя замълча.

Грейсън кимна все така спокойно.

— Джейкъбс ми каза, че двамата сте имали бурна афера. И че вие сте я приключили. Това събуди любопитството ми. Защо сложихте край на връзката си с него?

Ванеса Феърчайлд се изчерви до корените на косата си.

— А вие как мислите, милорд? Той беше млад… Не би било особено полезно за него една възрастна жена да му се обеси на врата… и да го позори.

— Аха. Значи сте му разбили сърцето само за негово добро.

Мисис Феърчайлд бе обзета от паника.

— Разбила съм му сърцето?

— Тези проблеми никога не се решават доволство. Ще бъда съвсем откровен с вас. Нямам време да търся друга гувернантка. Освен това Джейкъбс ми трябва. Искам го постоянно близо до Маги. Съжалявам, ако ви създавам неприятности, но вие и Джейкъбс трябва да се разберете.

Мисис Феърчайлд отвори красивата си уста и пак я затвори. Явно търсеше правилните думи.

— Аз ще ви потърся нова възпитателка, милорд. Ще остана, докато тя започне работа.

Проклятие.

— Не искам това. — И когато тя го погледна смаяно, Грейсън продължи бързо: — Чуйте ме, мисис Феърчайлд, вие ще останете гувернантка на Маги, защото Александра ви избра. Тя е убедена, че сте най-добрата. Всяка друга отпада, защото аз искам само най-доброто за Маги.

— В Англия има много компетентни гувернантки, милорд, и всяка от тях ще се радва да работи в дома на виконт Стоук.

Грейсън зарови ръка в косата си.

— Може би, но вие сте препоръчана от Александра. Разбирате ли? Ако си отидете, тя ще обвини мен.

Ванеса смръщи чело.

— Защо смятате така?

— Защото тя е убедена, че аз съм най-лошият баща от цар Ирод насам. Ще ви дам да прочетете писмото, което ми е изпратила, и ще разберете. Изброила е всичките ми грешки, всичките! Аз съм баща едва от шест месеца, а преди това деветнайсет години бях пират.

— Пират?

— Нямам никаква представа какво означава да си баща, но съм убеден, че това е много трудна задача. Видях как я възпитаваха мисионерите и се заклех да правя точно обратното. Те не можаха да я пречупят, но се опитваха.

— О! — пошепна съчувствено мисис Феърчайлд, но Грейсън не я чу. Мислеше единствено за студеното, изискано учтиво писмо на Александра, в което тя обясняваше, че дъщерята на един лорд от Мейфеър не бива да излиза на улицата с панталон или с мръсна розова бална рокличка, на всичкото отгоре отдавна излязла от мода.

Не беше намерил време да й обясни, че е купил розовата рокличка от Ямайка, защото е бил бесен от гняв и е искал дъщеря му да облече нещо по-весело от грубите кафяви поли и блузи, които й бяха дали мисионерите.

Продавачката в магазина за дрехи едва намери тази рокля, но го увери, че малките момичета много харесват подобни тоалети. И се оказа права. Маги целуна новата си рокля и веднага я облече, а после упорито отказваше да я съблече.

Освен това Александра описваше от какви тоалети има нужда Маги за вкъщи и за навън. Заключението гласеше, че детето се нуждае от сериозна, образована гувернантка, която да го обучи и да превърне дивачето от тропиците в елегантна, възхитителна млада жена.

Ако мисис Феърчайлд го напусне, Александра непременно ще му изпрати още едно гневно писмо. Или ще изкаже разочарованието си в лицето му.

Той втренчи умолителен поглед в гувернантката, която изглеждаше смаяна.

— Ако ви помоля, ще се съгласите ли да останете?

— Милорд…

Грейсън изръмжа и се отърси от образа на учтивия виконт, който явно не му помагаше да напредне. Ще й говори като капитан Финли, ужаса на седемте морета.

