Уилиям Макдоналд, Карл Нот
Молитва и ежедневие (12)

Издават ли думите „ако е Твоята воля“ липса на вяра?

Когато знаем със сигурност каква е Божията воля по даден въпрос, очевидно ще бъде неуместно да добавяме думите „ако е волята Ти“ към молбата си.

Но има много случаи, в които просто не знаем каква е Божията воля. В такива моменти е съвсем подходящо да поставим искането си в зависимост от Неговата воля.

След като моли чашата да Го отмине, Иисус казва: „Не обаче както Аз искам, а както Ти искаш“ (Мат. 26:39). Павел казва: „Надявам се да остана при вас известно време, ако позволи Господ“ (1 Кор. 16:7). Яков ни препоръчва да казваме: „Ако иска Господ и сме живи, ще направим това или онова“ (Як. 4:15).

Джон МакНийл пише в „Изпълнения с Духа живот“:

„Когато Бог е дал обещание за някакво конкретно благословение, за християнина е привилегия да «настоява да получи» чрез вяра обещаното. Ако Бог му казва, че определено благословение е негово по силата на това, че е Негов син, той може да «приеме» обещаното по благодат. Тогава не е нужно да се «моли» в смисъл «Господи, ако е Твоята свята воля, дай ми го.» Има ли място за «ако»? Не е ли казал Бог, че това е Неговата воля? Не му ли го е обещал? Не му ли го е дал? Защо тогава трябва да се подиграва на своя Господ, като Му казва «Ако е волята Ти»?

Но да предположим, че човек иска нещо, което Бог не е обещал изрично, нещо, по отношение на което Той не е разкрил волята Си; всичко, което християнинът може да направи в този случай, е да «моли», той не може да «настоява», а Бог може да му даде онова, което иска, или да прецени, че е най-добре да откаже на молбата на детето Си … Нека тогава да се научим ясно да разграничаваме «настояването» като акт на вяра, основано на изрично обещание в Словото, и искането под формата на молба в молитва.“

Ние не можем да принудим Бога да ни даде нещо, като твърдим, че ни се полага, като настояваме за него или като искрено вярваме, че то ни принадлежи.