Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Does it Pay to Pray?, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Корекция и форматиране
logixoul (2020 г.)
Източник
veren.bg

Издание:

Автор: Уилиям Макдоналд; Карл Нот

Заглавие: Молитва и ежедневие

Преводач: Момчил Петров

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: второ (не е указано)

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: беседи

Националност: американска (не е указано)

Редактор: Детелина Георгиева

Художник: Мая Димова

ISBN: 978-619-7015-29-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10496

История

  1. — Добавяне

Какво можем да направим, за да предотвратим блуждаенето на ума в молитва?

Блуждаенето на ума в молитва е универсален за християните проблем. Умът, като див кон, обича да бяга и препуска през гори и поля, без огради или други препятствия. За да имаме смислен молитвен живот обаче, ние трябва да се научим да обяздваме и да връзваме ума си. Един от начините да го постигнем е да премахнем всичко, което ни разсейва, и така да подобрим концентрацията си. Да „влезеш във вътрешната си стаичка“ и да „затвориш вратата след себе си“ означава да положиш целенасочени (а понякога даже героични) усилия, за да елиминираш нещата, които те разсейват. Някои неща ни разсейват зрително. Един от най-лесните пътища към ума е през „вратата на очите“. Ето защо е полезно да затваряме очите си, когато се молим. Ако очите ни са отворени, докато се молим, трябва да насочваме погледа си или към молитвен списък, или към зона, свободна от телевизия, списания, прозорци или други визуални дразнители.

Съществуват звукови дразнители, които ни разсейват. Това е пътят към ума през „портата на ушите“. Дразнители от този тип могат да бъдат избегнати, като се оттеглим на тихо място, където да се молим. Господ Иисус го е правел често, като се е оттеглял в Гетсимания (Йоан 18:2). Разсейващи дразнители могат да бъдат телевизия, радио, музикални уредби, телефон, играещи деца, разговарящи хора и дори шумът от домашните любимци или домакинската техника. Добре е да изберем място с възможно най-малко такива шумове.

Някои неща разсейват с миризма. Те са много, но това, което най-лесно ни идва наум, е храната. Особено ако някой е постил, за да си повиши концентрацията! Добра идея е да изберем място, където тези вкусни миризми не могат да достигнат носа и да отвлекат мислите ни от молитвата към големи чинии с храна. Има и други миризми, които могат да ни разсеят приятно (като парфюма) или отблъскващо (като боклука). Да „затворим вратата“ означава да ги избягваме.

Понякога се разсейваме просто защото умът ни е прекалено зает с други неща по време на молитва. Някои хора, които се молят рано сутрин, са разсеяни от мисли за предстоящите задачи за деня. В такива случаи може би е полезно да държим под ръка лист хартия и химикалка и да си записваме набързо мислите, които ни прекъсват. Така можем да сме сигурни, че няма да ги забравим, и да се концентрираме в молитва. Използването на добър молитвен списък може да разреши горния проблем, като не допуска разсейващи мисли и държи ума ни фокусиран върху молитвата.

Умората също ни разсейва. Ако трябва да станем рано, за да се молим, можем да решим проблема със сънливостта по няколко начина. Единият е да си легнем достатъчно рано, за да можем да си починем добре. Друг начин е да си вземем хладен душ преди да пристъпим към молитва. Според някои, помага студена или гореща напитка. Едно просто разрешение на проблема със сънливостта е да ходим, докато се молим. Тези идеи са полезни както за тези, които са изморени в края на деня, така и за онези, които се чувстват изморени в началото му.

Когато човек има навика да отправя молитвите си за деня непосредствено преди да си легне, възниква един проблем. Той е причинен от връзката, която умът му прави по отношение на времето и на мястото. Първо, времето — ако нашето ежедневно време за молитва е непосредствено преди да си легнем, ние развиваме навика да се молим и да заспиваме — молим се и заспиваме — молитва и сън — молитва и сън. Умът свиква да свързва молитвата и съня и не след дълго, когато сме доста изморени някоя вечер, ние коленичим за молитва и умът казва: „А, знам какво следва после — сън!“ И следващото нещо, което разбираме, е, че сме заспали докато се молим. Представете си какво ли си мисли Бог за това! Представете си, че един младеж е извикал своята любима, за да си говорят, и е заспал веднага, след като й е казал „Здрасти“! Това не е много смислен разговор, нали? Родителите трябва много да внимават да научат децата си (и себе си!), че молитвата и сънят не са свързани! Тук думите на Господ Иисус прозвучават силно и ясно: „Защо спите? Станете и се молете“ (Лука 22:46).

Полезно е да имаме точно определено време и място за молитва (Дан. 6:10). Смяната на часа или на мястото често действа разсейващо. Точно определените време и място ни помагат да обучим ума си да се залавя своевременно за работа.

Вече споменахме постенето като помощно средство за концентрация.

Друг начин е да използваме молитвен списък.