— Мисис Феърчайлд, нямам време за глезотии. Ще обсъдите проблемите си с мистър Джейкъбс и ще намерите решение. Моля ви обаче да се съсредоточите върху възпитанието на Маги. Тя ще бъде първата ви задача. Разбрахме ли се?

Ванеса Феърчайлд го гледаше със смес от учудване и гняв.

— Но, милорд…

— Няма „но“, мисис Феърчайлд. Свободна сте.

Тя остана неподвижна само още една секунда. После затвори уста. С поглед, който твърдеше, че в сравнение с него, капитан Грейсън Финли, виконт Стоук, цар Ирод е бил мил и добродушен джентълмен, се обърна рязко и напусна помещението.

Браво на мен, каза си Грейсън и затвори вратата след нея. Не съм чак толкова лош, колкото смята Джейкъбс.

— Кълна ви се, милейди, нямаше игли за шиене!

Александра погледай в зачервеното лице на Пристли и едва скри радостта си. Седеше в елегантна поза зад писалището в каютата на Грейсън и прелистваше старо дамско списание.

— Наистина ли твърдите, мистър Пристли, че на пристанището няма нито един магазин, където да се продават игли за шиене?

— Давам ви думата си, милейди! Търсих във всичките.

Тя въздъхна раздразнено.

— Мистър Пристли…

— Милейди… — прошепна измъчено момъкът.

Александра поклати глава.

— Вчера, когато Негово благородие ме… спаси, копринената ми рокля пострада. Невъзможно ми е да я закърпя с иглите, които вие използвате за платната. Трябват ми игли за шев. Най-тънките, които можете да намерите. Трябва ми и конец за коприна. Толкова ли е трудно да изпълните желанието ми?

Пристли избърса запотеното си чело. Още от сутринта изглеждаше трескав. А когато последния път тя се качи на палубата, буквално избяга от нея.

— Казвам ви, милейди, момчетата претърсиха цялата околност. Питаха навсякъде, във всеки магазин. Не намериха нито игли за шев, нито конец за коприна.

Александра се усмихна едва забележимо. Представата как грубите пирати на Грейсън тичат по улиците и питат във всеки магазин дали имат игли за шев на дамски дрехи беше много приятна. Все пак тя успя да запази мрачното си изражение и въздъхна сърцераздирателно.

— Да, вероятно вината не е ваша. Тогава някой да иде в града и да ми донесе друга рокля. Или аз ще го направя.

Момъкът стисна устни.

— Милейди, капитан Финли издаде строга заповед да не слизате от кораба. При никакви обстоятелства.

— О, да, прав сте — въздъхна отново Александра. — Но той ви заповяда да ме снабдявате с всичко необходимо, нали?

— Да, но…

— Имам нужда от рокля, мистър Пристли. Не мога цял ден да се разхождам във вечерен тоалет. Защо не изпратите някой моряк в града да ми купи рокля от магазин за употребявани дрехи? Сигурно ще намери нещо подходящо. Ще му дам мерките си.

— Не ми се вярва, че някой от хората ми ще влезе в магазин да купи женска рокля — промърмори унило Пристли.

— Щом ще спя тук, ще ми трябва и нощница. Освен това чорапи и ластици. — Александра посочи към един моряк, който стоеше наблизо. — Онзи младеж на име Томас има горе-долу моята фигура и ръст. Най-добре е той да изпробва роклята, за да сме сигурни…

— Не! — изкрещя Пристли и гласът му отекна в помещението. Един моряк надникна любопитно през отворения люк. Пристли затрепери с цялото си тяло и лицето му се наля с кръв. — Мисис Алистър, вече не издържам. Донесох ви панделки, гребени, портокали, списания…

— Обаче не намерихте „Ла Бел Асембле“ — подхвърли с усмивка тя.

— Защото го нямаше, милейди! Само „Льо Бо Монд“. Аз не говоря френски.

