Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Does it Pay to Pray?, 1982 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- [Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Религиозен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Уилиям Макдоналд; Карл Нот
Заглавие: Молитва и ежедневие
Преводач: Момчил Петров
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: второ (не е указано)
Издател: Верен
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: беседи
Националност: американска (не е указано)
Редактор: Детелина Георгиева
Художник: Мая Димова
ISBN: 978-619-7015-29-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10496
История
- — Добавяне
Дали са били ангели?
В примерите за отговорени молитви често се разказва за божествена намеса чрез служението на ангели. Ето един от тях!
Веднъж един мисионер и неговият помощник китаец се връщали пеша с пари за своята болница. На смрачаване все още били далеч от дома. „Ще трябва да пренощуваме на това хълмче“ — казал мисионерът.
„Но в тези райони има бандити — отговорил другарят му. — Какво ще стане с парите?“
„Парите са за Божието дело. Ще помолим Господ да се погрижи за тях“ — бил отговорът. И така, след като се помолили заедно, те заспали. На следващата сутрин както те, така и Божиите пари били съвсем невредими и в безопасност.
Изминали месеци и един главатар на разбойническа банда бил докаран в болницата. Докато го лекували, той попитал: „Вие ходихте ли преди известно време в еди-кой-си град и донесохте ли оттам някакви пари?“
„Да!“
„Пренощувахте ли на едно хълмче с охрана от войници?“
„Пренощувахме на едно хълмче, но никакви войници не са ни пазили.“
„О, пазеха ви! — отвърнал бандитът. — Ние искахме да ви ограбим, но ни беше страх от двадесет и седемте войници!“
След време тази случка била разказана на едно събрание в Англия. Един от присъстващите казал на говорителя: „Но ние имахме молитвено събрание същата вечер, спомням си това — и като погледнал в дневника си, добавил, — и бяхме точно двадесет и седем души!“