Уилиям Макдоналд, Карл Нот
Молитва и ежедневие (18)

Трябва ли да използваме Господната молитва от Матей 6:9–13?

Първо, трябва да разберем, че това не е „Господната молитва“, както я е озаглавило преданието. Това е молитвата на учениците. „Господната молитва“ по-скоро бихме могли да наречем молитвата на нашия Господ в Йоан 17. В Матей 6 Иисус не казва да се молим точно с „тази молитва“, а да се молим по този начин. Със сигурност е уместно да я използваме, ако тя действително изразява дълбоките копнежи на сърцето ни. Господ обаче вероятно е възнамерявал тя да бъде по-скоро модел за нашите молитви, отколкото да бъде повтаряна дословно. Тя предлага например молитвите ни да започват с прослава на Бога: „Отче наш, който си на небесата, да се свети Твоето Име.“ Вместо да се втурваме в Божието присъствие с нашите собствени искания, ние трябва да спрем и да Му се поклоним. Псалм 100 не казва да влизаме в Неговото присъствие с искания, а с хваление, благодарност и благословение (ст. 4).

Второ, ние трябва да се молим за Неговите интереси тук на земята: „Да дойде Твоето царство. Да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята.“ Това е един от начините да изпълним заповедта на Спасителя: „Първо търсете Божието царство и Неговата правда“ (Мат. 6:33).

След това сме насърчени да представим нашите собствени молби: „Дай ни и днес ежедневния хляб.“ Чрез вяра трябва да живеем в постоянна зависимост от Господ да снабдява Той нашите нужди. След това идват изповедта и прошката: „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Признаваме греховете си, както и дълговете си. Също така си даваме сметка, че Бог няма да ни даде Своята родителска прошка, ако и ние не сме готови да простим на онези, които са ни онеправдали.

После молим Господ да ни пази от греха и от силата на дявола: „И не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия.“ Тези думи изразяват едно здравословно осъзнаване на нашето собствено безсилие да устоим на изкушението и пълно разчитане на силата на Бога да ни защити.

Накрая се връщаме отново към поклонението и хвалението: „Защото е Твое царството, и силата, и славата, до века. Амин.“ Вярно е, че тези думи не се срещат в някои ръкописи на Новия Завет, но те действително предлагат един подходящ завършек на нашите молитви.

В такъв случай начинът, по който можем да използваме молитвата в Матей 6, е като образец за нашите собствени молитви, но изразени с наши думи.

Господ със сигурност не е искал да повтаряме тази молитва механично, сякаш въртим молитвено колело. Той е казал: „А когато се молите, не използвайте празни повторения като езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многословието си“ (Мат. 6:7). Той иска от нас да се молим, а не да „четем молитви“.

Молитвите си казвам често,

но моля ли се някога?

Желанията на сърцето ми

дали са в думите изречени?

Все едно да коленича

и да хваля бог от камък

е да дам на Бога жив

молитва, но от думи само.

Защото думи без сърце

да чуе Бог не ще;

нито ще се вслуша в устни,

мълвящи с неискрено чувство.

Боже, какво искам покажи ми

и да се моля научи ме;

за да не търся Твойта благодат

без чувство в думи, що към Теб летят.

Дж. Бъртън младши

(превод — Детелина Георгиева)