— Това издание е отпреди три месеца и е на английски, мистър Пристли.

— Аз не чета женски списания — отвърна отчаяно момъкът. — Вие се подигравате и с мен, и с другите момчета. Пратихте ме за жасминово масло, а аз изобщо не знам какво е това!

— Вижте, мистър Пристли, нямате причини да ми крещите.

— О, имам. Търпението ми свърши. Какво още искате от мен, по дяволите?

— Първото ми желание е да внимавате какво говорите, сър. След като съм принудена да остана на кораба, имам нужда от съответното облекло. Виконтът надали ще се зарадва, като разбере, че съм треперила в скъсаната си рокля или че ме храните само с грог и сухари.

— И ние ядем същото — изръмжа Пристли.

— Според мен виконтът не е обмислил добре заповедта си да ме държите тук като затворница.

— Вероятно сте права — отговори искрено момъкът, — но аз няма да ви отведа на сушата, милейди. Защото мистър Финли ще ми одере кожата и ще я окачи на мачтата да се суши, а остатъкът от тялото ми ще прикове ей за онази дъска.

Пристли явно беше на края на силите си. Устните му бяха побелели, дишаше тежко. Александра го съжаляваше от цялото си сърце, но знаеше, че ако иска да постигне целта си, не бива да се поддава на чувствата.

— Имам нужда от нов гардероб — повтори упорито тя и въздъхна за пореден път. — Трябва да ме разберете, иначе ще се наложи да отговаряте пред виконта. — Смръщи чело и се направи, че размисля. — Моля, кажете на Томас, че най-много харесвам жълти рокли.

Пристли я погледна втренчено, после стисна ръце в юмруци, измънка нещо неразбрано и избяга от каютата.

Виконтът се върна на „Маджести“ по тъмно. Небето беше обсипано със звезди. Александра стоеше на кърмата и се взираше унесено в небето. Светлините и фенерите на града, пушекът от комините, мъглата, която както обикновено беше забулила Лондон, я скриваха от погледа му. Вятърът по реката обаче бе прогонил облаците и разкриваше красотата на нощта.

Александра приглади с усмивка гънките на жълтата рокля, донесена от гордо усмихващия се Томас. Тя не бе настояла повторно младежът да пробва роклята, а само даде на Пристли листче с мерките си. Роклята не беше съвсем като за нея, но на първо време беше достатъчна.

Тя въздъхна — този път съвсем искрено — и отново се загледа в звездите. Те й напомняха за Кент. За меките зелени възвишения, за щастливите лета, когато лежеше в тревата, взираше се в звездното небе и се отдаваше на мечти.

Внезапно чу зад себе си стъпки. Веднага го позна. Топлината и мъжкият му аромат я обгърнаха. Той се изправи до нея, опря се на релинга и също се загледа в небето. Вятърът рошеше русата му коса.

Александра с мъка потисна порива си да го прегърне и зарадвано да извика името му. Вместо това продължи да се взира в звездите и в хоризонта, сякаш й беше все едно че той се е върнал при нея.

— Александра — звучният му баритон я обля като хладна вода в горещ летен ден, — аз управлявам кораби от осемнадесетата си година. Сражавал съм се с фрегати, притежаващи двойно повече оръдия от мен. Побеждавал съм враждебни островитяни, които много искаха да вечерят с мен и спътниците ми. Водил съм битки срещу най-страшните пирати от седемте морета. И никога, нито веднъж екипажът ми не се е противопоставял на заповедите ми, нито ме е заплашвал с бунт. Досега.

Втренченият му поглед я прониза и тя усети как лицето й пламна.

— Но аз само помолих за нещата, от които имам нужда, милорд — отвърна невинно тя.

Грейсън беше готов да се засмее, но се овладя. Сражението между Александра и Пристли сигурно е било забележително.

