Уилиям Макдоналд, Карл Нот
Молитва и ежедневие (8)

Какво учи Библията по отношение на публичната молитва?

Основният пасаж по този въпрос е 1 Тимотей 2:1–8. Божията воля е да се отправят молби, молитви, искания и благодарения за всички хора и за всички владетели. Пределно ясно е, че отговорността за публичната молитва принадлежи на мъжете (гръцки „анир“, което означава мъжки, ст. 8), а не на жените (1 Кор. 14:34). Става въпрос за постановен от Бога ред за вършене на нещата, който не може да бъде елиминиран или омаловажен чрез разглеждането на тези стихове през призмата на съвременните културни тенденции, както предлагат някои.

При общата молитва един мъж води (на глас), а останалите хора го следват мълчаливо, като се присъединяват към неговата молитва. Тяхното „Амин“ в края изразява съгласието им с казаното (1 Кор. 14:16).

В Проповедта на планината Иисус казва: „А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, се помоли на своя Отец, който е в тайно; и твоят Отец, който вижда в тайно, ще те възнагради“ (Мат. 6:6). Това обаче не означава, че не можем да се молим заедно с други хора. Ако беше така, то Господ Иисус би нарушил Своето собствено правило (Йн. 11:41, 42)! Не, с тези думи Той предупреждава за лицемерната практика да се молим публично с цел да ни видят хората. Това означава, че е погрешно да оформяме и подреждаме молитвите си така, че да угодим на хората около нас или да се съобразяваме с тях. Именно това трябва да избягваме.