Само преди няколко месеца беше видял със собствените си очи как преданият му младши офицер завладя неприятелска фрегата с пистолети в ръце и сабя между зъбите. Пристли се биеше като бесен и непрекъснато бълваше ругатни. Тази вечер обаче, когато Грейсън се върна на „Маджести“, лицето на момъка беше смъртнобледо, тъмните му очи бяха кървясали.

— Тя ни изпрати да купим долни дрехи за дама, сър. И крем против бръчки. Та тя няма нито една бръчица! И нарочно ни каза друга марка, за да обикаляме града напразно!

Грейсън с много мъка успя да потисне смеха си. Представи си как екипажът обикаля от магазин на магазин и търси крем против бръчки и ластици за чорапи. Той, естествено, разбираше, че Александра се бушува срещу ареста си, но по-скоро очакваше, че тя ще се опита да се прехвърли през борда, да открадне лодка и да се добере до брега. Ответният й удар се оказа много по-коварен. Жалко, че не бе присъствал на представлението.

— И докога ще ме държите тук като пленница, милорд?

Грейсън сведе глава към мътните води на реката.

— Положението е много опасно, Александра.

Тя стисна до болка дървения парапет.

— Бихте могли да сложите пазачи пред къщата ми и да ме оставите да си уреждам соарето. Забравихте ли, че е само след два дни? Има достатъчно работа и за вашите хора. Например ще окачват гирлянди, ще преместват маси…

— Не ми се вярва, че това ще им хареса повече от купуването на крем против бръчки. Наистина ли си наредила на Томас да изпробва роклята?

Тя го погледна съкрушено.

— Накрая реших да не го измъчвам.

— Предполагам, че ти е благодарил от цялото си сърце.

Грейсън вече не можеше да се владее. Протегна ръце и я прегърна. Тя го погледна нежно.

— Наистина трябва да се прибера вкъщи.

— Аз държа да останеш.

— Невъзможно е.

Той погали гърдите й, наведе се и помилва с устни меката шия. Александра затвори очи.

— Е, добре, щом настояваш, мога да остана още малко — пошепна дрезгаво тя.

Боже, как сладко ухаеше! Не си спомняше друга жена с такъв аромат. Сара беше една непостоянна птичка. Александра беше съвсем различна. Много по-силна от Сара, макар че изглеждаше дребна и крехка. Александра стоеше здраво на земята. Тя щеше да му бъде истински другар. Вярна спътница.

Сара беше неукротима и мислеше само за себе си. Александра обаче ще бъде лоялна към мъжа, когото избере.

А той ще е щастливец.

Беше я любил преди по-малко от двайсет часа, а тялото му отново копнееше за нея. Искаше веднага да я грабне, да разпусне тъмните й коси, да милва горещата й кожа, да усеща изкусителните й извивки. Да вкусва устата и скритите кътчета на тялото й, да я подлуди с играта на устните и езика си.

Каютата му беше само на няколко крачки. Ей сега ще я отведе там.

Зарови пръсти в косата й и завладя устните й. Вкуси гнева и нервността й, но устните й се отвориха под натиска му и тя се отдаде. Въздъхна, отметна глава назад и затвори очи. Вдигна ръце и ги сложи на гърдите му.

Имаха съвсем малко време. Само няколко седмици, за да я опознае, да изследва тялото й, да я люби. После хаосът в живота му ще свърши и двамата с Джеймс Ардмор ще се изправят един срещу друг за последен път.

Твърде рано, помисли си горчиво Грейсън. Доскоро не знаеше какъв подарък му е приготвил животът. Не очакваше, че ще намери дъщеря си и ще я обикне с цялата сила на сърцето си. Не очакваше, че ще срещне жена като Александра и ще се влюби в нея до полуда. Циничният, жестокосърдечен Грейсън Финли се бе влюбил като хлапак! Толкова силно искаше да се наслаждава на любовта с Александра. Поне още известно време.

— Моля те, Грейсън — пошепна тя.

— Аз съм този, който моли, любов моя — отвърна той и целуна косата й. — Позволи ми да те любя.

Тя поклати глава и къдриците й помилваха устните му.

— Умолявам те.

Тя поклати отново глава, без да го погледне. Когато дама отблъсне джентълмен, той е длъжен да преглътне гордостта си, да се обърне и да си отиде. Грейсън обаче остана на мястото си. Езикът му започна да описва кръгчета върху нежната кожа на шията й.

— Разби гордостта ми на пух и прах, Александра.

— Объркана съм — призна тихо тя. — Ти ме объркваш.

Той я целуна по бузата.

— Аз те желая. В това няма нищо объркващо.

Вятърът изду жълтата рокля и се зарови в косите й.

— Аз искам да се омъжа повторно. А ти спиш с мен, сякаш съм улично момиче, и ме държиш в плен на кораба си. Не знам какво искаш.

Грейсън продължи да я целува. Какво искаше? Искаше нея, това беше ясно. Искаше да е щастлив. Да живее с Маги. Да има време… Да има мир.

Пое дълбоко въздух и попита нежно:

— Желаеш ли ме, Александра?

— Да. Щом искаш да знаеш истината, ще ти кажа. Да, желая те.

Сърцето му направи скок. Александра вдигна ръка да го спре.

— Искаш да ти стана любовница, нали? Не мога. Не си представям, че ще живея като пиратска булка, която те придружава по моретата. Ако тръгна с теб, екипажът ще вдигне бунт.

Грейсън потисна желанието да се засмее.

— Колко пъти трябва да ти повтарям, че вече няма да напускам Англия!

— Заради Маги?

Той кимна.

— Много добре. Тя има нужда от теб, Грейсън. Ако съм разбрала правилно, момичето е получило лошо възпитание. — Тя се усмихна с обич и сърцето му преля от радост. — Много се зарадвах, като чух, че си крещял на мисионерите.

Той се изсмя сухо.

— Маги ли ти каза?

— Да. Каза ми също, че си й накупил всевъзможни подаръци и заради нея си обръснал пиратската си брада. Ти си изискан мъж. Джентълмен. Макар че чувствата ми към теб са напълно грешни и малко стъписващи, аз виждам доброто у теб.

Той се погледна самодоволно.

— Сериозно ли го виждаш? И къде е то?

— Тук. — Тя сложи ръка върху гърдите му. В следващия момент се отдръпна рязко.

Грейсън разкопча палтото си. Отдолу носеше колан с пистолет в кобур. Свали палтото, откопча колана и сложи всичко на пейката до релинга. После отново разпери ръце.

— Така по-добре ли е?

— Ти не преставаш да ме объркваш.

— Аз съм това, което виждаш. У мен няма нищо объркващо.

Той посегна към нея, но тя се отдръпна.

— Мили боже, Грейсън, ти си пират!

— Аз съм собственик на търговски кораб. Обвинението в пиратство е отхвърлено. Ако намеря френския крал, всички обвинения ще бъдат снети.

— Няма никакво значение как се наричаш — възрази раздразнено тя. — Ти си участвал в морски битки, стреляли са по теб, ранявали са те. Аз познавам само салони, балове, опери. Посещават ме дами и джентълмени. Доскоро не познавах нито един ловец на пирати, дошъл да убие съседа ми. Ти… — Тя го посочи с пръст. — Не знам какво да мисля за теб. Все още не си ми казал какво искаш.

— Искам да те опозная — отговори тихо той.

Александра решително поклати глава.

— Ти ще влезеш в леглото ми и ще ме любиш, докато се почувствам съвсем различна от това, което съм. В момента изпитвам потребност да те целувам навсякъде, а никога в живота си не съм имала такива скандални потребности.

Грейсън се усмихна зарадвано.

— Искаш да ме вкусиш? Поласкан съм.

Тя го заплаши с пръст.

— О, не се смей! Искаш да ме объркаш напълно, знам. Знаеш ли колко ми се иска да кажа: „Да, моля те, Грейсън, да вървим в леглото. Ще се любим като луди и ще пратим по дяволите всяко благоразумие.“

В слабините му нахлу горещина.

— Няма да се любим само в леглото.

— Моля те, не ме прекъсвай. Ти ще се нахвърлиш върху мен, сякаш съм най-обикновена уличница или съмнителна дама, която съвсем не е безупречна в поведението си.

— Какво говориш?

— Знам, че пиратите обичат да се промъкват в каютите на пътничките. Влизат при тях през нощта, прелъстяват ги и вземат скъпоценностите им. После корабът отива на дъното.

Грейсън не можа да удържи смеха си.

— Снощи си мислеше за същото, нали? — Желанието всеки момент щеше да го надвие. — Ако искаш да си поиграем, трябва само да ми кажеш. Готов съм да направя всичко за теб.

Тя го изгледа сърдито, но бузите й порозовяха очарователно.

— Не ставай глупав. Тази игра не е моя. Каза ми я мисис Уотърс.

Той я погледна неразбиращо.

— Мисис Уотърс?

— Преди седмица ти се запозна с нея в моя салон. Преди да стане онази злополука на улицата. Помниш ли дамата със синя рокля и много черна коса?

Грейсън се опита да възстанови в паметта си сцената от онзи следобед. Припомни си масивна дама с подпухнало лице и малки кафяви очи. Косата й наистина изглеждаше неестествено черна. Тя пърхаше с ресници и буквално го поглъщаше с поглед. В сърцето му се надигна паника.

— Мили боже! Значи тя вярва, че съм пират и ограбвам дами?

— Тя е сигурна, че си вършил такива неща.

Грейсън разпери ръце.

— Александра, уверявам те, че ако някога бях нападнал пътнически кораб и само бях заподозрял, че мисис Уотърс е на борда, веднага щях да обърна „Маджести“ и да се отдалеча с вдигнати платна.

— Това няма никакво значение. Във всеки случай аз се държах като най-обикновена жена. А ти ми взе огърлицата! — завърши обвинително тя.

— Доколкото си спомням, ти ме помоли да го направя.

— Не мога да си представя за какво ти е огърлицата. Маги ми каза, че притежаваш смарагди, а ти самият заяви готовност да ми подариш опали. За какво са ти моите грозни диаманти?

Той се засмя самоуверено.

— Готвя ти изненада.

Следобед бе отишъл при бижутера си на Бонд стрийт. Занесе му диамантите и пет съвършени опала.

— Направете от тези камъни нещо единствено по рода си! — нареди енергично той. Бижутерът се задъха. Първо се уплаши, но после у него се събуди човекът на изкуството. Огледа един опал под лупата си и възкликна възхитено.

— Отдавна не бях виждал толкова прекрасен опал, милорд. Ще направя чудесен накит. Уверявам ви, дамата ще бъде възхитена.

Сега и той трябваше да се съсредоточи върху усилията да възхити своята дама. Взе ръката й и я сложи върху гърдите си. Топлината на нежната и длан проникна през ленената му риза.

— Представи си, че си пътничка в капитанската каюта — предложи дрезгаво той. — А аз съм скандален пират и те намирам там.

Тя отвори устни и го погледна объркано.

— Не, аз…

— Е, добре, от мен да мине. Ще започнем още тук. Тъмно е, екипажът отдавна е слязъл под палубата.

— Грейсън…

Вече не го наричаше „милорд“, а на малко име. Това беше добре. Той искаше тя да го опознае. Отвън и отвътре. Титлата беше само външната му страна.

Над реката премина студен вятър от северните морета. Александра потрепери. Тънката памучна рокля не я топлеше.

— Добре, ще влезем — реши тя и го изгледа остро. — Но само защото ми е студено.

— Да, разбира се — усмихна се той и я поведе към каютата си.